№ 186
гр. П., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка А.а
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100126 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 439, ал. 1 ГПК и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът – С. К. А., с постоянен адрес в гр. П., кв. „Т.“, бл. 18, ет. 6, ап. 17, ЕГН
**********, твърди, че е адресат на акт установяване на задължения по декларации
(АУЗД) с № АУ000775/18.10.2016 г., издаден от длъжностно лице на ответника.
Пояснява, че този акт касае задължения за главница от 744,90 лв., включващи данък
върху недвижим имот и такса за битови отпадъци, както и за лихва за забава от 234,91
лв., изчислена към 18.10.2016 г. Поддържа, че въз основа на акта е било образувано
изп. д. № 1534/22 г. на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) С. Б. (с рег. № 753 на
Камарата на ЧСИ /КЧСИ/). Смята, че визираните вземания са погасени по давност,
поради което не се дължат. Изтъква, че независимо от настъпилата погасителна
давност, в хода на изпълнителния процес от него е била събрана сумата от 1 430,90 лв.,
която ответникът трябва да му възстанови. Иска недължимостта на вземанията да бъде
призната за установена, а последната посочена сума да му бъде присъдена. Претендира
и съдебни разноски.
Ответникът – Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.
Б. ІІІ“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***, оспорва ищцовите претенции, настоява за
тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага
съображения, че: от вземанията, попадащи в обхвата на цитирания АУЗД, погасени по
давност са единствено онези, отнасящи се за 2011 г.; за останалите вземания давността
1
не е изтекла; събраната сума по принудителното изпълнение не подлежи на връщане,
въпреки частичното погасяване на вземанията по давност, защото ищецът има и други
задължения за местен данък и местна такса от същия вид, станали дължими след
издаването на акта.
Съдът приема следното:
1. По допустимостта на съдебното производство:
1.1.) Въпросът за допустимостта на предявените искове трябва да се счита за
положително разрешен, с оглед указанията, дадени в окончателното Определение №
1069/31.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 541/23 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, в което е
прието, че:
- „В депозираната искова молба и заявление вх. № 1822/24.02.2023 г.
ищецът е изложил в достатъчна степен факти и обстоятелства за квалифициране
на предявения иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.“;
- „Ако ищецът все пак уточни, че предявеният иск следва да се счита за
осъдителен такъв, едва тогава първоинстанционният съд следва да прецени
редовността и допустимостта на претенцията при такива поддържани
обстоятелства.“.
1.2.) След даване на поредни указания до ищеца от настоящия съдебен състав,
съобразно цитираното въззивно определение, същият (с уточнителните си молби с вх.
№ 10358/24.11.2023 г. и с вх. № 11157/19.12.2023 г.) изрично е заявил, че иска както
признаване за установено, че не дължи процесните вземания, така и присъждане на
гореспоменатата сума от 1 430,90 лв.
1.3.) При разглеждане на частни жалби въззивната инстанция е длъжна да реши
въпроса по жалбата по същество (чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК). В случая от страна на
въззивната инстанция е приета допустимост на установителния иск и не е приета
недопустимост на осъдителната претенция, каквато беше приета от сегашния
първоинстанционен състав, в по-рано постановеното прекратително определение.
Следователно и с оглед това произнасяне на въззивния съд, понастоящем и двата
предявени иска трябва да се квалифицират като допустими.
2. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
2.1.) В принципен порядък длъжникът по едно изпълняемо вземане може да го
оспорва по исков ред, основавайки се на факти, настъпили след приключване на
съдебната процедура, в която е било издадено изпълнителното основание (чл. 439
ГПК). Типичен пример в тази насока е погасителната давност, когато тя е изтекла след
издаването на последното. Съгласно правилата за разпределението на
доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1
ГПК), в една такава ситуация ищецът е длъжен да проведе пълно доказване относно
2
началния момент, от който давността е започнала да тече, докато ответникът трябва да
установи обстоятелства, имащи за последица прекъсване и/или спиране на давностния
срок.
2.2.) Уважаването на втория иск пък е детерминирано от кумулативното наличие
на две предпоставки – получаването от ответника, за сметка на ищеца, на материалното
благо, което е предмет на иска, и началната липса на основание за имуществено
разместване от такъв порядък. Тук ищецът е нужно да докаже получаване от страна на
ответника на съответното имуществено благо за негова сметка, а ответникът –
релевираните основания, обосноваващи имущественото разместване.
2.3.) Фактологията, значима за произнасянето по разглеждания спор, е следната:
2.3.1.) С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са
отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства, че:
- Спорните вземания са предмет на горецитирания АУЗД, издаден
срещу ищеца от длъжностно лице на ответника.
- Въз основа на този акт е било образувано посоченото изпълнително
дело.
2.3.2.) Самият АУЗД е приобщен към доказателствения материал и от
съдържанието му е видно, че:
- С него са били установени публични задължения на ищеца за данък
върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), въз основа на
декларация с вх. № 1911/30.08.2010 г., подадена от него до Общинска администрация –
гр. П., отдел „Местни данъци и такси“.
- Публичните задължения касаят недвижим имот в гр. П., ул. „Деде
Агач“ № 4 и се отнасят за периода 2011 г. – 2016 г.
- Конкретният им размер по години е:
= за 2011 г.: главница за ДНИ – 31,30 лв., лихва върху ДНИ –
16,40 лв., главница за ТБО – 122,69 лв., лихва върху ТБО – 64,30 лв.;
= за 2012 г.: главница за ДНИ – 31,14 лв., лихва върху ДНИ –
13,09 лв., главница за ТБО – 121,43 лв., лихва върху ТБО – 51,06 лв.;
= за 2013 г.: главница за ДНИ – 30,73 лв., лихва върху ДНИ –
9,78 лв., главница за ТБО – 119,85 лв., лихва върху ТБО – 38,16 лв.;
= за 2014 г.: главница за ДНИ – 30,57 лв., лихва върху ДНИ –
6,64 лв., главница за ТБО – 119,22 лв., лихва върху ТБО – 25,87 лв.;
= за 2015 г.: главница за ДНИ – 30,41 лв., лихва върху ДНИ –
3,49 лв., главница за ТБО – 33,45 лв., лихва върху ТБО – 3,86 лв.;
= за 2016 г.: главница за ДНИ – 15,12 лв., лихва върху ДНИ –
0,46 лв., главница за ТБО – 58,99 лв., лихва върху ТБО – 1,80 лв.
2.3.3.) С известие за доставяне от 24.10.2016 г. ищецът лично е получил
препис от обсъждания АУЗД, като от негова страна няма нито твърдения, нито
3
доказателства за инициирано обжалване по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4,
ал. 5 ЗМДТ, поради актът трябва да се счита за влязъл в законна сила.
2.3.4.) По молба на ответника от 20.07.2021 г. и въз основа на цитирания
АУЗД е било образувано изп. д. № 147/21 г. на ЧСИ М. В. (с рег. № 797 на КЧСИ),
което е било препратено, на основание 427, ал. 1, т. 5 ГПК на ЧСИ С. Б. (поради
обстоятелството, че постоянният и настоящият адрес на длъжника са в гр. П.). По този
повод в кантората на последния ЧСИ е било образувано цитираното изп. д. № 1534/22
г.
2.3.5.) Копие от материалите, включени в изпълнителното дело на ЧСИ Ст.
Б., също са приети като писмени доказателства и от тях става ясно, че:
- Със запорни съобщения от 17.08.2022 г. съдебният изпълнител е
наложил запори върху вземания на ищеца към три финансови институции – „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Айкарт“ АД, както
и запор върху трудовото му възнаграждение – при работодателя „Управление на
движението на влаковете и гарова дейност“ – гр. София.
- С молба от 30.08.2022 г., подадена от процесуален представител на
настоящия ищец, в качеството му на длъжник по изпълнението, е поискано от ЧСИ Б.
изпълнителната процедура да бъде прекратена, тъй като давността за вземанията е
изтекла.
- В резултат на запора на вземания към „Централна кооперативна
банка“ АД по изпълнителното дело са постъпили парични средства, от които на
ответника са били преведени общо 1 358,90 лв., както следва:
= 321,12 лв., на 27.09.2022 г.;
= 340,94 лв., на 27.09.2022 г.;
= 628,34 лв., на 27.10.2022 г.;
= 68,50 лв., на 02.12.2022 г.
- С молба от 08.11.2022 г. ответникът е поискал прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като е получил изпълнение за всички суми, дължими по
процесния АУЗД.
- С постановление от 02.12.2022 г. ЧСИ Б. е прекратил
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
- Прекратителният акт на органа по принудителното изпълнение е бил
съобщен на страните в изпълнителния процес и не е бил обжалван, поради което е
влязъл в сила.
2.3.6.) Съобразно 5 бр. приходни квитанции, приложени към писмения
отговор на исковата молба и неоспорени от ищеца, ответникът е осчетоводил 1 290,40
лв. от преведените му от ЧСИ Б. суми, за погасяване на задължения на ищеца,
свързани с ДНИ и ТБО за периода 2012 г. – 2017 г.
2.4.) Установените факти, преценени на плоскостта на нормативните
4
разпоредби, приложими към конкретния казус, създават опора за юридическите
заключения, че:
2.4.1.) Данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битовите отпадъци
представляват публични общински вземания (чл. 162, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 3 предл. 2
ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1 т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ).
2.4.2.) Всички публични вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок (т. нар. „обикновена давност“), считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се платят, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок (чл. 171, ал. 1 ДОПК). С изтичането на 10-годишен давностен срок (т.
нар, „абсолютна давност“), считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати съответното публично задължение, се погасяват всички
публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно
по искане на длъжника.
2.4.3.) Обикновената давност се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане и/или с предприемането на действия по
принудително изпълнение (чл. 172, ал. 2, изр. 1 ДОПК), а от прекъсването й започва да
тече нова давност (чл. 172, ал. 3 ДОПК). Образуването на изпълнително дело за
събиране на публични вземания не води до прекъсване на давността, като нейното
прекъсване при предприемането на действия по принудително изпълнение е относимо
само към осъществяването на конкретни изпълнителни действия, чрез прилагането на
съответните изпълнителни способи (съобр. мотивите и диспозитива на Тълкувателно
решение № 7/15.04.2021 г. по тълк. д. № 8/19 г., ОСС на ВАС).
2.4.4.) В контекста на казаното дотук погасителната давност за процесните
публични задължения настъпва, както следва:
- за задълженията от 2011 г. давността е започнала да тече на
01.01.2012 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2017 г., а абсолютната
давност – на 02.01.2022 г.;
- за задълженията от 2012 г. давността е започнала да тече на
01.01.2013 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2018 г., а абсолютната
давност – на 02.01.2023 г.;
- за задълженията от 2013 г. давността е започнала да тече на
01.01.2014 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2019 г., а абсолютната
давност – на 02.01.2024 г.;
- за задълженията от 2014 г. давността е започнала да тече на
01.01.2015 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2020 г., а абсолютната
давност – на 02.01.2025 г.;
- за задълженията от 2015 г. давността е започнала да тече на
01.01.2016 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2021 г., а абсолютната
5
давност – на 02.01.2026 г.;
- за задълженията от 2016 г. давността е започнала да тече на
01.01.2017 г., при което обикновената давност изтича на 02.01.2022 г., а абсолютната
давност – на 02.01.2027 г.
2.4.5.) Издаването на АУЗД на 18.10.2016 г. е довело да прекъсването на
обикновената давност, на основание чл. 172, ал. 2, изр. 1 ДОПК, и оттогава е започнала
да тече нова обикновена 5-годишна давност за задълженията от 2011 г., от 2012 г., от
2013 г., от 2014 г. и от 2015 г., която изтича на 19.10.2021 г. За задълженията от 2016 г.,
както беше казано, обикновената давност е започнала да тече на 01.01.2017 г. и изтича
на 02.01.2022 г.
2.4.6.) Единствените изпълнителни действия, които могат да доведат до
последващо прекъсване на обикновената давност, са запорите, наложени от ЧСИ Б. на
17.08.2022 г. Към този момент обикновената давност вече е била изтекла за всички
изпълняеми вземания, а за онова от 2011 г. е била изтекла и абсолютната давност.
2.4.7.) Ищецът, в качеството му на длъжник по изпълнението, обаче не е
релевирал изтичането на приложимите давностни срокове пред съдебния изпълнител
по надлежния начин, преди вземанията да бъдат изпълнени, по повод на което е нужно
да се отчете, че:
- Принудителното събиране на неплатени публични общински
вземания може да се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от
съдебни изпълнители по реда на ГПК (чл. 4, ал. 2, изр. 2 ЗМДТ).
- Когато се извършва принудително изпълнение по ГПК, съдебният
изпълнител няма правомощие да прилага давността служебно, нито е оправомощен да
се произнася по искания на длъжника за нейното прилагане (по аргумент от чл. 433
ГПК).
- Компетентен да се произнесе по въпроса за погасителната давност на
вземане, което е подложено на принудително изпълнение по реда на ГПК, е само съдът
(чл. 439 ГПК). Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника именно в
хипотези, при които липсват материалноправните предпоставки на изпълнителния
процес, и се явява съпътстваща същия процес защита, регламентирана неслучайно в
Глава тридесет и девета на ГПК („Защита срещу изпълнението“).
- Ето защо при принудително изпълнение, развиващо се по ГПК,
погасяването на изпълняемото вземане по давност трябва да бъде релевирано по
установения ред (чрез иска по чл. 439 ГПК, като при нужда се заяви и обезпечение по
чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно ГПК) преди вземането да бъде изпълнено, щом като
самата давност не може да бъде приложена служебно от съдебния изпълнител.
2.4.8.) В настоящия казус ищецът, като длъжник по изпълнението, е
релевирал надлежно искане за прилагането на погасителната давност спрямо
процесните изпълняеми вземания едва при образуване на сегашното дело, което е
6
станало на 25.01.2023 г., т. е. след като вземанията вече са били изпълнени. При това
положение последващото отричането на тяхната дължимост по давност е лишено от
юридическа логика, поради което е очевидно, че искът по чл. 439 ГПК няма как да
намери приложение тук. С оглед на задължителните указания, дадени от въззивната
инстанция, че този иск трябва да бъде разгледан по същество от сегашния
първоинстанционен съдебен състав, единственият правно-логичен изход от така
възникналата ситуация е негово отхвърляне.
2.4.9.) Този процесуален резултат по първия иск води до отхвърляне и на
осъдителната искова претенция, насочена към връщане на суми, събрани в
изпълнителния процес. Няма основание за тяхното възстановяване, макар събирането
им да е станало след финализирането на давността, щом като длъжникът не е заявил
изтичането й по съответния ред, а съдебният изпълнител не е имал право да я съобрази
служебно.
2.4.10.) Налице е и друго основание за отхвърляне на осъдителния иск.
Връщането на недължимо събрани публични вземания, в това число и на общинските
такива, се осъществява по специалната процедура за прихващане и възстановяване,
уредена от данъчното законодателство (чл. 128, ал. 1 във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 1, предл.
1 и т. 3, предл. ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 – ал. 5 във вр. с чл. 9б ЗМДТ). Следователно
съществуването на особена законодателна уредба в коментираната хипотеза изключва
възможността в правната сфера на ищеца да е възникнало субективно гражданско
материално притезателно право, произтичащо от неоснователното обогатяване по чл.
55 ЗЗД.
3. По съдебните разноски и дължимата държавна такса:
3.1.) Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ответника
(чл. 78, ал. 3 ГПК). Те възлизат на 100 лв. и са формирани от юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006
г.).
3.2.) Тъй като предявените искове (отрицателен установителен иск, чийто
материален интерес е 979,81 лв., и осъдителен иск, с материален интерес от 1 430,90
лв.) са в условията на обективно съединяване от кумулативен тип, ищецът дължи
държавна такса по всеки от тях (чл. 72, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /приета с ПМС №
38/27.02.2008 г./). Така общият размер на дължимата такса е 107,24 лв., а внесената
такава е 57,60 лв., което налага ищецът да заплати дължимия остатък от 49,64 лв. (чл.
77 ГПК).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
7
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно (кумулативно) съединените искове, предявени от С.
К. А., с постоянен адрес в гр. П., кв. „Т.“, бл. 18, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, против
Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б. ІІІ“ № 24, с код по
БУЛСТАТ ***, с които се претендира:
- на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено, че С.
К. А. не дължи на Община П. сумите от 744,90 лв. – главница, и 234,91 лв. – лихва
за забава, изчислена към 18.10.2016 г., за които е бил издаден акт за установяване на
задължения по декларации с № АУ000775/18.10.2016 г. на Община П. и за които суми е
било образувано изп. д. № 1534/22 г. на частния съдебен изпълнител С. Б. (с рег. № 753
на Камарата на частните съдебни изпълнители);
- на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, Община П. да бъде осъдена да
заплати на С. К. А. сумата от 1 430,90 лв. – недължимо събрана сума по цитираното
изпълнително дело.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. К. А., с постоянен адрес в гр. П.,
кв. „Т.“, бл. 18, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, да заплати на Община П. , със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б. ІІІ“ № 24, с код по БУЛСТАТ ***,
сумата от 100 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, С. К. А., с постоянен адрес в гр. П., кв.
„Т.“, бл. 18, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., сумата от 49,64 лв. –
невнесен остатък от дължимата по делото държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8