Определение по дело №269/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 472
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20227240700269
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №472

  14.07.2022г., гр. Стара Загора

            Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Грозева

 

разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело №269 по описа за 2022 година.

Производството е по реда на чл.256 от АПК.

Производството по делото е било образувано по повод на жалба от И.П.А. с постоянен адрес в гр. Казанлък, чрез адв. К.М., в която е било обективирано искане за обжалване на фактическите действия и бездействия на Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив и на Директора на ТД на НАП Пловдив, по която първоначално било образувано а.д. №84/2022г. С допълнителна молба-становище, подадена по а.д.№84 и с оглед разпореждане за оставяне без движение на подадената жалба за уточняване на нейния предмет, от И.А., чрез адв. М. е уточнено, че се поддържа и жалба /искане/ за отмяна на фактически действия/бездействия на Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив и на Директорът на ТД на НАП Пловдив, който не изпълнил съдебно решение, постановено по а.д. № 531/2021г., като издал Решение №9/18.01.2022г. в противоречие със съдебния акт. В този случай и на осн. чл.304 от АПК носел административно-наказателна отговорност. Искането на страната било да се констатиралото незаконосъобразното фактическо бездействие на Директор на ТД на НАП Пловдив да предприемел действия за образуване на административно наказателно производство срещу същия.

С разпореждане на съдията –докладчик искането с правно основание чл.256 от АПК е отделено за разглеждане в друго производство, като било образувано а.д. № 123/2022г. по описа на този съд. С определение от 20.04.2022г. по а.д. № 123/2022г., съдията докладчик, след повторно уточняване на предмета на искането по чл.256 от АПК, постановил също отделяне на искането с правно основание чл.256 от АПК с предмет бездействие на Директора на ТД на НАП Пловдив да осъществи контрол относно изпълнението от страна на публичен изпълнител на Решение № 472/27.12.2016г. на Директор на ТД на НАП Пловдив. След отделянето на това искане било образувано настоящото а.д. №269/2022г.

Жалбоподателят сочи, че процесното бездействие било незаконосъобразно, защото и съгласно чл.11, ал.2, т.4 от Закона за НАП, териториалният директор осъществявал контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция. Иска се от съда да констатира със сила на присъдено нещо това незаконосъобразно фактическо бездействие и да съобрази влиянието на същото по отношение на производството по изпълнителното дело – дали това довело до съществено нарушение на административно-производствените правила и несъответствие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона, респ. до пълно опорочаване на производството.

Ищецът, редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител. По делото депозира становище, в което допълнително развива доводи в подкрепа на основателността на искането си. Съгласно същите, то било свързано с неосъществяването на организационен контрол в структурата на ТД на НАП Пловдив, във връзка с изпълнението на Решение № 472/27.12.2016г. на Директор ТД на НАП Пловдив. Мотивира се, че било видно, че в ТД на НАП Пловдив била създадена организация относно възлагане извършването на определени действия на служителите на агенцията и същата била свързана с конкретни изходящи и входящи номера, именно поради това липсата на обратна връзка относно отчитане на възложените задачи, представлявала сериозен организационен пропуск в структурата на ТД на НАП Пловдив, изключителна вина, за което имал директорът. В случая имало причинна връзка между поведението на допустителя /директор на ТД на НАП Пловдив/  и извършеното нарушението /от публичен изпълнител/, тъй като бездействието улеснило противоправното бездействие. Това бездействие на Директора на ТД на НАП Пловдив, при наличие на задължение за активно поведение, обективирано в чл.11, ал.2, т.4 от ЗНАП било неправомерно, тъй като съществувала обективна възможност субектът да осуетял нарушението, чрез въвеждане на организационен контрол по отношение отчитането  от страна на служителите на агенцията на изпълнението на възложените им задачи. Допълнително се мотивира, че в случай, че ищецът бил осъществил адекватен организационен контрол в структурата, публичния изпълнител нямало да имал възможност да извърши административно нарушение, осъществявайки състав на чл.302, ал.2 от АПК и нямало да настъпят вредни последици за ищеца.

Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от юрк. К., която пледира за недопустимост на искането, алтернативно за неоснователност. Сочи, че в отменителното решение на директор на ТД на НАП Пловдив преписката била вързаната за ново произнасяне на публичния изпълнител, а не за даване на решение, като след това се счита, че бил формиран мълчалив отказ от страна на публичния изпълнител. Моли за присъждане на разноски. Прилага съдебна практика.

Съдът, въз основа на представените писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От И.А. било подадено до Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора искане за разрешение на неотложно плащане с вх. № С160024-000-0428650/11.11.2016г., по което било постановен Отказ за издаване на временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК с изх. № С160024-159-0000263/01.12.2016г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Срещу него била подадена жалба от А. до Директор на ТД на НАП Пловдив с вх. рег. № 94-00-9723/20.12.2016г., по която било постановено Решение № 472/27.12.2016г., с което бил отменен отказът на публичния изпълнител от 01.12.2016г. и била върната преписката за ново произнасяне по искането при съобразяване на мотивите в решението. Решението било изпратено с придружително писмо изх. № 94-00-9723/27.12.2016гж., като било поставена резолюция „за г-н Панчугов за действия по Решението“ и получено от публичния изпълнител под вх. № С170024-000-0016115/17.01.2017г. Искането, правно основано на чл.256 от АПК е подадено на 02.02.2022г. чрез ТД на НАП Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, Съдът от правна страна намира, че искането е недопустимо, като се съобрази следното:

Макар искането да не е обвързано със срок, то не са налице процесуални предпоставки за разглеждането му по същество. Разпоредбата на  чл. 256 от АПК дава средство за правна защита на всеки, чийто права и интереси са засегнати от фактически бездействия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закон. За да е допустимо искането е необходимо то да има за свой предмет конкретно фактическо бездействие, което да не е прекратено, както и да е налице правен интерес от търсената защита. В случая, ищецът мотивира, че търси отмяна на фактическо бездействие на ответника, изразяващо се в неупражняване на контрол върху дейността на орган от на НАП, действащ в обхвата на ТД на НАП Пловдив. Това се мотивира с нормата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗНАП.

Този състав приема, че неизпълнението на задължението по чл.11, ал.4, т.2 от ЗНАП не съставлява фактическо бездействие по см., който се влага в чл.256 от АПК, т.е. липсва предмет на иска. Директорът на ТД на НАП Пловдив макар и да има предвидено в ЗНАП задължение да осъществява контрол върху дейността на органите в съответната териториална дирекция, то същото няма пряко действие по отношение на самият ищец, а и изпълнението на това задължение се опосредява от извършването на правни действия. Хипотезите на бездействие по  см. на чл. 256 АПК са налице само в случаите, в които органът дължи извършването на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт. За да е налице приложимост на реда на защита по  чл. 256 АПК, задълженията за извършване на такива действия трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е предшествано от допълнително волеизявление на административния орган.

Неизпълнение на задължението от страна на ответника да извърши контрол върху дейността на органите в подведомствената му териториална дирекция, вкл. и неизвършването на организационен такъв, не представлява фактическо действие, защото в крайна сметка, се касае за процедура, която би приключила с издаване на индивидуален административен акт, напр. заповед за дисцпилнарно наказание на органа, ангражиране на административно – наказателната отговорност на органа и пр., т. е., това е правно действие на административния орган, тъй като е обвързано от преценката му с нормативните изисквания за това. С оглед така формулирания от ищеца петитум, съдът приема, че в конкруения случай не е налице фактическо бездействие на административния орган, което да е годен предмет на обжалване по  чл.256 АПК. По посочения ред не са предмет на защита задълженията за волеизявления на административният орган, тъй като тези актове са окачествени от АПК като индивидуални административни актове и подлежат на самостоятелно обжалване.

Възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на иска е основателно. Това налага да се отмени протоколното определение от откритото с.з. от 20.06.2022г., в което бе приключено съдебното дирене и бе даден ход на делото по същество, като вместо него се постанови друго, с което искането на И.П.А. бъде оставено без разглеждане, а производството да се прекрати.

При този изход не спора, основателна се явява претенцията на ответната страна, изявена чрез процесуалния й представител за присъждане в нейна полза на възнаграждение за юрисконсулт. Съдът, като съобрази правната и фактическа сложност на спора, и проявената процесуална активност на процесуалния представител на ответника, намира за справедливо възнаграждение в размер на 120 лева, определено на осн. чл.24 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПП.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от открито с.з. от 20.06.2022г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на спора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕ на И.П.А., с постоянен адрес в гр. Казанлък за осъждане на Директора на ТД на НАП Пловдив да осъществи организационен контрол върху публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора относно изпълнение от страна на публичния изпълнител на Решение № 472/27.12.2016г. на Директор на ТД на НАП Пловдив  и ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 269/2022г. по описа на Административен съд за 2022 година.

 

ОСЪЖДА И.П.А., с постоянен адрес в гр. Казанлък, ЕГН ********** да заплати на НАП възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: