Решение по дело №75/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юни 2021 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20217200700075
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                    

 

гр. Русе, 02.06.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Административен съд - Русе, в публично заседание на 26 май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛЕНА ДЯКОВА

                            ДИМИТРИНКА

                            КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря              МАРИЯ СТАНЧЕВА          и в присъствието на прокурора                 ДИЛЯН МИХАЙЛОВ          като разгледа докладваното от съдия          БАСАРБОЛИЕВА       КАН дело № 75 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Х.Д.Д. ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник С. М. ***, против Решение № 260087 от 04.02.2021 г., постановено по АНД № 1982/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-002984 от 30.09.2020 г., издадено от Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на Д. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление. 

Ответната страна в производството чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Йорданова, в депозирано по делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 267085 от 22.03.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

         Становището на представителя на РОП е, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

Решението на РС – Русе е правилно.

С АУАН, въз основа на който е издадено оспореното пред РС – Русе НП, срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение за това, че на 08.09.2020 г. около 04:15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Хр. Г. Данов” и ул.„Княжеска“ отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол. В акта е посочено също така, че на водача е издаден Талон за изследване № 0038839. Констатираното деяние е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Впоследствие с НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на Х.Д.Д., в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за това, че на 08.09.2020 г. около 04:15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул.„Хр. Г. Данов” и ул. „Княжеска“ отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Издаден е Талон за изследване № 0038839, като Д. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. За така описаното в АУАН и НП деяние на основание приложимата санкционна норма на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Д. били наложени кумулативно административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Неоснователно е оплакването за постановяване на неправилен, поради противоречие с материалния и процесуален закон, съдебен акт. Въззивният съд е установил действителната фактическа обстановка и правилно е приложил материалния закон. Първата съдебна инстанция правилно е ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието. Правилно е приложена относимата законова разпоредба към установеното административно нарушение. В хода на съдебното производство са събрани безспорни доказателства за това, че Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а именно отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Съобразно правната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв.

Цитираната административнонаказателна разпоредба предоставя възможност на всеки водач да прецени дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, което следва да му се издаде, както в случай че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да бъде проверен за употреба на алкохол поне по един от законоустановените способи за това, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. Вярно е, че в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и отказът да се изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче е свързана със самия начин за установяване тяхната употреба, тъй като всеки един от двата способа – чрез техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По същество тази правна норма предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или наркотици.

 В конкретния случай безспорно се установява, че Д. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а впоследствие не е изпълнил и предписаното му медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на употребата на алкохол. В съставения АУАН, актосъставителят е отразил единствено и само осъществилите се към този момент факти, а именно отказът на лицето да бъде изпробван с техническо средство и обстоятелството, че на същия е издаден талон за медицинско изследване, в който е отразен изборът на лицето и с който изрично му е указано, че трябва да се яви в УМБАЛ „Канев“ АД, в срок до 40 минути от връчване на талона. Посочването в АУАН само и единствено на едната от хипотезите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /тъй като към този момент само тя е била налице/ и посочването впоследствие в НП и на двете хипотези не съставлява съществено процесуално нарушение и по никакъв начин не е накърнило или ограничило правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Към момента на съставянето на АУАН е било обективно невъзможно в същия да бъде посочено, че лицето не е изпълнило дадените му указания да се яви, за да му бъде извършено медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, тъй като към този момент тези факти от обективната действителност не са се осъществили. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган е извършил вменената му по закон преценка на всички обстоятелства, установил е, че нарушителят не е изпълнил и даденото му предписание за изследване и в съответствие с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е издал наказателното постановление за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Въззивният съд е обсъдил и наложените за констатираното нарушение на жалбоподателя наказания, като настоящата инстанция напълно споделя мотивите му и в тази насока.

Оспореното пред РС - Русе НП е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимото материално право. Като е достигнал до тези изводи и е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил правилно решение. То следва да бъде оставено в сила.

С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.

Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Реше­ние № 260087 от 04.02.2021 г., постановено по АНД № 1982/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-1085-002984 от 30.09.2020 г., издадено от Началник на Сектор ПП при ОД на МВР – Русе.

ОСЪЖДА Х.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                        

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                             

                                                     

                                                                         2.