№ 166
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600020 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 02.08.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 15066/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти състав, подсъдимият Л.М.Л. е
признат за виновен в това, че на 27.02.2015 г. в гр. София, в сградата на 06 РУ – СДВР,
находяща се на бул. ******* *******, пред надлежен орган на властта – началника на
06 РУ – СДВР, набедил някого – Б. Р. Асл., ЕГН: **********, в престъпление по чл.
144, ал. 3 от НК, като депозирал заявление, заведено с входящ номер 230000-3028/2015
г. по описа на 06 РУ – СДВР, в което посочил, че на 26.02.2015 г. в 17:30 часа в парка
на кв. „Горна баня“ Б. Р. Асл. го заплашил с убийство, като знаел, че А. е невинен,
поради което и на основание чл. 286, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, като на основание чл. 55, ал. 3 от
НК не му е наложено по-леко предвиденото в закона наказание обществено
порицание.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и
допълнение към нея от защитника на подсъдимия, с които се оспорва правилността на
съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде оправдан.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Л.Л. редовно
призован, не се явява. Делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 269, ал.
3, т. 3 от НПК.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия поддържа жалбата.
Пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, която
1
подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Повереникът на частния обвинител Б.А. счита, че първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена като правилна. Прави искане за присъждане на
разноски в полза на частния обвинител и пред двете инстанции.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита въззивната жалба за
неоснователна, а атакуваната присъда за правилна, поради което излага, че същата
следва да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени
доказателствени източници и след техния анализ е приел следното.
Подсъдимият Л.М.Л. е роден на *******. в гр. Монтана, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан.
Подсъдимият Л.Л. и св. А.Н. живеели на семейни начала и имали дъщеря. През
2012 г. двамата се разделили и детето останало да живее при майка си. Подсъдимият и
св. Н. влошили отношенията си поради неполагането на грижи за детето от негова
страна, вкл. неплащане на необходимата издръжка.
Свидетелите А.Н., З.В. и ЧО Б.А. се познавали помежду си, тъй като децата им
посещавали една и съща детска градина в кв. „Горна баня” и често се случвало да ги
водят заедно в парка, за да си играят. Св. Н. и ЧО А. били в приятелски отношения и
често се случвало тя да му споделя, че подсъдимият не плаща издръжка за детето.
Подс. Л. също се познавал с ЧО А. покрай св. А.. Двамата мъже не били в добри
отношения, тъй като подсъдимият имал подозрения, че св. Н. има интимни отношения
с него, а ЧО А. упреквал подсъдимия, че не полага необходимите родителски грижи за
детето си.
На 26.02.2015 г. подс. Л. се разбрал със св. Н. да вземе дъщеря им от детската
градина и да я разходи в квартала, след което да я върне. През това време св. Н. отишла
в парк, находящ се в кв. „Горна баня“, където св. В. се разхождала с детето си и след
като видяла св. Н. отишла при нея. След това към тях се присъединил и ЧО А.. Св. Н.
казала на ЧО А., че подс. Л. се е забавил и се притеснява, с оглед на което А. позвънил
по мобилния телефон на подсъдимия, но последният не отговорил на обаждането.
Няколко минути след това това подсъдимият дошъл при тях с дъщеря си и се обърнал
към ЧО А., наричайки го „баджанак“. Последният се подразнил и му казал да започне
да полага грижи за детето си вместо да се занимава с личния живот на жена си. След
размяната на репликите св. Н. видяла, че напрежението между двамата мъже
ескалирало и се притеснила да не се стигне до физическа саморазправа, с оглед на
което застанала между тях. През цялото време св. В. се намирала в близост до тях и
възприела целия конфликт. Малко след това ЧО А. си тръгнал, а след него си тръгнал и
подс. Л..
На 27.02.2015 г. подс. Л. подал заявление с peг. № 230000-3028/2015 г. до
началника на 06 РУ-СДВР, в което посочил, че на 26.02.2015 г. около 17:30 часа в парка
в кв. „Горна баня” докато се разхождал с дъщеря си лице на име „Б.” – приятел на
майката на детето му, го ударил и го заплашил с убийство. Към така депозираното
заявление било приложено обяснение, в което било посочено, че Б. го блъскал по
шията и раменете, псувал го, заплашвал го, че ще го убие и ще го излежи, както и че
ако не плаща издръжка, ще го заколи докато спи, а при тръгване му казал, че ако го
види в Горна баня, ще го сгази с колата и ще го убие.
2
По заявлението на подс. Л. била извършена проверка и била образувана пр. пр.
№ 16016/2015 г. по описа на СРП, като прокурорът с постановление отказал да
образува на досъдебно производство. В хода на проверката ЧО А. бил запознат с
изложените в заявлението на подс. Л. твърдения и тъй като същите не отговаряли на
истината подал жалба в СРП, в която посочил, че е набеден в престъпление от
подсъдимото лице.
Въззивната инстанция счита, че първостепенният съд правилно е установил
спорните по делото факти, поради което не намира основания за коригирането им.
Първият съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници,
като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал
изчерпателен отговор защо кредитира едни от тях, а други – не.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от
настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Л.Л., контролираният съд е
анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение е
информацията от кредитираните гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Б.А., А.Н., З.В. и А.А., както и заявление с вх. № 230000-3028/2015 г. и
постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство.
Правилно в основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е
поставил показанията на свидетелите Н., А. и В., тъй като поотделно са хронологично
последователни, а обсъдени съвкупно, не съдържат противоречия, поради което следва
да бъдат кредитирани като достоверни. От изложеното от тях се установява, че на
процесната дата е имало размяна на реплики между подс. Л. и ЧО А., но не се е
стигнало до отправяне на заплахи от страна на А. или до физическа саморазправа
между двамата мъже. Въззивният съд отчита, че макар към инкриминираната дата св.
Н. и подсъдимият да са били във влошени отношения, а св. А. е конструиран като
частен обвинител по делото, показанията им не могат да бъдат игнорирани на тези
основания, доколкото същите не се опровергават от други доказателствени източници.
Напротив, изложеното от тях намира опора в изложеното от св. В., като по делото не се
ангажирани никакви доказателства, които да поставят под съмнение нейната
безпристрастност, и липсват основания, които да обуславят извод, че показанията на
тази свидетелка са тенденциозни и необективни.
Първостепенният съд обосновано е дал вяра и на показанията на св. А. –
полицейският служител извършил предварителна проверка по процесния случай, тъй
като изложеното от него спомага за изясняване предмета на делото и намира подкрепа
в приложеното по делото заявление с вх. № 230000-3028/2015 г.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК, без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да
бъде променяно или замествано.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно е заключил от правна страна, че подс. Л.Л. е осъществил състава на
престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че подс. Л. на инкриминираните време и място пред надлежен
орган на властта набедил ЧО Б.А. в престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, като
депозирал заявление, заведено с входящ № 230000-3028/2015 г. по описа на 06 РУ –
СДВР, в което посочил, че на 26.02.2015 г. в 17:30 часа в парка на кв. „Горна баня“ Б.А.
го заплашил с убийство, като знаел, че А. е невинен. Така подсъдимият е изложил
3
конкретни, а не абстрактни фактически твърдения, описващи чуждо престъпно
поведение, които не отговарят на обективната действителност и са достатъчни, за да
превърнат деянието в набедяване.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразни изводите на районния
съд за субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, което е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е
съзнавал, че с подаденото от него заявление до 06 РУ - СДВР излага твърдения за
извършено от ЧО А. престъпление, като е знаел, че тези твърдения са неверни и е
съзнавал, че с подаденото заявление може да бъде ангажирана неговата наказателна
отговорност, но въпреки това е извършил деянието.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
За престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК законът предвижда кумулативно две
наказания: лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.
Въззивният съдебен състав намира определеното наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца за адекватно с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца и същото е съобразено с целите, предвидени в чл. 36 от НК, като
първоинстанционният съд правилно е определил наказанието при условията на чл. 55
от НК, отчитайки липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
наличие на изключителни смекчаващи такива – чистото съдебно минало на
подсъдимия и дългата продължителност наказателното производство по независещи от
подсъдимия причини – касае се за производство без каквато и да било фактическа и
правна сложност, приключването на досъдебната и съдебната фаза на което е отнело
почти седем години, през който период подсъдимият е имал изрядно процесуално
поведение. Първият съд правилно е преценил, че и най-лекото наказание, предвидено
за посоченото престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от една година, се
явява несъразмерно тежко с оглед ниската степен на обществена опасност както на
деянието, така и дееца.
Изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, като
законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието е до три години, подсъдимият е
неосъждан, както и че не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация ще е
достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимия, като го
мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще
престъпления с оглед възможността наказанието да се активира и изпълни.
С оглед приложението на чл. 55, ал. 3 от НК, първият съд резонно е изоставил
и възможността да наложи кумулативно предвиденото в закона наказание обществено
порицание.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие за
процесуално представителство пред настоящата инстанции ЧО Б.А. е направил
разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 (петстотин) лева, които предвид
изрично направеното искане, следва да бъдат възложени в тежест на подс. Л.Л. на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
По отношение на претендираното възнаграждение пред първата инстанция от
повереника на частния обвинител пред настоящия състав, съдът намира, че
произнасяне дължи първоинстанционният съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Въззивното решение не подлежи на обжалване, поради което се отнема възможността
на страните да обжалват същото в частта за разноските, ако те останат недоволни.
Възможност да защитят своите права и интереси се предоставя именно в
4
производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като определението на
първоинстанционния съд е обжалваемо.
В обобщение на гореизложеното, след извършената на основание чл. 314 от
НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.08.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
15066/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти
състав.
ОСЪЖДА подсъдимия Л.М.Л. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати
на частния обвинител Б. Р. Асл. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5