Определение по дело №1269/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 990
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Светослава Николаева Колева
Дело: 20193100201269
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

      990/4.12.2019г.            г.                                                                                   град Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                        Наказателно отделение

На  четвърти декември                                       две хиляди и  деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                       

 

Секретар НЕЛИ КОВАЧЕВА

Прокурор БОЯНКА МИХАЙЛОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия КОЛЕВА

ЧНД № 1269 по описа за 2019 г.

 

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Лишеният от свобода Н.С.И.– явява се лично, като се води от органите на съдебната охрана.

Началника на затвора – Варна Йордан Йорданов - редовно призован, явява се лично.

Л. св. И.: Не желая адвокатска защита.

 

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Й. Йорданов: Да се даде ход на делото.

Л. св. И.: Да се гледа делото.

 

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

            Прочитат се данните от личното досие на осъдения молител и приложените към него документи.

           

Страните заявиха, че няма да се сочат други доказателства.

 

П О  С Ъ Щ Е С Т В О:

 

Л.св. И.: Съжалявам за случилото се. Имам майка болна и няма кой да се грижи за нея. Смятам, че ще бъдат различни нещат, ако ме освободите предсрочно. Аз бачкам като дистрибутор навън. Сладки разнасям във фирма „Геворг“. Говорил съм с шефовете ми. Имам уверението им, че ще ме върнат обратно на работа. Това е.

 

Й. Йорданов: Уважаема г-жо Председател, поддържам в цялост внесеното от мен становище. Считам молбата за допустима, но неоснователна. Съображенията съм ги изложил писмено. По време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода се подлагат на поправително въздействие. Това е една от целите на наказателното изпълнение. То не може да постигне своя ефект, ако самото изпълнение е съпроводено със законови нарушения. В подкрепа на това има и предходно решение на ВОС за преместване на лишения от свобода от открита в закрита категория.

С оглед горното и други обстоятелства, изложени в моето становище, считам, че молбата е неоснователна и моля за произнасяне в този смисъл.

 

Прокурорът: Уважаема г-жо окръжен съдия, считам, че разглежданата молба е само допустима, но е неоснователна. За да се постанови УПО, е необходимо да са налице и двете кумулативно, предвидени в закона предпоставки от разпоредбите на чл. 70 от НК.

В настоящия случай  изтърпяно минимум 2/3 от наказанието, тъй като той търпи наказание, наложено в условията на опасен рецидив. Също така е необходимо молителят да е дал доказателства за своето поправяне. Установява се наличието само на първата посочена предпоставка, а това само по себе си  не е достатъчно да бъде уважена молбата.

В приложените към молбата предложения, становища от затворническата администрация, както и от материалите в затворническото досие на осъдения И., се съдържат конкретни фактически обстоятелства за неговото отрицателно поведение, в която насока следва да се посочат множество дисциплинарни нарушения, за които има влезли в сила заповеди. Всички тези негови отрицателни прояви показват, че изобщо не е постигната необходимата положителна промяна в начина му на мислене и в поведението му.

Напротив, установява се регрес в неговото поведение по време на изпълнение на наказанието, в резултат на което се е стигнало до това да бъде преместен в затворническо общежитие от открит в закрит тип.

И към настоящия момент продължават да бъдат много високи стойностите на риска от рецидив и риска за вреди към обществото е висок. Това налага извода, че в случая не е налице необходимата положителна промяна, още по-малко може да се приеме, че се касае за някаква несъмнена промяна.

Целите на наказанието очевидно не могат да бъдат постигнати в тяхната съвкупност, а това налага осъденият да продължи да търпи наказанието, съобразно срока, който му е определен и към настоящия не са налице предпоставки за УПО.

В този смисъл моля за Вашето определение.

 

Л.СВ.И.: Ако мога да бъде освободен условно предсрочно.

 

Производството е по реда на чл. 439, ал.1 от НПК, вр.чл.70, ал.1 от НК. Образувано е по молба на осъденото лице Н.С.И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наложеното му с присъда по НОХД № 526/2016 г. по описа на РС Нови пазар наказание „Лишаване от свобода”.

По делото е приложено становище на Началника на Затвора Варна, според което не са налице предпоставките на чл.70 от НК, тъй като по никакъв начин не може да бъде направен извод за наличие на позитивна промяна в съзнанието и поведението на И., което да е ясно и стабилно проявено в един по продължителен период от време за да се приеме, че тя е необратима. Напротив - незначителна част от плана на присъдата е изпълнен към момента, предвид факта, че с Решение на Окръжен съд Варна е преместен от Открит тип в закрит тип МЛС и на този етап не може да се обоснове извод, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно.

В съдебно заседание молителят поддържа искането.

Началникът на Затвора Варна и прокурорът изразяват становище за нейната неоснователност.

Варненският окръжен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали, намери за установено от фактическа страна следното:

С определение № 66/20.07.2018 г. по ЧНД 67/2018 г. Районен съд Тервел е групирал наказанията, наложени на осъденото лице Н.С.И. по НОХД 128/17 PC Тервел , ЧНД 119/17 ОС Добрич, по НОХД 108/16 ОС Добрич  и НОХД 526/16 PC Нови Пазар като му е наложил да изтърпи „Лишаване от свобода” за срок от четири години и осем месеца при първоначален строг режим.

Изтърпяване на наказанието е започнало на 26.04.2017 г., а към момента на разглеждане на настоящото дело пред първата инстанция размерът на остатъка възлиза на 6 месеца и 4 дни.

По делото е безспорно, че И. е изтърпял към момента на разглеждане на делото пред първата инстанция 2 години, 7 месеца и 8 дни, зачетено задържане 10 месеца и от работа 8 месеца и 18 дни от наложеното му наказание за срок от четири години и осем месеца, което е повече от изискуемите от закона две трети.

Безспорно е, че И. се е включвал в реалния трудов процес на Затвора Варна.

Изготвена е първоначална оценка на риска от рецидив и вреди - 77 т - среден риск за рецидив, с дефицити в зоните Настоящо правонарушение, Криминална история, Отношение към правонарушението, Трудова заетост, Управление на финанси и доходи, Начин на живот и обкръжение, Злоупотреба с алкохол, Междуличностни проблеми и Умения за мислене.

Идентифицирани са и фактори, индикиращи риск от вреди, като за обществото риска е оценен като висок (вероятно е събитието да настъпи по всяко време и ефекта да е сериозен), а в условията на МЛС - среден с опасения за нарушаване на задълженията и въпроси, свързани с контрола.

През месец Април 2018 г, е извършено ново преразглеждане на оценка на риска за правонарушителя, което отчита регрес в нагласите и поведението му и 84 т. (висок риск от рецидив). Отчетени са употреба на алкохол в МЛС, враждебно и агресивно поведение по време на изтърпяване наказанието си, манипулативно отношение към средата.

Рискът от вреди е оценен като висок, както за обществото, така и в МЛС. Налице са повишени опасения за справяне в затвора, за бягства и отклонение, управление на контрола, нарушение на задълженията, уязвимост.

Изготвеният на 14.10.2019 г. трети профил на правонарушителя потвърждава предходната оценка - 84 т висок риск от рецидив, като идентифицира липсата на повлияване от страна на л.св. на осъществяваната с него превъзпитателна работа.

Безспорно осъденото лице е било награждавано многократно.

Безспорно е също така, че осъденото лице е наказвано 7 пъти за допуснати дисциплинарни нарушение на вътрешния ред:

Заповед № 315/15.11.2017 г. Забрана за участие в колективни мероприятия.

Заповед № 316/15.11.2017 г. Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца.

Заповед № 317/15.11.2017 г. Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената.

Заповед № 318/15.11.2017 г. Писмено предупреждение.

Заповед № 005/05.01.2018 г. Забрана за участие в колективни мероприятия.

Заповед № 177/13.04.2018 г. Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца.

Заповед № 498/08.11.2018 г. Лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца.

Последиците от тези наказания не са заличени по смисъла на чл.109, ал.2 от ЗИНЗС.

През месец август 2019 г в Затвора Варна бил приет сигнал от гражданско лице, за упражняван тормоз по мобилен телефон от л.св.Н.С.И., за което е съставена докладна записка № 1032/08.08.2019 г. по описа на Затвора Варна. Било извършено претърсване на работното място на л.св., при което, под шкафа, ползван от Н.И. бил открит 1 бр. мобилен телефон.

Месец по-късно отново постъпил втори сигнал срещу осъд. лице Н.И. за продължаващ тормоз. Разпоредено е претърсване на спалното помещение на л.св. и е открит мобилен телефон , в едно със Sim-карта със съответсващ номер, в друг лишен от свобода, обитаващ същото спално помещение (Докладни записки №177/16.09.2019 г. и № 178/16.09.2019 г. по описа на ЗО Разделна).

На 23.09.2019 г при извършено претърсване на сп.помещение, обитавано от л.св.Н.И., в шкафа, ползван от него, в джоб на джинсови панталони е открит 1 бр. мобилен телефон, I бр. кабел с UBS накрайник и 1 бр. сгъваемо ножче с приблизителна дължина на острието 10 см. (Докладна записка №181/24.09.2019 г. по описа на ЗО Разделна).

При тези данни основният спорен въпрос по делото е дали Н.И. е „осъден, който е дал доказателства за своето поправяне”. Тук следва да се отбележи, че според настоящия състав на ВОС вложения от законодателя смисъл е различен от този, придаден му от осъденото лице. Затова и не е достатъчно декларативното изявление на осъденото лице, че се е променило и е изоставило престъпните си навици. Нещо повече, не е достатъчно и то да не е нарушавало правилата на пенитенциарните заведения, в които е пребивавало, а е необходимо в неговото съзнание и поведение да е настъпила такава промяна, която да сочи на поправяне до степен, щото да отпаднат другите основания, обусловили налагането на наказанието. Легитимни пенологически основания за лишаване от свобода и хвърляне в затвора включват наказание, възпиране, публична защита и поправяне. Съотношението между тях не е по необходимост статично – то се променя в хода на изтърпяване на присъдата. Това, което може да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението на дадена присъда, може да престане да е такова след известен период на излежаване на тази присъда. Т.е. когато поправянето надделее над интересите от публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и основанията за предсрочно освобождаване на осъденото лице. Затова и изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното обкръжението и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод спрямо осъденото лице Н.И. не може да бъде направен.

Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че по делото не са налице реални доказателства за поправяне и превъзпитаване на осъдения, с което да са изпълнени законовите критерии за допускането на условно предсрочно освобождаване по чл. 70, ал.1 от НК, поради което и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н.С.И. с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му с протоколно определение 66/20.07.2018 г. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири години и осем месеца по ЧНД № 67/2018 г. на Районен съд-Тервел.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, Началника на затвора и на протест от прокурора пред Апелативен съд – Варна.

 

Протоколът е написан в съдебно заседание, коeто приключи в 14:45ч.

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                                 

                                                                                                          СЕКРЕТАР: