№ 30
гр. Враца, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420103746 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от Н. ИВ. Р. от гр. Бяла Слатина против Р. Г. Р.
от гр. Враца за осъждане на ответника да й заплати сумата 1000.00 лева, ведно със
законната лихва за забава в размер на 168,33 лв. върху главницата за периода от 15.08.2019
г. до момента на подаване на исковата молба – 12.04.2021г. Ищцата твърди, че е
притежавала лек автомобил марка „*****СА, на който шасито и купето били проядени от
ръжда и използването му не било безопасно, а двигателят бил в много добро състояние.
Поддържа, че ответникът имал същата марка и модел автомобил, но с неработещ двигател,
поради което поискал да му продаде двигателя на нейния автомобил. Посочва, че през месец
август 2019 г., посредством сина си М. Г. Р., договорила устно сделката с ответника за
сумата 1000 лева, която сума последния следвало да й заплати по-късно на няколко пъти,
защото имал финансови затруднения в момента. Твърди, че договорките на сина й с
ответника и взимането на двигателя от него станало пред свидетел. Изтъква, че след около
една година, през 2020 г., пак посредством сина си М. Г. Р., поканила ответника да извърши
плащането, но той казал, че няма възможност, че отново след известно време го потърсила
по телефона по тази причина, но той все отлагал да изпълни задължението си към нея, че
продължила да го търси по телефона, но той не й приемал повикванията, което я накарало
да мисли, че ответника няма намерение да й заплати сумата 1000 лева. Моли съда да уважи
предявените искове за главница и обезщетение за забава, на основание устен договор за
покупко-продажба на двигател на лек автомобил марка „*****СА, нейна собственост, като й
присъди и направените по делото разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът Р. Г. Р. от гр. Враца, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от
ГПК, оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли съда да ги
1
отхвърли, като му присъди сторените по делото разноски. Оспорва твърденията на ищцата,
че между страните е имало договорка за закупуване на процесния двигател, че е
осъществено фактическото му предаване и че притежаваният от него лек автомобил е бил с
неработещ двигател в този период от време. Твърди, че не е получавал нищо от ищцата,
поради което не дължи връщането, респективно - заплащане на цена. Посочва, че
притежаваният от него лек автомобил е марка „Субару Форестър“, но с различни технически
показатели: кубатура, мощност и обороти на двигателя, както и година на производство, т.е.
двигателите на двата автомобила са несъвместими, поради което не би имал интерес от
закупуването на процесния двигател. Поддържа, че не е имал намерение за смяна на
двигателя на собствения му автомобил и не е правил никакви изявления и действия в тази
насока. Посочва, че през пролетта на 2019 г. е извършил ремонт на двигателя на
притежавания от него лек автомобил, като закупил нови резервни части, с които били
подменени амортизирани такива, но не е сменял двигателя на автомобила, че след
извършения ремонт, автомобилът е с работещ двигател, като от 01.08.2019г. до 31.08.2019г.
е изпълнявал заповед за командировка в гр. Несебър, където заминал с автомобила си.
Производството е по предявени обективно съединени осъдителни искове за
заплащане на цената на продадена вещ по сключен неформален договор за продажба с
правно основание чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД и за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение по чл.86 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното:
Ищцата е била собственик на л.а. „*****СА, видно от представения голям талон
/Свидетелство за регистрация Част 1/, който е с прекратена регистрация на 09.03.2021г., а
ответникът е собственик на л.а. „Субару Форестър” с рег. № ВР7831СВ, видно от
представения голям талон /Свидетелство за регистрация Част 1/, и двата приложени към
гр.дело № 462/2021г. на РС Б.Слатина. Автомобилът на ищцата е с дата на първа
регистрация 11.10.2001г. и мощност на двигателя 92 Кw /122 к.с./, а този на ответника е с
дата на първа регистрация 26.07.2006г. и мощност 116 Кw /156 к.с./, съгласно означенията
върху талоните. Обемите на двигателите са еднакви - 1994 куб.см. и вида гориво, който
използват е бензин и при двата.
Доказателствената тежест по предявените парични осъдителни искове, разпределена
от съда и указана на страните с определение от 19.10.2021г. пада върху ищцата, която
следва да установи на първо място, че посредством сина си М. Г. Р. е сключила с ответника
валиден неформален договор за продажба на вещ – двигател на лек автомобил, по силата на
който е поела задължението да продаде и предаде на ответника процесната вещ, срещу
заплащане на определена цена, а последния е поел задължението да плати договорената
цена. Ищцата следва да установи също, че е изпълнила поетите с договора задължения точно
и в срок, както и размера на претенцията си.
2
С оглед оспорванията от ответника на предявените искове, в тежест на същия е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, т.е. да докаже наличието
на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
Ответникът в подадената писмена защита оспорва годността на показанията на св.
М.Р. да бъдат кредитирани с довода, че същият е предявил иска в качеството си на
пълномощник на ищцата. Възраженията са неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата на чл.166, ал.3 от ГПК постановява, че свидетелите по делото не могат
да бъдат пълномощници на страните по същото дело, но случая не попада в предметния й
обхват. Това е така, тъй като упълномощен да извършва процесуални действия по делото на
основание пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л.6 от гр.дело №
462/2021г. на РС Б.Слатина/ е адв. М.К. от ВрАК, макар М.Р., в качеството си на
пълномощник на своята майка-ищца, с нотариално заверено пълномощно, да е сключил
договора за правна защита с упълномощения адвокат. Исковата молба и всички други молби
по делото, след оставянето й без движение от РС Б.Слатина, са подавани от упълномощения
адвокат. Представителството на ищцата пред ВРС в проведеното открито с.з., в което М.Р. е
разпитан като свидетел, е осъществено от адв.К., поради което не може да се приеме, че Р.
съвместява две процесуални качества – пълномощник и свидетел по делото, което
цитираната разпоредба на ГПК забранява.
За установяване спорните по делото факти са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на две групи свидетели.
В показанията си свидетелите на ищцата М.Р./нейн син/ и ***** твърдят, че
автомобила на ответника имал нужда от ремонт на двигателя, в частност смяна на колянов
вал. Св.Найденов поддържа, че месец след като ответникът закупил автомобила си дошъл в
неговия сервиз да го прегледа и установил, че гори масло, а след около два месеца, около
Коледа докарал колата на платформа с блокирал двигател. Свидетелят свалил двигателя и
установил, че коляновия вал е „заминал“, „подвлякъл“, което означава, че лагерите са се
стопили. Това предизвикало нужда да търсят друг двигател или евентуално колянов вал.
Ответникът казал на свидетеля, че има приятел в град Бяла Слатина с разглобени коли и
щял да му даде. След два, три дни с колата на свидетеля, двамата с ответника отишли в Бяла
Слатина и взели двигател от Милчо, като Румен казал на свидетеля, че двамата с Милчо са
приятели и ходят заедно за риба. Натоварили двигателя в багажника на автомобила на
св.Найденов „Субару“ комби. Найденов твърди, че Милчо и ответника се разбрали за парите
да говорят после, когато се срещнат двамата. Двигателят докарали във Враца, разглобили го
и св.Найденов взел само коляновия вал и го монтирал на двигателя на колата на Румен,
който не му платил изцяло извършения ремонт и остава да му дължи още 410 лева.
Уточнява, че сервиза му е регистриран, има касов апарат и си плаща данъците. Не е издал
документ за плащане, защото Румен не му е платил цената за ремонта. Ремонта на колата на
Румен е правил през 2019 година – зимата през месец януари. Свидетелят твърди, че
въпреки различната година на производство на двата автомобила – този на ищцата, и този
3
на ответника, и мощност на двигателите на леките автомобили „Субару“ коляновите валове
за моделите от 1992 г. до 2010 г. са еднакви, съвместими и са взаимнозаменяеми от един
двигател на друг без значение мощността му. Според него може да се сложи и блока, като от
по-мощния двигател се взимат главите и други части, за да се повиши мощността. Ремонта е
приключил месец февруари или месец март 2019 г., тъй като се правили глави, трябвало и
други части да се набавят и Румен си взел колата от св.Найденов в изправност да си я кара,
но не му се е издължил напълно за ремонта.
В показанията си св. М.Р. твърди, че с Румен се познават от седем, осем години.
Румен купил една кола „Субару Форестър“, година на производство 2006 г. или 2007 г. от
автокъща в гр. Враца. Карал я известно време, но пречукал двигателя. Търсел колянов вал и
се бил свързал с Емил, който е майстор на автомобили. Р. казал на Румен, че има двигател,
но го продава целия двигател, а не само коляновия вал и че цената на двигателя е 1000 лева.
Румен и Емил дошли в Бяла Слатина, видели двигателя, натоварили го на колата на Емил –
бронзово „Субару Легаси“ комби. С Румен се уговорили да плати впоследствие, тъй като
нямал пари, много ремонти му се събрали на куп. Свидетелят Р. се съгласил Румен да плаща
на части като му казал, че цената на двигателя е 1000 лева. Румен се съгласил с тази цена и
тръгнали с Емил. Посочва, че с Румен се виждали всеки ден, ходели за риба заедно и имали
общ бизнес - държали магазин за продажба на риба в град Враца на ул. „Ген. Леонов“. След
време Румен му казал, че колата вече е в движение, идвал с нея в дома на свидетеля в Бяла
Слатина и ходели за риба. Общият им бизнес с Румен бил магазин за риба, в който се карала
и продавала риба, но на свидетеля пари не се отчитали. Румен му казвал, че няма пари и св.
Р. тогава започнал да се усеща, че като не му плаща рибата, която му кара, не му плаща и
двигателя, който му дал и разбрал, че той няма да му даде пари. Питал го многократно кога
ще му даде парите от рибата и от двигателя, а той му отговарял, че пари няма, а магазина
бил фалирал. Свидетелят твърди, че Румен парадирал, че познава много хора и, че никой
нищо не може да му направи.
В показанията си свидетелите на ответника установяват различна фактическа
обстановка. Св.ИВАЙЛО И. твърди, че ответника по делото е негов шурей. Свидетелят
притежава магазин за авточасти в град Враца, а отскоро и автосервиз към „БОШ КАР“.
Поддържа, че през пролетта на 2019 г. продал на ответника нови авточасти за неговия
автомобил „Субару Форестър“ от ангренажната група /ангренажен ремък с ролки и водна
помпа/. Продал му и гарнитури за същия двигател, масло и филтри. Не знае кой е извършвал
ремонт на двигателя на колата на Румен с взетите от него авточасти. Знае, че Румен е правил
ремонт на двигателя - смяна на ангренажен ремък с принадлежностите към него и смяна на
масло, но не му е известно да е сменял коляновия вал на двигателя, особено пък да е вземал
части от двигател втора употреба.
Двигатели от автомобил „Субару“ произведен 2001 г. и произведен 2006 г. или 2007
г., според този свидетел са несъвместими, тъй като по-новия двигател е с различна нова
концепция, друга електроника, други конски сили, дори и коляновия вал е различен.
Заявява, че замяна на части от един модел и година на производство на марка „Субару“ с
4
друг модел и година на производство в диапазона 2001 г. - 2006 г. е невъзможен и
уточнява, че може да има замяна, ако моделите са с диапазон, т.е. разлика между
производството на единия и другия една, две години максимум, но ако разликата в годините
е пет, шест и повече тогава е невъзможно. Свидетелят твърди, че лятото на 2019 г. със
същата кола Румен като служител на полицията отишъл командировка на морето за около
20 – 30 дни.
Свидетелят В.К. заявява, че познава ищцата Н.Р. и е живяла с нейният син М.Р. на
семейни начала до месец февруари 2020 година. Твърди, че Милчо не е продавал двигател
на Румен за неговия автомобил, а е продал двигател на Емил за неговия автомобил. Това
станало есента на 2019 година. Присъствала е когато Милчо продал двигател на Емил,
който бил свален от друга кола. Емил дошъл сам да вземе двигателя в Бяла Слатина с
неговото си сиво „Субару Олд Бек“. Емил заплатил двигателя, който му продал Милчо за
100 лева. Двигателят, купен от Емил бил от автомобил „Субару форестър“ – 2001 г., 125
коня. Емил не казал за кого купува този двигател или защо го купува. Докато живеела
свидетелката с Милчо той купувал автомобили втора употреба, разглобявал ги за части и
продавал тези части. Твърди, че е участвала в продажбите на части и знаела на кой клиент
какви части се продават. Знае, че ответника Румен е правил ремонт на двигателя на неговото
„Субару“ през пролетта на 2019 година, но не е вземал части от Милчо за ремонт на
двигателя, а такива е вземал от Ивайло – другият свидетел, разпитан по делото. Твърди, че
незнае Милчо и Румен в какви отношения са и незнае да са имали общ бизнес за риба.
Румен не е имал магазин за продажба за риба във Враца. Милчо има язовири в Попица
където отглежда риба, като прави това една година преди да се разделят със свидетелката и
продължава и сега да гледа риба - шаран, толстолоб и сом. Свидетелката твърди, че тя и
Румен са приятели, а към онзи момент когато е била с Милчо, Румен и Милчо не са ходили
за риба и не са били на купони заедно. Според нея Милчо и Румен се запознали началото на
2019 година.
Представена е от ответника заповед от 30.07.2019г. на директор на ОД на МВР
Враца, с която е командирован в помощ на РУ-Несебър при ОДМВР Бургас полицейския
служител Р. Г. Р. за времето от 01.08.2019г. до 31.08.2019г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да поиска изпълнението, заедно с обезщетение за
забава или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай се претендира
парично вземане за цена от продажба на движима вещ и съгласно разпоредбата на чл.200,
ал.1 от ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта, а за момент в който
купувачът трябва да изпълни задължението си за плащане според ал.2 от същият
нормативен текст, това трябва да стане едновременно с предаването и на мястото, където се
извършва.
В доказателствена тежест на страната, която твърди наличие на договорно отношение,
от което черпи претендираните от нея права е да установи в условията на главно и пълно
5
доказване правопораждащия юридически факт или фактически състав, от който е
възникнало това правоотношение, както и че е изпълнила точно насрещните си задължения
към ответната страна, или че има право да претендира изпълнение на дължимата й се
престация.
В конкретния случай страните спорят по наличието на сключено договорно
правоотношение за продажба на двигател от л.а. „Субару“, предаването му от ищцата, чрез
нейния син на ответника и постигането на съгласие за цената, съответно нейната
изискуемост.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че между св. М.Р. /син на
ищцата/ и ответника е постигнато съгласие за продажба на процесния двигател на л.а.
„Субару“, собственост на ищцата. В тази насока са показанията на св.***** и св.Р.. Първия
установява, че двамата с ответника отишли в гр.Б.Слатина, взели двигател от Милчо,
натоварили го в багажника на автомобила на св.Найденов и го закарали в сервиза на този
свидетел, където го разглобили, за да вземат коляновия вал и го поставят на автомобила на
ответника. Св.Р. установява същите факти, както и това, че е бил потърсен от ответника
именно за продажба на такъв двигател и са постигнали съгласие за продажбата с ответника.
Косвено в този смисъл са и показанията на св. В.К., която потвърждава, че св.***** е взел
двигател за л.а. „Субару“ от св.М.Р., макар да твърди, че св.Найденов бил сам и не казал за
кого го купува. Съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелка в частта, в която
твърди, че купувач е бил св.*****, а не ответника, тъй като както св.Р., така и св.Найденов
са категорични, че двигателя е продаден на ответника, а е взет с автомобила на св.Найденов,
защото автомобила на ответника не е бил в движение. Освен това всички разпитани по
делото свидетели подчертават, че след като закупил автомобила си „Субару Форестър“
ответникът е започнал да го ремонтира, вземайки резервни части и от св.Ивайло Найденов и
търсейки услугите на св. ***** за извършване на самите ремонтни работи, в частност смяна
на коляновия вал.
Съдът не споделя поддържаните от ответника в отговора му твърдения, че не е имал
интерес от закупуване на такъв двигател, тъй като притежавания от него лек автомобил
марка „Субару Форестър“ е с различни технически показатели: кубатура, мощност и
обороти на двигателя, както и година на производство, т.е. двигателите на двата автомобила
са несъвместими. Тези твърдения се опровергаха от ***** - свидетелят, притежаващ
автосервиз, извършил ремонта на двигателя на ответника, който заяви, че коляновия вал,
свален от закупения двигател е монтирал на двигателя на колата на ответника, който след
ремонта получил автомобила си с работещ двигател. Същият подчерта, че на леките
автомобили „Субару“ коляновите валове за моделите от 1992 г. до 2010 г. са еднакви,
съвместими и са взаимнозаменяеми от един двигател на друг без значение мощността му.
Колеблив и уклончив отговор на въпроса за съвместимостта на двигателите дава
св.И.И., който първоначално твърди, че е невъзможна, а впоследствие, че е възможна ако
разликата в годините на производство на автомобилите е една, две години, а в случая е пет.
Този свидетел според собсвените му изявления, упражнява дейност търговия с авточасти, а
6
отскоро твърди, че има и автосервиз, поради което мнението му по този въпрос следва да се
подложи на критичен анализ. Предвид изложеното съдът приема, че съвместимост на
колянов вал от двигатели на л.а. „Субару“, с различна година на производство е възможна.
При извършения анализ на гласните доказателства следва да се приеме, че ищцата,
като собственик на двигател на л.а. „Субару“, посредством сина си М.Р. е сключила с
ответника валиден неформален договор за продажба на движима вещ - двигател на лек
автомобил, по силата на който чрез сина си е изпълнила задължението да продаде и
фактически да предаде на ответника вещта.
Следва да се отбележи, че по делото не се доказа твърдението на ищцата, че сделката
е сключена средата на м.08.2019г., тъй като според св. ***** двигателя е взет два, три дни
след Коледа на 2018г., а ремонта е започнал януари 2019г. и е завършил февруари-март
2019г. Освен това видно от приложената заповед за командировка на ответника, същият в
периода 01.08.2019г. до 31.08.2019г. е бил командирован в помощ на РУ-Несебър при
ОДМВР Бургас, поради което е разколебана тезата на ищцата относно датата на сделката, но
не и относно самото й сключване.
Касае се за договор за продажба, който по правната си природа е двустранен и
възмезден, поради което стои и въпроса за продажната цена, която ищцата претендира и
нейното заплащане от ответника.
За продажна цена св. М.Р. твърди, че с ответника са уговорили сумата 1000 лева, която
последният се съгласил да заплаща на части. Св.***** посочва, че пред него цена не е
коментирана, а двамата /Р. и ответника/ се разбрали да говорят после. Според св.К. купувач
на двигател е бил св.***** за сумата 100 лева. При тази разнопосочност и липса на
категоричност на гласните доказателства относно цената, както и отсъствието на други
ангажирани по делото доказателства /в частност изслушване на техническа и оценителна
експертиза/, съдът извърши служебна справка от интернет сайтове за продажба на двигатели
от автомобили втора употреба. Установи се, че продажната цена на такива за автомобил
„Субару Форестър“, 2000 куб.см., в зависимост от годината на производство варира в
диапазона 200-500 лева /ако не е с цялото оборудване / и от 500 до 1000 лв. ако е с цялото
оборудване алтернатор и т.н. Изхождайки от това, при отсъствие на доказателства
двигателят с цялото оборудвани ли е бил или не, и приемайки иска за основателен при липса
на достатъчно данни за неговия размер, съдът на основание разпоредбата на чл.162 от ГПК
определя цената по своя преценка в размер на 500.00 лева, представляваща най-висока цена
на необорудван и най-ниска на оборудван двигател. До този размер иска за главница е
доказан и следва да бъде уважен, а в останалата част като недоказан следва да се отхвърли.
Съдът приема, че следва да даде вяра на показанията на св.М.Р. в частта, в която с
ответника се съгласили продажната цена да бъде заплатена не в деня на сделката, а на части.
Както свидетелят *****, пред когото ответникът споделил, че със св.Р. са приятели и ходят
заедно за риба, така и последният поддържа, че отношенията му с ответника в онзи период
се основавали на приятелство, а ответникът имал финансови затруднения. Приятелството
обичайно е свързано с доверие и взаимопомощ, поради което е резонно да се приеме, че
7
задължението за плащане действително е разсрочено. По делото обаче липсват
доказателства както за началния срок, така и за крайния срок, т.е падежа на задължението за
плащане, от който момент същото е изискуемо, вкл. по принудителен ред. В исковата молба
се твърди, че сделката е сключена средата на м.08.2019г., от когато се претендира и лихва за
забава, но предвид установения факт, че плащането е разсрочено по волята на страните, не
може да се приеме, че оттогава и длъжникът купувач е изпаднал в забава, още повече, че
както посочва св.Найденов двигателят е взет около Коледа. За това и съдът приема, че по
предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД
ищцата не успя да докаже момента на изискуемост на задължението на ответника и размера
на претендираното обезщетение за забава, поради което искът за законна лихва за периода
15.08.2019 г. до момента на подаване на исковата молба – 12.04.2021г. е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли. Ищцата не претендира законна лихва от предявяването
на исковата молба, поради което и такава не следва да й се присъжда, тъй като това би
означавало да се постанови решение в противоречие с диспозитивното начало в
гражданския процес по смисъла на чл.6 от ГПК и свръх петитум.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят на ищцата на основание чл.78, ал.1 от
ГПК направените деловодни разноски в размер на 149.79 лева, съобразно уважената част от
иска. Разноски се дължат и на ответника, съразмерно отхвърлената част от иска на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 228.82 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. Р., ЕГН ********** от гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. Р., ЕГН
********** от ***** сумата 500.00 лева, на основание сключен устен договор за покупко-
продажба на двигател на лек автомобил марка „Субару Форестер” с рег. № ВР5199СА,
нейна собственост.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ИВ. Р. против Р. Г. Р. иск за главница в останалата част
до пълния претендиран размер от 1000.00 лева, както и иска за законната лихва за забава в
размер на 168,33 лв. върху главницата за периода от 15.08.2019 г. до момента на подаване на
исковата молба – 12.04.2021г.
ОСЪЖДА Р. Г. Р., ЕГН ********** от гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. Р., ЕГН
********** от ***** направените по делото разноски в размер на 149.79 лева.
ОСЪЖДА Н. ИВ. Р., ЕГН ********** от гр. Бяла Слатина ДА ЗАПЛАТИ на „Р. Г. Р.,
ЕГН ********** от гр. ***** направените в настоящото производство деловодни разноски в
размер на 228.82 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
8
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9