РЕШЕНИЕ
№ 775
гр. Варна, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивалена Д.
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Д. Гражданско дело №
20213110112303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXIX от ГПК.
Производството е образувано по предявен от К. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Р. О. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, *** конститутивен иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следнaтa съсобственa между страните движима
вещ, а именно: лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра Стейшън вагон“, с рег.№ ***,
рама № ***, цвят – сив металик, с дата на първоначална регистрация – 31.01.2008 г., при
квоти: ½ ид.ч. за К. Е. Х. и ½ ид.ч. за Р. О. Х..
По твърдения в исковата молба, на 09.09.2018г. страните сключили брак, като
същият бил прекратен с влязло в законна сила на 27.01.2021г. съдебно Решение №
260227/27.01.2021г., постановено по гр.д.№ 14804/2020г. по описа на ВРС, с което било
утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК. Поддържа, че по време на
брака им, на 27.02.2020г., ответникът придобил чрез покупко-продажба процесния
автомобил за сумата от 4500 лв. Сочи, че в утвърденото от съда споразумение изрично било
посочено, че придобитият по време на брака в режим на СИО лек автомобил, след
прекратяването му, оставал в режим на обикновена съсобственост между страните. Сочи, че
след развода автомобилът се използвал изцяло от бившия съпруг, който отказвал да
предостави ползването му на ищцата, с оглед на което дължал и наем на последната.
Обективирано е волеизявление исковата молба да се счита за покана до ответника, по
смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС, за заплащане на обезщетение в размер на 300 лв. месечно за
лишаването на ищцата от правото да си служи със съсобствената вещ. По изложените
съображения по същество моли да бъде допусната делба на процесния лек автомобил при
1
квоти: ½ ид.ч. за нея и ½ ид.ч. за ответника, както и превозното средство да бъде изнесено
на публична продан.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Сочи, че през
2017г. придобил чрез покупко-продажба лек автомобил марка и модел „БМВ 320“, който по-
късно по време на брака си с ищцата заменил за лек автомобил „Нисан Морано“. Твърди, че
последният представлявал лична собственост, доколкото е придобит изцяло с лично
имущество. Поддържа, че скоро след замяната, новопридобитият лек автомобил се
повредил, което наложило ответникът да го остави за продажба в автосалон „Черно море
ауто“ ЕООД и от същото място закупил процесното МПС, а именно – лек автомобил марка
и модел „Опел Астра Стейшън вагон“ за сумата от 4500лв. Твърди, че сумата за
закупуването му взел назаем от С. А. С., като се задължил да я върне в едногодишен срок.
Сочи, че личният му автомобил „Нисан Морано“ бил продаден за сумата от 1000 лв., която
непосредствено след получаването й била предадена на заемодателката. Твърди, че по време
на брака си с ищцата, последната не е работила по трудово правоотношение, с изключение
на кратък период от време в началото на отношенията им, като ответникът поел изцяло
издръжката за семейството. Ответникът излага, че по време на брака между страните,
същият е теглил няколко кредита в общ размер около 60 000 лв., средствата от които
послужили за покриване на различни разходи, в т.ч. екскурзии и почивки, и които
задължения се изплащали единствено от него. Поддържа, че след като общото на страните
дете навършило година и половина, ищцата започнала да отсъства често от дома им и
грижите по детето се поемали от ответника и от бабата по бащина линия. Сочи, че
родителите на ответника гледали детето всяка седмица от петък следобед до неделя
следобед. Излага, че размерът на претендирания месечен наем за ползването на автомобила
е прекомерен. Твърди, че ищцата никога не го е канила да предостави процесния автомобил,
нито му е предлагала да го продадат, за да получи част от сумата. Сочи, че между страните
по делото е имало уговорка след като ответникът изплати изцяло взетия от С. С. заем,
ищцата да му прехвърли притежаваните от нея идеални части от автомобила, тъй като Р. Х.
не разполагал със средствата, необходими за прехвърлянето. С молба от 16.12.2021г.
ответникът заявява, че е погасил изцяло задължението си към С. С. в общ размер на 4500 лв.
С оглед на гореизложеното твърди, че ищцата няма никакъв принос за закупуване на
процесния автомобил и предявява насрещен иск по чл. 21, ал.4 от СК за признаване за
установено спрямо ответницата, че той е изключителен собственик на посоченото МПС.
В срока по чл. 211, ал. 2 във вр. чл. 131 ГПК К. Х. депозира отговор на насрещния
иск, с който оспорва същия като неоснователен. Оспорва всички наведени от ищеца по
насрещния иск твърдения, в т.ч., че между страните е имало уговорка след изплащане на
заема, Х. да прехвърли притежаваните от нея идеални части на бившия си съпруг. Твърди,
че автомобилът е закупен със семейни средства, както и с дарения, направени в нейна полза.
Оспорва ищецът да е взимал заем за закупуването му, като твърди, че договорът е изготвен
за целите на процеса. По същество се моли за отхвърляне на насрещния иск.
2
В съдебно заседание ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния такъв
К. Е. Х. не се явява лично, представлява се от адв. А. А. - ВАК. Поддържа първоначалния
иск.
В съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния такъв Р.
О. Х. не се явява лично, представлява се от адв. Д. П. - ВАК, преупълномощена от адв. В. С.
- ВАК. Поддържа депозирания отговор на исковата молба и насрещния иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От Удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Р. О. Х. и К. Е. Х. са
били страни по брачно правоотношение, възникнало с подписването на акт за сключен
граждански брак № 1171 от 09.09.2018 г., съставен от длъжностното лице по гражданско
състояние в гр. Варна.
С Решение № 260227/27.01.2021 г. по гр. д. № 14804 по описа за 2020 г. на ВРС, 42-
ри състав, бракът между страните е прекратен с развод по чл. 50 от СК. В утвърденото от
съда споразумение по чл. 51, ал. 1 е обявено, че МПС, придобито по време на брака, „Опел
Астра“, ДК № ***, остава в обикновена съсобственост между молителите след прекратяване
на брака.
От Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 27.02.2020 г. между „Черно
море ауто“ ЕООД - продавач, и Р. О. Х. - купувач, е видно, че продавачът продава на
купувача лек автомобил втора употреба марка „Опел“, модел „Астра“, шаси ***, за сумата
от 4500 лева.
Видно от фактура № **********/27.02.2020 г., „Черно море ауто“ ЕООД е
прехвърлило на Р. О. Х. употребяван автомобил „Опел Астра“ с рама № *** за сумата от
4500 лева. Отбелязано е, че сделката е по чл. 143 ЗДДС.
От Свидетелство за регистрация - част I, е видно, че регистрацията на лек автомобил
„Опел Астра стейшън вагон“, с рег. № ***, рама № ***, цвят - сив металик, собственост на
Р. О. Х., е извършена на 28.02.2020 г.
От Удостоверение № 462041/15.09.2021 г. за застрахователна стойност на МПС,
издадено от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, се установява, че застрахователната
стойност на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, рама № ***, дата на производство:
31.01.2008 г., е 1000 лева.
Видно от Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 19.04.2017 г. между
„Автотрейд“ ООД - продавач, и Р. О. Х. - купувач, продавачът продава на купувача
собственото си МПС: лек автомобил марка „БМВ“, модел 320, рама № ***, за сумата от 7200
лева, получена в брой. Отбелязано е, че към договора е издадена фактура № 000526 от дата
19.04.2017 г.
С нотриално заверен Договор за замяна на пътни превозни средства, на 25.11.2019 г.
В. Г. И.а е прехвърлила на Р. О. Х. собственото си ППС: лек автомобил марка „Нисан
Мурано“ с идентификационен № ***, рег. № ***, като Р. О. Х., срещу прехвърленото му
ППС, прехвърля от своя страна на В. Г.И.а собственото си ППС: лек автомобил марка „БМВ
320 Д“, рама № ***, рег. № ***.
С Договор за покупко-продажба на МПС, на 03.04.2020 г. Р. О. Х. и К. Е. Х. -
3
продавачи, чрез пълномощник И.И., продават на купувача П. Т. Д. лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Мурано“, рама № ***, за сумата от 1000 лева.
Видно от Договор за заем от 26.02.2020 г., съгласно същия С. А. С. - заемодател,
предава в брой на Р. О. Х. - заемател, сумата от 4500 лева, за срок до 26.02.2021 г.
Видно от разписка, на 06.04.2020 г. С. С. е получила от Р. О. Х. сумата от 1000 лева
като част за погасяване на паричен заем от 26.02.2020 г.
С Покана за изпълнение по договор за заем С. А. С. е поканила Р. О. Х. в
седемдневен срок от получаването на поканата да върне сумата от 3500 лева, дължима до
26.02.2021 г. съгласно Договор за заем от 26.02.2020 г. Поканата е получена от Р. Х. лично
на 28.08.2021 г., за което същият е положил саморъчен подпис.
Със Споразумение от 01.09.2021 г. С. А. С. и Р. О. Х. са се споразумели, че срокът по
Договор за заем от 26.02.2020 г. се променя от 26.02.2021 г. на 30.12.2021 г.
Видно от разписка, на 15.12.2021 г. С. А. С. е получила от Р. О. Х. в брой сумата от
3500 лева по Договор за паричен заем от 26.02.2020 г., като няма облигационни претенции
спрямо същия.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За основателността на иска за делба на движима вещ е необходимо да се установи
наличието на възникнала на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание за
съсобственост върху вещта между посочените съделители. За да бъде допусната до делба
движима вещ, освен това е необходимо да бъде установено, че същата съществува към
момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, както и в чие
държане се намира - чл. 344, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК. Фактът на съществуване на вещта,
както и нейното държане, могат да се приемат за установени, ако между съделителите не
съществува спор, какъвто е именно настоящият случай. Вещите, придобити от съпрузите
през време на брака в резултат от съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това на чие име са придобити, освен ако встпващите в брак са избрали режим
на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени -
чл. 21, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2 от СК. Съвместният принос се предполага до доказване на
противното – чл. 21, ал. 3 от СК. За да обори презумпцията за съвместен принос в иск по чл.
21, ал. 4 СК, ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване, че негови
лични средства по смисъла на чл. 22 СК са се трансформирали в друг вид имущество по
време на брака с ответника и така са останали в имуществената му сфера, без да влизат в
семейната имуществена общност.
С т. 2 на ППВС № 5 от 31.X.1972 г. е прието, че меродавен за преценката дали дадена
вещ е съпружеска имуществена общност е моментът на юридическото придобиване правото
на собственост съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния
придобивен способ. С оглед на това, фактическият състав на иска по чл. 21, ал. 4 СК
включва пълно и главно доказване на: 1) придобивната стойност на вещта съобразно вида на
възмездната вещнопрехвърлителна сделка; 2) размера на вложените от ищеца средства,
които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК; 3) влагането на тези средства именно
към момента на придобиване на вещта.
В конкретния казус придобивната стойност на вещта е доказана, като ищецът по
насрещния иск твърди изплащане на заема, с който е заплатена стойността на процесния
автомобил, с негови лични средства. Съобразно трайната съдебна практика, която
настоящият съдебен състав изцяло споделя, придобитата със заем вещ от единия съпруг по
време на брака е обща на двамата съпрузи независимо кой от тях е издължил заетата сума,
тъй като меродавен за възникване на съпружеската имуществена общност върху вещта е
моментът на юридическото придобиване на правото на собственост, като последващото
4
изплащане на заема не води до вещноправни трансформации на придобитите права
(Решение № 189 от 28.03.2002 г. по гр. д. № 580/2001 г., ВКС, І ГО; Решение № 428 от
11.04.2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г., ВКС, ІV ГО; Решение № 38 от 25.03.2019 г. по гр. д.
№ 878/2018 г., ВКС, І ГО и др.). Средствата, получени по договор за заем за задоволяване на
нужди на семейството, каквато е покупката на процесния автомобил, включително съгласно
изложеното от ищеца по насрещния иск в молба вх. № 39159/25.10.2021 г., не съставляват
лични средства, макар и да са получени от единия от съпрузите, тъй като задължението им
за връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона – чл. 32, ал. 2 СК.
Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни
отношения, които могат да бъдат уредени с претенция по сметки съгласно чл. 346 ГПК във
втората фаза на делбата, но не и до промяна на правата на страните в съсобствеността
(Решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г., ВКС, ІV ГО; Решение № 139 от
24.10.2018 г. по гр. д. № 4625/2017 г., ВКС, I ГО). Поради това и след прекратяване на СИО
между съделителите е възникнала обикновена дялова съсобственост, в която всеки един от
тях притежава по ½ ид. ч. от вещта.
Предвид изложеното, искът по чл. 21, ал. 4 СК се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, като делбата на процесния автомобил следва да бъде допусната при квоти:
½ ид. ч. за К. Е. Х. и ½ ид. ч. за Р. О. Х..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. О. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, срещу
К. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1
от СК за признаване на установено между страните, че Р. О. Х. е изключителен собственик
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра стейшън вагон“, с рег. № ***, рама № ***,
цвят - сив металик, с дата на първоначална регистрация - 31.01.2008 г., придобит по време
на брака му с К. Е. Х., поради липса на съвместен принос.
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра стейшън вагон“, с рег. № ***, рама № ***, цвят - сив металик, с дата на
първоначална регистрация - 31.01.2008 г., при следните квоти и съделители:
- ½ ид. ч. за К. Е. Х., ЕГН ЕГН **********,
- ½ ид. ч. за Р. О. Х., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5