№ 23
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Л. Луканов
Членове:Димитринка И. Костадинова
Младенова
МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от Димитринка И. Костадинова Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100506055 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК
Образувано е образувано по жалба, подадена от длъжника ЗК „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК
*********, представляван от процесуалния представител юрисконсулт К.А. по
изпълнително дело № 202009210401070 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, срещу
разпореждане от 22.02.2021 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на длъжника за редуциране на приетите за събиране разноски в полза на
взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв. до 240 лв. поради
прекомерност, съответно срещу определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че единствените действия на адвоката на взискателя се свеждат
до подаването на молба за образуването на изпълнителното производство, поради което
разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лв.,
съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Оспорва като незаконосъобразен размерът на таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ, доколкото като база за неговото определяне е включено и приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя.
Взискателят по изпълнителното дело ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че длъжникът не е заплатил дължимите суми в
срока за доброволно изпълнение, което е наложило предприемането на допълнителни
изпълнителни действия и посочване на нов изпълнителен способ – запор върху банкови
1
сметки, поради което е дължимо и възнаграждението по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Частен съдебен изпълнител С.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата, доколкото размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и според обема на оказаната правна
помощ от страна на адвоката на взискателя. Посочва, че съгласно §2 от посочената
Наредбапретендираният адвокатски хонорар е в включен ДДС, който трябва да бъде
заплатен от дорверителя. Поддържа, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде
определена, като в основата за нейното изчисляване се включи размерът на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав
намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Изпълнително дело № 20209210401070 на ЧСИ С.П., рег. №921 на КЧСИ, е образувано по
молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* чрез адв. А.Б., за събиране на
вземания от „З.К.Л.И.“ АД, обективирани в изпълнителен лист от 27.10.2020 г., в размер на
7.73 лв. – законна лихва върху главница за периода 28.03.2018г. до 22.05.2018г., както и
присъдени съдебни разноски в размер на 410 лв. По изпълнителното дело е представена
фактура за заплатено от взискателя на адвокат А.Б. адвокатско възнаграждение от 240 лв. с
ДДС.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 18335/05.11.2020 г., връчена на 06.11.2020 г.,
„З.К.Л.И.“ АД е поканено да заплати дължимите по изпълнителното дело суми. Поради
непогасяване на задълженията взискателят е поискал с молба вх. № 01360 от 22.01.2021г.
запориране на банковите сметки на длъжника, както и приемане за събиране на адвокатски
хонорар от 240 лв. с ДДС.
С възражение изх. № 1340 от 08.02.2021 г. длъжникът е поискал намаляване на разноските
за адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв., както и редуцирането на начислената
сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от 22.02.2021 г. ЧСИ е отказал да намали размера на
адвокатския хонорар на взискателя по изпълнителното дело.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка
следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване на делото,
като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на
2
адвокатското възнаграждение (ТР №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в релевантната на договаряне
на адвокатското възнаграждение дата - ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в
размер на 200 лв. или 240 лв. с ДДС. Тъй като длъжникът не е погасил дължимите суми в
срока за доброволно изпълнение, поради което взискателя е поискал налагането на запор на
банкови сметки, то са налице и извършени действия по водене на делото, за което се дължи
възнаграждение по т. 10, т. 2 ГПК. Приетият за събиране размер не е се явява прекомерен с
оглед разпоредба на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и горепосоченият размер на
дълга по изпълнителен лист. Ето защо и неоснователно е искането на жалбоподателя за
намаляване на претендирания от взискателя адвокатски хонорара до размера на 200 лв. С
оглед на което жалбата в тази част следва за бъде оставена без уважение, а обжалваното
разпореждане на потвърдено.
Неоснователно е и възражението на длъжника, че пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ се изчислява единствено върху вземането по изпълнителния лист. Тази такса
следва да се определи въз основа на всички подлежащи на събиране суми с изключение на
сумите, които изрично са посочени в Тарифата като неформиращи тази основа – това са
авансовите такси съгласно заб. 4 към т. 26 от Тарифата. Всички останали суми, за
събирането на които съдебният изпълнител извършва действия (вземането по
изпълнителния лист и дължимото в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение, включително допълнително присъединеното такова с начислен ДДС),
формират основата по т. 26 от Тарифата. С оглед на което жалбата в тази част следва за бъде
оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на потвърдено като правилно.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния
изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав
намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията
на органа по изпълнението.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ********* – длъжник по
изп.д. № 20209210401070 - срещу разпореждане от 22.02.2021г., с което е оставено без
уважение искането на длъжника за намаляване на допълнително претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение и за изменение на пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ..
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4