РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. К., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20225100500018 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение № 183/05.11.2021 г., постановено по гр. д. № 634/2021 г., К.йският районен
съд е признал за установено спрямо ответника ОБЩИНА К., че дължи на ищеца „Р-Р И. 1“
ООД заплащане на сумата в размер на 17 172 лв. с ДДС - главница, представляваща
дължимо и незаплатено парично задължение по фактура № 3000000***/18.03.2019 г., за
която е издадена Заповед № 260111/19.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 321/2021 г. по описа на К.йския районен съд, като е отхвърлил
исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на мораторна лихва върху
главницата за периода от 18.03.2019 г. до 13.03.2020 г. в размер на 1 726.74 лв. и за периода
от 01.07.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 963.54 лв., като неоснователни и недоказани. С
решението К.йският районен съд е осъдил ответника да заплати на ищеца направените в
заповедното и в исковото производства разноски, съразмерно уважената част на исковете, в
размер на 3 260.30 лв.
Настоящото въззивно производство е образувано по депозирана от недоволния ответник
Община К. въззивна жалба, с която атакува първоинстанционното решение в частта му, с
която е признато за установено дължимо и неизплатено парично задължение в размер на 17
172 лева с ДДС и са присъдени на ищеца направените в заповедното и в исково
производство разноски. Така обжалваното решение е намерено за необосновано и за
неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му,
1
вместо което се иска постановяване на ново, с което предявения иск в обжалваната му част
бъде отхвърлен. В жалбата се излагат съображения, че неправилно първоинстанционният
съд не приел, че на 18.02.2021 г. между страните по делото било надлежно извършено
прихващане на взаимно дължими суми, вкл. и на процесната сума от 17 172 лева с ДДС,
съответстваща на дължимото по фактура № 3000000***/18.03.2019г. вземане, и че това
прихващане било извършено във връзка със сключено между страните Споразумение от
16.04.2020 г. за възстановяване на надвнесената сума в размер на 25 158 лева за неправилно
издадена от „Р-Р И.“ ООД фактура № 3000000***/16.03.2017 г. по Договор № 12759-
02/25.11.2015 г. за зимно поддържане и снегопочистване на четвъртокласни и местни
пътища. Твърди се,че надплатената сума била установена при проверка на АДФИ и призната
от „Р-Р И.“ ООД чрез така сключеното Споразумение от 16.04.2020 г., като по сметка на
Община К. била платена само сумата от 1 200 лева, а останалата сума в размер на 23 958 лв.
следвало да се заплати на два пъти, което обаче не било направено, поради което Община К.
отправила нотариална покана, получена от дружеството на 06.01.2021 г. и извършила
прихващане на дължимата сума. Счита се, че първоинстанционният съд не успял да
установи извършеното прихващане, защото не съобразил приложените по делото Протокол
за прихващане от 18.02.2021 г. и уведомление, както и останалите писмени доказателства,
вкл. и изготвеното по назначената ССчЕ заключение, и неправилно приел, че не била
спазена процесурата по чл.104 , ал.1 от ЗЗД. В този аспект в жалбата се излага и
съображение, че дори да се приеме в производството, че дружеството не е било уведомено
за извършеното прихващане с некредитираното от решаващия съд уведомление, то съгласно
съдебната практика следвало да се приеме,че с отговора на исковата молба ответникът
Община К. е извършила надлежно уведомяване на ищеца за извършеното прихващане.
Въззивникът претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
„Р-Р И.“ ООД, чрез процесуален представител адв. Н. Н., с който въззивната жалба е
намерена за неоснователна. С отговора се претендира и заплащане на разноски по
производството.
В откритото съдебно заседание, въззивникът Община К. чрез процесуален представител-
юрисконсулт, поддържа въззивната си жалба.
В откритото съдебно заседание, въззиваемият „Р-Р И.“ ООД, чрез писмено становище
поддържа отговора си, даден по въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски, за
които представя и списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на въззивника.
Окръжният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:
Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Р-Р И. 1“ ООД иск за
признаване за установено по отношение на Община К. съществуване на вземане за следните
суми: 17 172 лева – главница; 1 726.74 лева- мораторна лихва върху главницата за периода
от датата на падежа, считано от 18.03.2019 г. до 13.03.2020 г.; 936.54 лева - мораторна лихва
за периода от 01.07.2020 г. до 18.01.2021 г. – датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми,
произтичащи от неизплатена фактура № 3000000***/ 18.03.2019 г. на обща стойност 17 172
лева с включен ДДС с получател Община К., съгласно Договор № 14514 - 03/14.09.2017 г. и
Протокол № 7 за м. декември 2018 г. за извършено зимно поддържане, снегопочистване и
опесъчаване на четвъртокласната пътна мрежа на община К. за оперативен сезон 2017/2019
г., и за което парично вземане е издадена Заповед № 260111/19.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 321/2021 г. по описа на К.йския
районен съд.
В срока по чл.131 от ГПК, с отговора на исковата молба, ответникът Община К. оспорва
исковата претенция, правейки извънсъдебно материалноправно възражение за прихващане
с правно основание чл. 103 и сл. от ЗЗД, извършено на 18.02.2021 г. с невъзстановена по
сключено между същите страни Споразумение от 16.04.2020 г. сума от 23 958 лв., част от
която сума съставлява и задължението на общината по процесната фактура №
3000000***/18.03.2019 г. на стойност 17 172 лева с ДДС.
Така предявеният пред първоинстанционния съд допустим иск, е установителен по своя
характер, и е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК. Положителните
процесуални предпоставки за неговото завеждане в производството са налице: - депозирано
от ищеца до компетентния съд на 19.02.2021 г. заявление по чл.410 от ГПК; - образувано
ч.гр.д. № 321/2021г. по описа на К.йския районен съд; - издадена Заповед №
260111/19.02.2021г. за изпълнение на парично задължение за търсените в производство
суми, вкл. и за разноски в заповедното производство; - депозирано от длъжника възражение
с правно основание чл.414 от ГПК срещу издадената заповед, и в законово установения
едномесечен срок предявен иск.
Не е спорно, че между страните в производството е сключен Договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги № 14514-03/14.09.2017 г., по силата на който Община К.
възложила на „Р-Р И. 1“ ООД да извърши срещу заплащане, зимно поддържане,
снегопочистване и опесъчаване на четвъртокласна пътна мрежа на Община К. за оперативен
сезон 2017/2019г., както и че на основание цитирания договор и Протокол № 7 за
м.декември 2018 г., ищецът-изпълнител по договора издал фактура №
3000000***/18.03.2019 г. на стойност 17 172 лв. с ДДС, получена от ответника на 18.03.2019
г. без възражение за извършените видове и количество работи. Не е спорно и, че
ответникът- изпълнител не извършил плащане по същата.
Прието по делото е и сключено между същите страни Споразумение от 16.04.2020 г. за
възстановяване на надвзета сума в размер на 25 158 лв. с ДДС, произтичаща от предхождащ,
3
сключен между тях договор от 2015 г. за зимно поддържане, и от която сума, сумата от 1 200
лв. е платима при подписването на споразумението, а остатъкът от 23 958 лв. с ДДС, платим
на две вноски -31.05.20 г. и на 30.06.20 г. Приложена е и нотариална покана за доброволно
изпълнение на остатъчната сума от 23 958лв., връчена на дружеството на 06.01.2021г.
Представени по делото са Протокол за прихващане от 18.02.2021 г., ведно със
счетоводен мемориален ордер, приложим при бюджетните учреждения, №13/173 от
05.05.2021г., Уведомление за прихващане с изх.№ 53-00-280/04.03.21г. на общинската
администрация, адресирано до дружеството, ведно със транспортен етикет от същата дата и
обратна разписка за извършено връчване на „Р-Р-И.-1“ООД от 05.03.2021 г., от съвместния
прочит на които се установява, че Община К. е извършила прихващане със свое признато по
силата на Споразумение от 16.04.20 г. вземане от „Р-Р И. 1“ООД в размер на 23 958 лв. с
ДДС, с вземания на дружеството в същия размер, от които и вземането по процесната
фактура № 3000000***/18.03.2019 г. на стойност 17 172 лв. с ДДС, както и че уведомление
до контрахента е било изведено и изпратено.
По делото е прието заключение, изготвено по назначена Съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че в счетоводството на Община К. е извършено
осчетоводяване на сумата по сключеното между страните споразумение от 16.04.20 г. и е
осчетоводена платената по същото на Община К. сума от 1200 лв., както и че е извършено и
счетоводно записване на прихващането със сумата от 17 172 лв. с ДДС по процесната
фактура № 3000000***/18.03.2019г. Установява се от същото и, че в счетоводството на „ Р-Р
И.-1“ ООД, нито е осчетоводено сключеното между страните споразумение, нито е
осчетоводена платената по същото от дружеството на Община К. сума от 1200 лв., нито е
осчетоводено прихващането. От прочита на същото се установява и факта, че при Община
К. е окомплектовано счетоводно извършеното прихващане и с прилагане на писмото до
ответника с изх.№ 53-00-280/04.03.21 г.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка,
настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо в обжалваната му част, но с оглед изложените във възивната жалба доводи, го
намира за неправилно. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел,
че в производството ответникът Община К. не е доказала връчване на изявлението си до
ищеца за извършеното извънсъдебно прихващане на взаимно дължимите си суми.
Изхождайки от контекста на депозираната частична въззивна жалба, спорно в настоящото
въззивно производство се явява единствено обстоятелството, връчено ли е било на „Р-Р И.
1“ООД изявлението на Община К. за извършеното от нея извънсъдебно прихващане, и което
връчване да завърши фактическия състав на така извършеното извънсъдебно прихващане
като материалноправен способ за погасяване на две насрещни задължения. Съвкупният
анализ на обсъдените вече доказателства в тяхната последователност – наличието на
споразумение между страните, връчена нотариална покана за доброволно изпълнение на
4
падежиралото задължение по споразумението, извършеното извънсъдебно прихващане и
изявлението за това, наличието на транспортен етикет от същата дата и на обратната
разписка към него, индивидуализиращи елементите на извършената пратка, в частност
подателя- служебно деловодство на Община К., получателят- служебно деловодство на „Р-Р
И. 1“ ООД, тегло на пратката- 0.100 кг., определено навеждат на извод за извършено
връчване на приложеното изявление за прихващане от един лист с изх.№ 53-00-
280/04.03.2021 г. на дата-05.03.21г. В този аспект е и заключението на вещото лице,
изготвено по назначената ССчЕ, а именно, че извършеното счетоводно записване на
извършеното прихващане е било комплектовано с прилагане на изявлението с изх. № 53-00-
280/04.03.21г. В аспекта на казаното, съдът определено не намира за основателен довода на
въззиваемата страна-дружеството, че твърдяното отсъствие на изявление за прихващане се
доказвало от обстоятелството, че в счетоводството на дружеството отсъствало
осчетоводяване на такова. А това е така, защото изхождайки от констатациите на вещото
лице, твърдяното обстоятелство по-скоро води до друг извод, а именно за лошо водене на
счетоводството на „Р-Р И. 1“ООД.
Независимо от изложеното до тук, доколкото отговорът на така поставения въпрос
следва да бъде съобразен и с характера на настоящото производство по чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415 от ГПК, относно което Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., постановено по
тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС приема, че съществуването на търсеното вземане по
една издадена заповед за изпълнение, следва да бъде установено към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, то съобразявайки съдебната теория,
съгласно която насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях, към
момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на
компенсационното волеизявление, следва да се приеме за релевантно и основателно и
изложеното в жалбата съображение на въззивника, че дори и да не се приеме за установено
връчване на изявлението на 05.03.2021г., то това изискуемо се връчване на изявлението за
прихващане е могло и е направено най-късно с депозирания по делото отговор на
предявената срещу общината искова молба.
По изложените дотук съображения, настоящият състав намира първоинстанционното
решение в обжалваните му части за неправилно, с оглед на което същото в тези му части
следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново решение, с което
исковата претенция бъде отхвърлена, поради признаване на настъпилия погасяващ ефект на
извършеното от Община К. извънсъдебно материалноправно прихващане с Протокол за
прихващане от 18.02.2021 г., с вземания на ищеца „Р-Р И. 1“ ООД, от които и вземането по
процесната фактура № 3000000***/18.03.2019 г. на стойност 17 172 лв. с ДДС.
При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани от въззивника, то и
такива му се следват, но при съобразяване и на направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, а именно: 343.44 лв.-ДТ за въззивно обжалване, 250 лв.-
възнаграждение за в.л. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ
размер от 300 лв./2 Х 150 лв./.
5
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 183/05.11.2021 г., постановено по гр. д. № 634/2021 г. по описа на
К.йския районен съд, в частта му, с която е признато за установено спрямо ОБЩИНА К., че
дължи на кредитора „Р-Р И. 1“ ООД заплащане на сумата в размер на 17 172 лв. с ДДС -
главница, представляваща дължимо и незаплатено парично задължение по фактура №
3000000***/18.03.2019 г.,и за която сума е издадена Заповед № 260111/19.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 321/2021 г. на КРС, и в
частта му, с която е осъдена ОБЩИНА К. да заплати на „Р-Р И. 1“ ООД разноски в
заповедното и в исковото производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р-Р И. 1“ ООД против ОБЩИНА К. иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника съществуване на вземане на ищеца в размер на 17 172 лева – главница по фактура
№ 3000000***/ 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.02.2021 г.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, като погасен чрез прихващане.
ОСЪЖДА „Р-Р И. 1“ ООД, гр.К.,с ЕИК *****, да заплати на ОБЩИНА К., с ЕИК
******, сумата в размер на 893.44 лв., съставляваща разноски в производството.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1,
предл.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6