Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                                                  гр.Л., 21.02.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ловешкият окръжен съд, наказателна колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав :

          

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :  ИВАН ИВАНОВ

 

                                                               ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА и в присъствието на прокурора ПОЛЯ МИТКОВА, като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ЧНД № 32 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази :  

 

Производството е образувано по реда на чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/ и е за признаване и изпълнение на влязло в сила Наказателно Решение № 317/07.09.2017 г., постановено от Съд Сънникулалу маре, Румъния, по дело № 634/295/2017, влязло в сила на 07.11.2017 година.

С последното е наложено наказание „лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложено за срок от две години, през които са наложени ограничителни пробационни мерки за наблюдение. Решението е придружено с Удостоверение по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация, с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено е от съдебните власти на Румъния и засяга българския гражданин Б.К.Ш., роден на *** ***, ЕГН **********, с последен известен адрес по делото : гр.Л., ул. „***” № 2.

В съдебно заседание представителят на ОП – Л., прокурор  Миткова изразява становище да се уважи изцяло искането на издаващата държава.

Процесуалният представител на осъдения, адвокат Валерия Генова от ЛАК, служебно назначена от съда при условията на чл.16, ал.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС заявява, че следва да се откаже признаване на решението на румънския съд, поради това, че е налице хипотезата на чл. 15, ал.1, т.6 от специалния закон, а именно, че при деянието липсва двойна наказуемост и същото се явява административно нарушение по нашето право.

Настоящият състав, съобразявайки се с искането, становищата на страните и събраните по делото доказателства от РС – Л., и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

С Удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС е представено за признаване и изпълнение наказателно Решение № 317/07.09.2017 г., по дело № 634/295/2017,  на Съд – Сънникулалу Маре, Република Румъния, влязло в сила на 07.11.2017 година, с което на българския гражданин Б.К.Ш. с ЕГН ********** е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, което е спряно за изпълнение и заменено с мерки за наблюдение за срок от 2 /две/ години, които са:

- „Да се представи пред пробационната служба на определените от тях дати”;

- „Да приема посещения от страна на служител от пробационната служба, назначен за неговия надзор”;

- „Да обяви предварително, смяната на жилището и всяко пътуване, което надвишава пет дни, както и връщането”;

-  „Да уведоми за промяна на работната място”;

- „Да предостави информация и документи, които позволяват контрол на средствата му за съществуване”.

                Осъждането е за това, че на дата 28.12.2016 г. около 01:25 часа, обвиняемият Б.К.Ш., се представя на гранично - пропускателен пункт Сънниколау Маре, за да влезне на територията на Румъния, управлявайки автомобил марка „Пежо”, регистриран в Швеция с регистрационен номер SEO065, без да притежава свидетелство за управление, което представлява престъпление, изразяващо се в управление на моторно превозно средство по обществените пътища на издаващата държава от лице, което не притежава свидетелство за управление, наказуемо по чл.335, ал.1 от НК на Република Румъния. Установява се, че Ш. е осъден за деяние, извършено на територията на издаващата държава и непопадащи под юрисдикцията на българските съдилища.

          Горецитираното удостоверение е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.6 от специалния закон.

По силата на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на наказателно решение на чуждестранен съдебен орган и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки.

Изпратеното в Окръжен съд – Л. удостоверение на румънски език с превод на български език съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието признаване се иска. Последното е представено на румънски език с превод на български език, заедно с мотивите в заверени копия.

Касае се за наказателно решение за налагане на пробационни мерки, което съгласно нормата на чл.3, ал.1, б.„б” от ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е спряно и е заменено с определени за търпене пробационни мерки за определен срок. Актът е на съдебен орган и е за извършено престъпление на територията на издаващата държава.

В удостоверението и наказателното решение изрично е описано престъплението на Ш., а именно :

Осъждането е за деяние, реализирано на територията на Република Румъния /издаващата държава/, което се изразяват в управление на МПС по обществените пътища на издаващата държава от лице, което не притежава свидетелство за управление, наказуемо по чл.335, ал.1 от НК на Р. Румъния. Визираното деяние се явява наказуемо по чл.343 в, ал.2 от НК на Р. България, от което следва, че е налице и изискването за двойната наказуемост по чл.14, ал.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.

Предвид обстоятелството, че съгласно Справка от НБД „Население” рег. № 13/15.01.2018 г. за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. Б.Ш. е български гражданин, с настоящ адрес ***, съдът прие, че налице е една от предвидените предпоставки за признаване на решението с наложените пробационни мерки.

В нормата на чл.15, ал.1 от специалния закон са уредени основанията за отказ от признаване и изпълнение. С оглед данните в удостоверението и наказателното решение, включително и другите събрани по делото доказателства, този състав на съда приема, че не е налице нито една от законно предвидените предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решението на румънските съдебни власти.

Настоящият състав не приема възражението на защитата, че в конкретния случай липсва двойна наказуемост на деянието, за което на Ш. е било наложено наказание от Румънския съд. В чл. 14, ал.1 от специалния закон е посочено, че решенията по чл. 2, т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС постановени в друга държава членка на ЕС се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпление по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.

Съдът счита, че в конкретния случай не е необходимо да има пълно съвпадане на елементите от състава на престъплението по законодателството на издаващите държави и по законодателството на Република България. Престъплението, за което е наказан Ш. в Република Румъния е за управление на МПС без свидетелство за управление, което съвпада със състава на чл. 343в, ал.1 от НК.

С оглед изложените фактически обстоятелства и правни изводи, настоящата инстанция приема, че трябва да постанови признаване и изпълнение на определените в наказателното решение пробационни мерки с приложението на чл.5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, т.е. чрез адаптирането им към българското законодателство към чл.42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението им.

Съобразявайки се с нормата на чл.5 от специалния закон адаптирането следва да бъде в съответствие с характера и продължителността на наказанията, предвидени в българското законодателство. В тази връзка пробационната мярка „Да се представи пред пробационната служба на определените от тях дати”, наложена с наказателното решение на румънския съд, се обхваща от пробационните мерки, предвидени в чл.42 а, ал.2, т.1 и 2, във вр. с чл.42 б, ал.1 и ал.2 от НК на Р. България. Първата от тях „задължителна регистрация по настоящ адрес”, е свързана с явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. Пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, се провежда в пробационната служба на територията на която е настоящия адрес на осъдения, като посочените мерки са за срок от 2/две/ години.

Мярката „Да обяви предварително, смяната на жилището и всяко пътуване, което надвишава пет дни, както и връщането” не съответства на пробационната мярка по чл.42 а, ал.2, т.3, във вр. с чл.42 б, ал.3 от НК, изразяваща се в „Ограничения в свободното предвижване”, която включва забраната за посещение на точно определение места, райони и заведения, за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от пробационнен служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието. Настоящият състав счита, че това е така, тъй като наложената от румънския съд пробационна мярка има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по чл.42 а, ал.2, т.3 от НК има характеристиките на ограничаваща и забранителна мярка.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че не следва да се допуска адаптиране на пробационната мярка „Да обяви предварително, смяната на жилището и всяко пътуване, което надвишава пет дни, както и връщането”, тъй като същото би влошило наказателно - правното положение на осъдения и би се подменила волята на решаващия съд.

По отношение на останалите пробационни мерки, наложени от румънския съд, а именно:

- „Да приема посещения от страна на служител от пробационната служба, назначен за неговия надзор”;

-  „Да уведоми за промяна на работната място”;

- „Да предостави информация и документи, които позволяват контрол на средствата му за съществуване”, настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато адаптиране, тъй като същите не съответстват на пробационните мерки, визирани в чл.42 а, ал.2 от НК на Р. България.

Водим от гореизложеното и на основание чл.16, ал.7 от ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът

 

 

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПРИЗНАВА на основание чл.16, ал.7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/ Наказателно Решение № 317/07.09.2017 г., по дело № 634/295/2017,  на Съд – Сънникулалу Маре, Република Румъния, влязло в сила на 07.11.2017 г., с което българският гражданин Б.К.Ш., с ЕГН **********,***, е признат за виновен, в това, че на дата 28.12.2016 г. около 01:25 часа, обвиняемият Б.К.Ш., се представя на гранично - пропускателен пункт Сънниколау Маре, за да влезне на територията на Румъния, управлявайки автомобил марка „Пежо”, регистриран в Швеция с регистрационен номер SEO065, без да притежава свидетелство за управление, което представлява престъпление, изразяващо се в управление на МПС по обществените пътища на издаващата държава от лице, което не притежава свидетелство за управление, наказуемо по чл.335, ал.1 от НК на Република Румъния и е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, изпълнението на което наказание е спряно за срок от 2 /две/ години, през който на осъдения са наложени следните пробационни мерки:

- „Да се представи пред пробационната служба на определените от тях дати”;

- „Да приема посещения от страна на служител от пробационната служба, назначен за неговия надзор”;

- „Да обяви предварително, смяната на жилището и всяко пътуване, което надвишава пет дни, както и връщането”;

-  „Да уведоми за промяна на работната място”;

- „Да предостави информация и документи, които позволяват контрол на средствата му за съществуване”.

ПОСТАНОВЯВА изпълнение на посоченото Наказателно Решение спрямо Б.К.Ш., с горната самоличност, в частта на наложените мерки за наблюдение в двегодишен срок чрез адаптирането им към чл.42а и сл. от НК на Република България, както следва :

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 /две/ години;

„Задължителна регистрация по настоящ адрес *** – два пъти седмично” за срок от 2 /две/ години.

НЕ ДОПУСКА адаптиране на следните пробационни мерки :

- „Да приема посещения от страна на служител от пробационната служба, назначен за неговия надзор”;

-  „Да уведоми за промяна на работната място”;

    - „Да предостави информация и документи, които позволяват контрол на средствата му за съществуване”.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред АС – гр. Велико Търново в петдневен срок от днес.

На основание чл.16, ал.8 от ЗПИИСРРПУНПМАС, след влизане на решението в сила незабавно да бъде информиран компетентния орган на издаващата държава, както и Министерство на правосъдието за настоящото решение.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                             1.

               

                                                ЧЛЕНОВЕ :

                                                                                

                                                                   2.