Решение по дело №854/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 460
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220200854
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 24.07.2019 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 01.07.2019 година в състав:

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.БИШУРОВ

 

при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия  Бишуров АНД № 854/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „Н.Д.П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.С., обл.Пазарджик, представлявано от управителя  Д.Х.П.против НП № 426627-F472722 от 08.04.2019 год. на началник Отдел „Оперативни дейности”- Пловдив при ЦУ на нАП-София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 600лв. /шестстотин лева/ на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска. Извършването на вмененото нарушение не се оспорва от формална страна, но се навеждат доводи за наличието на маловажен  случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява неговият управител лично, като поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната основателност.   

Въззиваемата ТД на НАП Пловдив, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП.

 Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след извършена проверка от служители на НАП на 14.02.2019г. в 14.50 часа в търговския му обект – магазин за хранителни стоки и облекло, находящ се в с.С., обл. Пазарджик ул. „***” № 39, при която се установило следното:

„Н.Д.П.” ЕООД, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., издадена от МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не е регистрирало, чрез операцията „служебно въведени”, промяната на касовата наличност в размер на 50.50 лева представляваща парични средства въведени пари, които не са били отразени.

На основание чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13-12-2006г., извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въвеждане” и/или „служебно извеждани” суми.

Извършена е била проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство - /фискален принтер/ модел „DATECS DP 25-KL”, с индивидуални номера на ФУ DT492919 и с ФП 02492919. В хода на проверката била констатирана положителна разлика в размер на 50.50 лева, представляваща разлика между наличността по документи /дневни финансови отчети/ в размер на 335.10 лв. и фактическата наличност в размер на 385.60 лв. Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите извън продажби „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. От даденото от присъстващата по време на проверката Н.В.П., в качеството й на продавач- консултант обяснение, станало ясно, че сумата от 50.50 лева по установената разлика, са били парични средства, с които се започнала работата на обекта в началото на деня, а неизползването на функцията „служебно въвеждане” на тези парични средства във ФУ било поради незнание.

Така установеното нарушение не водело до неотразяване на приходи.

Нарушението било констатирано при извършената проверка на горепосочената дата, която била обективирана с ПИП № 0408424 /14.02.2019 г.

За констатираното нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,  против дружеството бил съставен АУАН № F472722/18.02.2019 год.   Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 12.04.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 17.04.2019 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активнолегитимирано лице, т.е. с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на 33 ал.1 от Наредба Н-18, която  правна  норма императивно предвижда, че: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми”.

Въпросната наредба е издадена на основание чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, която разписва, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

От всичко това следва, че неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., при което деянието правилно е квалифицирано по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Тази правна норма пък сочи, че извън случаите по ал. 1 се налагат конкретно посочени санкции на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, но когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по алинея ***.

Категорично стана ясно от събраните по делото доказателства, че деня на проверката, в наличното в обекта фискално устройство описано подробно по-горе, дружеството не е регистрирало всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени суми”. Този извод бил направен, след като станало ясно, че в фактическата наличност в касата на обекта била 385.60 лева, а разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ – 335.10 лева, като се формирала положителна разлика от 50.50 лева.

Установи се също така, че тази сума /50.50 лева/ е била начална сума, т.е. начална касова наличност за деня, като служителят в дружеството – Н. П./продавач-консултант/ надлежно я е била отразила, т.е. вписала като такава в книгата за дневния финансов отчет /КДФО/ за 14.02.2019г. /лист 106 от делото/ и това станало ясно на проверяващите.  Поради незнание обаче, гореспоменатата не била отразила тази сум във функциониращото в обекта ФУ посредством операцията „служебно въведени” суми в началото на работния ден.

С оглед на всичко това съдът намира, че констатираното от формална страна запълва състава на административното нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл.118 ал.4, т.1 и с  чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, но поради явно незначителната си степен на обществена опасност нарушението съставлява маловажен случай. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.9 ал.2 от НК, тъй като извършеното се характеризира с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Факт е, че нарушението е извършено за първи път, както и че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения. Факт е,  че сумата от установената положителна разлика в касовата наличност е била отразена като начална за деня в КДФО за 14.02.2019г. и това е станало още преди проверката. При това положение е несъмнено, че установената разлика в касовата наличност отразена във ФУ и фактическата такава, не се е формирала в резултат на укрити приходи посредством извършени продажби с неиздаден за тях касов бон. Също така, отразяването на сумата от 50.50 лева като начална в КДФО не е затруднило или препятствало по никакъв начин проверяващите да установят произхода и стойността на средствата в касата на дружеството, а целта на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредбата е да се даде възможност за т. нар.  „засичане на средствата” отразени като налични и фактически наличните в касата. Тази цел е била постигната, макар че отразяването на сумата е станало по реда на чл.33 ал.2 от Наредбата, което в случая не е било съвсем правилно, доколкото ФУ в обекта на дружеството е притежавало операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, т.е. не е било налице изключението по чл.33 ал.2 от споменатата вече наредба. В крайна сметка обаче, от извършеното нарушение не са настъпили каквито и да било вредни последици нито за фиска, нито за дейността на проверяващите органи от приходната администрация.

Очевидно е, че АНО не е отчел всички гореописани обстоятелства, т.к. в противен случай не би пристъпил към издаване на НП, а би предупредил нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Вече се каза, че преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ОТМЕНЯ  НП № 426627-F472722 от 08.04.2019 год. на началник Отдел „Оперативни дейности”- Пловдив при ЦУ на нАП-София, с което на „Н.Д.П.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.С., обл.Пазарджик, представлявано от управителя  Д.Х.Пашов, на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

 

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: