Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр. Перник, 04.11.2021
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и участието на
прокурор Р. Р.*** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 167 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК.
Образувано е
по искова молба на А.Т.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, представляван от адв. Г.Б.
***, срещу Национален осигурителен институт – гр. С.***, бул. Ал. ***, за
осъждането на ответника да му заплати сумата от 410,00 лв. /четиристотин и
десет лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди за
ползвана адвокатска защита и представителство за предявяване на дължимите му
разноски по влязло в сила Решение № 162/13.04.2020 г. по адм. дело № 761/2019
г. на Административен съд – Перник, ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ищецът
обосновава исковата си претенция с твърдения, че с Решение № 162/13.04.2020 г.
по адм.дело № 761/2019 г. на Административен съд – Перник ответникът е бил
осъден да му заплати направените разноски в размер на 150,00 лв. Решение №
162/13.04.2020 г. влязло в сила на 13.04.2020 г., но в продължение на десет
месеца ответникът не му бил заплатил дължимата сума. Това наложило ищецът да
ангажира адвокат, който да предприеме действия по издаване на изпълнителен лист
и да предяви вземането пред ответника с молба от 18.02.2020 г. Сумата от 150,00
лв. е внесена на 17.03.2021 г., но не са заплатени разноските, които М. е
направил, за да заплати хонорар на представлявалия го адвокат в размер на
410,00 лв. Ищецът твърди, че се наложило да заплати сумата от 410,00 лв. заради
проявеното бездействие на административния орган, с което последният му е
нанесъл имуществени вреди в същия размер.
В подкрепа на твърденията си ищецът прилага писмени доказателства по опис и
моли да бъдат изискани и приобщени към делото: Молба вх. №
1023-40-54/18.02.2021 г., ведно с допълнителните молби по преписка изх. №
1023-40-54≠1/23.02.2021 г. и Становище вх. № № 1023-40-54≠2/23.02.2021
г.
В съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Становище по съществото на делото е представено в Молба
вх. № 3197/04.10.2021 г.
Ответникът,
чрез главен юрисконсулт Й.С.***, оспорва исковите претенции и моли за тяхното
оставяне без уважение. Подробни съображения развива в Отговор на исковата молба вх. № 2399/14.07.2021 г. и в пледоарията по
същество. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адв. Б.. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Перник - редовно призована, се представлява от прокурор Р. Р., която изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете,
поради което счита, че следва да бъдат отхвърлени.
Административен съд Перник, след като обсъди
релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно
заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за
установено следното:
От фактическа
страна:
Не се спори по делото /поради което
по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи
на нарочно доказване/, че с Решение №
162/13.04.2020 г. по адм.дело № 761/2019 г. на Административен съд – Перник
/л.33 и сл./ Териториално поделение - Перник на НОИ е осъдено да заплати на А.Т.М.
с ЕГН ********** и адрес: *** – Перник сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет
лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Това
решение, като необжалваемо, е влязло в сила на 13.04.2020 г.
На 18.02.2021
г. пълномощникът на М. адв. Г.Б. подал в НОИ – ЦУ Молба вх. № 1023-40-54 от
същата дата /л.30/. Към нея приложил оригинал на изпълнителен лист от
14.12.2020 г. /л.31/, издаден въз основа на горепосоченото съдебно решение.
Поискал на доверителя му да бъдат заплатени присъдените разноски в размер на
150,00 лв., както и сумата от 410,00 лв., представляваща направени от М.
разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с претендиране на присъдените
му суми и процесуално представителство пред НОИ – ЦУ, тъй като до този момент
ТП на НОИ – П. не бил изпълнил доброволно задължението си. Представил и
декларация от М., в която заявява, че желае всички постъпващи и събрани суми по
предявеното вземане да бъдат превеждани по банкова сметка, ***. Б..
Не се спори
от страните, че на 17.03.2021 г. ответникът е превел на ищеца сумата от 150,00
лв., но не заплатил претендираните разноски във връзка с предявяването на тази
сума пред НОИ.
Фактическата
обстановка, описана по горе, е приета за установена въз основа на посочените и
цитирани писмени доказателства.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради незаплащането от страна на
ответника на сумата от 150,00 лв., присъдена му с влязлото в сила съдебно
решение, за него е възникнала необходимост да ангажира адвокатска помощ,
осъществена от адв. Г.Б. ***. Твърди се, че и към момента на завеждане на иска
ответникът не е заплатил сумата, която ищецът е заплатил като адвокатски
хонорар за осъщественото съдействие.
Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да
проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на
предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- бездействие на орган или
длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност;
- незаконосъобразност на
бездействието;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/;
- пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай,
първата предпоставка изисква твърдяното бездействие да е проявено при или по
повод изпълнение на административна дейност. Неплащането на парична сума, дори
и да е дължима, не представлява такава дейност, тъй като тази дейност не
притежава качествата, спецификите и функциите на административната – не е
дейност по осъществяване на държавната власт, не представлява реализация на административни
правомощия на определени органи, чрез нея не се осъществяват административни
права и задължения на граждани и организации, не е юридически определена и
институционализирана и т.н./.
Липсата на този елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане води до извод за неоснователност
на предявения иск, поради което той следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че задължението за разноски е парично и безсрочно и след като
изискуемостта на вземането настъпва с акта на съда, с който се присъждат
разноските, понеже няма уговорена дата на плащане, кредиторът /ищец в
настоящото производство/ е могъл да поиска изпълнение веднага. За да изпадне
длъжникът /ответник по делото/ в забава, той следва да бъде поканен. Такава
покана ищецът е отправил чрез подаването на Молба вх. № 1023-40-54/18.02.2021 г. Тя е надлежно удовлетворена чрез
превеждане на присъдената със съдебното решение сума.
Предвид
горното, неоснователна
се явява и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва за
забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 19.03.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора следва да се
уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл.37 от ЗПП
препраща към НЗПП, където в чл.24 е посочено, че по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В случая съдът намира,
че в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение в минимално
посочения размер от 100,00 лв., тъй като делото не представлява правна и
фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, и този размер се
явява справедлив и съответен на извършеното процесуално представителство по
делото.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.Т.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Национален осигурителен
институт – гр. С.***, бул. Ал. ***, за осъждането на Национален осигурителен
институт да му заплати сумата от 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди за ползвана адвокатска
защита и представителство за предявяване на дължимите му разноски по влязло в
сила Решение № 162/13.04.2020 г. по адм. дело № 761/2019 г. на Административен
съд – Перник, както и на законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Т.М.
с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Национален осигурителен институт –
гр. С.***, бул. Ал. ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
/сто лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд - Перник пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/