Р Е Ш Е Н И Е
№
260753/,20.05.2021
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдията Вълев гр.д.№ 5422 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция,
рег. №********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14
срещу Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***. Моли се съда да приеме за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: главница
по револвиращ кредит в размер на 663,35; договорна
лихва- 140,76 лв., начислена за периода от 1.05.2018г. до 11.10.2019г.; мораторна лихва /обезщетение за забава/- 33,67 лв., за
периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които в полза на ищеца
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№3335/19г. на БРС.
Посочено е, че при сключване на договор за кредит за покупка на
стоки и услуги ответницата дала съгласието си освен посочения усвоен кредит, да
ѝ бъде отпуснат и револвиращ потребителски
кредит в размер на 1500 лв. под формата на кредитна карта MasterCard.
На 4.08.2017г. тя активирала предоставената карта. Посочено е, че чрез този
кредит кредитополучателят усвоява сумите посредством всякакви трансакции-
теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др.,
осъществени чрез кредитната му карта. В усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения лихвен
процент. На основание чл.1 и чл.4 от Приложението за отпускане на кредита, за
кредитополучателя възниквало задължение да заплаща месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Ответницата преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 1.05.2018г., когато било последното ѝ плащане по нея,
като балансът по картата бил минус 804,11 /лв./. Това принудило кредитора да
блокира използването на картата. Въпреки опитите за доброволно погасяване на
натрупаните задължения, ответницата продължила да не ги изпълнява, което
породило правния интерес на ищеца от съдебна защита на вземането си. Посочено е още, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК общото задължение на ответницата било в размер на
804,11 лв., включващо главница, договорна лихва от 1.05.2018г. /първа
пропусната вноска/ до 11.10.2018г. /датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение/, а върху използваната сума в размер на 140,76 лв. било
начислено и обезщетение за забавено плащане, начислено за периода от датата на
изплащане на покана за доброволно изпълнение
до датата на завеждане на делото- 11.04.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на
исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва се иска като
неоснователен. Посочва се е, че не е ясно на какво основание и какъв е размера
на предсрочно изискуемата сума по кредита, тъй като исковата претенция е за
главница 663,35 лв., представляваща усвоената от ответницата сума по кредитната
карта. Сочи се, че липсват данни относно размера на отделните вноски, за които
се твърди, че са с настъпил падеж, кога е настъпил падежът им, как бил формиран
общия размер на претендираната сума и размера на тези, които се претендират на
основание предсрочна изискуемост, кога е настъпила предсрочната изискуемост, как
бил формиран общия размер на сумата, претендирана на
основание предсрочна изискуемост. Твърди се, че не е ясно какъв е размера на приложимия от ищеца
лихвен процент по кредита при изчисляване на договорната лихва, а в Приложение
№2 са посочени няколко стойности на различни лихвени проценти. Оспорват се като
неравноправни клаузи от процесния договор.
Постъпила е уточняваща молба с вх. №7179/12.02.2020 г.
Прилагат се месечни извлечения по револвиращ кредит ….
за периода от 15.07.2017 г. до 14.09.2018 г. Прави се позоваване на чл. 12 и
чл. 21 от договора, съгласно които всички задължения, произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат само след активирането
ѝ от кредитополучателя. Твърди се, че на 10.08.2017г. чрез
функционалността „Превод на пари по сметка ответницата е усвоила сумата в
размер на 1000.00 от предоставения кредитен лимит по револвиращ
кредит …. като по личната банкова сметка, *** ***ата в размер на 1000 лева. С
усвояването на сума от кредитния лимит възникнали задължение за
кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална
погасителна вноска. Сочи се, че доколкото правоотношението е безсрочно, то
понятието предсрочна изискуемост не намира приложение.Сочи се, че по кредита
годишният лихвен процент е 35 %, а ГПР- 44.90 %. Твърди се, че кредиторът се
задължава да изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на
задълженията на кредитополучателя всеки месец, като извлечението съдържа
най-малко следната информация: период, за който се отнася, извършените през
периода трансакции, разполагаем кредитен лимит, начислени лихви, минимална
месечна вноска,като такива извлечения са изпращани на ответницата на адрес:
donitatodorova73@abv.bg.
Излагат се съображения, че не се изготвя погасителен план за
договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращят
кредит, което е в пряка връзка с неговия характер. Револвиращият
кредит е кредит, отпуснат до размера на договорен лимит, при който правото на
кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за всяка погасена
от него сума (револвира) многократно, изцяло или
частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между страните
се запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. Посочени
са минималните суми за плащане и използвания кредитен лимит за периода от
01.09.2017 г. до 01.10.2018 г. , както и направените от ответницата шест
погасителни вноски.
Постъпило е писмено становище от особения представител на
ответника с вх. №9611/25.02.2020 г., с което
се оспорват като неоснователни твърденията в уточняващата молба, като се
твърди неизпълнение на ищеца на задълженията му по чл.12 и по чл. 21 от договора
за доставяне на кредитната карта. Сочи се, че липсват доказателства, сумата от
1000 да е реално усвоена от ответницата. Излагат се съображения, че няма валиден договор за кредит с ответника, който
да установява договорната обвързаност и задълженост
на последния, поради което между страните не е възникнала облигационна връзка
по повод предоставяне на кредит в размер на 1000 лева, чрез издаване на
кредитна карта. Сочи се, че дори да се приеме за уговорена в неподписаното от
двете страни Приложение към договора, клаузата, за дължимата възнаградителна
лихва в размер на 35%, би била в нарушение на добрите нрави, следователно
нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД., тъй като по отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е действително,
не следва да бъде по- голям от трикратния размер на законната лихва.
С молба с вх. №263836/29.01.2021 г. ищцовото дружество е посочило,
че за отчетния период от 16.08.2017 г. до 15.09.2017 г. просрочената сума е в размер
на 1030.15 лева, съответно минималната погасителна вноска е 120 лева, като
минималната сума за плащане на падежа на 01.10.2017 г. е сбор от минимална
месечна вноска- 120 лева и просрочена сума- 60 лева.
Със становище с вх. №266829/17.02.2019 г. особеният представител
на ответника оспорва начина на определяне на минималната сума за плащане като
необоснован.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от
фактическа страна следното:
Между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция, рег. №*********/ чрез
влязлото се в него дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, ЕИК *********/, в качеството му на кредитор и Д.А.Т.,
ЕГН ********** на 16.01.2017 г. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта …./ л.7-13 от делото/. По силата на този договор е
отпуснат потребителски кредит в размер на 8000 лева за срок от 36 месеца при
месечна погасителна вноска 419.38 лева, лихвен процент 37.44 % и годишен
процент на разходите 47.49 %.
В т.1 от договора е инкорпорирана декларация, с която
кредитополучателят посочва за своя банковата
сметка тази с IBAN *** „Райфайзенбанк“ АД.
В т. 12 е уговорено, че кредиторът може да предостави за ползване
на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лева. Кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Посочено е, че издаването на кредитната карта
ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по
кредита.
В т. 14 е посочено, че кредитополучателят ще може да извършва
трансакции (операции) чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен
лимит, в рамките на дневните трансакционии лимити.
Всяка трансакция с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване
на договора за револвиращ потребителски кредит.
Потвърждение за извършването на трансакциите ще се прави от кредитополучателя
чрез въвеждането на персонален идентификационен номер (ПИН). Интернет
трансакции ще се извършват с въвеждане на информация и по процедурата, посочени
в съответния сайт.
Предвидено е в т. 15, че
договорът за револвиращ потребителски кредит е
безсрочен, Срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е
различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит,
Съгласно т. 16 за
ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването на кредитния лимит.
Всички такси дължими на кредитора и/или трети лица по повод и/или във връзка с
извършване на трансакции с кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия
кредитен лимит. Лихвата и таксите ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от
договор …. от 16.01.2017 г.
Според т. 17 кредиторът ще
изготвя и изпраща извлечение отразяващо състоянието на задълженията на Кредитополучателя
всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции, но не по-малко от веднъж
годишно. Извлечението ще съдържа най-малко следната информация: период, за
който се отнася, извършени през периода трансакции, разполагаем кредитен лимит,
начислиш лихви, минимална погасителна вноска.
В т. 18 е уговорено, че кредитополучателят ще заплаща месечна
погасителна вноска до изплащането на начислените задължения. месечната
погасителна вноска ще покрива задължението в последователност разноски, лихви,
главница. Минималната месечна погасителна вноска ще бъде посочена в
приложението по чл. 21 от договора.
В т. 21 е посочено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора
на кредитополучателя. С кредитната карта ще бъде доставен документ - приложение
неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия па револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
Задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след
активирането и използването и в съответствие с договора и приложенията към
него.
Представено по делото е приложение към Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта …. – …. от 16.01.2017 г. /л.26-27/. По силата на същото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, рег. №*********/ чрез влязлото се в
него дружество „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД, ЕИК
********* отпуска на Д.А.Т., ЕГН ********** револвиращ
кредит с размер на 1500 лева при лихвен процент 35 % и ГПР 44.90 %. Съгласно
т.2 кредиторът издава на
кредитополучателя кредита карта Мастъркард-
електронен платежен инструмент. Картата позволява чрез нея да бъдат извършвани
теглене в брой от банкомати(АТМ), плащания чрез терминални устройства (POS), и други услуги, чрез ATM и/или POS в страната и чужбина.
Съгласно т. 9 трансакциите, инициирани от кредитополучателя се
авторизират незабавно, ако с в рамките на одобрения кредитен лимит и
приложимите дневни лимити.
По силата на т. 12 кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените трансакции до 15-то число на месеца и го изпраща на електронната
поща на кредитополучателя.
Съгласно т. 13 месечни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно
тарифата към приложението. Предвидено е в т. 14, че а ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва
в посочения в приложението размер /35 %/, която се начислява върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
В приложението е посочен размер на минималната погасителна вноска
в зависимост от размера на усвоения кредитен лимит както следва: от 0-1000
лева- 60 лв., от 1000.01 лева -20000 лева- 120 лева; от 2000.01 лева ди 3000
лева- 180 лева и т.н.
Представена е товарителница/л. 30 от делото/, видно от която
ищцовото дружество е изпратило на ответницата документи.
Приложена по делото е покана до длъжника с изх. № CARD-14913668 /л. 31/, в която се сочи, че плащането на
вноските по договора е преустановено на 01.05.2018 г. и към 17.10.2018 г. са
налице задължения за 663.36 лева- главница, 140.76 лева- договорна лихва и 1.11
лева- обезщетение за забава.
Приложени по делото са месечни извлечения по кредитна карта/л.
28-29 и л.91-119/.
Назначена и изготвена е съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
Г.Г. е се е запознал с всички приложени към делото
книжа и документи, извършил е съответните справки в счетоводните книги към 11.04.2019
на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А." клон България, проверил е натрупани
дебитни и кредитни обороти по разплащателна сметка IBAN *** „Райфайзенбанк
България“ АД.
Вещото лице е посочило, че с платежно нареждане на банков кредитен
превод с № … с вальор 10.08.2017, е преведена сумата
от 1000,00 лева, съгласно договор CARD- 14913668, по сметка IBAN ***
„Райфайзенбанк България“ АД с титуляр Д.А.Т.. Установено е, че от посочената
сметка с титуляр Д.А.Т. са били превеждани различни суми по сметка с IBAN *** „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А."
клон България както следва: на
25.09.2017 г. -120 лева, на 24.10.2017 г. – 120 лева, на 08.01.2018 г.
- 120 лева, на 30.01.2018 г. – 60 лева, на 07.03.2018 г. – 60 лева и на
24.04.2018 г. – 60 лева или общо 540 лева.
Вещото лице е посочило, че размерът на задълженията на ответницата към
датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК - 10.04.2019 в БРС, възлиза
на главница- 663,35 лв., договорна лихва
от 01.05.2018 до 11.10.2018 -140,76лв. и законна лихва за забава от 11.10.2018.
до 11.04.2019 - 33,67 лв.
По делото е назначена и изготвена и съдебно-техническа
експертиза,вещото лице по която е отговорило, че се е обърнало към „Нет Инфо“ АД за информация за
лицето ползващо имейл donita_todorova73@abv.bg и дали се съдържа информация в сървърите на Нет Инфо, за това дали в периода
15.07.2017 г. - 14.09.2018г. на имейл donita_todorova73@abv.bg
са получавани имейли от БНП Париба Пърсънъл Файненс, с домейн bnpparibas-pf.bg. От доставчика
на информационни услуги не е постъпил отговор. В съдебно заседание вещото лице
е посочило,че информационните данни се съхраняват в рамките на шест месеца,
като това е обичайният отговор от доставчика на електронни услуги след изтичане
на този срок, какъвто е и процесния
случай.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е
допустим, тъй като със Заповед № 1723 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 25.04.2019 г., постановена по частно гражданско дело № 3335
по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, е разпредено плащане в полза
на ищеца от ответника на претендираните суми, както и предвид връчването на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предявяване на иска в едномесечния
срок от получаване на съобщението за това.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за кредит, по който е
изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на
ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума
на соченото основание. В тежест на ответника е да установи настъпили правоизключващи или правопогасяващи
юридически факти.
Не се спори по делото и се установява, че е налице
облигационна връзка между страните по делото по представения договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS-14406773 от 16.01.2017 г.
Процесният договор … от
16.01.2017 г. е различен от горепосочения, като възможността за сключването му
е предвидена в т. 12-21 от договор … от 16.01.2017 г. Представеното по делото приложение към Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта … – … от 16.01.2017
г. /л.26-27/ не носи подписа на кредитополучателя.
За да е налице валидно сключен договор за револвиращ кредит … следва да бъдат спазени изискванията на чл. 10
от Закон за потребителския кредит, който несъмнено намира приложение в
отношенията между страните. Съгласно цитираната норма договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Според ал. 2 на чл. 10 ЗПК, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит. В исковата молба изрично се посочва, че вземането на ищеца се основава
именно на договора …, който е различен от първоначално сключения с ищеца
договор …
от 16.01.2017 г.
В случая условията на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата са описани в приложение към вече
сключения договор за кредит. Същото приложение е подписано единствено от
кредитора /заемодател/ и връчено на длъжника, който поема задължения за плащане
по него едва с активиране на картата, т.е. чрез конклудентни
действия от страна на кредитополучателя. По делото не са ангажирани никакви
доказателства за писмено потвърждение от страна на длъжника за приетите условия
по договора, касаещи ползването на кредитната карта. Липсата на спазена писмена
форма не може да бъде санирана от факта на активиране
на платежния инструмент, доколкото това нарушение на правилата на ЗПК влече
недействителност на договора. Това е така, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
която предвижда, че при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът
за потребителски кредит е недействителен. Последиците от това са предвидени в
чл. 23 ЗПК, като в случая потребителят следва да заплати само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото не е доказано предаването на кредитната карта на
длъжника, доколкото в приложената товарителница/л. 30 от делото/ има
отбелязване „документи“, което не води до извода, че в пратката се е съдържало
приложението по договора за револвиращ кредит …,
както и пластиката на кредитната карта.
Независимо от това от неоспорената и приета по делото експертиза,
се установява, че банковата сметка с титуляр длъжника Д.А.Т./същата, за която Т.
е декларирала, че е титуляр в декларация по т.1 от договор карта …/ е била заверена със сумата от 1000 лева от
кредитора на 10.08.2017 г. с основание съгласно договор …. Съдът приема, че
именно тази сума е и усвоеният от длъжника кредитен лимит.
Тъй като поради липсата на форма процесният договор .. е
недействителен длъжникът Д.А.Т. дължи връщане
само на усвоената част от кредитния лимит-1000 лева, явяващ се чистата
стойност на кредита.
Вещото лице извършвайки справка в счетоводството на кредитора е
установил плащания от длъжника както следва: на 25.09.2017 г. -120 лева, на
24.10.2017 г. – 120 лева, на 08.01.2018 г. - 120 лева, на 30.01.2018 г. – 60
лева, на 07.03.2018 г. – 60 лева и на 24.04.2018 г. – 60 лева или общо 540
лева. Ето защо след отчитане на тези
правопогасяващи юридически факти дължимата сума от длъжника по процесният договор … е в размер на 460 лева-главница. До
тази сума искът е доказан по основание и размер, а за разликата до претендирания
размер от 663.35 лева следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни се явяват и претенциите за възнаградителна
лихва/поради приложнието на чл. 23 ЗПК./ и лихва за
забава. Закона лихва за забава принципно би била дължима върху сумата от 460
лева за периода 11.10.2018 г-11.04.2019 г., но не се установи приложената
покана/л. 31/ да е връчена на длъжника.
Основателна е претенцията за законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на иска – 24.04.2019 г. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Франция, рег. №********* се следват деловодни разноски за настоящото
производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза
на 508.89 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за особен представител, депозити
за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
Частично са дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество в
производството по ч.гр.д. № 3335/ 2019 г на БРС., до размера от 41.18 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236
от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция, рег. №********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 460 лв. /четиристотин и
шестдесет лева/ - главница по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта …. от 16.01.2017 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата считано от 24.04.2019 г. до изплащането ѝ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
уважения размер от 460 лв. до сумата от 663.35 лв. - главница, както и за
сумата от 140,76 лв. - договорна лихва
за периода от 1.05.2018г. до 11.10.2019г. и за сумата от 33,67 лв. - мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.А.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция,
рег. №********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 508.89
лв./петстотин и осем лева и осемдесет и девет стотинки/- съдебно-деловодни
разноски и сумата от 41.18 лв. /четиридесет и един лева и осемнадесет
стотинки/- разноски по ч.гр.д. № 3335/ 2019 г на БРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ