О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__260111
гр. Варна, _26.02.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията М.Христова в.т.д.№14 по описа за 2021г. на ВнАС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от НЗОК, чрез гл.ю.к. Р.Д., срещу постановеното решение
№260011/03.11.2020 по т.д.№6/2020г. на ОС – Разград.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Като бюджетна организация НЗОК е длъжна да
следва бюджетната дисциплина, заложена и гарантирана в ЗБНЗОК, което я обвързва
да заплаща само отчетената по договорите дейност до стойностите, определени в
приложение №2 към договора. НЗОК е действала в изпълнение на ЗБНЗОК за 2016г.,
като стриктно е следвала правилата и сключения между страните договор – извършила
е плащане на цялата отчетена дейност, в рамките на договорените лимити и няма
неразплатени задължения към „МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“ АД за процесния
период.
Претендираните суми
за извършени дейности по КП и вложени медицински изделия за процесния период са
извън стойностите на съответните месеци, договорени с подписаните допълнителни
споразумения, приложени към договора и не са отчетени с фактури и спецификации
по предвидените в договора условия и ред. В случая няма увеличение на
стойността на разходите над предварително договорените рамки.
Твърдението, че НЗОК
е длъжна да закупи по-голям обем или въобще неограничен обем дейности,
противоречи на този основен принцип, тъй като би довело до натрапване на нещо
нежелано. Разпоредбата на чл.51 от ЗЗО изрично посочва, че медицинската помощ
извън обхвата на чл.45 и договореното в НРД, не се закупува от НЗОК, което още
веднъж установява принципа на допустими ограничения при закупуването на
медицинска помощ и изключва разбирането, че НЗОК дължи безусловното ѝ
заплащане.
В хода на
производството не са наведени твърдения, нито са представени доказателства
ищецът да е спазил надлежно определената процедура за договаряне, заявяване и
отчитане на претендираната за заплащане дейност. От своя страна, НЗОК не е поела
задължение да заплаща неотчетената от лечебното заведение дейност над лимитите,
определени в Приложение №2 към договора. При постановяване на решението съдът
не е взел предвид разпоредбата на чл.33 от договора, който предвижда право на
възложителя НЗОК да определя стойности на дейностите за болнична медицинска
помощ.
Изложените
съображения се отнасят за всеки един от сключените между страните договори и
допълнителните споразумения към него.
Твърди се още, че
лечебното заведение е разполагало с възможност и е било задължено да формира
листа на чакащи за планов прием. Не са представени и доказателства за изрично
решение на НС на НЗОК, с което да е взето решение за закупуване/заплащане на
процесната дейност. Още повече, че средствата на национално ниво са изчерпани.
Излага, че вземанията
предмет на предявените искове са „периодични плащания“ по смисъла на чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, поради което същите са погасени по давност.
По същество
претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъда отхвърлени като неоснователни. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „МБАЛ „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ - РАЗГРАД“ АД с писмен отговор, чрез адв.
Горанова, оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че решението
е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. От същите се установява, че извършените и незаплатени дейности
са както за спешна, така и за планова хоспитализация. Аргументът, че дейностите
не са надлежно отчетени е въведен едва в хода на производството и не е бил
мотив за отказа за заплащането ѝ. Такъв е бил факта, че същата е
надлимитна дейност. В разменената между страните кореспонденция липсва и
възражение, че болницата не е изпълнила задълженията си за изпращане на
ежедневен или месечен отчет. Нещо
повече, самият ответник твърди, че надлимитните дейности не могат да се
отчитат, каквито опити са били правени от изпълнителя по договора при отчитане
на дейността му за месец февруари 2016г. и м.април 2016г. чрез съставяне на
фактури и спецификации, които са му били върнати.
Излага още, че по
делото е установен факта, че за целия процесен период медицинското заведение е
изпращало финансово – отчетни документи, в които са описвани всички извършени
дейности и процесните, надвишаващи размера на определените стойности на
изпълнителя на болнична медицинска помощ. НЗОК е задължена да заплаща
определени видове медицинска помощ за осигуряването на гарантирания свободен
достъп на осигурените лица до медицинска помощ. Още повече, че след като
решението на Надзорния съвет на НЗОК е прогласено за нищожно, тя на практика не
е имала право да определя лимити на дейността на отделните лечебни заведения,
изпълнители на болнична медицинска помощ.
Твърди, че вземанията
по сключените между страните договори нямат периодичен характер, поради което
същите се погасяват с общата петгодишна давност.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата, потвърди обжалваното решение и му присъди направените по
делото разноски.
Настоящият състав на
съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С оглед на горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
_________.2021г. от _______часа, за
която дата и час да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: