№ 5640
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110164526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Р. Т. срещу
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.
Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 2930596 от
28.02.2024 г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД. Посочва, че съгласно чл.4, ал. 1 от договора за
кредит е следвало да представи обезпечение, а съгласно чл. 4, ал. 2 е било посочено, че ако
не предостави обезпечение, щяло да се счита, че заявлението за отпускане на кредит не е
одобрено и съответно договорът нямало да породи действие. Договорът за кредит бил със
срок 24 месеца, като сумата следвало да бъде върната на 24 вноски. Твърди, че на същата
дата 28.02.2024 г. е сключил договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като е
следвало да заплати възнаграждение по договора в размер на 4187,26 лв. Твърди, че
договорът за кредит е нищожен, тъй като нямал посочени възнаградителна лихва; годишен
процент на разходите (ГПР) и размер на общо дължимата сума по кредита. Посочва, че
кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
към ГПР, като стремежът му по този начин е бил заобикалянето на нормата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Счита, че сумата в размер на 4187,26 лв. е била сигурен доход по кредита, поради
което е следвало да бъде включена към ГПР. Твърди, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД го е
въвел в заблуждение, доколкото е посочил по-нисък размер на ГПР от действителния. Счита,
че поради нищожността на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за
заплащане на възнаграждение на втория ответник. Посочва, че двамата ответници са
свързани дружества, като „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД,
поради което ответникът „Кредисимо“ ЕАД е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне
на обезпечение към момента на сключването на договора. Сочи, че в договора е било
посочено, че при предоставяне на обезпечение заявлението за кандидатстване на кредит се
разглеждало в рамките на 48 часа, а при непредоставяне на обезпечение същото се
разглеждало в рамките на 14 дни. Твърди, че сключването на договора за поръчителство
1
противоречи на чл. 16 ЗПК предвиждащ задължение за кредитодателя сам да прецени
платежоспособността на кредитополучателя. Счита, че доколкото двата договора са свързани
помежду си нищожността на договора за кредит води до нищожност и на договора за
поръчителство. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство е в много голям
размер съпоставено с главницата на отпуснатия кредит, поради което в противоречие с чл.
143 ЗЗП. С оглед гореизложеното моли за прогласяването на недействителността на
Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и за прогласяването на
недействителността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. към
договора за потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2930596 от 28.02.2024 г.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците, с които
оспорват предявените искове.
Ответникът „Кредисимо” ЕАД не оспорва сключването на Договора за потребителски
кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и на Договор за предоставяне на поръчителство от
28.02.2024 г. Не оспорва, че предоставената сума е усвоена от ищеца, като 4000,00 лева от
главницата е била усвоена от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от
526,52 лева е била заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. Сочи,
че в частта за сумата от 526,52 лева кредитът имал характеристиките на стоково
финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга
(застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя
директно от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата.
Сочи, че в приложението към договора ГПР е бил ясно посочен. Не оспорва, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за
допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за
получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и
условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Освен това твърди, че размерът на
възнаграждението за поръчител не бил известен на „Кредисимо” ЕАД към момента на
сключване на договора за кредит. Твърди, че съгласно условията на договора
кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение. Сочи, че за
кредитополучателя е била предвидена възможност в случай, че избере да предостави
обезпечение за промяна на първоначалните условия по кредита, както и възможност за
анулирането на кредита. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай
че бъде избран такъв) се сключвал след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“
ЕАД, поради което „Кредисимо“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор не е страна. Твърди, че кандидатстването за кредита
ставало в сайта на „Кредисимо“, като след попълването на заявката и при избор на
2
поръчител потребителят се препращал към сайта на „Ай Тръст“ ЕООД, където се
извършвало сключването на договора за поръчителство. Поради това ответникът
„Кредисимо“ ЕАД, нямайки достъп до сайта на поръчителя, е нямал информация относно
параметрите на договора за поръчителство. Не оспорва, че е собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕООД, но твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица със
собствен предмет и дейност. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между
ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
Счита, че дори да е налице свързаност на лицата и наличие на скрито обогатяване, то би
довело единствено до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на
поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай
Тръст“ ЕООД. Твърди, че дори процесният договор за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит да е нищожен, неговата евентуална недействителност би
довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия
договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за
поръчителство. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск спрямо
него и присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва иска като неоснователен. Не оспорва
сключването на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и на
Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. Твърди, че е сключил с ищеца
договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименуван „договор за предоставяне
на поръчителство", съгласно който е поел задължението да сключи договор за поръчителство
с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
задължението на ищеца. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство се
дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при
предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал
възнаграждение периода след пълното изплащане на кредита. Посочва, че вноските за
погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът
им е в зависимост от размера на гарантираното главно задължение. Твърди, че лицето което
желае да получи кредит имало опция да избере дали кредитът да бъде обезпечен и какво
обезпечение може да предостави, като в случай че изберял опцията за предоставяне на
поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна
вноска, чиято стойност е бил сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за
възнаграждението на поръчителя. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител
не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Счита, че
сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано
и като „заблуждаваща търговска практика", тъй като не било налице предоставяне на неясна
информация или скрита информация. Посочва, че в Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД в
чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е било вписано, че кредитополучателят има право
да заяви кредит без обезпечение. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител
3
не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Твърди, че
дружеството предлага услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага
гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е ограничена до
кредитополучателите по договори с „Кредисимо" ЕАД, като имал свой персонал и
имущество. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
Правна квалификация:
Ищецът е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с който се иска
прогласяването на нищожността на Договора за потребителски кредит № 2930596 от
28.02.2024 г.
Ищецът е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с които се иска прогласяване на
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. към договора за
потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2930596 от 28.02.2024 г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на Договор за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г. с първия
ответник „Кредисимо" ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, както и че
договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По предявените искове за прогласяване на нищожност на договора за поръчителство в
тежест на ищеца е да докаже: 1/ че на 28.02.2024 г. е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с „АЙ ТРЪСТ" ЕООД; 2/ че договорът, сключен с ответника, е нищожен на
заявените с исковата молба основания - че със същия договор, като сключен за обезпечаване
на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 28.02.2024 г. се заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият е лишен от основание.
Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от
значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните
последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало
дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат
доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото следните факти: 1) че между ищеца и „Кредисимо“
ЕАД е Договор за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и сключването на
Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и
потребител Б. Р. Т.; 2) при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по
смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е
4
включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва; 4) кредиторът
„Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника
„Кредисимо“ ЕАД с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника
„Кредисимо“ ЕАД да представи препис от Приложение № 1, от Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация, Договор за застраховка (ако има такъв), Общи
условия, както и Извлечение от сметки, от които да е видно кога и в какъв размер е внасял
ищеца по сметките. Ответникът е посочил, че е представил СЕФ и застрахователен
сертификат към отговора на исковата молба, но такива липсват, с оглед на което в тази част
искането следва да бъде уважено, а относно извлечението от сметки искането следва да бъде
отхвърлено, доколкото не е предмет на настоящето дело.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, но искането
следва да бъде оставено без уважаване, доколкото същото не е необходимо. По отношение
на плащанията същите не са предмет на настоящето дело, а по отношение на начина на
определяне на ГПР, между страните няма спор как е формиран същият, като спорът е
единствено правен относно това дали възнаграждението по договора за поръчителство е
следвало да бъде включено към ГПР.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника „Кредисимо“ ЕАД в едноседмичен срок от получаването на
препис от настоящето определение да посочи дали предявява насрещен иск, да формулира
петитум, както и да внесе дължимата държавна такса, доколкото в отговора на исковата
молба на няколко места е посочил, че е предявил такъв иск, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че такъв иск не е предявен.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.06.2025 г. от 10:40 ч. за която
дата и час:
Да се призоват страните, като им се връчи препис и от настоящото определение;
На ищеца по насрещния иск да се изпрати и препис от отговора на исковата молба по
насрещния иск;
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба на
ответника „Кредисимо“ ЕАД документи като писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Кредисимо“ ЕАД в
едноседмичен срок от получаването на препис от настоящето определение да представи
СЕФ и застрахователен сертификат по отношение на процесния договор за кредит, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение могат да бъдат приложените
последиците на чл. 161 ГПК.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в обстоятелствената
част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито съдебно заседание
да изложат становището си по съдържащия се в настоящото определение проект на доклад и
да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по
медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса,
на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238 ГПК (1) “Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е
представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да
се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6