Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 02.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 26 май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и в присъствието на
прокурора ДИЛЯН
МИХАЙЛОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 75 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Х.Д.Д. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник С. М. ***, против Решение № 260087 от 04.02.2021 г.,
постановено по АНД № 1982/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-002984 от 30.09.2020 г.,
издадено от Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на Д. на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни
наказания „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца. Счита, че решението е неправилно поради
нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Иска от съда да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по
същество като отмени наказателното постановление.
Ответната страна в производството чрез процесуален представител – гл.
юрисконсулт Т. Йорданова, в депозирано по делото писмено възражение на
касационната жалба вх. № 267085 от 22.03.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон.
Решението на РС – Русе е правилно.
С АУАН, въз
основа на който е издадено оспореното пред РС – Русе НП, срещу жалбоподателя е
повдигнато обвинение за това, че на 08.09.2020 г. около 04:15 часа в гр. Русе,
на кръстовището на ул. „Хр. Г. Данов” и ул.„Княжеска“ отказва да бъде изпробван
с техническо средство за установяване употребата на алкохол. В акта е посочено
също така, че на водача е издаден Талон за изследване № 0038839. Констатираното
деяние е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП. Впоследствие с НП е ангажирана административнонаказателната отговорност
на Х.Д.Д., в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за това, че на 08.09.2020 г.
около 04:15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул.„Хр. Г. Данов” и ул.
„Княжеска“ отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Издаден е Талон за изследване № 0038839, като Д. не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване. За така описаното в АУАН и НП
деяние на основание приложимата санкционна норма на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Д. били наложени кумулативно административни наказания “глоба” в размер
на 2 000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Неоснователно е оплакването за постановяване на неправилен, поради
противоречие с материалния и процесуален закон, съдебен акт. Въззивният съд е
установил действителната фактическа обстановка и правилно е приложил
материалния закон. Първата съдебна инстанция правилно е ценила събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на тази правилна
преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че
по делото по несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа
обстановка, нарушението и авторството на деянието. Правилно е приложена относимата законова
разпоредба към установеното административно нарушение. В
хода на съдебното производство са събрани безспорни доказателства за това, че Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, а именно отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на алкохол.
Съобразно правната
норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и с глоба 2000 лв.
Цитираната административнонаказателна
разпоредба предоставя възможност на всеки водач да прецени дали да се подложи
на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване, което следва да му се издаде, както в случай че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на
водача е да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да бъде проверен за употреба на алкохол поне по
един от законоустановените способи за това, в противен случай същият следва да
бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Нарушението по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на
която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на
нарушението. Вярно е, че в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказът за
извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични
вещества или техни аналози, както и отказът да се изпълни предписанието за
медицинско изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази
алтернативност обаче е свързана със самия начин за установяване тяхната
употреба, тъй като всеки един от двата способа – чрез техническо средство/тест
или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, към който ред препраща чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По
същество тази правна норма предвижда административнонаказателна отговорност за
водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието
на алкохол и/или наркотици.
В конкретния случай безспорно се установява,
че Д. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а впоследствие
не е изпълнил и предписаното му медицинско изследване и вземане на биологични
проби за установяване на употребата на алкохол. В съставения АУАН,
актосъставителят е отразил единствено и само осъществилите се към този момент факти, а именно отказът на
лицето да бъде изпробван с техническо средство и обстоятелството, че на същия е
издаден талон за медицинско изследване, в който е отразен изборът на лицето и с
който изрично му е указано, че трябва да се яви в УМБАЛ „Канев“ АД, в срок до
40 минути от връчване на талона. Посочването в АУАН само и единствено на едната
от хипотезите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /тъй като към този момент само тя е
била налице/ и посочването впоследствие в НП и на двете хипотези не съставлява
съществено процесуално нарушение и по никакъв начин не е накърнило или
ограничило правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво
нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Към
момента на съставянето на АУАН е било обективно невъзможно в същия да бъде
посочено, че лицето не е изпълнило дадените му указания да се яви, за да му
бъде извършено медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, тъй
като към този момент тези факти от обективната действителност
не са се осъществили. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН административнонаказващият орган е извършил вменената му по закон
преценка на всички обстоятелства, установил е, че нарушителят не е изпълнил и
даденото му предписание за изследване и в съответствие с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е
издал наказателното постановление за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Въззивният съд е обсъдил и наложените за констатираното нарушение на
жалбоподателя наказания, като настоящата инстанция напълно споделя мотивите му
и в тази насока.
Оспореното
пред РС - Русе НП е издадено при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с приложимото материално право. Като е достигнал до тези изводи и
е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил правилно решение. То
следва да бъде оставено в сила.
С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР -
Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално
представителство в размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260087 от 04.02.2021 г., постановено по АНД № 1982/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-1085-002984 от 30.09.2020 г.,
издадено от Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе.
ОСЪЖДА Х.Д.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.