№ 965
гр. гр. Добрич, 14.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева
Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500750 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” №
146, бизнес център „България“, сграда А, ет. 4 против разпореждане,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №1196 от
26.09.2022г. на РС Добрич по ч. гр. д. №20223230102744 по описа на същия
съд, с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Я. А.
М., ЕГН ********** от гр. Д. за следните суми: 34,65 лева - възнаградителна
лихва за периода от 27.08.2021г. до 20.12.2021г., 19,02 лева - разходи и такси
за извънсъдебно събиране на вземането.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане,
като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
В развилото се производство по ч. гр. д. №20223230102744 по описа на РС
Добрич е издадена Заповед №1196/26.09.2022г. за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът Я. А. М., ЕГН ********** от
1
гр. Д., да заплати на заявителя следните вземания: 408,99 лева – главница по
договор за кредит за граждани №2436216/27.08.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.09.2022г. до
окончателното плащане; 36,65 лева - обезщетение за забава от 21.09.2021г. до
02.09.2022г.; 22,31 лева – държавна такса и 44,62 лева – адвокатско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за следните суми: 34,65 лева - възнаградителна лихва за периода
от 27.08.2021г. до 20.12.2021г., 19,02 лева - разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в
обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно. Съобразно разпоредбата
на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер,
определен от МС, а съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на
договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи
на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите
нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря
възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на
възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е
лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице /кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване
за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се
прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички
относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на
ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката
за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва,
определен с акт на МС. В процесния случай задължението по договора за
кредит не е обезпечено и договорената възнаградителна лихва надхвърля
2
трикратния размер на законната лихва за претендирания период. При това
изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на
добрите нрави е правилен.
Правилен е извода на първоинстанционния съд, че вземането за сумата от
19,02 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно
действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по
управление на кредита, а дейностите по управление на кредита се
компенсират от възнаградителната лихва. Уговарянето на бъдещите разходи
във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на
отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен
характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне
на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо настоящият състав споделя изводите
на първостепенния съд за нищожност на коментираната клауза.
Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на
парично задължение №1196 от 26.09.2022г. на РС Добрич по ч. гр. д.
№20223230102744 по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението
на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша” № 146, бизнес център „България“, сграда А, ет. 4 за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжника Я. А. М., ЕГН ********** от гр. Д. за следните суми: 34,65
лева - възнаградителна лихва за периода от 27.08.2021г. до 20.12.2021г., 19,02
лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4