№ 2005
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330206501 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-006703, с което
на Н. АТ. Р., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
отбелязването върху НП, същото е връчено лично на дата 06.08.2021г.
Жалбата е входирана на дата 12.08.2021г. От изложеното следва, че 7-дневния
1
срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Наказателното постановление е издадено за това, че жалбоподателят на
01.09.2020г., в 11.55 часа, в град Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ до
№53, посока ул. Ландос управлява собствения си лек автомобил Ланчия
Тесис с рег. № ******* като се движи със скорост 106 km/h, при максимално
разрешена скорост за движение в населено място 50 km/h. Отчетен толеранс
минус 3% от измерената скорост в полза на водача, наказуема скорост- 103
km/ h.
Нарушението е установено с TFR1-M № 546 /клип 19953/ и заснетият
материал е показан на водача.
Съдът намира, че посочената фактическа обстановка съответства на
реализиралото се в действителността въз основа на приложения по
преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
писмени доказателства- протокол по чл. 10 за използване на АТСС, статично
изображение от клип № 19953, справка за собственици на МПС, декларация
по чл. 188, ал.2 ЗДвП.
От жалбоподателя не са представени доказателства за опровергаване на
констатациите в АУАН, нещо повече в съдебно заседание жалбоподателят
изрично заяви, че не оспорва установената фактическа обстановка, като в
този смисъл не държи на разпит на актосъставителя.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При правилно установена фактическа обстановка, принципно правилно
2
е приложен материалния закон- като са посочени коректната нарушена и
санкционна разпоредба- чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП.
Наложената санкция отговаря на предвиденото в санкционната норма.
При правилно установени факти, обаче НП подлежи на отмяна,
доколкото неправилно е приложен процесуалния закон.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 34 ЗАНН
Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата
губи възможността да реализира правомощията си по административно-
наказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за
извършеното нарушение.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит,
когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни
за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са
констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то
действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна
на нарушението, представляват действия по извършване на преценка
относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за
реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия
следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част
от дейността по установяването на нарушения и налагането на
административните санкции.
В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване
на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“,
като именно с първата от посочените активности е свързано течението на
давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението
3
по несъмнен начин е последваща дейност, относима към реализирането на
административно-наказателната отговорност и нейната индивидуализация.
Така изрично Решение № 919 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 661 от
25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 260 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 102 от 14.01.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3554 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2705 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2760 / 2018 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2704 от 17.12.2018 г.
по к. адм. н. д. № 2194 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 2615 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3039 / 2018 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2540 от
03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3224 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2485 от 23.11.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1994 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2452 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2099 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 2314 от 09.11.2018 г. по к.
адм. н. д. № 2304 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2319 от 22.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 3252 / 2017 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на
нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се
преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно
конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав
и че именно наказаното лице е правонарушителя.
В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на
конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в
зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна
норма и фактическия състав на нарушението, наказващия орган разполага с
всички необходими данни още от един много по-ранен момент ,
предшестващ извършването на формална проверка.
Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителя е напълно
достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за
извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е
обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото
4
оформяне и подписване на актове, които финализират проверката.
Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно
данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез
неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави
съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна
употреба и са непротивопоставими на трети лица), напрактика да
продължава в нарушение на закона установените давностни срокове.
Така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3757 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020
г. по к. адм. н. д. № 3986 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по н. д. № 561/2016 г. на
Административен съд – Пловдив.
Действително законодателят е предоставил на администрацията два
срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг
(едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия
срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване
самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна.
Така Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от
05.12.2016 г. по н. д. № 2414 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд
– Пловдив.
В конкретния случай, за да се прецени, в кой момент е открит
нарушителя следва да се съобрази спецификата на административния
състав, за който е наказан дееца- по чл. 21, ал.1, вр. чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП.
Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Практиката по прилагане на тази норма е безпротиворечива, като трайно
се приема, че тя въвежда две самостоятелни категории нарушители
(пасивно материално правно легитимирани лица да понесат отговорност за
извършеното нарушение на режима на скоростта)- собственика и лицето, на
5
което МПС е предоставено.
Така Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Основанията за понасяне на отговорност от двете категории субекти
обаче са различни.
Отговорността на собственика е презумпционна. По силата на
изричната законодателна воля, тя представлява отклонение от общия
принцип за личната отговорност по ЗАНН. За нейното възникване е
достатъчно само по себе си установяване на нарушение с МПС,
собственост на лицето, като не е необходимо да се установи, че
управлението реално е извършено от собственика.
Така Решение № 2072 от 4 ноември 2021 год.на Пловдивският
административен Съд, ХХІІІ-ти състав, касационно дело №2113/ 2021г.,
Решение № 1992 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив,
ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1727 по описа на съда за 2021 г., Решение
№ 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година,Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от
13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год., Решение № 1909 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1725 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли
2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по
описа за 2021 год., Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 /
2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510
от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 939 от 12.05.2021 г. по к. адм. н.
д. № 405 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив.
Отговорността на собственика, макар и презумпционна не е абсолютна
и безусловна, като в закона е предвидена възможност за собственика да се
екскулипира, тоест да снеме отговорността от себе си, като посочи по
6
предвидения в закона ред действителното лице, което е управлявало МПС.
Следва изрично да се уточни, че посочването на действителния водач
е само една правна възможност, която е предоставена единствено на
усмотрението на собственика. Предвид презумпционния характер на
отговорността по чл. 188, ал.1 ЗДвП:
-собственикът не е длъжен да посочи кой е действителния водач,
независимо дали това е той самия или трето лице;
-органите на реда не са длъжни да изследват кой е бил
действителния водач, като изискването от собственика да попълни
декларация по чл. 188 ЗДвП не е елемент от фактическия състав за
ангажиране на отговорността му, доколкото до реализиране на правото му
да посочи действителния водач, по силата на изрично въведената в закона
презумпция- за нарушител и пасивно легитимиран субект се счита самия
собственик, независимо, че реалната фактическа обстановка може да е
различна.
Така Решение № 1277/ 23 юни 2021 год.КАНД № 996 по описа на съда
за 2021 г., Решение № 2072 от 4 ноември 2021 год.на Пловдивският
административен Съд, ХХІІІ-ти състав, касационно дело №2113/ 2021г.
Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 / 2017 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1986/27.10.2021г. на
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по
описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по
описа на съда за 2021 година, ., Решение № 918 от 23.04.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3793 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 133 от 22.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3369 / 2017 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив.
От всичко гореизложено може да се направи несъмнен извод, че:
-основанието за възникване на отговорността на собственика
възниква още с установяване на нарушението;
-основанието за възникване за отговорността на действителния водач,
възниква едва с посочването му по надлежния ред от собственика и то, само
ако той е избрал да се възползва от това си право.
Въз основа на различните моменти на възникване на основанията за
7
понасяне на административна отговорност следва и различния момент на
откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34 ЗАНН, съгласно изложените
по-горе принципни съображения по приложението на тази норма.
Предвид:
- презумпционния характер на отговорността на собственика и
- обстоятелството, че контролните органи разполагат с централизирана
електронна база данни с регистрираните собственици на МПС
в случай, че се ангажира презумпционната отговорност на
собственика, неговата самоличност следва да се счита открита още със
заснемането на регистрационния номер на МПС.
Така изрично Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 /
2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 786
от 08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 3876 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 67 от 13.01.2016 г. по н. д. №
3078/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Съвсем различно е положението, ако се ангажира отговорността на
действителния водач, който е различен от собственика. В този случай срокът
по чл. 34 ЗАНН тече от момента на попълване на декларацията по чл. 188
ЗДвП, доколкото именно от този момент личността му става известна за
контролните органи.
Така Решение № 2190 от 30.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2217 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2355 от
12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2550 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Особено успешно гореизложените принципни положения са обобщени
в Решение № 67 от 13.01.2016 г. по н. д. № 3078/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, в което изрично е посочено, че след като
нарушителят е известен, то акт за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от
откриването му. Приложимостта на втората хипотеза на чл. 34 ал.1 от ЗАНН,
а именно едногодишният срок от извършване на нарушението, е
предпоставена само при липса на данни у административнонаказващия орган
за конкретния нарушител. Това е така, защото законодателят е предвидил
възможност за административнонаказващия орган да положи усилия за
8
откриване на нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде
приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на
посочените в първата хипотеза три месеца. След като нарушителят е
известен или установен от административнонаказващия орган, то задължение
на последния е, в рамките на три месеца от установяването му, да състави акт
въз основа, на който да приключи законосъобразно административно
наказателното производство, с издаване на постановление и налагане на
санкция. Ако този срок не е спазен се преклудира и възможността за
реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя.
Поради изложеното, за да спази срока по чл. 34 ЗАНН контролния орган е
следвало в три месечен срок от заснемане на нарушението да покани
собственика за за съставяне на АУАН, респективно за деклариране на
друг водач, на който да бъде съставен акт, вместо на собственика.
Пренесени на плоскостта на конкретния случай, гореизложените
принципни положения показват, че самоличността на собственика като
презумпционен нарушител е била известна на контролния орган още
със заснемането на притежаваното от него МПС на дата 01.09.2020г., тоест
от тази дата същият се счита открит.
Същевременно, както АУАН, така и декларацията по чл. 188 ЗДвП,
в която той е посочил себе си като водач са попълнени на една и съща дата-
9 месеца по-късно на 25.06.2021г. Налага се извод, че тримесечния срок от
откриване на нарушителя е пропуснат.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че тезата на
наказващия орган, изразена в съпроводителното писмо, че дори собственика
да посочи себе си в декларацията, същият се счита открит едва от момента на
подписване на декларацията не може да бъде възприета на най-малко две
самостоятелно основания:
-тази теза не държи сметка за разяснената същност на законовата норма
на чл. 188 ЗДвП, въвеждаща презумпционна отговорност, като едно
изключение на общото правило за лична отговорност в наказателния
процес
-по този начин недопустимо се продължава или новира (а в
процесния случай дори се възстановява, доколкото тримесечния срок
9
реално вече е бил изтекъл към момента на подаване на декларацията по чл.
188 ЗДвП) тримесечния срок за реализиране отговорността на дееца по чл.
34 ЗАНН, при положение че самоличността му е изначално известна, като
действителния резултат, до който се достига е елиминиране на по-краткия
тримесечен срок и съобразяване само на по-дългия едногодишен срок.
Да се възприеме тезата на наказващия орган напрактика би довело до
положение, при което:
-началото на тримесечния срок да се постави изцяло в зависимост от
усмотрението на контролния орган, който да разполага с неограничен
период от време на бездействие, в който да не покани изначално
известния презумпционен нарушител за съставяне на АУАН или за
попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП;
-посоченото противоправно бездействие на контролния орган се санира
посредством новиране на срока по чл. 34 ЗАНН, каквото не е предвидено в
закона.
В цитираното вече Постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се
прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН приложение
намират и правилата за спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл.
81 НК.
Съгласно чл. 81, ал.1 НК давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на
някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 81, ал.2
НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
Въз основа на гореизложените нормативни разпоредби доктрината и
съдебната практика са утвърдили разбирането, че за да бъде едно действие от
естество да прекъсне давността, то следва да отговаря кумулативно на
следните критерии:
-да бъде процесуално, тоест да е изрично предвидено и уредено в
съответния процесуален закон (НПК, ЗАНН);
-да е част от правомощията на съответния ръководно-решаващ
10
орган на дадения етап от наказателния и административно-наказателния
процес;
-да е насочено към преследване на дееца, тоест да представлява етап
от динамичния фактически състав по реализиране на наказателната,
респ. административно-наказателната отговорност на дееца. В
наказателния процес такива действия прекъсващи давността са:
образуването на досъдебното производство срещу конкретно лице;
привличането на дееца като обвиняем и разпита му в това качество;
внасянето на обвинителен акт и предаване на дееца на съд;
насрочването и провеждане на съдебно заседание по реализиране
наказателната отговорност на дееца;
постановяване на първоинстанционната присъда, постановяване на
актовете на въззивната и касационната инстанция.
-действието следва да е насочено към реализиране наказателната или
административно- наказателната отговорност на конкретното лице. Действия
насочени спрямо съучастник, не са от естество да прекъснат давността
спрямо останалите лица в престъпното задружие.
Така изрично Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС,
Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК на ВС,
Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС, Решение № 233 от
22.04.2002 г. на ВКС по н. д. № 116/2002 г., II н. о, Решение № 305 от
17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС, Решение № 510 от
03.11.2008 г. по н.д. № 479/2008 г., I н.о. на ВКС, като особено показателно е
Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС, в което сред действията
прекъсващи давността изрично са посочени: насрочването и провеждането
на съдебно заседание, като етап от динамичния фактически състав по
ангажиране отговорността на дееца, както и Решение № 233 от 22.04.2002 г.
на ВКС по н. д. № 116/2002 г., II н. о, в което изрично е изяснено, че
постановяването на невлязъл в сила съдебен акт прекъсва давността.
Извършените действия по разследване за установяване на обективната
истина, които обаче не представляват процесуално действие по преследване
на дееца, както и действията от административно технически характер
не са от естество да прекъснат течащата давност.
Така изрично Тълкувателно решение № 28 от 2.III.1959 г. по н. д. №
19/59 г., ОСНК на ВС, Решение № 46 от 1.IV.1985 г. по н. д. № 16/85 г., I н. о.
на ВС, Решение № 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС.
11
Пренесени на плоскостта на административно-наказателния процес на
основание чл. 84 ЗАНН, гореизложените принципни постановки налагат
следните изводи:
Обикновената преследвателна давност се прекъсва от:
-издаването на АУАН;
-издаването на НП;
-образуването на делото пред районен съд и насрочването му за
открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата (доколкото това са
действия по предаване на жалбоподателя на съд);
-разглеждане на делото в открито съдебно заседание;
-постановяване на актовете на районен съд и на касационната
инстанция;
Давността НЕ СЕ прекъсва:
- от извършени действия от контролния орган по събиране на
доказателства за установяване на факти, относими към преценка за
съставомерност на деянието;
- от извършените действия по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН;
-действия по призоваване на привлеченото към отговорност лице;
-действия по връчване на относимите в съответното производство
книжа- призовки, АУАН, НП, актове на съда (присъди, решения,
определения), доколкото същите имат технически характер и не се извършват
от лице, натоварено с ръководно решаващи функции на съответния етап от
производството.
Правилата за спирането на давността на плоскостта на административно
наказателния процес са изяснени в тълкувателната практика на стария
Върховен съд, в която е уточнено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за
прекъснати с образуване на наказателно производство за същото деяние и не
текат, докато наказателното производство е висящо. Така изрично
Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК.
В чл. 43, ал. 6 ЗАНН по нарочен законодателен път е въведено и
специално основание, по силата на което давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не
тече (тоест е спряна), а именно надлежно спиране на административно-
12
наказателното производство.
Тоест основанията за спиране на давностните срокове по ЗАНН са две:
-наличие на образувано наказателно производство за същото деяние;
- или надлежно извършено спиране на административно –наказателното
производство.
По делото не са изложени твърдения, не са и представени доказателства
спрямо нарушителя да са предприемани действия, които да са от естество да
прекъснат или спрат течението на тримесечния давностен срок за издаване на
АУАН, поради това и следва да се счете, че същия е изтекъл.
Нещо повече с разпореждането на за насрочване на делото от
наказващия орган изрично е изискано да се представят доказателства за
налични обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на
давността по делото, като в отговор е получено писмо, с което се уведомява
съдът, че всички материали вече са приложени по преписката и не са
налице други, които да се изпратят на съда.
Същевременно в материалите по преписката не се съдържат данни нито
за:
-спиране на административно-наказателното производство;
-нито за образувано досъдебно производство
-нито за обстоятелства, водещи до прекъсване на давността.
Точно обратното по преписката е приложена разпечатка от
свидетелство за регистрация на МПС, от която е видно, че именно
жалбоподателят е регистриран собственик на заснетото МПС. Върху
справката се съдържа отбелязване, че справката е изготвена на дата
01.12.2020г. Вместо да пристъпят към реализиране на правомощията си по
издаване на АУАН за презумпционния нарушител или за спиране на
административно- наказателното производство, ако същият не може да бъде
намерен, обаче контролните органи са проявили недопустимо бездействие,
като видно от приложения по преписката документ изх.№ 1030р-16838
връчването на покана до жалбоподателя да се яви за съставяне на АУАН
или за попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП, ако реши да упражни
това си право, е разпоредено повече от 6 месеца по-късно, тоест едва на
10.06.2021г.
13
Следствие от именно това забавяне се явява и съставяне на АУАН след
изтичане на срока по чл. 34 ЗАНН, който срок както вече се отбеляза е
недопустимо да се новира или възстанови чрез закъснялото предявяване на
жалбоподателя за подписване на декларация по чл. 188 ЗДвП.
Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н.
д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, поради което и при констатация, че в
процесния случай отговорността на дееца е погасена по давност НП следва да
се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски
по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията
за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
14
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743
от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-006703, с което на
Н. АТ. Р., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15