Решение по дело №117/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Икономически университет –Варна, Булстат *********, седалище и адрес на управление- [населено място], [улица], представляван от проф. д-р Е. П. С. –ректор против принудителни административни мерки, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2347960/09.01.2024г., подписан от Д. Д.- началник отдел БТКД, ДИТ-Варна и М. М.- главен инспектор, ДИТ-Варна, с които е предписано да се изплати на Е. Г. Т. на длъжност „доцент, висше училище“ начислената от работодателя през месец октомври 2023 г. нетна сума в размер на 3247,36 лв., представляваща разликата между договореното с допълнително споразумение от 16.01.2019 г. възнаграждение и изплащаното й в периода м. юли 2021 г. – м. април 2022 г. трудово възнаграждение в по-малък размер.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден при превишаване пределите на материалната компетентност на контролните органи, при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона и в нарушение на основни принципи на административния процес- законност, прилагане на нормативен акт от по-висока степен, съразмерност, служебно начало, истинност, равенство и безпристрастност. Счита и че доколкото контролните органи на инспекцията по труда могат да дават общи предписания към работодателя да изпълнява задължения за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, но не и предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове, оспореният акт е и нищожен. Твърди, че между ИУ-Варна и Е. Т. е налице трудовоправен спор, чийто предмет е изплащането на трудово възнаграждение над полученото от преподавателя за положения от него труд, който спор към момента не е приключил и едва след разрешаването му от компетентния граждански съд, с влязло в законна сила съдебно решение, между Икономически университет-Варна и Т. няма да е спорен въпросът дали следва тя да получи разликата между размера на трудовото възнаграждение, посочен в допълнително споразумение № РД-17-55/16.01.2019г., и реално изплатеното й възнаграждение за труда, който е положила в съответствие с планираната учебна натовареност и изпълнен норматив часове, включително от м. юли 2021г.- м.април 2022г. Твърди, че принудителната административна мярка е приложена без да е налице нарушение на трудовото законодателство. Съгласно чл.128, т.2 от КТ основно задължение на работодателя е да заплаща трудово възнаграждение за извършената работа, като при преценка каква е извършената работа и как се определя дължимото трудово възнаграждение на служителя се прилагат Кодексът на труда, Законът за висшето образование, Вътрешните правила за организация на работната заплата в ИУ-Варна, Правилникът за вътрешния трудов ред в ИУ-Варна, Правилникът за определяне на натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата, както и решение №2, т.2.2. на Академичния съвет на ИУ-Варна от 17.12.2020г. по протокол №18, с което е прието от 01.01.2021 г. 450 часа аудиторна заетост и 60 часа извънаудиторна заетост да формират 100% учебна натовареност при съответна промяна във възнаграждението на преподавателите. Счита, че в периода м. юли 2021 г.-м. април 2022г. доц. Т. е работила и изпълнила 100% планова учебна натовареност, с която е обвързана получаваната от нея основна работна заплата съгласно чл.8, ал.1 от ВПОРЗ, като въз основа на цитираното решение е утвърдено ново щатно разписание от 01.01.21г. и определеното с него трудово възнаграждение е изплащано редовно. Твърди, че начислените възнаграждения са във връзка с предходни дадени предписания, но не са изплатени, тъй като работодателят оспорва основанието и размера им. Твърди, че ако бъде изплатено възнаграждението, което счита, че е недължимо и за което е налице граждански спор, при положително за университета решение, няма да може да възстанови сумата предвид разпоредбата на чл.271, ал.1 КТ, както и че ще бъде нарушен принципът за равно третиране спрямо останалите около 200 преподаватели, които са спазили задължителните за тях вътрешни актове на висшето училище и са подписали допълнителните си трудови споразумения към трудовите си договори за промяна в процента планова учебна натовареност и размерите на допълнителните възнаграждения от постоянен характер. Твърди, че с издаването на ПАМ се нарушава и академичната автономия на висшето училище. Счита, че прилагането на ПАМ е заключителен етап от контрола като дейност и процес, но в случая преди издаване на оспорения акт отделна проверка не е извършвана, като в протокола са посочени двама служители, но във връзка с констатациите в него не съществува норма, която да дава право двама души да подпишат един индивидуален административен акт. Твърди, че на 11.12.23г. направо е връчено уведомление по чл.26, ал.1 АПК, че за констатациите, направени по време на проверката, ще бъде издаден административен акт по реда и в сроковете, предвидени в АПК, като административното производство по издаване на предписание е образувано без да е извършена проверка, без преценка на документация, факти и обстоятелства, от които може да се направи извод допустимо ли е образуването на такова производство, налице ли са нарушения на трудовото законодателство, които да обуславят това и материално компетентен ли е контролният орган да се произнесе. Твърди, че с писмо вх.№23109990/03.10.2023г. в ДИТ-Варна изисканите документи по начисляване на трудово възнаграждение през м. октомври 2023г., представляващи протоколи за корекция на ведомост за заплати за периода м. юли 2021г.-месец април 2022г., са представени като доказателства за изпълнение на предписание по протокол за извършена проверка №ПР2329220 от 30.08.2023г., като предписанието е изпълнено и с факта на изпълнението му е прекратена съществуващата административноправна връзка между контролните органи и Икономически университет-Варна. Счита, че с издаването на оспореният акт служителите на ДИТ-Варна са се произнесли по спор за материално право, каквато компетентност не притежават. Счита, че в оспореното предписание липсват мотиви и същото не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 т.4 АПК, което е самостоятелно основания за отмяна на акта. Твърди и че издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като сигналът на Т. може да бъде основание за проверка, но не и за образуване на административно производство по прилагане на ПАМ. Твърди, че не са спазени изискванията на чл.35 и чл.36 АПК, като не му е дадена и възможност да се запознае с преписката и да направи възражения. Счита, че предписанието е в противоречие с материалноправни разпоредби на КТ, ЗВО, Правилника за определяне на натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата/отм./, Вътрешните правила за организация на работната заплата и Правилника за планиране и отчитане на натовареността на академичния състав в Икономически университет-Варна, приет на 25.03.2021г.от АС на ИУ-Варна, като в случая в израз на академичната автономия са приети правилници и други вътрешни актове, които регламентират начините на определяне на нормативите, планирането и отчитането на учебната натовареност, съответно формирането на брутното трудово възнаграждение за всеки преподавател. Счита, че с издаване на предписанието за изплащане на неполагащо се трудово възнаграждение за неположен труд, определено в противоречие с действащите в ИУ-Варна вътрешни актове и КТ, контролните органи са извършили нарушение на императивната забрана за нарушаване на академичната автономия. Счита и че актът не е издаден в съответствие с целта на закона, а ПАМ е приложена при превратно упражняване на власт не за осъществяване на интереса, който е установен в закона. Твърди, че са нарушени основните принципи на АПК. Моли да бъде отменен оспореният акт, съответно в случай, че бъде установено, че страда от съществен недостатък, който го опорочава до степен, налагаща прогласяване на нищожността му, да бъде обявена неговата нищожност. Моли за присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимите правни норми и целта на закона, при спазване на всички принципи, вложени в нормативните актове. Счита, че на база събраните доказателства служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна правилно са констатирали извършеното нарушение, за което са дали предписание за изпълнение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалват се принудителни административния мерки, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2347960/09.01.2024г., издаден от началник отдел БТКД и главен инспектор в Дирекция „ИТ“-Варна, с които е предписано да се изплати на Е. Г. Т. на длъжност „доцент, висше училище“ начислената от работодателя през месец октомври 2023 г. нетна сума в размер на 3247,36 лв., представляваща разликата между договореното с допълнително споразумение от 16.01.2019 г. възнаграждение и изплащаното й в периода м. юли 2021 г. – м. април 2022 г. трудово възнаграждение в по-малък размер. Съгласно протокола на 11.12.23г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в ИУ-Варна; изисканата документация е предоставена на 14.12.23г., като при проверката не са установени нарушения по реда на заповед № 0496/04.05.2023г.; проверено е изпълнението на 2 бр. предписания по трудовото законодателство, дадени с Протокол № ПР2329220/30.08.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. При проверката е констатирано, че въз основа на Протоколи за корекции на ведомости за периода м. юли 2021 - м. април 2022 г. на Е. Т. на длъжност „доцент, висше училище“ е начислена от работодателя през м. октомври 2023 г. нетната сума в размер на 3247.36 лв., представляваща разликата между уговореното с допълнително споразумение възнаграждение от 16.01.2019 г., сключено между жалбоподателя и Т. на длъжност „доцент, висше училище“ и изплащаното й трудово възнаграждение в по-малък размер в периода м. юли 2021 г. - м. април 2022 г., като при проверката не са представени доказателства за изплащане на начислената нетна сума в размер на 3247.36 лв. в установените срокове, в нарушение на чл.128 т.2 от КТ. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях на основание чл.404, ал.1 т.1 е дадено оспореното предписание за изплащане на начисленото възнаграждение на Т. за посочения период, като е даден срок за изпълнение – 31.01.2024г. Към протокола е приложен и констативен протокол по чл.27 ал.3 от Правилника за приложение на Закона за хората с увреждания.

С искане изх.№ РД21-18/12.01.24г. Ректорът на ИУ-Варна е поискал удължаване на срока на изпълнението на предписанието, а с писмо изх.№ 24003816/18.01.24г. е уведомен, че срокът е удължен до 30.04.24г.

С протокол за извършена проверка № ПР2329220/30.08.23г. са дадени предписания на ИУ-Варна в разчетно-платежната ведомост за периода м.юли 2021г.-м.април 2022г. на Т. да се начисли трудово възнаграждение съобразно уговореното с допълнително споразумение от 16.01.2019г., съгласно чл.128 т.1 КТ вр.чл.118 ал.1 КТ, със срок на изпълнение- 02.10.23г. и в ПВТР работодателя да определи начинът на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при установеното сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбите на чл.4а, ал.3 вр. чл.9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.

От писмо изх.№ РД21-679/03.10.23г. се установява, че Ректорът на ИУ-Варна е предоставил в Дирекция „ИТ“-Варна описаните в писмото доказателства за изпълнение на приложени ПАМ по протокол № ПР 2329220/30.08.23г., вкл. протоколи за корекции на ведомости.

С писмо изх.№РД21-948/14.12.23г. са представени изисканите с призовка №2206/11.12.23г. документи, включително фиш за начислени възнаграждения в изпълнение на ПАМ, като съгласно обясненията за периода м.юли 2021г.-м.април 2022г. промените са съгласно уговореното трудово възнаграждение в допълнително споразумение от 16.01.2019г. и съгласно протокол за извършена проверка № ПР2329220 от 30.08.2023г.

Видно от определение №4381/21.11.23г. по гр.д.№ 2299/23г. на ВОС е приета за разглеждане въззивна жалба, подадена от ИУ-Варна против решение № 3223/23г. по гр.д.№13138/22г. на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 7651.96лв., представляваща сборна разлика от дължимото възнаграждение на посочения в решението служител за периода м.10.2019г.- 30.06.21г. и реално заплатеното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението, както и обезщетение за забава и разноски.

С решение № 7981/19.07.23г. по адм.д.№ 16/2023г. Върховният административен съд е отменил решението на Адм.съд-Варна по адм.д.№ 1923/21г. и отхвърлил оспорването по жалба на ИУ-Варна срещу принудителни административни мерки, обективирани в протокол № ПР2122085/29.07.21г. на Дирекция „ИТ“-Варна.

Видно от приложените с жалбата доказателства, Дирекция „ИТ“-Варна е уведомила жалбоподателя, че на 02.08.23г. започва проверка относно спазване на трудовото законодателство и за констатациите от която ще бъде издаден административен акт. Връчена е и призовка №1450/02.08.23г.

С писмо изх.№ РД21-549/08.08.23г. са представени доказателства относно последващ контрол на приложени ПАМ по протоколи № ПР 2122085/29.07.21г. и № ПР2234264/08.11.22г., както и по призовка №1450/02.08.23г. и са дадени писмени обяснения. Представен са и Правилник за определяне натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата, допълнителните споразумения към трудов договор, заповед за определяне на нормативи за натовареност на преподаватели, Вътрешните правила за организация на работната заплата в ИУ-Варна, Правилник за планиране и отчитане на натовареността на академичния състав. Представени са и фишове на Т. за м.10.23г.

Със заповед № З-1402/19.12.23г. на Изпълнителния директор на Дирекция „ИТ“- Варна е утвърдено изменение и допълнение на Процедурата за инспектиране. Представена е и Процедура „Прилагане на принудителни административни мерки, видно от която производство се образува, включително по инициатива на контролния орган /чл.404, ал.1 КТ/, като проверките се извършват задължително от минимум двама служители, единият от които задължително има правомощия на инспектор.

Представена е и заповед №РД14-24/07.02.23г. на Ректора на ИУ-Варна, с която е утвърден Правилник за вътрешния трудов ред, както и сигнал от Т. за неспазване на трудовото законодателства от 06.12.23г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес- адресат на акта, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в срок, поради което е допустима за разглеждане.

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл.168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е нищожен.

Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт, като нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Обявяването нищожността на акт няма конститутивно значение, тъй като нищо не изменя, не преустановява, а само констатира пълна незаконосъобразност. Основание за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице когато е налице толкова, тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, независимо, че притежава външни белези на административен акт, не поражда правни последици.

В АПК не са уредени изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление /например - поради липса на кворум/. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.

В случая контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ с протокол № ПР2347960/09.01.2024г. за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях и на основание чл.404, ал.1 т.1 КТ са дали задължителни предписания да се изплати на Т. начислената през м.октомври 2023г. сума, представляваща разликата между уговореното с допълнително споразумение от 16.01.19г. възнаграждение и изплащаното й в посочения в протокола период възнаграждение в по-малък размер.

Съгласно чл.404, ал.1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителните административни мерки по т.1 до т.12. Съгласно т.1 същите могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;

В случая мерките са наложени от материално и териториално компетентни контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Компетентността на контролните органи е уредена изрично.

Съгласно чл. 399, ал. 1 КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.

С ПМС № 313 от 05.10.2022 г. е приет Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно чл. 7, ал. 1 от същия, Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции „Инспекция по труда“. Съгласно чл. 16, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от Правилника дирекциите „Инспекция по труда“ осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство. В случая контролните органи - Д. Д. - началник отдел БТКД и М. И. М. - главен инспектор, съобразно нормативно регламентираните им правомощия, са дали задължително за изпълнение предписание на жалбоподателя за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство- по чл.128, т.2 от КТ.

Съгласно и Процедура „Прилагане на принудителни административни мерки, производство се образува, включително по инициатива на контролния орган /чл.404, ал.1 КТ/, като проверките се извършват задължително от минимум двама служители, единият от които задължително има правомощия на инспектор, както е в случая. С дадените предписания не се решава трудов спор, а същите са дадени съобразно компетентността на органа, който ги е дал, а именно предписание за изплащане на начислено от работодателя трудово възнаграждение. Освен това соченият от жалбоподателят трудов спор касае разлика между дължимо и изплатено трудово възнаграждение за друг период, предхождащ този, за който е начислено възнаграждението.

Няма пречка и контролните органи да извършват последващи проверки и да дават предписания за изпълнение, съобразно правомощията си. Предписанията са в рамките на компетентността на органите, тъй като касаят изплащане на начислено трудово възнаграждение.

Предвид горното предписанието е дадено от компетентен орган. Същото е в писмена форма. Съдържа фактически и правни основания, като твърденията за липса на мотиви са неоснователни.

Не са налице съществени процесуални нарушения, които да са от естество, че да водят до нищожност на оспорения акт, нито се установиха. Съществено нарушение на процесуалните правила, както бе посочено по-горе, може да доведе до нищожност, само ако е довело до липса на волеизявление на административния орган. Т. в случая не е налице.

Материалната незаконосъобразност може да доведе до нищожност само при пълна липса на предпоставките, визирани в материалноправната норма, когато актът е изцяло лишен от основание, когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая не се установяват. Оспореното предписание е издадено на основание чл.404, ал.1 т.1 КТ, която урежда прилагане на принудителни административни мерки в хипотезата по т.1. Следователно актът не е лишен от основание и основанието за издаване на такъв акт е изрично уредена в КТ- в цитираната разпоредба. Не е налице и пълна липса на предпоставките или условията на материалноправната норма. Напротив – констатирано е неизпълнение на задължение по чл.128 КТ в предвидените срокове и за отстраняване на констатираните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях е издаден обжалваният акт от контролният орган, на когото законът е възложил такава компетентност.

Не е налице и несъответствие с целта на закона. Имено законът е уредил изрично възможността за издаване на акта.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваният акт не страда от такива пороци, които да водят до неговата нищожност.

Актът е и законосъобразен. Не се оспорва, че като работодател жалбоподателят е начислил разликата между дължимото по цитираното допълнително споразумение трудово възнаграждение и изплатеното за посочения период в по-малък размер. Съгласно чл.128 т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Уговореното между страните трудово възнаграждение е с допълнително споразумение от 16.01.2019г. Даденото предписание не нарушава автономията на висшето училище, тъй като в случая висшето училище е адресат на предписание като работодател и за него важат изискванията на КТ. Всеки работодател определя автономно трудовото възнаграждение за длъжностите в предприятието си, но веднъж сключил трудов договор със служител не може да изменя едностранно основни елементи на трудовото правоотношение, сред които е и трудовото възнаграждение, независимо дали това е уредено във вътрешните му актове или не. Трудово възнаграждение може да се изменя само със съгласие на двете страни по трудовия договор и в този аспект по никакъв начин не е нарушена академичната автономност на жалбоподателя.

При издаване на акта са спазени основните принципи на административния процес. Същият е издаден в съответствие със закона, при спазване на изискванията за съразмерност, служебното начало, изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая. Вътрешните правила за формиране на работната заплата са ирелевантни в случая, тъй като е предписано работодателят да изплати начислената разлика между дължимото по трудовия договор /допълнително споразумение/ възнаграждение и изплатеното в по-малък размер такова.

Спазени са и принципите за истинност, равенство и безпристрастност, като са дадени предписания за преустановяване на нарушение на трудовото законодателство, а именно неизпълнение на задължение като работодател да изплати уговореното трудово възнаграждение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Икономически университет –Варна, Булстат *********, седалище и адрес на управление- [населено място], [улица], представляван от проф. д-р Е. П. С. –ректор против принудителни административния мерки, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2347960/09.01.2024г. на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

ОСЪЖДА Икономически университет –Варна, Булстат ********* да заплати на дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.