МОТИВИ към Присъда № 361/08.09.2020г.
по НОХД № 943/2019г. на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу: С.Г.А., ЕГН **********, за това, че на 31.03.2019
година в гр. Лозница, обл. Разград в съучастие като съизвършител с М.Ш.М. и А.Г.А. ***, е причинил средна
телесна повреда на Т.Г.Т. от гр. Л., изразяваща се в изпадане в безсъзнателно
състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома, която по
своята медико-биологична характеристика е обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 129, ал. 2, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
А.Г.А., ЕГН **********, за това, че на 31.03.2019
година в гр. Л., обл. Разград в съучастие като съизвършител с М.Ш.М. и С.Г.А. ***, е причинил средна
телесна повреда на Т.Г.Т. от гр. Л., изразяваща се в изпадане в безсъзнателно
състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома, която по
своята медико-биологична характеристика е обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 129, ал. 2, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
И М.Ш.М., ЕГН **********,
за това, че на 31.03.2019 година в гр. Л., обл. Р. в
съучастие като съизвършител с А.Г.А. и С.Г.А. ***, е
причинил средна телесна повреда на Т.Г.Т. от гр. Л., изразяваща се в изпадане в
безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична
кома, която по своята медико-биологична характеристика е обусловила
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия –
престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, по отношение на всеки
един от подсъдимите, счита, че е доказано по безспорен и несъмнен начин,
пледира на тримата подсъдими, при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало и добри характеристични данни, съдът да
определи за всеки един от тях наказание „ лишаване от свобода” в размер под
средния предвиден в Закона, като отложи изтърпяване на така определеното
наказание за изпитателен срок по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Процесуалният представител на частния
обвинител пледира в синхрон с държавния обвинител, като счита, че са налице
смекчаващи отговорността на подсъдимите, обстоятелства и определеното от съда
наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно.
Защитата на подсъдимите пледира за оправдателна присъда по отношение на тримата,
счита обвинението за недоказано, защото липсват доказателства, както за активно
поведение то страна на тримата подсъдими, така и за съставомерност на
настъпилите вредни последици – средна телесна повреда и причинната връзка между
тях.
Подсъдимите не се признават за виновни, отричат да са нанесли удари на
пострадалото лице, молят за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият С.Г.А.
е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият А.Г.А.
е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.Ш.М.
е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
На 30.03.2019г., след празнуване в домашна обстановка, пострадалият - св. Т. Т., приятелката му - св. Н. Н.
и св. М. С. посетили заведение „Фиеста“ в гр. Лозница. По-късно към тях се
присъединил и св. М. С.. В заведението се намирал и управителя св. Д. Д., като
на неговата маса бил и св. Б. Я., на работа като персонал били св. М. С. и Р. Й.. Вече след полунощ, т.е. на
31.03.2019г. в заведението влезли и подсъдимите заедно с техен приятел – Ю. К. Те
се настанили на маса в съседство с тази на компанията на св. Т. Т.. Ю. К., тъй
като бил вече употребил алкохол, от което бил силно повлиян, неволно съборил от
масата стъклена бутилка, която се счупила, падайки на земята. Това създало
напрежение между двете компании и св. Т. Т. изразил недоволството си. Малко по
– късно подсъдимите се обадили на съпругата на Ю. К., която дошла да го
прибере, като преди това, той отново неволно счупил и друга чаша, което
допълнително повишило напрежението между хората от двете съседни маси. Подс. А.А. придружил Ю. К. при
излизането му от заведението и го изпратил да си ходи със съпругата си. Когато
се върнал сам в заведението, между двете компании възникнал словесен и
физически конфликт, при който св. Т. Т. и подсъдимите си разменили обиди и се
сбутали. След известно време тримата подсъдими решили да си тръгват, като
ставайки от стола си подс. А.А.,
който през цялата нощ бил седнал зад гърба на св. Т. Т., неволно го докоснал по
врата. Св. Т. Т. хванал за ръката преминаващият покрай него подс.
А.А. и го попитал защо го удря, станал, но в този
момент се намесил св. Д. Д., който туширал за момент напрежението и поканил
подсъдимите да напуснат. Те излезли от заведението, св. Д. Д. ги придружил
навън и видял как се качват в автомобила си и потеглят по посока на с. Л.
Около 5-10минути след това св. Т. Т. и приятелите му
решили да си тръгват, станали, като св. Т. Т. вървял най- отпред, след него
била св. Н. Н., след нея М. С., а малко по - назад станали да си тръгват и св.
М. С., заедно със св. Б. Я.. Вече навън пред заведението, тримата подсъдими,
които причаквали св. Т. Т. се нахвърлили върху него, излизайки от лявата страна
на входа на заведението, където се били прикрили, тъй като там било неосветено,
спускайки се върху подс. С.А. го хваща през кръста и
го повалил на земята и тримата започнали да го ритат и удрят по тялото, като
ударите им били съсредоточени най – вече в главата на св. Т. Т.. Към тях се
спуснала св. Н. Н., която се опитала да прекрати побоя, но била изблъскана и
повалена на земята от единия от подсъдимите. Същата последствие се обадила на
ЕЕН 112. Опитите на св. М. С. и М. С. да отблъснат подсъдимите също останали
напразни. Св. Б. Я., който излизал последен от заведението, като видял какво
става отпред се върнал да повика св. Д. Д.. Последният излязъл и успял да
прекрати побоя, като в този момент подсъдимите осъзнали, че св. Т. Т. не мърда
и не издава признаци на живот и сами спрели да му нанасят удари. Подс. М. М. се навел над с. Т. Т. и успял да му извади
езика, който свидетелят бил глътнал по време на побоя, като през това време,
при което св. М. С. извадил от заведението едно шише вода, което напълнила св.
Р. Й. и напръскал св. Т. Т., който започнал да идва на себе си, седнал на
земята, но бил силно замаян и без спомен за случилото се с него. Малко преди
това св. Ем. М., който се намирал наблизо, се обадил на ЕЕН 112 и на място
пристигнали полицейските служители – свидетелите М. К. и Н. Н..
Пострадалия
бил откаран до Центъра за спешна медицинска помощ, първо в гр. Цар Калоян, а
след това и в гр. Разград.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на
ДП съдебно-медицинската експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание се
установява, че в резултат на инцидента от 31.03.2019 г., пострадалият Т.Т. е получил:
-
разкъсно-контузни рани в лява
теменна област на главата, под основата на носа, през видимата лигавица на
лявата половина на долна устна, към предверието на
устната кухина от дясната страна на горна устна;
-
разклащане на втори горен десен зъб в
предно/задна посока;
-
кръвонасядания в окосмената част на главата,
основата на носа и към лява вежда, по ръбовете на клепачите на дясно око; лява
буза; по устните с разляти подлигавични
кръвоизливи; по гърба; горни крайници;
-
охлузвания в горната част на лява лицева
половина с подлежащи кръвонасядания;
-
охлузвания над лява ноздра, под лявата
половина на долна устна, двете колена;
-
драскотини зад дясна ушна мида;
-
зацапване на външни носни ходове със
засъхнала кръвениста течност - следи от кръвотечение
от носа;
-
палпаторна болка върху
гръдната стена и ребрената дъга в ляво;
-
клинични данни за сътресение на мозъка.
По своята медико-биологична характеристика установените
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия.
Те са причинени от твърди тъп/и, тъпоръбест/и
със заострен /режещ ръб предмети и търпят пълно обратно развитие за срок около
2 седмици.
След получен удар по главата, пострадалият е падал на
терена и е получил още множество удари, повечето от тях в главата. В резултат
на това Т. е изпаднал в безсъзнателно състояние - бил е неконтактен, отпуснат,
неподвижен със затворени очи, не е реагирал на вербални и двигателни дразнения. Това
състояние е продължило вероятно около 2-3 минути и пострадалият е излязъл от
него постепенно.
Пак според вещото лице, изпадането на пострадалия Т. в
безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична
кома, по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на
здравето с временна опасност за живота.
Подс. А.Г.А. е
неосъждан.
Подс. С.Г.А. е
неосъждан.
Подс. М.Ш.М. е
неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. Т. Т. /приобщени
и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.2 от НПК/, св. Д. Д. /приобщени и по реда на чл.281, ал.
4 вр. ал.1, т.1 от НПК/, св. Н. Н. /приобщени и по реда на чл.281, ал. 4 вр.
ал.1, т.1 от НПК/, св. М. С. /приобщени и по реда на чл.281, ал. 4 вр. ал.1,
т.1 от НПК/, св. М. К. /приобщени и по реда на чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.2 от НПК/, св. М. С., св. Р. Й. /приобщени и по реда на чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.1
от НПК/, св. Ем. М., св. Н. Н. /приобщени и по реда на чл.281, ал. 5 от НПК/,
св. М. С. /приобщени и по реда на чл.281, ал. 5 от НПК/ и св. Б. Я. /приобщени
и по реда на чл.281, ал. 5 от НПК/. От заключението на вещото лице по назначената
на досъдебното производство СМЕ, изслушано и прието в хода на съдебното
следствие, аудиозапис от телефонно повикване към ЕЕН
112. Приобщените по реда на чл.283 НПК доказателства, находящи се в ДП № 296 ЗМ
- 47/2019г. по описа на РУМВР – Лозница: Съобщение за извършето
престъпление от о.х., Докладни записки, Документи от ЦСМП – Лозница на името на
Т. Т., Характеристики на тримата
подсъдими, Декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние на тримата подсъдими, Справки за
съдимост на тримата подсъдими.
Посочените доказателства
ценени поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме описаната
фактическа обстановка.
В настоящия казус няма
две групи свидетели, които да депозират противоречиви по същество показания.
Налице е една група свидетели - всички от посочените, чиито обяснения са
последователни, хронологически, непротиворечиви, логични и взаимно допълващи
се. На тях противостои защитната теза на подсъдимите.
От свидетелските
показания категорично и недвусмислено се установява присъствието в заведението
на всеки един от свидетелите, както и на подсъдимите / това не се отрича и от
последните /. Установява се възникналите на два пъти конфликти вътре в
заведението, провокирани от поведението на Ю. К. Конфликти първоначално
вербални между св. Т. Т. и подсъдимите, последствие отново между св. Т. Т. и
подсъдимите, вече физически сблъсък, при който свидетелят е съборен на земята.
По същество при тези конфликти от значение за предмета на доказване по делото е
единствено възникналия мотив за последващите действия от страна на подсъдимите,
а не доказване от фактическа страна на действията на всеки един от участвалите
в двата конфликта. Точно тези конфликти са мотивирали подсъдимите, след като
първоначално са напуснали заведението, придружени от св. Д. Д., да имитират
оттеглянето си от гр. Л, като по – късно са се върнали и в неосветена съседна
част на тротоара пред заведението са изчакали излизането на подс.
Т. Т., за да си отмъстят за поведението му вътре в заведението и да възстановят
нараненото си его.
С оглед обясненията
депозирани от свидетелите както в хода на съдебното следствие, така и в хода на
ДП, съдът установява, че те са излезли от заведението, като най – отпред е
вървял св. М. С., след него св. Т. Т., след това последователно св. Н. Н. и М. С.,
а малко по – назад св. Б. Я., който след започване на побоя над св. Т. Т. се е
върнал вътре, за да повика св. Д. Д.. Всички свидетели са категорични, че пръв
от подсъдимите срещу св. Т. Т. е излязъл подс. А. А.,
с когото си разменили реплики, при което подс. С. А.
го хванал и съборил на земята, след което подсъдимите разблъсквайки свидетелите
М. С. и Н. Н. се спуснали над съборения на земята св. Т. Т. и му нанесли
множество ритници, концентрирани в главата, а част от тях и по тялото. Св. Н. Н.
и св. Ем. М. почти едновременно подали сигнал на тел. 112. Показателен е
разговора проведен от св. Н. Н. с оператора на тел. 112, при който заявява, че
не знае кой се бие. Това показва, че същата е изпаднала в шок и паника.
Съдът категорично на база
свидетелските показания приема, че св. Т. Т. е изпаднал в безсъзнателно състояние
/кома/. Всички свидетели описват състоянието на св. Т. Т. като безжизнено,
бездиханно, безчувствено, защото не е опитвал изобщо да се предпази от
нанасяните от подсъдимите удари. Това състояние се потвърждава и от показанията
на свидетелите, че подс. М. М. е извадил езика му и
са го поливали с вода, за да го свестят. Времето, през което св. Т. Т. е бил в
това състояние също следва да се счита за некратко. От началото на побоя, до
прекратяването му, изваждането на езика и поливането с вода са изминали между 3
до 5 минути. Показателно е състоянието на св. Т. Т. и след свестяването му.
Същият няма спомен какво е станало с него, замаян е и има нужда от чужда помощ,
за да се придвижва. Симптоми, които вещото лице по назначената СМЕ при
изслушване в съдебно заседание сочи като последица от безсъзнателното състояние
на св. Т. Т..
От изложеното съдът
намира възраженията на защитниците за недоказаност на обвинението и за липса на
съставомерност на деянието, изложени в пространните съдебни прения за неоснователни и
целящи единствено да обосноват защитната теза на подсъдимите. Теза, която се
опровергава от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимите С.Г.А., ЕГН **********, А.Г.А., ЕГН ********** и М.Ш.М., ЕГН ********** са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна - 31.03.2019 година в гр. Л., обл.
Р. в съучастие помежду си като съизвършители, нанасяйки множество удари с кръка и ръце са причинили средна телесна повреда на Т.Г.Т.
от гр. Лозница, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние с пълно
откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома, която по своята
медико-биологична характеристика е обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота на пострадалия.
От възприетата от съда фактическа обстановка се установяват всички
признаци от обективната страна на деянието – действията на тримата подсъдими –
нанесените от тях ритници по главата на пострадалия, обществената опасност – засягането
на защитени обществени отношения, в частност увреждането на здравето на
пострадалия, противоправността на действията им – обявени от закона за
наказуеми, защото засягат защитен от правото интерес. Налице е и задружност в
действията на тримата подсъдими, защото и тримата имат принос в настъпилия противоправен
резултат. Доколкото процесното престъпление е резултатно, с оглед настъпване на
съставомерен резултат, то е налице и последвалата съставомерна последица –
причинена от действията на подсъдимите – средна телесна повреда – крайният
резултат / която в случая поглъща по – леките - лека телесна повреда/. Категорично
в случая е налице и причинната връзка между действията на подсъдимите и
настъпилия, следствие на тях съставомерен резултат –
средна телесна повреда.
От субективна страна – подсъдимите са действали при условията на пряк общ
умисъл, като са съзнавали, че действията им са обществено опасни / засягат
непозволено чужда правна сфера/, противоправни/наказуеми от закона/, съзнавали
са, че в следствие нанесените от тях удари върху тялото и главата на пострадалия
ще му причинят телесни увреждания / най- малко лека телесна повреда/, допускали
са при евентуален общ умисал / с оглед на конкретните си действия, броя на
ударите, носочеността им, интензитета и силата/, че ще нанесат и по тежкия по
степен резултат – средна телесна повреда и са се съгласявали с това. Всеки един
от подсъдимите е възприемал действията на другите двама, тяхната насоченост,
сила, участвал е със собствени действия за постигането на общата цел –
причиняването на съставомерния резултат.
Съдебната практика е
константна по въпроса, че изводите за субективната страна на деянието и
конкретно за вината под формата на пряк или евентуален умисъл, следва да се
основава върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и обстоятелства
(индивидуализиращи деянието и последиците от него, вкл. предшестващото
поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни отношения, характера и
интензитета на причинителската дейност, които допълнително се обуславят от
насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното
оръдие/средство и конкретен способ), изведени от доказателствените източници и
разгледани в тяхната последователност, многообразие и логическа обвързаност.
Практиката на ВКС е последователна, че поначало, при посегателствата срещу
личността умисълът на дееца е с неконкретизирано съдържание. За него е
характерна една неопределеност или алтернативност на представите, като той
предвижда най-общо настъпването на два или повече резултата (напр. лека, средна
и тежка телесна повреда) и иска или допуска настъпването на който и да е от
тях. В тези случаи, когато деецът действа с пряк неопределен умисъл и поради
независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите, така и по –
тежкия то той следва да отговаря за по-тежкия резултат.
Разграничението между прекия и
евентуален умисъл при резултатните престъпления е направено в чл. 11, ал. 2, изр. 2 НК
въз основа на волевия момент. Затова посочените в нормата две форми на умишлената
вина се съотнасят помежду си като първична и субсидирана, т.е. поначало всеки
умисъл следва да се смята за пряк.
По вида и размера на
наказанието:
По отношение и на тримата подсъдими, съдът намира, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се считат чистото им съдебно минало и
добрите характеристични данни. По
отношение на подс. М. М. е налице още едно / въпреки,
че той отрича, но е установено със свидетелски показания/ оказаната от него
помощ на св. Т. Т. за свестяването му.
Отегчаващо отговорността обстоятелство и за тримата подсъдими, това са
множеството удари с крака, които са нанесли на св. Т. Т., тяхната насоченост и
сила.
За
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 от НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години. Според настоящия съдебен състав
определянето на наказанието в тези рамки за всеки един от подсъдимите би
отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското
наказателно право. Изхождайки от посочените обстоятелства за всеки един от
подсъдимите, съдът определи при съобразяване на целите на наказанието,
установени в чл.36 от НК, наказание на подс. С.Г.А. – „ лишаване от свобода” в размер на една
година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването
на наказанието за изпитателен срок в размер на три години. На подс. А.Г.А. съдът наложи, наказание „лишаване от свобода”
в размер на една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК,
отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в размер на три години.
На подс. М.Ш.М.
по изложените съображения съдът наложи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на една година, като на основание
чл. 66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в
размер на три години.
Съдът намира, че така определените наказания
в максимална степен се явяват справедливи, съответстващи на вида, характера на
извършеното деяние и отговарящи на степента и интензитета на проявните форми на
престъплението. Същевременно именно с така определените наказания на
подсъдимите бихе били постигнати и целите, същите да бъдат превъзпитани и
поправени да спазват законите и елементарните правила за поведение в
обществото.
По разноските по делото:
На основание чл.189 НПК, съдът
осъди подсъдимите С.Г.А., ЕГН **********,
А.Г.А., ЕГН ********** и М.Ш.М., ЕГН **********, солидарно да заплатят по
сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 168.00лева, представляваща разноски на
досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 170.00
лв., представляваща разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: