Р Е Ш Е Н И Е №
град В.., 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, II наказателен състав, в публично заседание на седми май , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Васил Ганов
при участието на секретаря М.С., като разгледа докладваното от
съдията НАХ дело № 323 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на С.Ц.Ч. ***
против Наказателно постановление № 18-0967-000491 от 18.05.2018 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР - В., сектор Пътна полиция, с което са й
наложени административни наказания: на основание чл.183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение
на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата въззивникът оспорва НП,
като навежда съображения, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се,
че обжалваните АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42,т.3 и т. 4 и чл.57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи, че досежно нарушението по пункт 2, същото е
необосновано и констатациите не отговарят на обективната действителност.
Твърди, че не може да се приеме, че полицейските служители са дали надлежно
нареждане за спиране и за извършване на проверка, тъй като способите за това са
уредени в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Счита, че подаването на светлинен и звуков
сигнал от движещ се полицейски автомобил не съставлява сигнал за спиране по
смисъла на закона, като подаването на такъв сигнал обозначава полицейският
автомобил като автомобил със специален режим на движение, без да поражда
правните последици на отдадено нареждане за спиране. В подкрепа на становището
си, сочи разпоредбата на чл. 207 от Правилника за прилагане на ЗДвП, съгласно
който сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез
постояно светещ или мигащ надпис „ Полиция – Спри! С оглед на това счита, че
неспирането от нейна страна при подаден светлинен и звуков сигнал от движещ се
полицейски автомобил не е следвало да се квалифицира като отказ да се изпълни
нареждане за спиране подадено от орган за контрол на движението.
С оглед изложеното моли съдът да
отмени наказателното постановление.
В проведеното открито съдебното
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат
Д.Х. от ВрАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Ответната страна – сектор
„Пътна полиция” В.към ОД на МВР В., редовно призована, не се явява, не се
представлява и не ангажира становище.
След като се запозна с депозираната
жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН поради което е процесуално
допустима.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, съдът намери за установено
от фактическа страна следното:
На 09.05.2018г. около 00,00 часа в гр.В., на ул. „***”, контролните
органи установили, че жалбоподателката управлявайки л.а. „Ауди А4” с рег. № ***, извършва
неправилна маневра, неспазване на пътен знак Г,2 поради което полицейските
служители са я последвали със звуков и светлинен сигнал. Водачът не се подчинил
и продължил движението си по ул. „***” до улица „***”, където спрял и излязъл
от автомобила. Полицейските служители забелязали от дясната страна да слиза
жена, а от лявата момиче. Впоследствие установили, че управлението на
автомобила е с десен волан.
С това си
поведение, според административно-наказващият орган, жалбоподателката е
извършила следните административни нарушения, а именно: 1. Не съобразява
поведението си с пътните знаци и маркировка, с което виновно е нарушил чл.6, т.1
от ЗДвП; 2. Не спира на посоченото място или в най-дясната част на платното за
движение при подаден сигнал за спиране от контролните органи, с което виновно е
нарушила чл.103 от ЗДвП.
За
тези нарушения на жалбоподателката е съставен акт с бланков № Д 451174 от
09.05.2011г., а въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
По делото са
приети и съответно приложени писмени доказателства - сведение от мл.автоконтрольор Я.Й., Заповед
на МВР, справка за нарушител от региона, докладна записка, ксерокопие на Certificate of permanent export 758948.
При
обжалването на НП пред Районен съд В.са събрани гласни доказателства, като са
допуснати до разпит актосъставителя - св. Я.Й., св. А.К. и св.С.Т., които
с показанията си потвърждават възприетата от административно-наказващият орган
фактическа обстановка в наказателното постановление.
При гореустановената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно
изискванията, съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН,
във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН, от материално компетентни органи,
видно от приетата и приложената по делото Заповед на министъра на вътрешните
работи. Актосъставителят е надлежно оправомощено лице, тъй като отговаря на
т.1.3 от заповедта, че след като заема длъжността „младши автоконтрольор” в ОД
на МВР В., в правомощията му е да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава
наказателни постановления на Началника на група в сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР В., действащ като административнонаказващ орган (АНО), произтича от
т.2.11 от представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на
чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и на двама свидетели-очевидци
на нарушението, подписан е от актосъставителя и от свидетелите, посочени в
него съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, с оглед
на изложеното и данните по делото, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното на това основание. От описаната в АУАН и впоследствие
преповторена в наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че
същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното от проверяващия орган
обжалвано административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са
посочени дата и място на извършване, съдържа се изчерпателно описание на
нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба и
съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират оспорваното
административно нарушение, вменено във вина на нарушителката.
Словесно описаното нарушение на разпоредбата по чл.103 от ЗДвП,
предвижда, че при подаден сигнал за
спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителят на службата за контрол място. Видно от показанията на свидетелите К. и Т.
жалбоподателката, управлявайки л.а.
„Ауди А4” с рег. № ***, извършва неправилна маневра на бул. „***” - неспазване на пътен
знак Г2, поради което полицейските служители са я последвали със звуков и
светлинен сигнал. Водачът не се подчинил и продължил движението си по ул. „***”
до улица „***”, където спрял и излязъл от автомобила. И двама свидетели сочат,
че по никакъв друг начин, освен чрез светлинен и звуков, не са подавали друг
сигнал за спиране на водача.
Чл.103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден
сигнал за спиране”, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на
чл.170 ал.3 от ЗДвП. Последната задължава контролният орган да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на
ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за
спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре
най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През
нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен състава на
нарушение по чл.103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен
сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач
на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на
посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява да
е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл.170
ал.3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен
сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния
орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да
намали скоростта и да спре на указано място. Светлинния сигнал не може да
удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал
означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи
на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със
специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков
сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено
на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно се установи, че по
никакъв друг начин на жалбоподателката не е подаван сигнал за спиране от
полицейските служители.
Съгласно действащата правна уредба,
подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като
автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал
възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален
режим на движение (чл.104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за
пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички
тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за
спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на
това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим
на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла
на ЗДвП.
Нещо
повече - съгласно чл.207, изр. последно от Правилника за прилагане на
ЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез
постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция-Спри!". По аргумент за
противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски
автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача
за това.
Предвид изложеното по-горе неспирането на жалбоподателката при
подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, не
може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране,
подадено от орган за контрол и регулиране на движението. Ето защо
съдът намира, че жалбоподателката не е осъществила състава
на вменото й административно нарушение и наказателното постановление следва
да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно.
В останалата си част по пункт 1, от
събраните доказателства безспорно е установено, че жалбоподателката е извършила
нарушение на чл.6, т. 1 от ЗДвП, което не се оспорва от същата.
С оглед гореизложеното, съдът приема,
че обжалваното НП е частично неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните си съображения,
Съдът на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№18-0967-000491 от 18.05.2018 г., издадено от Началник група към ОД на
МВР - В., сектор Пътна полиция, в частта, в която за нарушение на
чл.103 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН и на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
на С.Ц.Ч., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление №18-0967-000491 от 18.05.2018 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР - В., сектор Пътна полиция в
частта, в която за нарушение на чл.6, т. 1 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН и на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП на С.Ц.Ч., с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд В.в 14-дневен срок от уведомяване
на страните че е изготвено.
Районен Съдия: