Решение по дело №14191/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262258
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20201100514191
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 гр. София,6.04.2021 г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, в закрито заседание на шести април  през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ    

          ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

                                                                        НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като разгледа докладваното от съдия Вранеску ч. гр. д. № 14191/2020 г. за да постанови определение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „С.“ ЕАД ЕИК********срещу постановление от 01.12.2020 г., с което ЧСИ Л.М., рег. №785 по изп. д. № 20207850400271, е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване приетите по делото разноски на взискателя.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че неправилно е изчислена пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като за да се определи същата е съобразено не само вземането по изп.лист, а и поисканото в производството адв. възнаграждение, което не следва да се включва в събираемата сума предмет на изпълнителното дело при определяне на таксата. Намира, че тази такса следва да се сведе до 10 лева. Намира, че ЧСИ не следва да начислява върху нея ДДС, тъй като няма изрична норма, която да предвижда това и ДДС следва да е включено в размера на таксата. Намира, че не дължи таксата от 72 лв.  за уведомяване страните, че делото е прекратено, тъй като не съществува право за ЧСИ за начисляване на такива такси. Изцяло без основание ЧСИ е пристъпил към изпълнение на такси от 5.91 лв. за издаване изп.лист и 3 лв. банкови комисионни, доколкото не са посочени в изп.лист. Доколкото е получавал уведомленията си по пощата, не се следват и разноски за връчване от призовкар, т.е. за горницата над 10 лв.. Твърди, че за адв.възнаграждение се следва единствено сумата от 200 лв. за образуване на изп.дело, като освен образуване на делото други процесуални действия от пълномощника не са извършвани. Оспорва всички определени от ЧСИ разноски, като намира, че дължи единствено 24 лв. за образуване на делото, 200 лв.адв.възнаграждение и 10 лв. по т.26 от тарифата.

Претендира направените в настоящото съдебно производство разноски.

Взискателя в изпълнението  и ответник по настоящото дело оспорва частната жалба. Твърди, че същата е недопустима в частта относно оспорване дължимите такси към ЧСИ, тъй като е уведомен за тях със съобщението за образуване на делото т.е. с  поканата за доброволно изпълнение и е следвало да обжалва в 14 дневен срок от връчването й. Излага становище, че определеното адв.възнаграждение вкл.такова по чл.10,т.1 и чл.10,т.2 от Наредба №1  от 2004г.    и е минималното възможно съобразно размера на изпълняваното вземане. Наред с това в рамките на изпълнението са променяни изпълнителни способи, сочени са банкови сметки и са давани становища. Държавната такса за издаване изп.лист представлява прилежащо вземане към главното такова, а в договора за цесия е упоменато изрично, че вземането се прехвърля с всички принадлежности. Моли частната жалба да се прекрати, съответно отхвърли, както и да им се присъдят направените в настоящото съдебно производство разноски.

В мотивите си ЧСИ поддържа, че частната жалба е неоснователна. Няма овластяване на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ, и длъжникът не е представил доказателства за изплащане на дълга. Намира, че тъй като адв.хонорар не е включен при авансовите такси, то същият следва да се включи в т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Подробно сочи основанието за всяка една от начислените по делото такси, като по отношение на таксата по т.26 е посочено, че тази пропорционална такса се начислява върху сумата за събирани съгласно чл.83, ал.1 от ЗЧСИ и там не е включена сумата от 72 лв.. След като не е платил доброволно разноските длъжникът е станал причина за образуване на изп.дело и съответно следва да поеме разноските за същото. Споделя становището изразено в Опр.№ 617/16.12.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№ 6154/2013г., че разноските по издаване на изп.лист, доколкото систематичното място на уредбата по издаването му е в общите положения на изпълнителното производство, следва да се събират от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист.   

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства намира следното :

Изпълнителното дело е образувано 16.11.2020г. по искане на взискателя Д.А.ЕООД . Последния е придобил вземането по изпълнителния лист 03.09.2020г. чрез цесия от 10.11.2020г.. Вземането по изпълнителния лист от 03.09.2020г. е за сумата от 50 лева направени разноски в производството пред СРС.С молбата за образуване на изп.дело e поискано и събиране на сумата от 5.91 лв. такса за издаване ИЛ и 3 лв. преводна такса към ЧСИ , както и 400 лв. адв.възнаграждение. Видно от приложения договор от 10.11.2020г. взискателя е придобил вземането по изпълнителния лист въз основа на цесия. С молбата за образуване на делото взискателя е посочил изпълнителни способи като възбрана на недвижими имоти и запор на сметки , а с молба  от 19.11.2020г. взискателя чрез своя пълномощник адв.Л. е посочил конкретни изпълнителни действия – налагане запор върху банкова сметка ***.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на дата 24.11.2020г. , в която подробно са индивидуализирани вземанията за такси и разноски и на тази дата е изпратено и запорно съобщение до Юробанк България АД.

Длъжникът е отправил Молба от 27.11.2020 г. до ЧСИ с искане за изменение на приетите от него разноски, за които е бил уведомен, че дължи с поканата за доброволно изпълнение.След като оспорва част от начислените му такива моли ЧСИ да ги преразгледа, като сочи, че следва да дължи суми по изп.дело както следва : 50 лв. задължение по ИЛ, 200 лв.адв.възнаграждение   20 лв.такса одобрение, 5 лв. за НАП, 10 лв. по т.26 Тарифата  или общ размер от  295 лв.

След изпращане молбата за становище и на взискателя ЧСИ се е произнесъл с обжалваното Постановление от 1.12.2020г., като е оставил искането за намаляване на разноските без уважение. Връчено  е на 9.12.2020г. и на тази дата е подадена частната жалба, поради което същата се явява подадена в срок и съответно е допустима.  

Съдът намира частната жалба за частично основателна. Основното вземане е 50 лв., нелихвоносно и би следвало да е лесно събираемо. Взискателя има известни банкови сметки и наложения запор осигурява вземането, поради което не може да се приеме, че биха се следвали последващи процесуални искания от страна на пълномощника на взискателя. Възнаграждението за процесуално представителство има предвид продължително изпълнение с множество изпълнителни действия, предполагащи прилагане различни способи за събиране на вземането. Конкретния случай не е такъв, вземането се реализира с едно процесуално действие по налагане на запор, поради което съдът намира, че се следва възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело.

В производството по принудително изпълнение освен вземанията, посочени в изпълнителния лист се събират и вземанията на взискателя за разноски, сторени във връзка с принудителното изпълнение. Държавната такса за издаване на изпълнителен лист не представлява по своето естество разноска, сторена в изпълнителното производство, тъй като производството по издаване на изпълнителен лист се осъществява от съда, но в ГПК това производство слага началото на изпълнителното производство.  Независимо от горното, доколкото същата не може да бъде предмет на самостоятелно удостоверяване като вземане на взискателя в изпълнителен лист, при доказан разход за заплащане на тази такса съдът приема, че  сумата подлежи на принудително събиране в хода на принудителното събиране на вземанията, за които изпълнителният лист е издаден. Длъжникът по изпълнението дължи на взискателя и сторените от него разноски за банкови или други такси свързани с плащането на дължимите държавни такси за издаване на изпълнителен лист и такси в изпълнителното производство. Поради това ЧСИ правилно е приел за събиране и разноските във връзка с издаване на изпълнителен лист.

По отношение начисляваното ДДС върху дължимите такси съдът намира, че частната жалба е неоснователна. След като ЧСИ е регистриран по ДДС, то върху съответната такса по тарифата се начислява следващото се ДДС от 20 %. Последната не може да се приеме, че е включена в таксите, тъй като тарифите не го предвиждат изрично.

По отношение на простите такси съдът намира, че са правилно определени, доколкото такива се следват и във връзка с налагане на запора и изпращане на поканите, което е станало по пощата с обратна разписка. За връчване на съответните съобщения, вкл. и за прекратяване на производството също се начисляват и събират такси от ЧСИ, поради което и сумата от 72 лв. е дължима.

По отношение  размерът на таксата, начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, доколкото същата е определена при съобразяване адв.възнаграждение съдът намира, че след неговото намаляване същата се следва да е в размер на 25 лв. до който размер следва да бъде намалена.  

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

По  жалбата на „С.“ ЕАД ЕИК********ОТМЕНЯ Постановление от 01.12.2020 г., на  ЧСИ Л.М., рег. №785 по изп. д. № 20207850400271, в частта, с която  е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване приетите по делото разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 НАМАЛЯВА приетото от ЧСИ Л.М., рег. №785 по изп. д. № 20207850400271  АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ до сумата от 200 лева / двеста / , както и намалява пропорционалната такса по изпълнителното дело  до сумата от 25 лева / двадесет и пет лева / .

ОТХВЪРЛЯ частната жалба в останалата част като неоснователна.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ЧЛЕНОВЕ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Мария Вранеску

Считам, че в конкретния случай се следва и адв.възнаграждение за процесуално представителство, доколкото нямаме оправомощаване на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ и процесуалния представител е направил изрични искания във връзка с предприемане на съответните изпълнителни действия, включая налагане на запора върху банкова сметка, ***. Сумата на разноските по този начин надхвърлят 10 пъти вземането за събиране, но за да избегне тези разноски длъжникът има възможност да плати веднага с влизане на съдебното решение в сила. За това има право да изиска страната да посочи своя сметка пред съда, както и има възможност да заплати дължимата сума по пощата. По този начин същият би се освободил от разноските по изпълнението.

                                    СЪДИЯ :