РЕШЕНИЕ
№ 631
гр. Добрич, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230101686 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Д. Р.
Д. ЕГН ********** от град В., жк „***“ **, вх. **, ет. **, ап. **, с която
против „**“ с **, град Д., ул. „***“ **, са предявени искове:
* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4800,36 лева,
съставляваща неплатена рента за стопанската 2019/2020г., дължима по
договор за аренда с нотариална заверка на подписите - акт № 19, том ІІа,
вх.рег.№ **/19.07.2017г. на нотариус № **, вписан под акт № 94, том XIII,
вх.рег.№ 6937/20.07.2017г. на СлВп – Д.
* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 669,99 лева,
съставляваща неплатена наемна цена за стопанската 2019/2020г., дължима по
договор за наем на** в ид.части от поземлен имот **по КК на село С. – **
* за обявяване на договор за аренда с нотариална заверка на подписите -
акт № 19, том ІІа, вх.рег.№ ***/19.07.2017г. на нотариус № **, вписан под акт
№ 94, том XIII, вх.рег.№ 6937/20.07.2017г. на СлВп – Д., за прекратен.
С влязло в сила определение № 401 от 02.06.2021г. съдът е върнал
1
подадената от Д. Р. Д. от град В.против „***“ искова молба с вх.№** от
31.05.2021г., в частта, с която е предявен иск за обявяване на договор за
аренда с нотариална заверка на подписите - акт № 19, том ІІа, вх.рег.
№**/19.07.2017г. на нотариус № **вписан под акт № 94, том XIII, вх.рег.№
6937/20.07.2017г. на СлВп – Д.., за прекратен и в тази част производството по
делото е прекратено.
Исковете се основават на следните обстоятелства: между страните са
сключени два договора – 1. договор за аренда с нотариална заверка на
подписите - акт № 19, том ІІа, вх.рег.№ **/19.07.2017г. на нотариус № **,
вписан под акт № 94, том XIII, вх.рег.№ **/20.07.2017г. на СлВп – Д.за
земеделска земя в село С., имот с идентификатор **, с площ **; **. договор
за наем на ** в ид.части от поземлен имот **по КК на село С. – ** ..
Договорът за аредна е със срок до 01.10.2022г. Неплатена е дължимата рента
/не по-малко от 50 лева на декар, според чл. 6, т. 1 от договора/ за стопанската
2019/2020г. в размер на 4800,36 лева. Не е платен и наемът за същата година в
размер на 669,99 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен
отговор, с който оспорва исковете. Не отрича сключен договор за аренда и за
наем, като за втория твърди да е в писмена форма. Твърди, че задължението
за рента се определя по правилото на чл. 6, т. 1 от договора - от получената
продукция на декар предоставена земя, остойностена по средната
реализационна цена, но не по - малко от 30 % или не по - малко от 50 лева на
декар годишно. Тъй като не е уговорен срок за плащане в договора за аренда
се прилага чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ. Оспорва твърдението в исковата молба, че за
стопанската 2019/2020г. на ищеца не е заплатена дължимата рента, която
според него е 4800,36 лева - по 60 лева на декар. Неверни са и твърденията в
исковата молба, че въпреки многобройните разговори с представляващия
ответното дружество и до момента не е налице плащане. Твърди, че
дължимата сума по двата договора е платена предварително като погрешно
извършено повторно плащане на задължението за предходната година, което
погрешно плащане ответникът не върнал на ищеца, а настоявал да задържи
като изпълнение на задължението за процесната година. В условията на
евентуалност противопоставя възражение за съдебно прихващане със сумата
от 5470,32 лева, съставляваща платена сума без основание (повторно платена
2
рента/наем за стопанската 2018/2019г.).
Ищецът оспорва предявеното за прихващане вземане.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Вземането по
предявеното евентуално възражение за прихващане има правно основание в
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Не се спори между страните по сключените договори и действието има
за процесната стопанска година, с реално ползване от страна на ответника -
договор за аренда с нотариална заверка на подписите - акт № 19, том ІІа,
вх.рег.№ **/19.07.2017г. на нотариус № **, вписан под акт № 94, том XIII,
вх.рег.№ 6937/20.07.2017г. на СлВп – Д., за земеделска земя в село С., имот с
идентификатор **, с площ *** дка; договор от 03.07.2019г. за наем на ** в
ид.части от поземлен имот 69300.6.39 по КК на село С. – нива с обща площ **
(вторият писмен, представен като доказателство по делото от ответника).
Няма спор също, че за стопанската 2018/2019г. е бил сключен договор за наем
на ** в ид.части от поземлен имот**по КК на село С.– нива с обща площ **
(също представен от ответника).
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора за аренда, арендното плащане се
определя от получената продукция на декар предоставена земя, остойностена
по средната реализационна цена, но не по-малко от 30%, или не по-малко от
50 лева на декар годишно. В чл. 3 от двата договора за наем е определена
наемна цена в размер на не по-малко от 50 лева на декар.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че при прилагане на правилата по чл. 6, ал. 2 от
договора за аренда и на чл. 3 от договора за наем за стопанската 2019/2020г.
(процесната) вземанията на ищеца са в размер от 4 000,30 лева дължима рента
и 558,30 лева дължим наем (общо 4 558,60 лева, по 50 лева за декар).
Средната изплатена от ответника рента/наем на арендодатели/наемодатели за
тази година е в размер на 40 лева на декар (на ищеца е начислена по-висока
рента/наем, съответно на договорения минимален размер).
Дължимите от ответника рента и наем за предходната стопанска
3
2018/2019г. по правилата на чл. 6, ал. 2 от договора за аренда и на чл. 3 от
договора за наем е в размери: 4 000,30 лева рента и 558,30 лева наем (общо 4
558,60 лева, по 50 лева за декар). Ответникът е начислил по-високи рента и
наем от дължимите по договора – по 70 лева за декар, общо 6 382,04 лева.
Средната изплатена за тази година от ответника рента/наем на
арендодатели/наемодатели е 70 лева на декар (колкото и на ищеца).
Начислените от ответника рента и наем за двете стопански години са в
общ размер от 10 940,64 лева (6 382,04 лева за 2018/2019г. и 4 558,60 лева за
2019/2020г.).
През 2020г. ответникът е извършил две плащания в полза на ищеца по
банков път в общ размер от 10 940,64 лева: 4558,60 лева на 10.01.2020г. с
основание „аванс рента за 2018/2019г.“ и 6382,04 лева на 13.05.2020г. с
основание „рента 2018/2019г.“.
По счетоводни данни на ответното дружество по партидата на ищеца Д.
Р. Д. са направени следните записвания, установени от вещото лице:
1. за стопанската 2018/2019г. - за начислената рента по ведомост за
ренти в размер на 6382.04 лв. за 91.172 дка по 70 лв./дка, са съставени
стопански операции в хронологичен ред по сметка 499 Други кредитори:
• на 31.07.2019г. с архив.№ 709/11, за задължение от ответника към
ищеца за рента/наем, в размер на общо 6382.04 лв.
• на 10.01.2020г. с арх.№ 103/1001, за частично плащане в размер на
4558.60 лв., по преводно нареждане по сметка на ищеца с основание „аванс
рента 2018/2019г.„
• на 13.05.2020г. с арх.№ 503/1001, за плащане - остатък от дължима
рента в размер на 1823.44 лв. - с част от банков превод по сметка на ищеца в
размер на общо 6382.04 лв. с основание „рента 2018/2019г.”
2. за стопанската 2019/2020г. - за начислената рента по ведомост за
ренти в размер на 4558.60 лв. за 91.172 дка по 50 лв./дка, са съставени
стопански операции в хронологичен ред по сметка 499 Други кредитори:
• на 13.05.2020г. с архивен № 503/1001, плащане на рента, в размер
на 4558.60 лв. - част от банков превод по сметка на ищеца в размер на общо
6382.04 лв. с основание „рента 2018/2019г.”, при липса на начислена/дължима
такава за 2019/2020г. към датата на плащане
4
• на 31.07.2020г. с архивен № 709/7 и пояснителен текст
„стоп.година 2019/2020г.“, задължение на ответника към ищеца за рента/наем
в размер на 4558.60 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
П. С. Г. (***) и И. М. П. (***). С оглед възражението на ищеца, недопустими
са свидетелските показания за погасяване на парични задължения, съгласно
чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК – относно постигнато между страните
съгласие с част от второто плащане до размера от 50 лева на декар да се
погаси задължението на ответника за следващата стопанска година.
Ответникът не противопоставя възражение за извършено извънсъдебно
прихващане, а претендира за съдебно такова, като свидетелските показания са
посочени за изясняване на обстоятелствата по откриване на допуснатата
счетоводна грешка и опитът за уреждане на отношенията между страните по
повод на повторното плащане на задължението за стопанската 2018/2019г.
Свидетелите знаят за сключените договори с ищеца за аренда и наем на
земеделски земи през двете стопански години. П.С. Г. дава подробни
сведения и за двата извършени парични превода по неговата банкова сметка
през 2020г., като тя лично е съставила платежните нареждания - на
10.01.2020г. е извършен банков превод от „***” по неговата сметка, по 50 лв.
авансово, които са 4558,60 лв. с основание „авансово рента 2018/19г.“. На
13.05.2020г. за всички декари - ***, дружеството му превежда по 70 лв., което
е пак с основание „рента 2018/19г.“. След разглеждане на партидите на
арендодателите установили, че два пъти има превод към Д.Р.. Попълнено е
платежно нареждане два пъти, защото свидетелката сгрешила. Не е било
отразено първото плащане и с впечатление, че няма никакъв превод за тази
стопанска година към Д.Р., му изплатила цялата рента от 70лв., както за
всички арендодатели за стопанската 2018/19г. Свидетелката посочва, че тя е
допуснала грешка, защото не е отразила извършеното първо частично
(авансово) плащане от 10.01.2020г. След установяване на допусната грешка,
задължението към Д.Р. за 2018/19г. е изчистено, закрито с рента по 70 лв., и
надплатената сума е отнесена за следващата 2019/20г., което се равнява на 50
лв. на декар. За 2019/20г. рентата на всички останали арендодатели била по 40
лв., но тъй като на него вече е направен превод, управителят на дружеството
решил, че неговата рента ще остане по 50 лева на декар. Свидетелката твърди,
5
че управителят на дружеството и ищецът провели многократно телефонни
разговори, в които се коментирало или да върне сумата, която е надплатена,
или тя да остане за следваща стопанска година - 2019/20г. Управителят на
дружеството й казал, че са постигнали съгласие надплатената сума да остане
като рента за 2019/20г. Свидетелят И. М. П. не е запознат с извършените
плащания, но знае, че два пъти са плащани едни и същи суми на ищеца, като
присъствал лично на разговори между неговата майка (**) и ищеца по делото
в неговата къща в с. С.. При първото им посещение му обяснили точно какво
се е случило, защото той нямал представа, или поне така твърдял. При втория
разговор се разбрали платените по 50 лв. в повече (разликата от 120 лева и 70
лева на декар) да се счита за следващата година.
Въз основа събраните писмени доказателства, свидетелски показания и
заключение на вещото лице по делото недвусмислено се установява
извършеното погрешно плащане в повече от дължимото по 70 лева на декар
за стопанската 2018/2019г. на дата 13.05.2020г. Дължимата сума за тази
стопанска година е в общ размер 6382,04 лева (по 70 лева на декар). Тя е
платена на две части – 4558,60 лева на 10.01.2020г. и остатъкът от 1823,44
лева на 13.05.2020г. На втората дата са платени в повече от дължимото за
стопанската 2018/2019г. с 4558,60 лева. Така, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, в полза на платилия без основание възниква претенция за връщане на
даденото в размер на 4 558,60 лева (** х 50 лева). До този размер вземанията
на ответника, предявени за съдебно прихващане, са доказани. При изрично
посочено основание за плащане „рента за 2018/2019г.“ в платежното
нареждане от длъжника, не е налице изпълнение на задължението му за
стопанската 2019/2020г., което е в размер от 4 558,60 лева (по 50 лева на
декар, съгласно счетоводното начисляване от ответника и установения
минимум в двата договора). Следователно в полза на ищеца съществуват
непогасени вземания от ответника в този общ размер за стопанската
2019/2020г.
Исковите претенции за стопанската 2019/2020г. са доказани до размера
от 4000,30 лева по договора за аренда и 558,30 лева по договора за наем,
съответно недоказани за разликата до претендираните суми от 4800,36 лева и
669,99 лева и за тази част (разликата) те подлежат на отхвърляне като
неоснователни. В полза на ответника съществуват съдебно предявените за
6
прихващане вземания от 4000,30 лева и 558,30 лева, платени от него в повече
от дължимото за стопанската 2018/2019г. и за това дадени без основание.
Вземанията на двете страни са установени по основание и размер, изискуеми
и компенсируеми по чл. 103 от ЗЗД вр. чл. 298, ал. 4 от ГПК.
Като краен резултат, предявените искове следва да бъде отхвърлени
поради извършеното прихващане на двете насрещни и еднородни задължения
до размерите от 4000,30 лева по договора за аренда и от 558,30 лева по
договора за наем и като неоснователни за другата претендирана част - за
разликата над 4000,30 лева и 558,30 лева до претендираните 4800,36 лева по
договора за аренда и 669,99 лева по договора за наем.
При отхвърляне на исковете ответникът има право на направените по
делото разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – 700 лева платено
адвокатско възнаграждение, 154,50 лева депозит за вещо лице с платен
банков комисион. Адвокатското възнаграждение е съответно на оказаната
правна защита и не надвишава минимума с ДДС по чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. пар. 2а
от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Р. Д. ЕГН ********** от град В., жк
„**“ **, вх. **, ет. **, ап. ** против „*** с **, град Д., ул. „**“ **, искове:
* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4800,36 лева,
съставляваща неплатена рента за стопанската 2019/2020г., дължима по
договор за аренда с нотариална заверка на подписите - акт № 19, том ІІа,
вх.рег.№ **/19.07.2017г. на нотариус № **, вписан под акт № 94, том XIII,
вх.рег.№ 6937/20.07.2017г. на СлВп – Д., следствие прихващане с насрещното
задължение на Д. Р. Д. за връщане на сумата от 4000,30 лева, платена от „**“
на 13.05.2020г. и получена от Д. Р. Д. без основание рента за стопанската
2018/2019г., и поради неоснователност за разликата над 4000,30 лева до
претендираните 4800,36 лева;
* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 669,99 лева,
7
съставляваща неплатена наемна цена за стопанската 2019/2020г., дължима по
договор за наем на 11,166 дка в ид.части от поземлен имот *** по КК на село
С. – нива с обща площ ** следствие прихващане с насрещното задължение на
Д. Р. Д. за връщане на сумата от 558,30 лева, платена от „**“ на 13.05.2020г.
и получена от Д. Р. Д. без основание наемна цена за стопанската 2018/2019г.,
и поради неоснователност за разликата над 558,30 лева до претендираните
669,99 лева.
ОСЪЖДА Д. Р. Д. ЕГН ********** от град В., жк „***“ **, вх. **,
ет.**, ап. ** да плати на „***“ с ЕИК ***, град Добрич, ул. „***“ *,
направените по делото разноски – 700 лева платено адвокатско
възнаграждение и 154,50 лева депозит за вещо лице с платен банков
комисион.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8