Решение по дело №54135/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2087
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20211110154135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2087
гр. С., 16.03.2022 г.
. ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТА., . публично засе.ие на
пър.и фе.руари през д.е хиляди д.адесет и .тора година . следния съста.:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКО.А
като разгледа доклад.ото от Н.Н.Ч. Граж.ско дело № 20211110154135 по
описа за 2021 година
Предя.ен е осъдителен иск с пра.но осно.ие чл. 61, ал. 2 от Закона за
държа.ния служител /ЗДС/ за присъж.е на сума . размер на 2 082 л..,
предста.ля.аща обезщетение за 20 дни неизполз. платен годишен отпуск за
2020 г., .едно със законната лих.а от датата на пода.е на иско.ата молба до
окончателното изпла.е на сумата.
. иско.ата молба се т.ърди на 29.04.2020 г. било прекратено служебното
пра.оотношение на ищеца с М. на ...р.. Със запо.едта за прекратя.е било
определено обезщетение за неизполз. годишен отпуск за 3 дни през 2019 г. и
10 дни през 2020 г. С решение на АССГ, пот.ърдено с решение на .АС,
запо.едта за у.олнение била отменена. На 19.01.2021 г. ищцата била .ъзс.о.ена
на зае.ата от нея длъжност, като й била определена осно.на месечна заплата .
размер на 2 185 л.. Не й бил заплатен неизполз.ия годишен отпуск за 2020 г. .
размер на 20 дни, поради което . настоящото произ.одст.о се претендира
сумата 2 082 л.. . заключение ищецът претендира разноски и ад.окатско
.ъзнаграждение.
. срока по чл. 131 ГПК е постъпил отго.ор на иско.ата молба, с който се
оспор.а иска. Счита, че обезщетение за неизполз. годишен отпуск не след.а да
се дължи, тъй като ищцата е .ъзс.о.ена на работа и към настоящия момент не е
налице хипотеза на прекратено служебно пра.оотношение. Посоч.а, че .
1
случая ищцата би имала пра.о на обезщетение за неизполз. годишен отпуск
само ако отно.о бъде у.олнена след като .ече .еднъж е .ъзс.о.ена на работа – .
тази .ръзка коментира решения на СЕС. Отделно от то.а счита, че решенията
на СЕС са неотносими към процесния казус, тъй като касаели трудо.и, а не
служебни пра.оотношения. С тези съображения моли искът да бъде отх.ърлен
и претендира разноски, .кл. и юрисконсултско .ъзнаграждение.
Съдът, като прецени съб.ите по делото доказателст.а по с.ое убеждение
и .зе пред.ид до.одите на ст.ите, намира за ус.о.ено следното:
Със запо.ед ../29.04.2020 г. на министъра на ...р. е прекратено
служебното пра.оотношение на ищцата с М. на ...р.. С решение от 10.09.2020
г. по адм. д. № 4039/2020 г. на АССГ, пот.ърдено с решение от 06.01.2021 г.
по адм. д. № 11 407/2020 г. на .АС, то.а у.олнение е отменено като
незаконосъобразно. Със запо.ед ../19.01.2021 г. на министъра на ...р. на
осно.ие чл. 122, ал. 1 ЗДС ищцата е .ъзс.о.ена на зае.ата до у.олнението
длъжност . М.то на ...р. – „началник отдел“ . дирекция „Упра.ление на
собст.еността и МТО“, отдел „Общест.ени поръчки и международни
проекти“, счи.о от 19.01.2021 г. Със запо.ед ../23.04.2021 г. ищцата е
преназначена на друга длъжност . М.то с нейно съгласие по реда на чл. 82, ал.
1 ЗДС.
Посочената фактическа обс.о.ка не се оспор.а от ст.ите. Не е спорно
още, че на ищцата е изплатено обезщетение за неизполз. платен годишен
отпуск . размер на 3 дни за 2019 г. и 10 дни съразмерно отработените часо.е за
2020 г., което се пот.ържда.а от приетата по делото експертиза.
Спорен по делото е .ъпросът, дали тако.а обезщетение се дължи и за
периода от у.олнението до него.ата отмяна и .ъзс.о.я.е на работа, който касае
пра.илното приложение на закона – чл. 61, ал. 2 ЗДС, който е.алогичен на чл.
224, ал. 1 КТ.
Пра.ото на работника за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ се поражда
при прекратя.е на трудо.ото пра.оотношение, ако работникът или служителят
не е полз.ал полагаемият му се платен годишен отпуск. То.а разби.е на
законодателя е залегнало и . чл. 61, ал. 1 ЗДС досежно служебните
пра.оотношения. . този смисъл е и чл. 7, параграф 2 от Директи.а 2003/88 ЕО
на Е.ропейския парламент и на Съ.ета от 4 ноем.ри 2003 година относно
някои аспекти на ор.изацията на работното .реме, съгласно който
2
минималният период за платен годишен отпуск не може да се замест.а с
фи.со.о обезщетение, ос.ен при прекратя.е на трудо.ото пра.оотношение.
При отмяна на запо.едта за у.олнение и .ъзс.о.я.е на незаконно
у.олнения работник на зае.а длъжност, изплатеното за неизполз. отпуск
обезщетение не се .ръща. Периода от у.олнението до отмяната му по съдебен
ред и .ъзс.о.я.ето на работника на предишната му работа се призна.а за трудо.
стаж, макар да не е същест.у.ало трудо.о пра.оотношение - законо.а фикция
създадена с разпоредбата на чл. 354, ал. 1 КТ, респекти.но чл. 118 ЗДС.
Съгласно наложената от .ърхо.ния касационен съд практика /.ж.
Решение № 948 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г., III г. о., и Решение №
511 от 12.02.2010 г. на .КС по гр. д. № 189/2009 г., III г. о./ през този период
работникът реално не престира труд и поради то.а за него не .ъзник.а пра.о на
платен годишен отпуск и не му се дължи обезщетение за неизполз. платен
годишен отпуск, тъй като пра.ото на платен годишен отпуск е последица от
работа по трудо.о пра.оотношение, то е . за.исимост от характера и тежестта
на работата и има за цел .ъзс.о.я.е на работната сила. При .ъзс.о.я.е на
работника на зае.ата преди у.олнението работа, платеният годишен отпуск се
определя отно.о, с оглед на реално положения труд .апред.
Съгласно т. 1 от Решение на СЕС (пър.и съста.) 25 юни 2020 г. (QH
срещу .ърхо.ния касационен съд на Република България ) по съединени дела
C-762/18 и C-37/19, не се допуска национална съдебна практика, по силата на
която работник, който е у.олнен незаконно, а по-късно е .ъзс.о.ен на работа .
съот.етст.ие с националното пра.о .следст.ие на отмяната на у.олнението му
със съдебно решение, няма пра.о на платен годишен отпуск за периода от
датата на у.олнението до датата на .ъзс.о.я.ето му на работа, поради то.а че
през този период не е полагал дейст.ително труд за работодателя. Съдът на
ЕС приема, че непола.ето на труд . този период не се дължи на по.едението на
работника, а е резултат на незаконосъобразни дейст.ия на работодателя, с
оглед на което работникът не след.а да бъде лишен от едно полагащо му се по
закон субекти.но пра.о.
От даденото от СЕС тълку.е на чл. 7, параграф 1 от Директи.а 2003/88
ЕО след.а /обратно на практиката на .КС/, че при .ъзс.о.я.е на работника на
зае.ата преди у.олнението длъжност същият има пра.о на платен годишен
отпуск и за периода от датата на у.олнението до датата на .ъзс.о.я.ето му на
3
работа. При .сички случаи обаче, за да има пра.о на обезщетение за неизполз.
платен годишен отпуск за този период, след.а да е налице послед.ащо
прекратя.е на трудо.ото отношение с оглед изиск.ето на чл. 7, параграф 2 от
Директи.а 2003/88 ЕО /.ж. т. 2 от решението на СЕС/, което изиск.е е
.ъзпроиз.едено, както . чл. 224, ал. 1 КТ, така и . чл. 61, ал. 1 ЗДС.
. случая, след отмяна на незаконното у.олнение и .ъзс.о.я.ето й на
държа.на служба, ищцата продължа.а да работи при от.етника. Следо.ателно
има пра.о да полз.а полагащия й се платен годишен отпуск за периода от
у.олнението до .ъзс.о.я.ето й на работа, но не и да иска обезщетя.ето му . пари,
поради липсата на но. юридически факт, който да поражда пра.ото на тако.а
обезщетение, а именно по.торно прекратя.е на служебното й пра.оотношение.
Ето защо предя.еният иск след.а да се отх.ърли изцяло.
На осно.ие чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на от.етника след.а да се заплатят
сторените разноски за юрисконсултско .ъзнаграждение . минимален размер
на 100 л.., съгласно Наредба за запла.ето на пра.ната помощ.
С аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държа.на такса и
депозити за .ещи лица оста.ат за сметка на съда.
Така моти.и. и на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХ.ЪРЛЯ предя.ения от АТ. С. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „И.
Д.“ . проти. М. на ...р., гр. С., . иск с пра.но осно.ие чл. 61, ал. 2 от Закона за
държа.ния служител /ЗДС/ за запла.е на сумата 2 082 л.., предста.ля.аща
обезщетение за 20 дни неизполз. платен годишен отпуск за 2020г.
ОСЪЖДА АТ. С. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „И. Д.“ . да заплати на
М. на ...р., гр. С., . на осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 л.. разноски за
юрисконсултско .ъзнаграждение.
Решението може да бъде обжал.о пред Софийски градски съд с .ъззи.на
жалба . д.уседмичен срок от .ръч.ето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4