Решение по дело №1131/2021 на Софийски градски съд

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 12.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ А.

                                                                    ТАНЯ КАНДИЛОВА

          при секретаря  Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска  въззивно гр. дело № 1131  по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на С.В.Б., срещу решение № 163705/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 43746/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, с което искът за изменение на месечната издръжка на детето С.С.Б. е уважен и месечната издръжка е увеличена от 100 лв., на 140 лв., считано от 29.07.2019 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивника моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция.

           Въззиваемата страна С.С.Б., действаща лично и със съгласието на нейната майка В.Д.П., оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание въззивника моли съда да отмени решението.

За съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

          Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 163705/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 43746/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, съдът е изменил размера на определената със съдебно решение от 17.04.2015 г. на СРС,86 състав по гр. д. № 44031 по описа за 2014 г. издръжка за детето С.С.Б., от 100 лв. на 140 лв. месечно, считано от 29.07.2019 г., допуснал е предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката и е осъдил  ответника да заплати  държавна такса за определената издръжка по сметка на СРС в размер на 57,60 лв. и сумата от 300 лв.-за адвокатско възнаграждение на особения му представител.

 Въззивника навежда доводи, че по  делото не са събрани доказателства за наличие на изменение на обстоятелствата, налагащи изменение на месечната издръжка- за изменение на нуждите на издържаното лице и на възможностите на задълженото лице, че не са доказани материалните възможности ответника да заплаща издръжка в претендирания размер, че законоустановения минимум на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца се дължи и от двамата родители.

           Наведените доводи са неоснователни. Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете от неговия родител е безусловно. Предмет на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката, имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на неговия баща. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на въззивника. Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към тях. В първа инстанция не са ангажирани доказателства за трудовото възнаграждение на родителите, като настоящата инстанция  счита, че за база на доходите на майката на детето, при липсата на писмени доказателства, следва да се приеме средната за гр. София работна заплата, а за бащата- средната за страната работна заплата,тъй като същите са в трудоспособна възраст и не са ангажирали доказателства за намалена работоспособност (последното обстоятелство се установява с решение на ТЕЛК), нито за друга основателна причина за невъзможност да реализират доходи поне в посочения по-горе размер. Размера на месечната издръжка е съобразен с възрастта на детето, което не е новородено (за да бъде определен минималния размер за месечната му издръжка) и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и здравните му потребности,  има социални, образователни и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на детето.

Съдът счита, че за задоволяване нуждите на детето, средномесечно са необходими около 430 лв. След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители на С., обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майка й (делът на участие на бащата в издръжката следва да бъде по-голям), настоящата инстанция, счита, че С.В.Б., с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да поеме сума в размер на 140 лв. от месечната издръжка на детето. Останалата сума, необходима за издръжката на детето следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за детето.

От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:

          Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства, мотивирал е настъпването на предвидените в закона предпоставки за увеличаване размера на определената издръжка, дължима от бащата на малолетното му дете (станало непълнолетно в хода на процеса). 

И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

          Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

         Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.В.Б. следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба, подадена от особения му представител, в размер на 28,80 лв. и  сумата от 300 лв.-възнаграждение на особения му представител.

          Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  решение №  163705/11.07.2019 г., постановено по гр. д. № 43746/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав.

ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на СГС сумата от  328,80 лв.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                            

                                                         

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                 2.