№ 20507
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110163159 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на К. В. В., ЕГН **********, гр.
С/адрес/ чрез адв. Т., САК, със съдебен адрес в гр. С/адрес/ спрямо “Н.” ЕАД,
ЕИК **********, гр. С/адрес/, представлявано от ИД М.И.Г. чрез
юрисконсулт К..
Ищецът твърди, че в периода от 26.09.2005г. до 16.10.2023г. е бил в
трудови правоотношения с ответника, предприятие ,Я*****“ с последна
длъжност - „Ръководител сектор „Машинно оборудване“ с код по НКПД 1321
6009 на основание ТД от 100303/ 26.09.2005г. Твърди се, че със заповед с №
186/ 13.10.2023г. ТД е бил прекратен на основание чл.328, ал.2 от КТ.
Оспорва се уволнението като се излага първо, че не е налице соченото в
заповедта основание тъй като изпълняваната от него длъжност не била
ръководна – от анализа на длъжностната му характеристика се установява, че
по същество той е изпълнител на възложени му от ръководството задачи като
единственото ръководно начало е това да контролира изпълнението на
възложените задачи като обаче и сам участва в това изпълнение и второ, че
уволнението е незаконосъобразно и на основание изтекъл деветмесечния срок
по чл.328, ал.2 от КТ.
При горното и като се навежда, че извършеното уволнение е
незаконосъобразно се желае решение, с което то да бъде отменено като такова;
1
да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност; да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без
работа поради уволнението за времето, през което е останал без работа а
именно: за периода от прекратяване на трудовото правоотношение (13.10.2023
г.) до изтичане на срока от шест месеца от прекратяването. Ангажират се
доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който исковете се оспорват като
не се оспорва, че към датата на прекратяването на ТД К. е работил в НЕК
ЕАД, Предприятие „Я*****“, на длъжност Ръководител сектор „Машинно
оборудване“ на безсрочен трудов договор. Не се спори и , че ТП е възникнало
на основание ТД № 100303/26.09.2005г., с последно изменение на ТД от
30.06.2023 г.
Излага се, че до датата 19.12.2016 г. ищецът е бил на длъжността
„инженер хидравлични и пневматични машини“ в отдел „Поддържане“, а
считано от 20.12.2016 г. е преназначен на длъжност „ръководител сектор
Машинно оборудване“ в отдел „Поддържане“, от която е бил и уволнен. Не се
оспорва и това, че ТП със заповед № 186/13.10.2023 г. на основание чл. 328,
ал. 2, от КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ, считано от 16.10.2023 г. е било
прекратено. Излага се, обаче че е налице соченото в заповедта основание, тъй
като длъжността на ищеца е била ръководна при следните съображения на
работодателя:
С Решения на СД на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ ЕАД),
отразени в протокол № 3-2023/12.01.2023 г., за член на СД на „НЕК “ ЕАД, е
бил избран М.И.Г., въз основа на проведена конкурсна процедура съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПП, чл. 37, ал. 2 от ППЗПП.
С Решение на СД на НЕК ЕАД, по протокол от 12.01.2023 г., същият е
избран за изпълнителен член на СД и му е било възложено управлението и
представителството на дружеството. Сочи се, че с Договор № РД-ЧР-НЕК-2-
2023/18.01.2023г. за възлагане на управлението на работодателя на ищеца е
възложено оперативното ръководство, управление и представителство на
„НЕК“ ЕАД като ИД.
Твърди се, че част от договора е Бизнес програмата на дружеството за
периода 2021 - 2025 г., приета с решение на СД на НЕК ЕАД по протокол №
4/27.01.2021 г. и одобрена с Решение на СД „БЕХ“ ЕАД по протокол № 14-
2
2021/23.03.2021 г., както и актуализираната Бизнес програма на дружеството
за периода 2023 - 2027 г., приета с Решение на СД на НЕК ЕАД по протокол №
38/30.08.2023 г. и одобрена с Решение на СД на БЕХ ЕАД по в протокол № 74-
2023/05.10.2023 г.
Сочи се, че според Договора за управление Изпълнителният директор на
дружеството се е задължил за постигането на икономическите и финансовите
показатели по одобрената бизнес програма. Навежда се, че заповедта за
уволнение е законосъобразно тъй като ищецът е бил част от ръководството
при ответника, в обособено негово поделение, по смисъла на § 1, т. 3 ДР на
КТ, в който е регламентирано, че "Ръководство на предприятието е
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които
е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието“, а трудовите му функции като Ръководител сектор „Машинно
оборудване“ в поделение на Дружеството, са били свързани с ръководството и
организацията на работата на подчинените му служители от сектора.
Излага се, че длъжността е ръководна тъй като К. е имал правомощия да
организира и планира трудовия процес, да разпределя задачи, както и да
контролира изпълнението на задачите, а в правомощията му е било да
организира и контролира работата в сектор „Машинно оборудване“, да
контролира изпълнението на плановите, текущите и аварийните
производствени задачи на неговите подчинени, в който смисъл се излага, че е и
длъжностната характеристика на К. за заеманата от него длъжност от
20.12.2016 г. до момента на уволнението, а именно: по т. 1 да организира,
разпределя и контролира работата в сектор „Машинно оборудване“; по т. 5 да
контролира ремонтните работи, извършвани със собствени сили и извършва
инвеститорски контрол и по т. 6 да контролира изготвянето и създаването на
документи свързани с работата на сектора, за който отговаря.
Оспорва се и твърдението за неспазен деветмесечен срок по чл.328, ал.2
от КТ като се излага, че този срок е спазен.
При наличие на основание за уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ – а
именно сключен договор за управление по икономическа целесъобразност с
др. лице и спазен девет месечен срок, се излага, че исковете са недоказани и
неоснователни.
Оспорват се и претенциите за възстановяване на работа и за присъждане
3
на обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 18 330,00 лв. за периода от
уволнение 16.10.2023 г. за срок от 6 месеца като се излага, че трудово
възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който
работникът или служителят е работил през всичките работни дни е за
м.октомври 2023 г., в който същият има отработени 5 дни, ето защо следва да
бъде съобразно полученото от него възнаграждение за м.октомври 2023 г. и м.
октомври 2022 г.
Отделно от това се излага, че на основание заповедта за уволнение са му
били изплатени по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по
чл. 54, ал. 4, т. 4 от КТД, съгласно която при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ, служителите от ръководството на
работодателя имат право на обезщетение в размер на брутното им трудово
възнаграждение за четири месеца сумите в общ размер на 18 877,32 лв., от
които на основание чл. 220, ал.1 от КТ - 4 237,76 лв., и на основание чл.54,
ал.4, т.4 от КТД - 14 639,56 лв. И при горното и в условия на евентуалност в
случай, че бъдат уважени исковите претенции се прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ със сумата, предмет на иска по чл.225, ал.1 от КТ в размер на
18 330 лева по молбата от 21.12.2023г. с платените му обезщетения по- горе -
по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 54, ал. 4, т. 4 от КТД,
в общ размер на 18 877,32 лв., от които на основание чл. 220, ал.1 от КТ - 4
237,76 лв., и на основание чл.54, ал.4, т.4 от КТД - 14 639,56 лв. Ангажират се
доказателства и се претендират разноски.
Исковете са с правно основание по чл.344, ал. 1, т.1, предл. първо и
второ и чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за
признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
ищеца на заемната преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
на оставане без работа.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и се установява от приложените допълнително
споразумение към ТД с № ЧР-00294/ 19.12.2016г. и второ такова с № 1089/
30.06.2023г. към ТД и двете с № 010303/ 26.09.2005г., че от 2016г. ищецът К. е
4
бил преназначен при НЕК ЕАД, Предприятие Я***** от длъжността
„Инженер, хидравлчини и пневматичени машини в отдел ‚Поддържане“ в
длъжност „Ръководител сектор ‚машинно оборудване“ в отдел „Поддържане“.
Няма спор, и досежно това, че със заповед на Изпълнителния Директор на
НЕК, Предприятие Я***** с № 186/ 13.10.2023г. е било прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл.328, ал.2 от КТ – уволнение
на служител от ръководството на предприятието без предизвестие и поради
сключването на договор за управление на предприятието.
Спорно е дали е било налице това основание към датата на прекратяване
на ТД и ако е било дали то е извършено в деветмесечния срок по чл.328, ал.2,
предл. второ от КТ като основния спор е досежно това дали заемната от К.
длъжност е била такава, която е попадала в приложеното поле на
горецитираната норма.
От представената към ТД длъжностна характеристика – л. 41 от делото –
която страните не оспорват се установява, че длъжността „ръководител сектор
‚машинно оборудване‘ е към Отдел „Управление, предприятие „Я*****“
Отдел ‚поддържане“ и се изразява в задължения за това да следи и отговаря за
техническата експлоатация, техническото състояние и извършване на ремонти
и рехабилитационни дейности на машинното оборудване на
хидротехническите съоръжения в язовирните райони съгласно вътрешното
разпределение. Ръководи и отговоря за сектор ‚Машинно оборудване“ В
раздела ‚основни функции и задължения“ са изброени следните: Организира,
разпределя и контролира работата в сектор „Машинно оборудване“; Участва в
изготвянето на ремонтна и инвестиционна програма в язовирните райони и
ремонтна база, въз основа на данни от яз.райони и ремонтна база и протоколи
от пролетните годишни технически прегледи; подготвя и организира
провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки за ремонт и
строителство на обекти в Предприятието; изготвя, съгласувано и съвместно с
отдел 'Технически" документациите за процедури; контролира ремонтните
работи, извършвани със собствени сили в поделенията на предприятието и
изготвя справка за хода на изпълнение на същите, извършва инвеститорски
контрол на всички обекти, изпълнявани от външни организации, за които
пряко отговаря; контролира изготвянето и създаването на документи свързани
с работата на сектора, за който отговаря; участва в пролетни годишни
технически прегледи за установяване на експлоатационното състояние на
5
ХТС; организира и участва в приемателни комисии на новоизградени
съоръжения или извършени ремонтни работи на обекти; организира и
отговаря за дейностите по ремонтните работи и поддържането на машинната
част на ХТС в язовирните райони; упражнява контрол по изпълнението, а при
необходимост и ръководи лично извършването на ремонтните работи;
организира и изпълнява задачи, свързани с отстраняване на възникнали
аварии по ХЕС; участва в аварийни групи на Предприятието по нареждане на
ръководството; участва в технически съвети и изготвя технически задания,
становища по проекти и технически решения в частта ''Машинно-
технологична"; съставя всички необходими документи, свързани с неговата
работа, съгласно нормативните изисквания като ги предоставя в срок за
проверка и подписване на ръководителя на отдела; длъжен е да познава
детайлно ХТС, за които пряко отговаря; грижи се за повишаване
квалификацията на ръководените от него специалисти; поддържа
непосредствени контакти със специалистите от отдели в Управлението, а също
и със специалистите от язовирните райони; не може да извършва без
съгласието на Работодателя стопанска дейност, нито за своя нито за чужда
сметка в пределите на предмета на дейност на предприятието и дружеството
за времето, през което работи; задължава се да не разгласява производствени
или търговски тайни на предприятие; дружеството за времето през което
работи и до пет години след прекратяване на трудовия договор и изпълнява и
други задачи, свързана с неговата компетентност, възложени от
Предприятието.
Представена е и длъжностна характеристика на самата длъжност
„инженер хидравлични и пневматични машини“, от която се установява, че
следва заемащите я да организират и отговарят за дейността по ремонтните
работи и поддържането на машинна част на ХТС в язовирните райони и
ремонтни бази, да участват в изготвянето на поименните списъци за
извършването на ремонтните работи, преустройството и модернизацията на
машините в язовирните стени и хидромеханичните съоръжения, да определят
технологачността на ремонтните работи, да упражняват качествен и
количествен контрол, а при необходимост и да ръководят лично извършването
на ремонтните работи; да участват в годишни технически прегледи и
изготвянето на програмите за ремонтната дейност, да познават детайлно
механичните съоръжения на язовирните райони, а също така и за
6
възможностите на ремонтните бази, да обезпечава чрез заявка необходимостта
от всички материали и оборудване на машинната част на съоръженията за
които отговаря. Служителите на тази длъжност са в подчиненост на
отговорника на група „машинна част“, както и на ръководителя на отдел
‚ремонт и инвестиции“.
Събрани са и показанията на свидетелите - Н.Н.Г. и С.Т.Д. Тези
показания съдът кредитира като дадени от лица, запознати с дейността и
структурната организация в работата на ответника – работодател, както и с
преки впечатления от работата на ищеца.
От тях се установява следното:
Свидетелят Г. сочи, че е работил в НЕК в периода от 2000 г. до м. август
2023 г., в различни поделения. Познава ищеца К.. Излага, че през последните
две години е бил ръководител на отдел „Поддържане“ в предприятие
“Я*****“, чиято структура и функции е да произвежда ел.енергия от водни
източници и да експлоатира съответните хидротехнически съоръжения.
Експлоатацията им се е извършвала от предприятие “Я*****“ и това са двете
основни дейности на НЕК. Споделя, че ВЕЦ и “Я*****“ са отделни
самостоятелни предприятия, чийто задачи се определят на база на приети от
СД на НЕК инвестиционни ремонтни програми за съответната година.
Приемат се в НЕК на технически съвет и после се утвърждават от
изпълнителния директор и за предприятията стават нормативен документ и те
определят реда на работа. Сочи, че тези решения по управлението на
предприятието се вземат от централното управление на НЕК и от хората,
които работят там.
Споделя досежно ищеца К., че му е бил подчинен, а той е бил
ръководител на отдел „поддържане“, в който има няколко сектори – единият от
секторите е бил сектор „машинно оборудване“ и негов ръководител е бил
именно ищеца К.. Допълва, че задачите му като ръководител били дотолкова,
доколкото е имал административни функции да разписва отпуски, да
съгласува командировъчни на колегите, но иначе наравно с останалите си е
водил обектите, ходил си е в командировки и прегледи и работата му по нищо
не се е различавала от тази на неговите колеги. Административно е отговарял
за тях и това му задължение е било по длъжностна характеристика, но е
трябвало да съгласува документи като ръководител на сектора. Допълва, че
7
той му е бил ръководител, като е заемал тази длъжност по трудово
правоотношение и не е участвал в самото управление на предприятието в
неговия ръководен орган – съвета на директорите. Уточнява още, че е бил
ръководител на отдела към предприятието, което предприятие е част от
структурата на НЕК. Отделът като структурна единица е бил към
предприятието и секторът е част от този отдел. Допълва още и, че му се е
случвало ръководител сектор, какъвто е бил и ищеца, да е изпълнявал
неговите функции на ръководител отдел, но не е изпълнявал всички функции,
примерно е одобрявал отпуск, съгласувал е нови технически спецификации,
но не е имал кадрови правомощия. Споделя и за своята дейност, че досежно
кадровата политика никой не го е питал тъй като управителят на дружеството
е пишел доклад до изпълнителния директор, чрез който доклад предлага да
бъде назначен някой човек и ако и когато изпълнителния директор го утвърди
положително тогава този човек се назначава и се сключва с него договор.
Разяснява, че той е бил само „проводник“ на административна политика, а
най-честите задължения на лицата, заемащи длъжността „ръководител сектор“
са били да съгласуват технически спецификации за изготвяне на обществени
поръчки например.
В подобна светлина са и показанията на свидетеля Стоян Джелепов,
който излага, че е постъпил в „Я*****“ февруари 2009г., отдел „Поддържане“,
сектор „Ремонт и инвестиции“. К. В. е работил в този период в сектор
„Машинно оборудване“. Хронологически излага, че е постъпил като техник
„Водно строителство и ХЕС“, после е преминал в инженер ХЕС, след това
станал „ръководител сектор „Ремонти и инвестиции, ръководител отдел-
поддържане, след това е станал „Главен инженер“, от която длъжност е бил
освободен по изборна екипност през м.август 2023 г.
Излага, че като Главен инженер е спазвана субординация в смисъл, че
той е поставял задачи на ръководител „Поддържане“, който от своя страна си
ги е разпределял в отдела. Излага, че за вземане на решенията участие са
вземали инженерният персонал и програмата се е сформирала на база
годишни технически прегледи като са се изготвяли сметки, проектна
документация, програми. Водещ при изготвянето на програмите е бил именно
Главният инженер като това му е било задължение по длъжностна
характеристика. Допълва, че контролът върху задачите се е поставял на
„ръководител отдел“, който е упражнявал контролна функция. Свидетелят
8
сочи, че К. е имал изпълнителски и разпределителни функции като в
предприятието „Я*****“ йерархията е била следната: управител, главен
инженер, ръководители „отдели“ и „сектори“ като К. е бил с длъжност
ръководител сектор. „Ръководител отдел“ спуска до „ръководител сектор“
задача за разпределяне, което е било така тъй като именно лицата, заемащи
тази длъжност – ръководител сектор като тази на ищеца са имали наблюдение
пряко върху екипа и преценка кой как работи. Допълва, че тази задача може да
я изпълни и самия секторен ръководител ако прецени, тъй като самият той
работи заедно с останалите от екипа, но излага, че срокове по задачите се
спускат от главния инженер и управител като главният инженер си гони
сроковете от ръководител отдел, а той от ръководител сектор. Допълва, че това
дали К. като ръководител сектор ще е там или отсъства е без значение, тъй
като в този случай се обръща горестоящият нему ръководител към др. човека.
Излага и това, че е възможно изпълняващият тази длъжност служител –
ищеца – да замества и отсъстващ служител от ръководител сектор, но това е
за определен период и въз основа на заповед на управителя. Свидетелят сочи
още, че служителите на длъжност „инженер“ и „ръководител сектор“ са
подчинени на „ръководител отдел“, включително и колегите на К. са били
подчинени не на него като ръководител сектор, а на “ръководител отдел“.
При тези факти и от права страна съдът намира следното:
Посоченото в нормата на чл.328, ал.2 от КТ основание за уволнение,
което се атакува от ищеца по делото и което следва да се установи в процеса
като основание, на което е извършено уволнението на К. е такова, при което
могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ – а именно специфичен кръг
от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на
определени икономически цели и резултати, което само по себе си предполага,
че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници. Дали
един служител е част от ръководството на предприятието или не е, е винаги
фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на
длъжността не е определящо, а в роля на съда е да установи дали конкретната
такава длъжност е ръководна. Тази преценка е винаги конкретна като
критериите за преценка включват - задълженията и отговорностите по
длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на
9
длъжностите в предприятието, както и същността на изпълняваните трудови
функции (в този смисъл са Р 178 / 07.11.2016г. по гр. д. № 1838/2016 г., III г. о.,
Р 68/ 07.04.2015г. по гр. д. № 2712/2014 г., ІІІ г. о., Р 250/ 13.02.2014г. по гр. д.
№ 2682/2013 г., III г. о. и пр.
В конкретния случай съдът приема, че К. не е заемал такава ръководна
длъжност тъй като въз основа както на длъжностната му характеристика, така
и въз основа на събраните гласни доказателства, се установи, че той не е
разполага с правомощия за самостоятелна преценка в организацията и
дейността на предприятието, тъй като той не е вземал управленчески решения
– такива по кадруване, стратегии, икономически програми, управление на
предприятието, оптимизиране на дейността на предприятието, политика по
организация и постигане на цели, икономически и финансови такива, както и
по вземане на решения досежно структурата и организацията на работата в
предприятието и неговата дейност, а в качеството си на ‚ръководител сектор,
машинно оборудване“ е имал само компетентност по провеждането
изпълнението на възложените му от по – горестоящите нему ръководни
длъжностни лица и органи на управление заачи, в чийто правомощия както се
установи по делото всъщност, е било възложено имено организацията,
дейността, политиката, икономическите и финансовите цели и постигнати
резултати. По смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на КТ и установената
практика на ВКС, за да се приеме, че една длъжност е ръководна, то
заемащият я служител следва да има най-вече функции не само по изпълнение
на взети решения досежно управлението да предприятието, а да има и
контролни функции по това как се изпълнява тази дейност и да менежира това
изпълнение. А в конкретната хипотеза се установи както от задълженията на
К. по неговата дл. характеристика, така и според показанията на свидетелите,
че той само е изпълнявал възложени му задачи, но не е имал задължения нито
да контролира тяхното изпълнение, нито пък да ги ръководи, което дава
основание на съда да приеме, че всъщност ищецът към датата на извършване
на уволнението не е заемал ръководна длъжност и на това основание
уволнението, извършено със заповед 186/ 13.10.2023г. като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
На основание чл.344, ал.1, предл. второ от КТ ищецът следва да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Ръководител сектор
„Машинно оборудване“ с код по НКПД 1321 6009.
10
Досежно иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ същият е
евентуален и при уважаване на главния иск за признаване на уволнението за
незаконно, то съдът дължи произнасяне и по него. Разпоредбата на чл.225,
ал.1 от КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от шест месеца или това което се търси от
ищеца е за периода от 16.10.2023г. до 16.04.2024г. в размер на 18 330 лева
Ответникът не оспорва периода, за който се търси претенцията, но
излага, че сумата е по – малка с оглед размера на полученото през месеца,
предхождащ месеца на уволнението сума, както и възразява по дължимостта й
като погасена чрез възражение за прихващане със стойността на сумите, които
са му платени - по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 54,
ал. 4, т. 4 от КТД, в общ размер на 18 877,32 лв., от които на основание чл. 220,
ал.1 от КТ - 4 237,76 лв., и на основание чл.54, ал.4, т.4 от КТД - 14 639,56 лв.
Представени са осем броя фишове за трудови възнаграждения,
изплатени на К. от него в периода от януари до август вкл., както и един фиш
за месец октомври 2023г, представен от работодателя – л.217 от делото и
извлечение от банковата му сметка. Страните не спорят, че през месец
септември – месецът, който предхожда атакуването уволнение, размерът на
полученото от ищеца трудово възнаграждение е от 3 055 лева, а това е видно
от фиш за работна заплата за месец август ( няма такъв за месец септември
поради непредставянето му от страна на работодателя, което съдът приема
като доказано обстоятелство на основание чл. 19, ал.2 във вр, с чл. 161 от
ГПК).
Съгласно правилото на чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.225, ал. 1 от КТ е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено или в
конкретния случай е в размер на 3055 лева. За периода от уволнението, или
датата от която се претендира 16.10.2023г. до изтичане на шест месеца – април
месец на 2024г. дължимата сума е от 18 330 лева. Или искът за тази сума като
11
обезщетение за оставена без работа в размер на 18 330 лева би бил
основателен, но съобразно стореното от ответника възражение за прихващане
с изплатени на работника – ищец суми за неспазено предизвестие и такова по
чл. 54, ал., т. 4 от КТД. Ищецът не оспорва, че такива суми е получил и то в
сочените размери, което дава основание на съда да отхвърли исковата
претенция за осъждане на ответника да заплети на ищеца обезщетение по чл.
225, ал.1 от КТ с оглед стореното в хода на делото възражение за прихващане
за изплатени на К. сума по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по
чл. 54, ал. 4, т. 4 от КТД, в общ размер на 18 877,32 лв., от които на основание
чл. 220, ал.1 от КТ - 4 237,76 лв., и на основание чл.54, ал.4, т.4 от КТД - 14
639,56 лв. до размера на исковата претенция от 18 330 лева.
По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът носи тежестта за
направените в исковото производство разноски от работника, които са в
размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение.
По реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
държавната такса по водене на делото в размер на 733,20 лева по иска за
обезщетение и още 100 лева общо за двата иска – по чл.344, ал.1, т.1 и чл.344,
ал.1, т. 2 от КТ.
При горните съображения и на основание чл. 235 от ГПК Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1
предл. първо и второ извършеното със заповед № 186/ 13.10.2023г. на
Изпълнителния Директор на Н., ЕАД, ЕИК ********** Предприятие „Я*****“
на основание на чл.328, ал.2 от КТ „уволнение“ на К. В. В., ЕГН **********,
гр.С/адрес/ чрез адв. Т., САК, със съдебен адрес в гр. С/адрес/ от длъжност
‚Ръководител сектор, машинно оборудване“, НКПД 1321 6009 и
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ К. В. В., ЕГН
**********, гр. Со./адрес/ на заеманата при ответника Н., ЕАД, ЕИК
********** Предприятие „Я*****“ длъжност “Ръководител сектор, машинно
оборудване“, НКПД 1321 6009 и
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. В., ЕГН **********, гр. С/адрес/
спрямо Н., ЕАД, ЕИК **********, Предприятие „Я*****“ иск с правно
основание по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищец сумата от 18 330 лева – обезщетение за оставена
без работа за периода от 16.10.2023г. до 16.04.2024г. поради ПРИХВАЩАНЕ
с насрещни вземания на ответника Н., ЕАД, ЕИК ********** Предприятие
„Я*****“, а именно платени на основание чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено
предизвестие и по чл. 54, ал. 4, т. 4 от КТД суми в общ размер на 18 877,32 лв.,
от които на основание чл. 220, ал.1 от КТ - 4 237,76 лв., и на основание чл.54,
ал.4, т.4 от КТД - 14 639,56 лв. до размера на исковата претенция от 18 330
лева и
ОСЪЖДА Н., ЕАД, Предприятие „Я*****“ ЕИК **********,
представлявано от Мартин Георгиев на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на К. В. В., ЕГН **********, гр. С/адрес/ сумата от 900 лева
разноски по делото за заплатено възнаграждение за адвокат и
ОСЪЖДА Н., ЕАД, Предприятие „Я*****“ ЕИК **********,
представлявано от Мартин Георгиев на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да внесе
по сметка на СРС сумата от 833.20 лева държавна такса по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13