№ 1025
гр. Перник, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100147 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Й. Б. Н., ЕГН
**********, ************ за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 8317,21 лева - представляващи
главница по договор за потребителски кредит № 2376837/10.08.2016 г. за периода от
07.07.2019 г. до 07.05.2022 г. (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на задължението; 607,27 лева
представляваща договорна лихва за периода от 07.07.2019 г. до 20.08.2020 г. и 1018,40
лева представляваща обезщетение за забава считано от 08.07.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд – 25.10.2021 г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5488/2021 г. по описа на
Районен съд Перник.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
Приложение 1 от 20.08.2020 г., подписано към индивидуален договор за прехвърляне
на вземания от същата дата, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 02.11.2018 г., по силата на което е придобил процесното вземане от
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД. Допълва, че ответникът е надлежно
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди, че в негова полза е учредено
пълномощно да извърши съобщаването на цесията, поради което е изпратил
уведомление в горния смисъл. Прави изявление за съобщаване на цесията и
предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба и приложенията към нея.
Конкретно сочи, че на 10.08.2016 г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД и ответника е сключен Договора. Размерът на предоставения с този договор
кредит бил 15 013,06 лева, като не е начислена такса за разглеждане на заявлението и
такава за застраховка. Договорено било ответникът да заплаща възнаградителна лихва
1
с фиксиран размер, чиято обща стойност била 9751,73 лева за срока на договора, като
всички суми следвало да бъдат възстановени в рамките на 69 анюитетни месечни
вноски, първата от които е дължима на 07.09.2016 г., а последната на 07.05.2022 г.
съгласно изготвения погасителен план. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и ответникът е уведомен на
02.09.2020 г. С оглед на твърдяната забава е начислено и обезщетение за забава в
горепосочения размер и период.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор извън срока по чл. 131 ГПК, но доколкото
възраженията му касая валидността на Договора – обстоятелство, за което съдът следи
служебно, същите следва да бъдат възпроизведени в краткост и по един път, доколкото
страната повтаря едни същи възражения многократно.
В защитната си теза намира Договора за недействителен, вкл. този за цесия, тъй
като не е спазено изискването на чл. 26 ЗПК – не е уговорено право на кредитора да
прехвърля вземанията си, а чл. 13, т. 6 от приложените общи условия е неравноправна
на основание чл. 143, т. 15 ЗЗП, а и същите касаели друг договор. Договорът бил
нищожен и поради липса на съгласие, тъй като не носел подпис на ответника. Също
така не било спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК минимално допустимия размер
на шрифта да е не по – малък от 12, не е посочен срок на договора, методика за
изчисляване на референтен лихвен процент и ГПР, както и бил неразбираем.
Представения погасителен план не съдържал задължителни реквизити на закона.
Договорът противоречал и на добрите нрави, тъй като уговорката за размера на
възнаградителната лихва бил твърде висок.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни, приемайки че дължи само чистата стойност по кредита.
В съдебно заседание ищецът не се представлява и изразява писмено становище
като поддържа предявените искове.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1)
валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника,
предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните
вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). изпадане на ответника
в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е станал титуляр на сочените вземания на
твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и
уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други
правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
2
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
С определение на съда от 03.02.2022 г. производството по делото относно
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове е прекратено, поради
което същите не подлежат на разглеждане.
Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална
легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за
цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
По делото е представен рамков договор за цесия от 02.11.2018 г., сключен межди
цедента „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и цесионера „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД. Този договор по своя характер определя съдържанието на един
бъдещ договор и улеснява бъдещото сключване на основния договор, но сам по себе си
не е източник на права и задължения. Съгласно параграф 2 от този договор,
конкретните вземания следва да бъдат описани в Приложение 1, което е неразделна
част. По делото е представен и индивидуален договор за цесия от 20.08.2020 г.,
сключен межди цедента „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и цесионера
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, както и Приложение 1, съдържащо
множество заличени записвания и едно незаличено. От него се установява, че ищецът е
придобил вземане с длъжник ответника.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие
спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в представеното
изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015
на второ т.о. ВКС.
При установената фактическа обстановка и приложимо право съдът намира, че
възражението на ответника относно недействителността на цесията е неоснователно и
голословно. В чл. 13, ал. 6 от ОУ е предвидена изрична възможност кредиторът да
прехвърли правата си по Договора, поради което не е нарушена забраната по чл. 26, ал.
1 ЗПК. Хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 15 и няма нищо общо с тази договореност, тъй
3
като тя прогласява за неравноправна клауза, която налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера
като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за
съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията
от цедента, което е върнато като непотърсено. Такова изявление е направено и с
връчването на препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните
изявления в тази насока на цедента, и това на цесионера в качеството му на
упълномощени лице съгласно приложеното по делото пълномощно.
При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер
предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
По повод служебно допуснатата и приета СТЕ вещото лице е установило, че
размера на шрифта в Договора и общите условия е 12, като отделни думи и изречения
са с шрифт 8 и 9. Погасителния план е с размер 9. Вещото лице е установило също, че
документите са в мащаб 62%. Съдът кредитира експертизата като обосновано,
обективно и компетентно изготвена, отговаряща на всички поставени задачи и която е
неоспорена от страните.
От заключението по СТЕ настоящият състав приема, че представения по делото
Договор е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, доколкото по
делото се установи, че не всички елементи на договора са с еднакъв по вид размер
шрифт. Дори да се приеме, че табличните полета в общите условия, които съдържат
декларации от ответника, че не са част от същественото значение на Договора, както и
че мащабирането, при което се запазва височината на шрифта, не съставляват
нарушение на императивната разпоредба, то изготвянето на погасителен план под
шрифт размер 12, неминуемо рефлектира върху валидността на Договора. В този
смисъл е и определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 (******** С.А.П. срещу Т. Г.
М.), в което е постановил, че чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директивата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която да налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
При този правен извод е безпредметно да бъдат обсъждани другите възражения
за недействителност на Договора, стандартно правени от ответниците по този тип дела,
доколкото целеният правен ефект е вече приет за установен от съда.
Констатираното противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, по силата на
чл. 22 от ЗПК е предпоставка договорът да се счита за недействителен, а съгласно чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него
– особена последица, с оглед общо приложимото право при недействителност на
договор.
4
В тази връзка, съдът приема, че чистата стойност по кредита е 15013,06 лева.
съгласно уговореното в Договора.
Ищецът е твърдял, че е настъпила предсрочна изискуемост по Договора. Това
обстоятелство в случая е ирелевантно, тъй като се претендират вноски с падеж до
07.05.2022 г., което е преди датата, на която съдебното дирене е приключено.
Обявяването на предсрочната изискуемост влияе и на размера на възнаградителна
лихва, тъй като такава кредиторът може да начислява до този момент, но това отново е
ирелевантно, доколкото съдът достигна до правния извод, че Договорът е
недействителен и дължима по него е само чистата стойност.
По делото е изслушана и приета заключение по ССЕ, неоспорено от страните,
която съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че ответникът е
извършвал плащания по Договора в общ размер на 12600,37 лева. Ето защо
предявената главна претенция е основателна до размера от 2412,69 лева, а до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Изцяло неоснователна е претенцията за възнаградителна лихва по вече
изложените съображения и специална разпоредба на чл. 23 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При извода за основателност на чистото задължение по Договора, основателна е
акцесорната претенция за обезщетение за забава, чиято дължимост произтича пряко от
закона. От ССЕ се установи, че извършените плащания са в общ размер на 12600,37
лева, последното от които е на 13.04.2020 г. До 07.05.2020 г. са падежирали 45 месечни
вноски всяка по 217,58 лева (чиста стойност на главницата от 15013,06 лева, разделена
на срока - 69 месеца) на обща стойност 9791,10 лева. С остатъка от 2809,27 лева са
погасени следващи месечни вноски, поради което ответникът изпада в забава след 58-
ата вноска – или от 08.06.2021 г. В следващите месеци до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (25.10.2021 г.), ответникът е в забава, поради което
по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение. По правилото на чл. 162 ГПК
съдът изчисли, че дължимото се обезщетение за забава от 08.06.2021 г. до 25.10.2021 г.
– датата на заявлението е в общ размер на 93,82 лева за която сума предявеният иск
следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 397,92 лева за ДТ в исковото и заповедното производства
и 550,00 лева депозит вещо лице. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева за исково и заповедно
производства.
При този изход от спора, на ищеца се дължат разноски в размер на 276,78 лева
от доказания в размер съобразно изхода от спора за исково и заповедно производства.
Ответникът също е претендирал разноски, но такива от него не са сторени.
Следва да бъде присъдена сума в размер на 300,00 лева в полза на процесуалния
представител, оказал безплатна правна помощ, изразяваща се в изготвяне на бланков
отговор на искова молба извън срока по чл. 131 ГПК.
В светлината на гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл 23 ЗПК че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 съществува изискуемо вземане
срещу Й. Б. Н., ЕГН **********, ************** в размер на 2412,69 лева,
представляваща непогасена част от чистата стойност на кредита по договор за
потребителски кредит № 2376837/10.08.2016 г. за периода от 07.07.2019 г. до
07.05.2022 г., сключен с „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ведно със законна
лихва от 25.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 93,82 лева, представляваща лихва за забава за периода от 08.06.2021 г. –
начална дата на забава до 25.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
5488/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените срещу Й. Б. Н. искове за
приемане за установено, че в полза от Агенция за събиране на вземания” ЕАД
съществува изискуемо вземане за разликата над 2412,69 лева до пълния предявен
размер от 8317,21 лева - главница по Договора, за разликата над 93,82 лева до пълния
предявен размер от 1170,56 лева - обезщетение за забава в периода от 08.07.2019 г. до
07.06.2021 г., както и изцяло иска в размер на 607,27 лева - представляваща договорна
лихва за периода от 07.07.2019 г. до 20.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
5488/2021 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. Б. Н. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД сумите в размер на 276,78 лева – разноски в исковото и
в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да
заплати на адв. Д. М. сума в размер на 300,00 лева за оказаната безплатна помощ.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6