Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013 02.09.2020 година град Стара Загора
Старозагорски окръжен
съд, наказателно отделение,
трети състав, в открито заседание на деветнадесети август, две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
ПРОКУРОР: …
като разгледа докладваното от
съдия КАМЕНОВА ВНЧХД № 1120 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Присъда № 23/14.02.2020 г.,
постановена по НЧХД № 964/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
подсъдимата Т.П.П., ЕГН **********, е призната за невинна в това, че през
периода от 09.11.2017
г. до 27.11.2017 г., в град Стара Загора, при условията на продължавано
престъпление, да е разгласила позорни обстоятелства за М.Т.Б., ЕГН ********** и
да му е приписала престъпления, както следва:
- на 9.11.2017 г., в 14.30 часа, в сградата
на Второ РУ - Стара Загора, пред Ж.Т. К.- *** в група Териториална полиция на
сектор „Охранителна полиция“ във Второ РУ - Стара Загора, да му е приписала
престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 НК, като е заявила, че на 06.11.2017
г., около 11.00 часа, в град Стара Загора, кв. „***“, до ** „**" й е
отправил закана за убийство, а също и по чл.130, ал.2 НК, че й е нанесъл удари
в тялото;
- на 24.11.2017 г., в жилище, находящо се в
град Стара Загора, ул. „***“
№ *, ет.*, ап.*, пред двама социални работници от Дирекция „Социално
подпомагане" - Стара Загора - М.П. С.и В.И.С., да е разгласила за него
позорни обстоятелства, като е заявила, че през месец октомври 2017 г. е бил
агресивен към нея и детето - крещял, заплашил, че ще ги бие, както и, че е
упражнявал насилие върху нея, че я е душил, когато е била бременна в шестия
месец, че е проявявал агресия към детето им - Р.Б., крещял му, обиждал го
(наричал го идиот, копеле), удрял го; че е била изгонена от съпруга си от дома
им в град София, че я е заплашвал със саморазправа (че ще я пребие) и че ще й
се случи „нещо лошо", както и да му е приписала престъпление по чл.144,
ал.3 във връзка с ал.1 НК, а именно, че я е заплашил с убийство; и престъпление
по чл.130, ал.2 от НК, а именно, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа, в град
Стара Загора, кв. „***“, до *** „***" като се качвала в колата си, я
ритнал в гърба;
- на 27.11.2017 г., в сградата на Районен съд
- Стара Загора, находяща се на бул. „**“ № **, в писмена молба и в писмена
декларация по чл.9 ЗЗДН да е приписала на М.Т.Б. престъпление по чл.144, ал.3
във връзка с ал.1 от НК, за това, че на
06.11.2017 г., около 11.00 часа, в град Стара Загора, кв. „***“, в близост до ***
„***", я е заплашил, че ще я убие; както и да му е приписала престъпление по чл.130, ал. 2 НК, че я е ударил в корема с юмрук,
ритнал я в гърба, в областта на кръста, от които удари е почувствала силни
болки в гърба и корема, които не отшумели в следващите няколко дни, поради
което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението за извършено
престъпление по чл.147, ал.1, предложение първо и второ във връзка с чл.26,
ал.1 НК.
С присъдата е отхвърлен предявеният
граждански иск от частния тъжител М.Т.Б. против подсъдимата Т.П.П. за сумата от
20 000 лева, представляващи обезщетение за причинени в резултат на деянието
неимуществени вреди, претендирано ведно със законната лихва от деня на
увреждането (27.11.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата частният тъжител М.Т.Б.
е осъден да заплати на подсъдимата Т.П.П. сумата от 1000 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение по НЧХД № 964/2018 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от частния
тъжител М.Т.Б..
В жалбата са повдигнати оплаквания за неправилност на
присъдата, поради постановяването й в несъответствие с доказателствените
материали, както и в противоречие с процесуалните правила.
ИСКАНЕТО е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата да
бъде призната за виновна и осъдена за престъплението, за което е предадена на
съд в тъжбата, както и да се уважи изцяло предявения граждански иск. Изложено е
алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
След връчването на преписи от
въззивната жалба, са постъпили допълнителни изложения към въззивната жалба, в
които са доразвити повдигнатите оплаквания срещу обжалвания съдебен акт.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в
жалбата оплаквания, прие следното:
НЧХД № 964/2018 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, по което е постановена обжалваната присъда, е
образувано по тъжба на частния тъжител М.Т.Б., в която е повдигнал обвинение
срещу подсъдимата Т.П.П. за престъпление по чл.147, ал.1, предложение първо и
предложение второ във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че през
периода от 09.11.2017 г. до 27.11.2017 г., в гр. Стара Загора, при условията на
продължавано престъпление, разгласила позорни обстоятелства за него и му
приписала престъпления, както следва:
-
на 9.11.2017 г., в
14.30 часа, в сградата на Второ РУ - Стара Загора, пред Ж.Т. К.- *** в група
Териториална полиция на Сектор „Охранителна полиция“ във Второ РУ - Стара
Загора, му приписала престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 НК, като заявила, че на 06.11.2017 г.,
около 11.00 часа, в гр. Стара Загора, кв. ***, до ** „***" й е отправил
закана за убийство, а също и по чл. 130, ал. 2 НК - че й е нанесъл удари в
тялото;
-
на 24.11.2017 г.,
в жилище, находящо се в гр. Стара Загора, ул. *** № ***, ет. **, ап. **, пред
двама социални работници от Дирекция „Социално подпомагане" - Стара Загора
- М.П. С.и В.И.С., разгласила за него позорни обстоятелства, като заявила, че
през месец октомври 2017 г. е бил агресивен към нея и детето - крещял,
заплашил, че ще ги бие, както и че упражнявал насилие върху нея, че я е душил,
когато е била бременна в шестия месец, че проявявал агресия към детето им - Р.Б.,
крещял му, обиждал го (наричал го идиот, копеле), удрял го; че е била изгонена
от съпруга си от дома им в град София, че я заплашвал със саморазправа (че ще я
пребие) и че ще й се случи „нещо лошо", както и че му приписала
престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с
с ал.1 от НК, а именно, че я е заплашил с убийство; и престъпление по
чл.130, ал.2 от НК, а именно, че на 06.11.2017 г., около 11.00 часа, в гр.
Стара Загора, кв. Железник, до *** „***" като се качвала в колата си, я
ритнал в гърба;
-
на 27.11.2017 г.,
в сградата на Районен съд Стара Загора, находяща се на бул. ** № ***, в писмена
молба и в писмена декларация по чл. 9 от ЗЗДН приписала на М.Т.Б. престъпление
по чл.144, ал.3 въ връзка с ал. 1 от НК, за това, че на 06.11.2017 г., около
11.00 часа в гр. Стара Загора, кв. ***, в близост до *** „***", я
заплашил, че ще я убие; както и му приписала престъпление по чл.130, ал.2 НК -
че я ударил в корема с юмрук, ритнал я в гърба - в областта на кръста, от които
удари почувствала силни болки в гърба и корема, които не отшумели в следващите
няколко дни.
Първоинстанционният съд е
приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от частния
тъжител М.Т. Б.срещу подсъдимата Т.П.П. за сумата от 20 000 лв. - обезщетение за
претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, претендирано ведно със
законните последици.
Извършвайки самостоятелна проверка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимата Т.П.П., ЕГН **********, е родена
на *** ***, където и понастоящем живее на ул.“***“ № ***, ет.**, ап. **. Подсъдимата
е със ***. ***. ***.
Подсъдимата и частният тъжител имали сключен
граждански брак, като от пролетта на 2017 г. заживели във фактическа раздяла. Двамата имат син – Р.М.Б.,
роден на *** г.
Видно от изисканото ДП № 9245
ЗМ – 1069/2017 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора (пр. преписка № 4787/2017 г. по описа на Районна
прокуратура - Стара Загора) е, че на 09.11.2017
г., в 14.30 часа, от подсъдимата Т.П.П.,
тогава с фамилно име П.-Б., е подадена жалба (заверено копие – л.73 нчхд) във Второ
РУ - Стара Загора, приета от Ж.Т. К.- полицейски инспектор в група Териториална
полиция на сектор „Охранителна полиция“ във Второ РУ - Стара Загора. В жалбата
си подсъдимата по настоящото дело се е
оплакала за това, че на 06.11.2017 г. около 11.00 часа, в град Стара Загора, в
близост до *** „***“, съпругът й - М.Т.Б., с когото се намирала във фактическа
раздяла и в съдебна процедура по разтрогване на брака, я заплашил с убийство и
й нанесъл побой. В жалбата е отправено искане „същият да бъде предупреден, като
спрямо него бъдат приложени всички законоустановени мерки“.
С Постановление от 12.12.2017 г. на Районна
прокуратура – Стара Загора, въз основа на горепосочената жалба, е образувано ДП № 9245 ЗМ – 1069/2017 г.
по описа на Второ РУ – Стара Загора за това, че на 06.11.2017г.
в град Стара Загора се заканил с
убийство на Т.П.П.-***, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 НК.
В хода на разследването по делото не е
извършено привличане на конкретно лице в
качеството на обвиняем.
Досъдебното производство е приключило с
Постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 23.10.2018 г., с което наказателното производство е прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1, предложение второ от НПК, като наблюдаващият прокурор е приел, че, въпреки положените процесуални
усилия, поради обективно непреодолими противоречия в доказателствените материали,
по делото не е установено какво се е случило в действителност на 06.11.2017 г.
Въз основа на социален
доклад – вх. № 5188361/12.12.2017 г. по описа на Софийски районен съд, изготвен
от М.П. С.– социален работник в Отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално
подпомагане“ – Стара Загора, за нуждите на гр.д. № 48124/2017 г. по описа на същия
съд, образувано въз основа на искова молба от Т.П.П.–Б. срещу М.Т.Б. с правно основание чл.49 от СК (развод поради
разстройство на брака) – л.77 и л.106 нчхд, протокол от проведена среща на
24.11.2017 г., изготвен от същия социален работник в присъствието на колегата й
– В.И.С. (л.264 нчхд), въз основа на
показанията на двамата социални работници – М.П. С.(л.235 нчхд) и В.И.С. (л.295
нчхд), се установява, че на 24.11.2017 г.
подсъдимата е била посетена в дома си в град Стара Загора от посочените двама
социални работници. Изявленията й първоначално били изложени в протокола от
24.11.2017 г. за проведена среща, който след
съставянето му бил предоставен на подсъдимата Т.П.П., за да се запознае с него, в уверение на което
е и подписан от нея. Въз основа на проведени срещи–разговори с двамата родители
на детето, а и на такива с детето, всички конкретно посочени в социалния доклад,
както и въз основа на протокола от
проведената на 24.11.2017 г. среща с майката на детето, бил изготвен и
социалният доклад.
В социалния доклад е записано (вж стр.3,
абзацът по средата): „При проведената на 27.10.2017 г. среща–разговор с г-жа Т.П.–Б.,
същата съобщи, че след срещата ни на 24.10.2017 г., й се обадил съпругът й,
който й казал, че е в град Стара Загора, в близост до училището и иска да се срещне
със сина си Р.. Същата заявява, че тя и детето Р.се срещнали с М.Б.. Г-жа П.–Б.
твърди, че съпругът й бил ядосан, започнал да крещи и заплашил, че ще ги бие,
поради което тя прекратила срещата и двамата с Р.си тръгнали“.
В социалния доклад е записано и (вж последния
абзац на стр.6 и началото на стр.7) следното: „Г-жа Т.П.-Б. заявява, че миналият
месец, бащата се е срещнал с Р., но тя е прекратила бързо срещата, тъй като
съпругът й бил агресивен към нея и детето – крещял, заплашил, че ще ги бие.
Същата съобщава, че тя е имала още една среща със съпруга си. По нейни думи
това се било случило в района на *** „***“ град Стара Загора. Тя отивала в
училището да вземе учебници на Р., тогава била пресрещната от съпруга си. Г-жа П.-Б.
твърди, че съпругът й я ударил в корема, заплашил я с убийство, а когато тя се
качвала в колата си, той я ритнал в гърба. Заявява, че е подала жалба във 02
РУ- Стара Загора за тази случка.“
В протокола от проведена
среща от 24.11.2017 г., изготвен от социалния
работник М.П. С.е отразено следното: „Г-жа П. заявява, че
това не е вярно. Детето се е виждало с баща си миналия месец, тогава той бил
много агресивен - заплашвал, че ще ги бие. Г-жа П. казва, че е имала още една
среща със съпруга си. Това се е случило, когато Р.е бил болен, те отишли до
училището, за да вземе учебниците на детето. Около училището била пресрещната
от М.Б., който я ударил в корема, заплашил, че ще я убие. Когато се качвала в
колата, той я ритнал в гърба. По този повод е подала жалба във Второ РУ - Стара Загора.“
Съпоставяйки съдържанието
на социалния доклад с протокола от проведената среща от 24.11.2017 г., въпреки
някои несъответствия помежду им, въззивният съд приема за установено, че пред посетилите я на 24.11.2017 г. социални
работници, подсъдимата Т.П.П. е разказала за две конфликтни срещи със съпруга
си от края на 2017 г.:
-едната през м.октомври.2017
г., за която не е ясно къде се е провела: дали в района на *** „***“ град Стара Загора, както е посочено на стр.3 от социалния
доклад или някъде другаде, защото такова уточнение отсъства, както на стр.6 и 7 от доклада, касаещ същата среща,
така и в протокола от проведената
среща-разговор между социалните работници и подсъдимата от 24.11.2017 г.;
-друга, която очевидно е тази от 06.11.2017 г.,
поради уточнението, че във връзка с нея подсъдимата е подала жалба във Второ РУ - Стара Загора, макар и
относно тази среща да са налични неточности в преразказания в доклада разказ на
подсъдимата относно това било ли е с нея детето при тази среща с подсъдимия или
не.
От
съдържанието на изготвения социален доклад, а и от показанията на двамата
социални работници – М.П. С.и В.И.С., не се установява подсъдимата да е
заявявала пред тях – тъй както се твърди в тъжбата - че през м.октомври.2017 г.
съпругът й М.Т. Б.я е
душил, когато е била бременна в шестия месец, че е проявявал агресия към детето
им - Р.М.Б., като му е крещял и го е обиждал, наричайки го идиот
и копеле, че го е удрял; че е била изгонена от съпруга си от дома им в град
София, че е била заплашвана със
саморазправа от него, че ще я пребие и
че ще й се случи „нещо лошо". До този обоснован извод е стигнал и
първостепенният съд.
От приложените гр.д. № 6459/2017
г. по описа на Районен съд - Стара Загора и
в.гр.д. № 1114/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора се
установява следното относно подадена
на 27.11.2017 г. молба от подсъдимата Т.П.П.
за защита от домашно насилие:
На 27.11.2017 г., в Районен
съд - Стара Загора, подсъдимата Т.П.П. подала молба за защита от домашно
насилие, ведно с писмена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН – сложили началото на
гр.д. № 6459/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора – в които посочила, че съпругът й М.Т.Б. на
06.11.2017 г., около 11.00 часа, в град Стара Загора, кв. ***, в близост до *** „***", я заплашил, че ще
я убие; ударил я в корема с юмрук и я ритнал в гърба – в областта на кръста,
докато се опитвала да влезе отново в колата си и да избяга от него. От ударите
почувствала силни болки в гърба и корема, които не отшумели в следващите
няколко дни.
Въз основа на Решение №
69/23.01.2018 г., постановено по гр.д. №
6459/2017 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, на 23.01.2018 г. е издадена заповед за незабавна защита, с която е
заповядано на М.Т.Б. да се въздържа занапред от извършване на домашно насилие (побой,
обиди, физически и психически тормоз) по отношение на молителката Т.П. Б. и е
постановена забрана да приближава на 20 метра външната входна врата на входа на
жилището й, находящо се в град Стара Загора, ул.“***“ № *, ет.*, ап.*, както и
да приближава на 20 метра външната входна врата на входа на *** „**“, град
Стара Загора, кв.“**“, ул. „**“ № *, в което учи детето Р.М.Б., а също и да
приближава на 20 метра външната входна врата на входа на офис на ул.“**“ № **,
представляващ месторабота на молителката по делото - Т.П. Б., в шестмесечен срок
от датата на издаване на заповедта за незабавна защита.
По въззивна жалба на М.Т.Б. срещу
горепосочения съдебен акт пред Окръжен съд – Стара Загора е образувано в.гр.д.
№ 1114/2018 г. С Решение № 187/04.06.2018 г., постановено по това дело, е
отменено изцяло Решение № 69/23.01.2018 г. по гр.д. № 6459/2017г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, както и издадената въз основа на него заповед за
защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН от същата дата, вместо което е постановено, че се
отхвърля молбата на молителката Т.П.П. за предоставяне на защита от домашно
насилие срещу М.Т.Б. за извършени от него действия на датата 06.11.2017 г.,
като недоказана.
За разлика от първостепенния съд,
по изложените горе съображения, основаващи се на съдържанието на писмените
документи относно изявленията на подсъдимата пред посетилите я на 24.11.2017 г.
в дома й социални работници във връзка с изготвянето на
възложен им от съда социален доклад, въззивният съд приема, че:
-оплакването на подсъдимата за
проявено от тъжителя М.Т.Б. агресивно
поведение през м.октомври.2017 г., по време на среща между нея, тъжителя и
детето им, която тя прекратила, тъй като тъжителят бил агресивен към нея и
детето – крещял и заплашил, че ще ги бие, не е конкретизирано като място и
достатъчно ясно като начин на извършване;
-оплакването на подсъдимата за
друга агресивна проява на тъжителя спрямо нея, също от м.октомври.2017 г., за
това, че около училището на детето в
град Стара Загора е била пресрещната от съпруга си, който я ударил в корема и заплашил, че ще я убие, а после когато се
качвала в колата, я ритнал в гърба, се отнася
за 06.11.2017 г.,
поради уточнението, направено от подсъдимата пред социалните работници, че
относно тези действия на М.Т.Б. е подала жалба във Второ РУ - Стара Загора.
Фактологичните изводи на районния съд, който е приел обратното по
отношение на конкретиката на тези
оплаквания на подсъдимата, чрез които тъжителят твърди, че оклеветен, не
отговарят на съдържанието на социалния доклад, съпоставено
с това на протокола от проведената между социалните работници и подсъдимата
среща на 24.11.2017 г. В социалния доклад, макар и в същия да са конкретно
посочени множеството проведени срещи–разговори с
двамата родители на детето, а и такива с детето, поради сходното естество на разказаното от подсъдимата, касаещо
отношенията родители-дете, а и тези между родителите, отразеното съдържание на
отделните случки, за които е съобщила, в голямата си част е размито и твърде
общо. Разпитани като свидетели, социалните работници М.П. С.и В.И.С., напълно
обяснимо, не пресъздават в показанията
си конкретен разговор с подсъдимата относно конкретна случка, а обясняват
методологията си на работа в конкретния случай.
Изключая посоченото по-горе, фактическите обстоятелства, установени от въззивния съд,
отговарят на основните фактически положения, приети от първостепенния съд в мотивите към обжалваната присъда, в които са проследени и значим брой
прокурорски преписки и дела, инициирани от частния тъжител или от подсъдимата,
показателни за изострените емоционални отношения помежду им.
В обобщение установените факти се
свеждат до това, че:
-на 09.11.2017 г. - подавайки жалба във Второ РУ – Стара Загора, на 24.11.2017 г. пред
социалните работници М.П. С.и В.И.С., които я
посетили в дома й в град Стара Загора във връзка с изготвянето на възложен им
от съда социален доклад и на 27.11.2017
г. чрез подадена в Районен съд - Стара Загора молба
за защита от домашно насилие,
подсъдимата Т.П.П. се оплакала от поведение на тъжителя М.Т.Б. спрямо нея, изявено при тяхна среща на 06.11.2017 г. около 11.00 часа, в град
Стара Загора, в близост до *** „***“, като оплакването на подсъдимата е
включвало твърдения, че тъжителят, с който по това време се развеждали, я заплашил
с убийство и й нанесъл побой;
-на
24.11.2017 г., по време на горепосоченото посещение в дома й от социалните
работници М.П. С.и В.И.С., подсъдимата Т.П.П. се оплакала, че през
м.октомври.2017 г., по време на среща между нея, тъжителя и детето им,
тъжителят М.Т.Б. бил агресивен към нея и
детето – крещял и заплашил, че ще ги бие.
Тъй като в
съдебната практика и в правната доктрина се приема, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които
носят информация за точно определено обстоятелство или явление,
а в случая такава конкретика липсва в
разказа на подсъдимата пред социалните работници относно случката през
м.октомври.2017 г., още и тъй като съобщеното поведение на тъжителя, по начина
по който е описано, отговаря на такова при обикновен битов скандал, изнесените
от подсъдимата твърдения не се явяват позорни
и недостойни в такава степен,
че да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства,
в т.ч. и показанията на свидетелката С.М. Б. (л.212 нчхд) – майка на частния
тъжител, която е заявила, че на 06.11.2017
г., около 11.00 часа, е била заедно със сина си – М.Т.Б.,***, където не са срещнали подсъдимата, които е съпоставил
с обясненията на последната относно случилото се на посочената дата,
първоинстанционният съд самостоятелно е извел правилен извод, съответстващ на
заключението на прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, че доказателствата по делото не позволяват направата на
категоричен извод относно реално случилото се. Същевременно фактът, че в
рамките на един месец, три пъти подсъдимата Т.П.П. се
е оплакала от осъществена спрямо нея агресия от съпруга й на 06.11.2017 г. в
района на *** „***“, град Стара Загора,
е индиция за истинност на съобщеното от нея. Макар и посочените от подсъдимата
обстоятелства да не са установени, от това не следва автоматично, че е била
недобросъвестна. Освен това не се установява
осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението клевета. Както
правилно е съобразил районният съд, съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека и на ВКС, твърдения, направени в жалби или показания пред
властите, не могат да се разглеждат като "разгласяване", тъй като
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се
отнасят, а целят да упражнят гарантираното от Конституцията на Република
България право да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от
страна на властите. Вярно е, че сигнализирането на съответен държавен орган не
изключва възможността умишлено да бъде накърнена честта и доброто име на
определено лице (в този смисъл напр. Р. № 435/27.06.1955 г. по н. д. № 415/1955
г., на ВС), но в конкретния случай такъв умисъл не е обективиран в действията
на подсъдимата. Тя не е търсила социалните работници, а те са я посетили в дома
й в рамките на започнала съдебна
процедура по разтрогване на брака, изискваща изготвянето на социален доклад и
са й задавали въпроси, касаещи отношенията в семейството. В жалбата на
подсъдимата до Второ РУ – Стара Загора и в молбата й до Районен съд – Стара
Загора за защита от домашно насилие, въз основа на краткото, но достатъчно ясно
описание на твърдените в нея факти, се отправят конкретни и свързани с тях
искания за извършване на проверка от страна на компетентните органи, съответно за защита от бъдещи прояви на
домашно насилие, поради което резонно първостепенният съд е преценил, че
подсъдимата, сезирайки посочените институции е действала с цел защита на своите
права и законни интереси, а не с цел разгласяване на клеветнически твърдения
спрямо тъжителя. Същевременно, както правилно е посочил районният съд, от
начина, по който подсъдимата е отправила изявленията си до съответните органи,
следва да се приеме, че те не са оповестени публично, поради което и тяхното
потенциално въздействие върху репутацията на тъжителя е твърде ограничено.
Всички длъжностни лица, на които са
станали достояние имат задължението да пазят служебна тайна.
По изложените
съображения Окръжен съд – Стара Загора приема, че като е признал подсъдимата Т.П.П. за невинна и я е оправдал по повдигнатото
срещу й от М.Т.Б.
обвинение за престъпление по чл.147, ал.1, предложение първо и второ във връзка с чл.26, ал.1 НК,
районният съд е приложил правилно материалния закон.
Оправдателната присъда
е обусловила отхвърляне на предявения от тъжителя граждански иск срещу
подсъдимата за присъждане на обезщетение за претърпени в резултат на деянието
неимуществени вреди, в какъвто смисъл се е произнесъл районният съд.
По отношение
на направените разноски пред него първоинстанционният съд се е произнесъл в
съответствие с чл.190, ал.1 от НПК.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК обжалваната в присъда
следва да бъде потвърдена.
Частният
тъжител и жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл.190, ал.1 от НПК
да заплати на подсъдимата разноските, направени от нея в хода на въззивното
производство – 1000 лв.
В съответствие с изложеното,
Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 23/14.02.2020 г.,
постановена по НЧХД № 964/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА М.Т.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Т.П.П., ЕГН **********,*** сумата от 1000
лв. (хиляда лв.) – разноски за адвокатско възнаграждение, направени от нея в
хода на въззивното производство.
Решението не подлежи на жалба
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.