РЕШЕНИЕ
№ 18046
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110109857 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск “.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.., с който е
поискало да бъде установено по отношение на ответника С. Т. А., ЕГН **********, с адрес
гр., че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 1336,13 лв., представляваща
главница по Договор за заем CrediGo № 5342-00024756 от 04.04.2019 г., сключен между "."
АД и С. Т. А., като вземането по договора е прехвърлено от ".т" АД в полза на "." ЕАД по
силата на Приложение №1/10.09.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.01.2015г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 04.03.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 16,97 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 04.06.2019 г. до 04.10.2019 г., сумата от 162,69 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 05.06.2019 г. до 03.03.2021 г., сумата от 528.00 лв., представляваща
застрахователна премия по за периода от 04.06.2019 г. до 04.10.2019 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2019 г. между „Микро Кредит“ АД и
ответника е сключен договор за заем за 1600.00 лв., който е следвало да бъде издължен на 6
равни седмични вноски от по 270.62 лв., включващи и договорна лихва. На същата дата бил
сключен и Договор за застраховка „Защита“, със застрахователна премия от 633,60 лв.,
която заемополучателя следвало да върне на 6 месечни вноски от по 105,60 лв. Излагат се
съображения, че ответника не изпълнил задълженията си по договорите. Поддържа се, че
ищецът е закупил от „Микро Кредит“ АД вземането му от ответника с с Приложение
№1/10.09.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.01.2015г.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв. Оспорва иска по
основание и размер, като излага подробни съображения за неоснователност. Навежда
доводи за нищожност на договора за заем и договора за застраховка. Прави възражение за
1
настъпила погасителна давност на задълженията.
Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. Депозира молба-
становище, с което поддържа исковата молба и излага съображения за основателност на
предявените искове.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. П., който поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представят списък.
По делото е постъпила писмена защита.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 12589/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от 1336,13 лв., представляваща
главница по Договор за заем CrediGo № 5342-00024756 от 04.04.2019 г., сключен между
"Микро Кредит" АД и С. Т. А., като вземането по договора е прехвърлено от "Сити кеш"
ООД в полза на "." ЕАД по силата на Приложение №1/10.09.2019г. към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.03.2015г., ведно със законна лихва от 04.03.2021 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 16,97 лв. за периода от 04.06.2019
г. до 04.10.2019 г., лихва за забава в размер на 162,69 лв. за периода от 05.06.2019 г. до
03.03.2021 г.,застрахователна премия в размер на 528.00 лв. за периода от 04.06.2019 г. до
04.10.2019 г. С възражение от 04.08.2022г. ответника е оспорил заповедта.
На 04.04.2019 г. ответникът е сключил Договор за заем CrediGo № 5342-00024756 с
„.АД за сумата от 1600 лв.,, в който е посочено, че договорената сума ще бъде усвоена в
брой на касите на Изипей. Заемателя се задължил да върне заемната сума на 6 бр. месечни
вноски в размер на 270,62 лв., съгласно погасителен план. Размера на лихвата по заема е
фиксиран на 5,06 %, а годишния процент на разходите е фиксиран на 30.00 %. На същата
дата е подписана от ответника и Застрахователна полица за застраховка „Защита“
№МС320145342-00024756/04.04.2019г., със За." АД (л. 9 от делото) при застрахователна
премия от 633,60 лв., със срок на застраховката от 6 месеца.
На 16.01.2015г. ищецът е сключил с „.“ АД рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, като анекси и Приложение към същия са прехвърлени 189
вземания, сред които на ред 151 е посочено и процесното от ответника.
На 12.09.2019 г. е изпратено уведомително писмо от „.“ ООД от името на „Микро
Кредит“ АД до ответника за извършената цесия. Видно от приложените на л.34 и л. 35
известия за доставяне, писмото е върнато в цялост, с отбелязване, че пратката е непотърсена.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява размера на непогасените от ответника задължения по договора.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
„Микро Кредит“ АД, са се намирали в облигационни отношения по Договор за заем CrediGo
№ 5342-00024756/04.04.2019г. Това обстоятелство, както и получаването от страна на
ответника на уговорената заемна сума от 1600 лв. по договорения начин, не е спорно между
страните по делото. Това се установява и от заключението на вещото лице, съгласно което
сумата е била преведена на „Изипей“ АД на дата 04.04.2019г. Съдът не следва да обсъжда
2
възраженията на ответника, направени с писмените бележки, че сумата не е била получена,
доколкото този факт не е оспорен в срока за отговор на исковата молба.
Във връзка с изследването на обстоятелството дали е налице валидно облигационно
отношение между ответника и кредитодателя, следва да бъдат обсъдени възраженията на
ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК.
В случая не се установява, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно който
"договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора", доколкото такава експертиза не е била поискана от
страната. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 30,00 %. Съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК, годишния лихвен процент не може да надвишава петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения за левове и валута, определена с Постановление на МС.
Доколкото основния годишен лихвен процент на БНБ за периода в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година за просрочени парични задължения е в размер на
плюс 10 процентни пункта, съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС, то съдът
намира че ГПР не надхвърля този размер, тъй като е под стойност 50.05%. В случая
договорът е писмен, написан е на разбираем език, съдържа посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, както и лихвения процент по кредита. След като
всички условия по договора са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи
извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи. Поради което се дължи от
ответника незаплатената сума от главницата по договора в размер на 1600,00 лв., както и
вземането за договорна лихва и обезщетение за забава, тъй като същите произтичат от
неизпълнение на задължението на ответника да върне в срок заема. Или съгласно
заключението на вещото лице иска за главница следва да бъде уважен за сумата от 1336,13
лв., за договорна лихва за сумата от 16,97 лв. и обезщетение за забава от 191,14 лв. В тази
връзка следва да бъде посочено, че е неоснователно възражението за настъпила погасителна
давност на задълженията на ответника, доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 04.03.2021г., като не е изтекъл 3-годишния
давностен срок.
Относно вземанията, които се претендират на основание Застрахователна полица за
застраховка „Защита“ №МС320145342-00024756/04.04.2019г., съдът приема следното:
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това, с
уговарянето на допълнително възнаграждение, съдът приема, че се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова е основателно възражението за
нищожност на тази клауза от договора за допълнителни услуги. Следва да се отбележи, че
искането за присъждане на вземане по договора за допълнителни услуги, в частта му за
застраховката е неоснователно, доколкото „Микро Кредит“ АД е посочен, като
застрахователен посредник на "Уника Живот" АД – застраховател по договора. Съгласно чл.
327, ал. 2 от Кодекса за застраховането застрахователен посредник, съответно посредникът,
предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, който е получил плащане
на премия или вноска по застраховка, независимо дали е сключена с негово посредничество,
или не, е длъжен да уведоми застрахователя в същия ден за получената сума, за нейното
основание и размер, както и да я преведе в полза на застрахователя в срок до един месец
след получаване на плащането. Предвид това въпреки, че договорът е сключен от него, в
качеството му на застрахователен посредник, каквито доказателства по делото липсват, то
дружеството няма качеството на застраховател и презастраховател, за което да възникне
правото да получи премията и тя да остане при него. Посредника получава плащането, но го
превежда на застрахователя, който в случая е лице различно от ищеца – заявител. Поради
това и няма правно основание да претендира сумата по този договор.
В отговора на исковата молба е направено изрично оспорване на активната
материална легитимация на ищеца, което съдът намира за неоснователно. Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства, на 16.01.2015 г. ищецът и
кредиторът на ответника са подписали Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. С това приложение са прехвърлени общо
189 вземания на „Микро Кредит“ АД от длъжници, сред които на ред 151 е и това от
ответника по процесния договор за кредит. Неоснователно е възражението за прехвърляне
3
на вземането в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, доколкото договора за заем
изрично препраща към Общите условия (ОУ), а в т. 23 от ОУ изрично е предвидено правото
на кредитодателя да прехвърли правата и задълженията по договора.
Съдът е задължил ищеца да представи оригинала договор за цесия, ведно с
приложенията, на основание чл. 183 ГПК, като ищеца не направил това. Въпреки това,
съдът намира, че не следва да изключва от доказатеслтвения материал по делото този
договор, както и приложенията. Съгласно трайната съдебна практика, нуждата от
представяне на оригинал на документа е налице, когато копието е неясно, нечетливо и
когато документът, представен в копие, бъде оспорен по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК - за
проверка на неговата автентичност и/или истинност. Когато няма спор между страните, че
документ със съдържание, напълно съответстващо на представеното копие съществува, няма
смисъл да се изисква оригиналът, още по-малко да се прилага последицата по чл. 183, изр. 2
ГПК при непредставянето му, ако копието на документа е ясно и четливо и за съда няма
съмнения за симулативност на процеса /в този см. Решение № 75/04.08.2020 г. по гр. д. №
4626/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
Действително по делото липсват доказателства цесията да е съобщена на ответника.
Въпреки това обаче, съдебната практика е непротиворечива, че съдът следва да вземе
предвид по реда на чл.235, ал.3 ГПК съобщаването на цесията с връчване на препис от
исковата молба. В случая уведомление за прехвърляне на вземането на „Микро Кредит“ АД
от ответника на ищеца „.” АД, е приложено към исковата молба и връчено на ответника с
разпореждането по чл.131 ГПК и преписите от исковата молба и останалите приложения
към нея. С Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, ВКС приема, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител, като от този момент се пораждат всички свързани с факта на
връчване правни последици.
В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване
за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност за него
за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. В случая ответникът не доказа да е изпълнил задължението си на стария кредитор,
което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го освободило от отговорност пред
цесионера.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава
активна материална легитимация по иска.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. Съразмерно с
уважената част от исковите претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 715,95 лв. разноски, от които сумата от 153,45 лв. за внесена държавна
такса, сумата от 300 лв. възнаграждение за вещо лице и сумата от 262,50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно с отхвърлената част от установителните искове, ищеца следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 275 лв., представляващи направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. А., ЕГН **********, с
адрес гр.., че дължи на „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, б.,
следните суми: сумата от 1336,13 лв. (хиляда триста тридесет и шест лева и 13 стотинки),
представляваща главница по Договор за заем CrediGo № 5342-00024756 от 04.04.2019 г.,
сключен между "М." АД и С. Т. А., като вземането по договора е прехвърлено от "М.т" АД в
полза на "." ЕАД по силата на Приложение №1/10.09.2019г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.01.2015г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
31.01.2018 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 16,97 лв. (шестнадесет
4
лева и 97 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 04.06.2019 г. до
04.10.2019 г., и сумата от 162,69 лв. (сто шестдесет и два лева и 69 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2019 г. до 03.03.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
10.03.2021г., по ч.гр.д. № 12589/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОТХВЪРЛЯ иска на „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление г., за
признаване за установено по отношение на С. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр..., че дължи
на ищеца сумата от 528.00 лв., представляваща застрахователна премия по Застрахователна
полица за застраховка „Защита“ №МС320145342-00024756/04.04.2019г., за периода от
04.06.2019 г. до 04.10.2019 г.
ОСЪЖДА С. Т. А., ЕГН **********, с адрес., да заплати на „.” АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление ., сумата от 715,95 лв. (седемстотин и петнадесет лева и 95
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. №
12589/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., да заплати на С. Т.
А., ЕГН **********, с адрес ., сумата от 275,00 лв. (двеста седемдесет и пет лева),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 12589/2021
г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №12589/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5