Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.08.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8
състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №17793 по
описа за 2017
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „В.о.1„ ООД, с ЕИК: ......... със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Г.С.срещу „Е.С.“ АД /старо наименование
„Енерго – Про Мрежи“ АД/, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** Тауърс, кула Е, иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД да бъде обявен за окончателен предварителен договор, обективиран в чл.25, чл.29 и чл.45 от Договор за присъединяване на обект
към електроразпределителната мрежа №129/02.03.2006г. – ....... и допълнително
споразумение №1/16.07.2008г., за покупко-продажба на изградено
помещение за трафопост с площ от 25
кв.м., находящ се в жил. сграда в гр.Варна, кк.ССКЕ, ПИ пл.№..., и представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2569.170.1.86 по КККР на гр. Варна, както и за учредяване на сервитути за присъединителни
съоръжения – сервитутна зона към БКТП с обща площ от 21,45кв.м. и сервитут
за кабелна линия 20 кV общо с площ от 64 кв.м., срещу
заплащане на цена от 38430лв.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ поземлен имот пл. № ..., идентичен с УПИ IX-..., находящ се в гр.Варна, к.к. Св.Св. Константин и Елена“, целият с площ
от 2608.00 кв.м., предмет на нотариален акт № 164, том III, рег. № 5571, дело 475 от 23.12....г., на нотариус С.К., нотариус рег. № 446 на НК, вписан в
СВ-Варна, под акт № ..., том CXIV, вх. Рег. № ...,
дело ... на 27.12....г., закупен с инвестиционна цел, а именно за изграждане на
„Жилищна сграда с басейн“. Твърди се, че е отправил запитване до „Е.ОН България
Мрежи“ АД за възможността за присъединяване към електроразпределителната мрежа
на проектираната за изграждане „жилищна сграда с басейн“, като
електроразпределителното дружество е заявило, че ще бъде необходимо изграждане
на трафопост в поземления имот. Ищцовата страна се е съгласила с това условие и
между страните е сключен предварителен договор за присъединяване. Сочи се, че
съгласно издадено Разрешение № 48 от 10.05.2006г. на Главен Архитект на Община Варна, строителството на сградата е
започнало, и е приключило с въвеждане в експлоатация съгласно издаденото им от
РО „НСК“-Варна, Разрешение за ползване № ...от 05.03.2014г. На 02.03.2008 г.
между ищеца и ответника, е сключен окончателен Договор № 129/02.03.2006г. - .......,
съгласно който ответникът е поел задължението да присъедини към
електроразпределителната мрежа обект - „Жилищна сграда с открит басейн и
трафопост" с административен адрес: гр.Варна, бул. „Княз Борис Първи"
№ 358, к.к. ССКЕ, изградена в УПИ IX-..., кв.6, чрез
изграждане на следните присъединителни съоръжения: Трафопост
20/0,4kV, 2x800VA, съгласно разработен проект, Разкъсване на кабел тип
САХЕкТ 3x1x185 мм2 извод „Ч", между ВС „ССКЕ" и ТП №549
„Черноморец, захранващи линии НН от табло НН на трафопоста до табла ТЕМЗ,
електромерни табла - тип ТЕМЗ, монтирани на кота „0", на достъпни места за
обслужване на общите части. Твърди се, че към датата на издаване на разрешение
за ползване на „Жилищна сграда с открит басейн и трафопост" ищцовото
дружество е изпълнило всички изисквания, поставени като условие в цитирания
договор, за да пристъпи ответникът към изпълнение на задължението си за
закупуване на изградените от ищеца присъединителни съоръжения и прехвърляне на
техните сервитути при цена, определена от независим оценител, назначен от
ответното дружество. Твърди се, че въпреки отправените множество покани от
ищцовата страна, към днешна дата ответникът не е изпълнил цитираните
задължения. Сочи се, съгласно чл.25, чл.29 и чл.45 от подписания между страните
Договор № 129/02.03.2006г. - ....... за присъединяване на обект на потребител
към електроразпределителната мрежа касателно „Жилищна сграда с открит басейн и
трафопост", ищцовата страна е поела ангажимент, в качеството j на собственик на имота да учреди право на строеж за трафопост (25,00
кв.м), сервитут за трафопост (21,45 кв.м) и сервитут на ел. канална мрежа
(64,00 кв.м) в полза на „Е.ОН България Мрежи" АД. Ищцовата страна е
представила посочените в договора документи, необходими за изповядване на
сделката и със заявление SAP № 151419610068.
Сочи се, че ищецът е имал готовност да учреди в полза на „Е.ОН България
Мрежи" АД, право на строеж за трафопоста (25,00 кв.м), сервитут за
трафопоста (21,45 кв.м) и сервитут на ел. канална мрежа (64,00 кв.м). Твърди
се, че определянето на цената за учредяването на сервитутната зона и правото на
строеж, е извършена от експерт предложен от страна на ответника, която съгласно
изготвената експертиза към 07.08.2008г. за трансфера на тези права е определена
пазарна стойност в размер на 38 430 лв. /без ДДС/. За удостоверяване на
постигнатото съгласие за цената по сделката - 38 430 лв. /без ДДС/ между „Е.ОН
България Мрежи" АД и ищеца е подписан протокол. След този протокол,
действията по учредяване право на суперфиция и сервитутни права, са били
преустановени от ответника по неизвестни за ищеца причини. Сочи се, че с писмо
от страна на ищеца с изх.№ 19 / 18.08.2015г., ответната страна е поканена да
окаже необходимото съдействие, за приключване на сделката, индивидуализирана в
чл.25, чл.29 и чл.45 от Договор № 129/02.03.200бг. - ....... и протокол (без дата). Отговор по този покана
ищецът не е получавал. Сочи се, че като резултат - несобственик, в лицето на
„Е.ОН България Мрежи" АД, за периода след 05.03.2014год. (датата на
въвеждане на сградата и съоръженията в експлоатация) до настоящия момент,
ответната страна ползва собственост на „В.О.1" ООД за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, като си
спестява разход. Поддържа се, че нормата на чл.58 от Договора за присъединяване
съдържа препратка, както към правата и задълженията на страните да прехвърлят
собствеността на присъединителните съоръжения, изброени в чл.2, така и към
тези, свързани с прехвърляне на сервитутни права върху недвижимостите, посочени
в договора. Моли се за уважаване на предявения иск. В открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Заявява, че
предварителният договор, който желае да се обяви за окончателен, е обективиран
в текстовете, изложени в молбата му от 12.10.2017г., а именно чл.14, 22, 25,
29, 32, 35, 41 и 45 от договора за присъединяване на обект към
електроразпределителната мрежа и протокол за споразумение по цената на
сделката. В последното по делото съдебно заседание, заявява, че в случай че се
приеме, че заплащането на цена за достъп има касателство към настоящото
производство, ищецът на 02.04 е отправил изявление за прихващане. По отношение
площта на сервитутната зона, заявява в евентуалност, че тя следва да бъде
определена съобразно заключението на вещото лице на 29 кв. м. за първата
сервитутна зона и 75 кв.м. за втората сервитутна зона, а цената, която
претендира за прехвърляне на вещните права, съобразява с дадената оценка на
инж. Б. от 37 390лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответната
страна „Е. С.“ АД, с който се оспорват
предявените искове. Излагат се аргументи за нередовност на исковата молба. Сочи
се, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан. Твърди се, че за „Варна Ойл 1" ЕООД потестативното
преобразуващо право да се иска сключване на окончателен договор не е
възникнало, защото дружеството е неизправна страна по договора за
присъединяване. Сочи се, че твърдените уговорки, имащи характер на
предварителен договор, подлежат на тълкуване. За да се установи върху какво те
са се споразумели и какво са искали да постигнат отделните уговорки от
договора, следва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка да се схваща в
смисъл произтичащ от целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността.
Твърди се, че между страните по настоящото дело е налице сключен Договор за
присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа №
129/02.03.2006г., като редът за присъединяване към съответната разпределителна
мрежа е регламентиран в Закона за енергетиката и Наредба № 6 за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически, приложими по отношение на Договор №
129/02.03.2006-....... Процедурата за присъединяване е започнала още през
2006г. със сключването на Предварителен договор № 129 за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Варна" АД. През
2008г. между „Е.ОН България Мрежи АД и ищцовото дружество е сключен Договор №
129/02.03.2006-......., в който са определени необходимите условия за
присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект: Жилищна сграда, за
която има издадено Разрешение за строеж № 48/10.05.2006г. с местонахождение:
гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена", УПИ IX-..., кв.6. Постигнато е съгласие, че всички присъединителни съоръжения, описани
в договора, ще бъдат изградени от „В.О.1" ООД на основание чл. 20, ал.5 от
Наредба № 6 за присъединяване
на производители и потребители на ел. енергия към преносната и
разпределителните мрежи /НППЕЕПРЕМ/ /отм./. Твърди се, че между страните е
подписано и Допълнително споразумение № 1, сключено по искане на „В.О.1"
ООД за промяна на условията на Договора за присъединяване, а именно чл. 2 -вида
на изгражданите присъединителни съоръжения. Отново съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора, страните се споразумяват, че на основание чл. 20, ал.5 от Наредба №
6, изграждането на присъединителните съоръжения ще се извърши от „В.О.1"
ООД, при условията на договора. Сочи се, че чл. 14 от Договора е изменен,
съгласно който Е.ОН България Мрежи АД се задължава да достави кабел 20 kV тип САХЕкТ Зх1х185мм2 и силов трансформатор,
като доставката на необходимите съоръжения и оборудване следва да се извърши
след учредяване на отстъпено право на строеж и сервитут за трафопост.
Доставката на трансформаторната машина е осъществена, монтирана е от ищцовото дружество и на
основание искане от „В.О.1" ООД е издадена Заповед № 1861/08.08.2008г. за
72 часови проби на обект в периода 11.08.2008 - 14.08.2008г., право на строеж
за изграждане на трафопост и учредени сервитутни права за обслужването му не са
учредени. Твърди се, че съгласно нормата на чл. 29 от съглашението, присъединяваното
лице се задължава да прехвърли възмездно на електроразпределителното дружество
собствеността на съоръженията за присъединяване на обекта. След
издаване на разрешение за ползване на присъединителните съоръжения потребителят
се задължава да предаде владението на съоръженията с приемо-предавателен
протокол и да представи на ответното дружество необходимия набор от документи
за прехвърлянето им в собственост. Твърди се, че в процесния случай има
въвеждане в експлоатация на съоръжението /Разрешение за ползване
№ДК-07-В-31/05.03.2014г./ и това обстоятелство предпоставя захранването на
потребителите в сградата с ток, процесните съоръженията са поставени под
напрежение, което налага извод, че задължението за прехвърляне
на собствеността им върху електроразпределителното дружество е следвало да бъде
изпълнено преди горния момент - 14.04.2014г., като след този момент ищцовото
дружество е изпаднало в забава. Твърди се, че ищцовата страна е
канена няколко пъти през периода 2008-2012г. да изпълни своите задължения по
договора, но това не се случило. В резултат
строителните книжа, включително и Разрешението за ползване на трафопоста са на
името на В.О.1 ООД. С договора за
присъединяване е регламентиран ред за изпълнение на задълженията, който ред не
е осъществен поради забава от страна на ищцовото дружество да изпълни именно
задълженията си чието осъществяване търси с иницииране на настоящото
производство. Твърди се, че предварителният
договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор. В конкретния случай посочените уговорки не разкриват поето от страните
задължение да сключат в бъдеще друг договор за продажба на присъединителни
съоръжения. Твърди се, че независимо от твърденията на ищцовото дружество,
уговорките в посочените чл.25, чл.29, чл.45, чл.46 не представляват
предварителен на окончателен договор или „договор
с който продавача се е задължил да прехвърли собствеността на определена вещ
срещу цена, която купувачът се е задължил да му заплати " Сочи се, че съгласно чл. 20, ал.7 от НПППЕЕПРЕМ изградените
съоръжения за присъединяване по ал. 5 се прехвърлят възмездно в собственост на
преносното или съответното разпределително предприятие на база на взаимно
признати разходи, като в договора за присъединяване, сключен между страните,
ищецът е поел задължение да прехвърли възмездно на ответника собствеността на
съоръженията, но в този договор липсва поето от ответника задължение да заплати
определена цена за процесиите съоръжения. Оспорва се доказателствената стойност
на представения протокол относно постигнато споразумение по цената на сделката,
тъй като се сочи, че същата е без дата. Сочи се, че споразумението по цената на
сделката относно стойността на описаните в него присъединителни съоръжения би
била меродавна и би обвързвала страните при условие, че „Е.ОН България
Мрежи" АД е било възложител на строително монтажните работи и на негово
име са били издавани строителните книжа, но в случая определената в посоченият
протокол цена не може валидно да обвърже страните доколкото задълженията на
учредяване на правата не са изпълнени своевременно, поради което и титуляр на
разрешението за ползване е „В.О.1" ООД. В евентуалност, ако съдът приеме,
че относно прехвърлянето на присъединителните съоръжения и уговорките в
договора за присъединяване имат характер на предварителен договор, то при
сключването на окончателен договор ищцовото дружество трябва да изпълни свое
насрещно задължение. Оспорва се искането на ищцовото дружество, да претендира
сключването на окончателен договор по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като не е
самостоятелно уредено, а е поставено в зависимост от изпълнението на насрещни и
взаимосвързани задължения и от двете страни по реда на глава VIII от договора
за присъединяване. Моли се при постановяване на решение, с което се замества
окончателният договор за прехвърляне на присъединителните съоръжения, на
ищцовото дружество да бъде поставено условие ищцовата страна да изпълни
насрещното си задължение за заплащане на цената за присъединяване посочена в
договора. Моли се за отхвърляне на предявеният иск с правно основание чл.19,
ал.3 ЗЗД срещу „Е.С." АД и за присъждане на направените по делото
разноски. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
Счита, че параметрите на сервитутите не следва да се изследват от съда, а да
бъдат тези, посочени в предварителния договор.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и страна:
Приети са за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото: че
между страните е сключен Договор № 129/02.03.2006-.......; че
посочените от ищеца сграда и
трафопост в ПИ пл.№...,
идентичен с УПИ IX-..., к.к. „Свети Свети Константин и Елена“, целият с площ от 2608.00
кв.м., са въведени в експлоатация; че протоколът за постигане на
споразумение по цената на сделката, на лист 31, е съставен през 2008г., като
част от преписката за присъединяване.
С
нотариален акт №164, том III, рег. №5571, дело 475 от 23.12....г., Мартина и Милен
Петкови продават на „В.О.1” ООД недвижим имот, представляващ място с площ от
2700 кв.м., находящо се в гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена”,
представляващо ПИ ... /л.10 – гръб и 11/.
Приобщено е
разрешение за строеж №48/10.05.2006г., с което е разрешено на „В.о.1” ООД да
извърши строеж на жилищна сграда с трафопост, находящ се в УПИ IX-...
/л.22/.
С разрешение
№ДК-07-В-31/05.03.2014г. е разрешено ползването на жилищна сграда с басейн и
трафопост, находящи се в УПИ IX-..., кв.6 по плана на к.к. „Св. Константин и Елена” – гр. Варна /л.23/.
Приет е по
делото сключеният Договор № 129/02.03.2006-....... за присъединяване на
обект на потребител към електроразпределителната мрежа между „Е.ОН България
Мрежи” АД и потребителя „В.О.1” ООД, с който съобразно чл.1, се определят
необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
жилищна сграда, находяща се в УПИ IX-..., кв.6 по плана на к.к. „Св. Константин и Елена” – гр. Варна. Посочено
е /чл2/, че присъединяването ще се извърши чрез изграждане на присъединителни
съоръжения - трафопост и захранващи
линии. Съгласно чл.14 от договора, „Еон. България Мрежи” съгласува в
съответствие с действащата нормативна уредба работните проекти за изграждане на
съоръженията за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Чл.22 от договора предвижда, че „Е.ОН България Мрежи”, съгласно чл.20, ал.7
НПППЕЕПРЕМ има право да придобие собствеността върху изградените от потребителя
присъединителни съоръжения по реда на чл.20, ал.5, т.2 НПППЕЕПРЕМ, като правото
на собственост и учредените сервитутни права преминава в полза на „Е.ОН
България Мрежи” в момента на изповядване на сделката пред нотариус и вписването
й в регистъра. С чл.25 потребителят се задължава да учреди право на строеж и
сервитут в полза на „Е.ОН България Мрежи” в имота, където е разположен обектът
за присъединяване за изграждане и експлоатация на електрическата уредба,
посочена в чл.2, ал.1, т.1. Съгласно чл.29, на основание чл.20, ал.7
НПППЕЕПРЕМ, потребителят се задължава да прехвърли възмездно в собственост на
„Е.ОН България Мрежи” изградените присъединителни съоръжения и техните
сервитути на база на взаимно признати разходи след приемането им с разрешението
за ползване. По силата на ал.2 на същия текст, след издаване на разрешение за
ползване за присъединителнит съоръжения, потребителя се задължава да предаде
владението им с приемо – предавателен протокол на „Е.ОН България Мрежи” и да
представи необходимите документи за прехвърлянето им в собственост на „Е.ОН
България Мрежи”. Чл.32 изброява набор от документи, които за подлагане под
напрежение на изградените присъединителни съоръжения, потребителят се задължава
да представи на „Е.ОН България” Мрежи” АД за прехвърляне на собствеността на
изградените присъединителни съоръжения и прилежащите им сервитутни права. С
чл.35 потребителят се задължава в срок от 30 дни след сключване на договора за
присъединяване да представи изброени документи за започване на процедура по
придобиване на помещение за вграден трафопост в жилищна сграда. Чл.41 от Раздел
VII /озаглавен
условия, срокове и цени за учредяване на сервитути/, предвижда че потребителят
учредява сервитутни права в полза на „Е.ОН България Мрежи” за присъединителните
съоръжения съгласно Приложение 1 към чл.7, ал.1, т.1 на Наредба 16 за
сервитутите на енергийните обекти – за каблена линия 20кV – сервитутна ивица по оста на трасето с ширина 4м., по 2м от двете
страни; - за трансформаторен пост в жилищна сграда – площадка пред стената на
жилищната сграда с обслужващи врати. Съгласно чл.45 от договора, страните се
споразумяват, че направените разходи от страна на потребителя за изграджане на
присъединителнитъ съоръжения по чл.2, ал.1, т.1, 3 и 4 се компенсират чез
насрещно ликвидно прихващане с дължимата от потребителя цена за присъединяване,
определена в чл.44, ал.1 и 2 след постигане на взаимно споразумение за
стойността на изградените присъединителни съоръжения. Направените разходи от
страна на потребителя за изграждане на присъединителните съоръжения по чл.2,
ал.1, т.2 – захранващи линии, няма да се заплащат от „Е.ОН България Мрежи” с
оглед изграждането им от потребителя за сметка на дължимата на „Е.ОН България
Мрежи” цена за присъединяване, съгласно чл.44, ал.3, която включва преките и
непосредствени разходи по изграждането им. Според ал.3 на чл.45, за постигане
на взаимно споразумение за стойността на изградените присъединителни съоръжения,
„Е.ОН България Мрежи” се задължава да възложи извършването на оценка от
независим оценител. Определената от оценителя стойност е цената на изградените
присъединителни съоръжения. Съгласно чл.58, страните приемат, че този договор в
частта за прехвърляне на присъединителните съоръжения е предварителен договор
по чл.19, ал.3 ЗЗД и „Е.ОН България Мрежи” има право да иска обявяването му за
окончателен, ако потребителят не подаде документи за прехвърляне на
собствеността на изградените присъединителни съоръжения след издаване на
разрешение за ползване за тях /л.25-28/.
Прието по
делото е и допълнително споразумение към гореописания договор от 22.07.2008г.
/л.29/, с което са конкретизирани присъединителните съоръжения.
Приобщен е
на л.31 протокол относно постигане на споразумение по цената на сделката за
придобиване на право на строеж за ТП, на сервитут на ТП и сервитут на к.л.
ср.н. за процесния имот и между страните по делото, в който е посочено, че на
основание изготвен доклад за експертна оценка от лицензиран оценител, страните
са постигнали договореност относно пазарната стойност в размер от
38 430лв, както следва 7800лв. за право на строеж за БКТП; 7 688лв.
за сервитут към БКТП и 22 942лв. сервитут на к.л.ср.н. Протоколът е
подписан от представител на всяка от страните.
Със
заявление SAP №151419610068 при ответното дружество „В.О.1” ООД, в качеството си на собственик на
процесния недвижим имот, е заявило съгласието си да учреди право на строеж за
трафопост и сервитут за обслужване на трафопоста, ел. канални мрежи от 64 кв.м.
/л.31 гръб и л.32/.
С нотариална
покана рег. 116/14.03.2017г., ищецът е поканил ответника на 29.03.2017г. в
кантората на нотариус Людмила Гонова за среща, на която да бъде даден отговор в
какви срокове на собственици на обекти в сградата ще бъдат открити индивидуални
партиди. След връчване на поканата, е съставен констативн протокол от
нотариуса, че не се е явил представител на ответното дружество /л.32-35/.
Приобщени са
писма от 15.02.2017г. и 28.04.2017г. от „Енерго –Про Мрежи” АД до ищеца, в
които е посочено, че откриването на индивидуални партиди ще бъде осъществено
след представяне на нотариално подписани декларации от всички собственици на
обекти, че същите нямат претенции към шума от трансформаторната машина /л.35 и
36/.
Приет по
делото е договор от 02.08.2008г. между „В.О.1” ООД като възложител и „Елком МД
ООД, като изпълнител, за изработка, доставка и монтаж на оборудване за ТП и
изграждане на кабелни линии ср.н.
/л.202-205/, както и удостоверение от „Елком – МД” ООД, съдържащо
изявление, че задълженията на възложителя за заплащане на възнаграждението,
уговорено в договора от 02.04.2008г., са напълно изпълнени /л.206/.
В
проведеното последно по делото съдебно заседание ищецът е ангажирал като
писмено доказателство уведомление от него към ответника от 02.07.2018г., с
което е посочил, че разходите са изграждане на присъединителните съоръжения се
компенсират с дължимата цена за присъединяване в общ размер от 38856лв. с ДДС.
Посочено е, че за изграждане на присъединителните съоръжения ищецът е заплатил
цена от 66 355.20лв. с ДДС, за който разход е уведомен ответникът през
2008г. и предвид липсата на възражение повече от 10г., ищецът счита, че е
постигнато споразумение по смисъла на чл.45 от договора и доколкото
съоръженията са изпробвани и поставени под напрежение 2008г., а сградата
въведена в експлоатация през 2014г., то ищецът е изпълнил точно задълженията си
и извършва прихващане с дължимата цена за присъединяване до размера на
по-малкото вземане.
Съобразно
приетото заключение на вещото лице Ж.Б. по назначената съдебно-оценителна
експертиза /л.207-212/, цената която следва да се заплати за прехвърляне
правото на собственост на изградено помещение за трафопост с площ от 25 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор…………. е 17 500лв.; за
учредяване на сервитутна зона към БКТП с обща площ от 29 кв.м. през имот с
идентификатор ………….. е 7790лв.; за учредяване на сервитут за кабелна линия
средно напрежение общо с площ от 75 кв.м. през имот с идентификатор
10135.2569.170 е 12 100лв.
Съгласно заключението на
вещото лице С.К. по проведената съдебно-техническа експертиза, прието на
л.214-218, вещото лице определя минималните сервитути съгласно чл.7, ал.1, т.1
от Наредба 16 за сервитутите на енергийните обекти, както следва сервитутна
зона на трафопоста от 29 кв.м., а площта на сервитутните зони на ел. проводите
е общо 75 кв.м. Поради припокриване на част от сервитутните зони, общата площ
за упражняване на сервитутните права за ел. обектите в ПИ 10135.2569.170 и за
трафопоста е 88 кв.м. Вещото лице е изготвило комбинирана скица между заснето
трасе на захранващ ел. провод 20 kV, трафопост, ел. провод от трафопоста до ПИ 10135.2569.152 и определените
им сервитути /л.217/, както и скица с размерите на сервитутите и координатите
на граничните им точки /л.218/.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи по делото обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.19, ал.3 ЗЗД. В тази връзка, в
тежест на ищеца е да установи в процеса при условията на пълно и главно
доказване възникнало
правоотношение между страните по сключен предварителен
договор, обективиран в Договор за присъединяване на обект към
електроразпределителната мрежа №129/02.03.2006г. – ....... и допълнително
споразумение №1/16.07.2008г., за покупко-продажба на изградено
помещение за трафопост с площ от 25 кв.м., находящ се в жил.сграда в гр.Варна,
кк Св.св. Константин
и Елена, ПИ пл.№..., и представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2569.170.1.86 по КККР на гр. Варна, както и за
учредяване на сервитути за присъединителни съоръжения – сервитутна зона към
БКТП с обща площ от 21,45кв.м. и сервитут за кабелна линия 20 кV общо с площ от
64 кв.м, както и собствената си изправност в облигационната
връзка.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си по сключения договор
за присъединяване, както и направените правоизключващи възражения, включително
твърдението си, че дружеството – ищец е в забава.
Не е спорно между
страните и се установява от събраните и неоспорени писмени доказателства, че
ищецът е собственик на ПИ 10135.2569.170, в който е изградил присъединеният
обект жилищна сграда с басейн и процесният трафопост, които са въведени в
експлоатация през 2014г., както и че между двете дружества е сключен сключен
Договор № 129/02.03.2006-......., ведно с Допълнително споразумение от
16.07.2008г. към договора за присъединяване.
Спори се по делото
с оглед въведените от ответника възражения относно това дали сключеният между
страните договор съдържа предварителен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД, както и
относно изправността на ищеца в облигационната връзка.
При така очертания
предмет на спора, съдът намира на първо място, че съдържанието на договора в
посочените от ищеца клаузи и описани по-горе във фактическата обстановка, по
категоричен начин обуславят извод за възникнало правоотношение по предварителен
договор за учредяване право на строеж за изграждане на трафопост, както и за
учредяване на сервитути за изградените присъединителни съоръжения. За да
достигне до този извод, съдът съобразява на първо място, че клаузите на
договора възпроизвеждат в съществените си части разпоредбите на Наредба
№6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /Наредба №6 /отм./, които предвиждат изградените съоръжения за
присъединяване да се прехвърлят възмездно в собственост на преносното, или
разпределително предприятие на база на взаимно признати разходи /чл.20, ал.7 от
Наредбата, посочен и в чл.22 от договора, както и възпроизведен в чл.29 от
договора/. В този смисъл и ищецът е поел задължение като обещател да учреди
съответните вещни права. Уговорката това да стане възмездно по изрично посочен
начин на формиране на цената в договора /чл.45, ал.3/ удовлетворява изискването
за наличие на поето насрещно задължение за заплащане на цена. В конкретния
случай същата е и фиксирана със съставения и описан протокол относно постигане
на споразумение по цената на сделката. Тук следва да се отбележи, че въпреки
направеното оспорване на документа от ответната страна досежно липсата на
посочена дата, доколкото се призна от ответника и бе приет за безспорен фактът,
че документът е бил част от преписката по присъединяване и съществувал към
2008г., то и съдът приема, че с този протокол по обща воля на страните е
постигнато съгласие по продажната цена в общ размер от 37 390лв.
Респективно и доколкото документът е подписан от представител на ответното
дружество, то съдържанието на документа е обвързващо в настоящия процес.
Посочванията, че правото на собственост върху трафопост, както и учредяването
на сервитутни права преминава върху ответното дружество от момента на
изповядване на сделката при нотариус /чл.22 от договора/, както и изричната
клауза на чл.58 от договора, че в частта за прехвърляне на съоръженията, е
предварителен договор по чл.19, ал.3 ЗЗД, по категоричен начин закрепват извода
за характера на съглашението и неоснователността на възраженията на ответника
за липса на белези на предварителен договор. В тази връзка и неоснователен е
доводът на ответника, че е станал собственик по силата на изграждането на
съоръженията доколкото договорът изрично предвижда и последваща сделка по
прехвърляне на собствеността.
В сключения
предварителен договор, допълнитено споразумение и протокол за определяне на
цената, вещните права, предмет на предварителния договор за надлежно
индивидуализирани. Предвиден е и моментът, в който следва да бъде извършено
прехвърлянето в чл.29 от договора – след приемане на съоръженията с разрешение
за ползване, за което няма спор, че е осъществено през 2014г.
По отношение
възраженията на ответника за неизправност на ищеца: на първо място, по делото
не бяха ангажирани доказателства относно твърдението на ответника, че в периода
2008г. – 2012г. ищецът е бил многократно канен да изпълни задължението си да
прехвърли вещните права, с което да е бил поставен в забава. Наред с това, към
него момент, съоръбението – трафопост все още не е било въведено в експлоатация
по смисъла на чл.29 от договора, за да изпадне ищецът в забава. Основното
възражение на ответника е, че заплащането на цената за присъединителните
съоръжения съгласно договора е предпоставено от заплащането на цена за
присъединяване от потребителя, поради което се счита, че заместването на
окончателния договор е обусловено от заплащането на тази цена, за което е
предявен и насрещен иск, производството по който е изпратено по подсъдност на
ОС – Варна. Текстът, касаещ плащанията по договора – а именно чл.45 от
договора, в ал.1 и 2 предвижда прихващане на направените разходи за изграждане
и приемане на присъединителните съоръжения от потребителя с дължимата от него
цена за присъединяване след постигане на взаимно споразумение за стойността на
изградените присъединителни съоръжения. Също така, последната алинея на чл.45 предвижда
еднократно изплащане на разликата след определяне на всички дължими суми, по
сметка на съответната страна. В отделна ал.3 на чл.45 е предвидено, че за
постигане на взаимно споразумение за стойността на изградените присъединителни
съоръжения, ответникът се задължава да възложи извършването на оценка от
независим оценител, като определената от оценителя стойност е цената на
изградените съоръжения. Задължението на ответника за заплащане на продажната
цена възниква с изпълнение на задължението на потребителя – ищец за
изграждането на присъединителните съоръжения и въвеждането им в експлоатация,
за което са представени безспорни доказателства, а не със заплащане на цената
за присъединяване. Уговорката за прихващане е осъществима само в хипотеза на
пълно доброволно уреждане на отношенията между страните и съдействие между тях,
каквото в случая не се е постигнало. И доколкото сключеният договор между тях е
съглашение, имащо за предмет множество елементи, то за преценка основателността
на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД следва да се изследват елементите относими към прехвърлянето
на собствеността – наличие на изградени и годни за ползване съоръжения в
собствен на ищеца имот и определена цена за сделката, които елементи са налице.
Евентуална неизправност на ищеца за заплащане на цената за присъединяване би
могла да има за последица противопоставяне срещу него и възникване в полза на
ответника на други права и възражения по договора, но не и отказ да бъде обявен
за окончателен предварителният договор за прехвърляне и учредяване на вещни
права за надлежно реализираните съоръжения. За пълнота следва да се посочи, че
съобразно дадените разяснения с Решение 72/14.07.2011г. по т.д. 659/2010г. на
ВКС, I т.о., в производството по чл.362 ГПК по иск за обявяване на предварителен
договор за окончателен, купувачът не разполага с възможността да въвежда възражение
за прихващане с неликвидни, т.е. спорни вземания по отношение плащането на
цената на имота.
Така мотивиран,
съдът формира
извод за основателност на претенцията. Предвид установените предпоставки за
положително произнасяне по предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД,
същият следва да бъде уважен.
Досежно
индивидуализацията по площ на сервитутните зони съдът намира, че на първо място
в предварителния договор в случая няма как да бъдат с точност определени
крайните площи на сервитутните зони преди осъществяване на строителството. Доколкото
конкретните сервитутни права по силата на смесен фактически състав са и
нормативно закрепени като минимален размер, съобразно цитираната от вещото лице
С.К. Наредба 16 за сервитутите на енергийните обекти, издадена в изпълнение на
ЗЕ, то този минимален императивен нормативно предвиден размер следва да бъде съобразен
при постановяване на съдебното решение за окончателния договор по чл.19, ал.3 ЗЗД. Още повече, че се установява и наличие на застъпване.
С решение
355/28.09.2012г. по гр.д. 1686/2011г. на ВКС, IV г.о. е указано, че когато искът за обявяване на предварителния договор за
окончателен е предявен от продавача, то условното осъждане на купувача да
изпълни задължението си за заплащане на продажната цена, няма да доведе до
предвидения от закона резултат. Поради това, в този случай е необходимо
осъждане на купувача да плати продажната цена. Посочено е, че осъждането не
следва да се разглежда като уважаване на отделен осъдителен иск, а като
възпроизвеждане на клауза на предварителния договор за покупко-продажба в
съдебното решение. В процесния случай, ищецът в последното съдебно заседание е
изразил съгласие цената, която да му бъде заплатена, да бъде в съответствие с
определената от вещото лице Ж.Б. по приетата оценителна експертиза, което е в
по-малък размер от договореното. В съответствие с диспозитивното начало,
цената, която следва да бъде осъден ответникът да заплати, следва да е в размер
от 37 390лв.
Съответно, с
настоящото решение следва да бъде обявен за окончателен предварителният
договор, обективиран в чл.14, 22, 25, 29, 32, 35, 41 и 45 от Договор за
присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа №129/02.03.2006г. – .......
и допълнително споразумение №1/16.07.2008г., за
покупко-продажба на изградено помещение за трафопост с площ от 25 кв.м.,
находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, кк.ССКЕ, ПИ пл.№..., и представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2569.170.1.86 по
КККР на гр. Варна, означен в червен цвят на комбинираната скица, изготвена от
в.л. С.К. на л.217, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
настоящото решение, както и за учредяване на сервитути за
присъединителни съоръжения в ПИ 10135.2569.170 по КККР на
гр. Варна –
сервитутна зона към БКТП с обща площ от 29 кв.м.
и сервитут за кабелна линия 20 кV общо с площ от 75 кв.м., означени в жълт цвят на комбинираната скица, изготвена от в.л. С.К. на
л.217, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото
решение, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца цена от 37 390лв.
На основание
чл.364, ал.1 ГПК ответникът, придобиващ вещни права,
следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса по прехвърлянето в
размер на 202.85 лева по сметка на ВРС, определена върху
данъчната оценка,
съобразно т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 от ЗННД, вр. с пар.2 ДР ЗННД.
Дължимият
данък по чл.44, ал.1 ЗМДТ следва да бъде платен от ответника
– приобретател съгласно чл.45 ЗМДТ в съответната
данъчна служба по местонахождение на имота, като на основание чл.364, ал.2 ГПК
и чл.50 ЗМДТ заверен препис от настоящото решение следва да бъде издаден само
след представяне на доказателства за платен данък и за липса на задължения към
държавата.
Съгласно чл.364, ал.1 ГПК настоящата инстанция следва
да постанови вписване на възбрана от Съдията
по вписванията при Варненския районен съд върху процесните обекти, обезпечаващи
вземането за разноски по прехвърлянето на имота.
С оглед изхода на
спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер
от 3076.62лв., от които 148.62лв. заплатена държавна такса за образуване на
производството, 600лв. депозит за изплащане на възнаграждение на вещи лица и
2328лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между ищеца „В.о.1„ ООД, с ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Стойчо Георгиев Стоев, от една страна в
качеството му на продавач и ответника „Е.С.“ АД /старо наименование
„ЕПМ“ АД/, ЕИК:…….., със седалище и адрес на управление:*** Тауърс, кула Е, в качеството му на купувач, обективиран в чл.14, 22, 25, 29, 32, 35, 41 и 45 от Договор за
присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа №…/02.03.2006г. – .......
и допълнително споразумение №1/16.07.2008г., за
покупко-продажба на изградено помещение за трафопост с площ от 25 кв.м., находящ
се в жилищна сграда в гр.Варна, кк.ССКЕ, ПИ пл.№..., и представляващ самостоятелен обект
с идентификатор………… по КККР на гр. Варна, означен в червен цвят на
комбинираната скица, изготвена от в.л. С.К. на л.217, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение, както и за учредяване на сервитути за
присъединителни съоръжения в ПИ 10135.2569.170 по КККР на
гр. Варна, както следва: сервитутна зона към БКТП с обща площ от 29 кв.м.
и сервитут за кабелна линия 20 кV общо с площ от 75 кв.м., означени в жълт цвят на комбинираната скица, изготвена от в.л. С.К. на
л.217, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото
решение, като ОСЪЖДА „Е.С.“ АД /старо наименование „Енерго – Про Мрежи“ АД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс, кула Е, в качеството му на купувач да заплати на „В.о.1„ ООД, с ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Стойчо Георгиев Стоев, в
качеството му на продавач сумата от 37 390лв. /тридесет и седем хиляди триста и деветдесет лева/,
представляваща дължимата продажна цена по договора, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Данъчната оценка на имота е 15294.08лв. съгласно Удостоверения № **********/24.10.2017 год. и №……/24.10.2017г.
на Община Варна, Дирекция „Местни данъци”.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД /старо наименование ЕПМ /, ЕИК:…., със
седалище и адрес на управление:*** Т. кула.. да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 202.85 лв. /двеста и два лева и осемдесет и
пет стотинки/, представляваща такса за прехвърлянето
на недвижимия имот и учредяването на вещни права по чл.8 от Тарифата
за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 ЗННД, на основание чл. 364, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД /старо наименование „Енерго – Про Мрежи“ АД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс, кула Е, да заплати на „В.о.1„ ООД, с ЕИК: ......... със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Стойчо Георгиев Стоев, сумата от 3076.62лв. /три хиляди и седемдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху трафопост с
площ от 25 кв.м., находящ се в жилищна сграда
в гр.Варна, кк.ССКЕ, ПИ пл.№..., и представляващ самостоятелен обект с идентификатор ……………
по КККР на гр. Варна, означен в червен цвят на комбинираната скица, изготвена
от в.л. С.К. на л.217, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
настоящото решение, както и върху учредените сервитути за
присъединителни съоръжения в ПИ 10135.2569.170 по КККР на
гр. Варна, както следва: сервитутна зона към БКТП с обща площ от 29 кв.м.
и сервитут за кабелна линия 20 кV общо с площ от 75 кв.м., означени в жълт цвят на комбинираната скица, изготвена от в.л. С.К. на
л.217, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото
решение, за обезпечение на вземането за сумата 202.85 лв. /двеста и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща дължима от „Е.С.“ АД /старо
наименование „ЕПМ“ АД/, ЕИК: ……….такса
за прехвърлянето на недвижимия имот и учредяването на
вещни права.
Решението
подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание
чл.115 ЗС, като указва на ищеца, че след изтичането на срока вписването на
исковата молба губи действието си.
След влизане в сила, препис от настоящото решение да се изпрати на Служба
по кадастъра Варна.
Препис
от влязлото в сила решение страните могат да получат след представяне на
доказателства за заплащането на дължимата нотариална такса и за заплатен в
данъчната служба местен данък по чл.44, ал.1 ЗМДТ, както и след представяне на
удостоверение, че продавачът няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, на
основание чл.264 ДОПК, както и актуално удостоверение за данъчна оценка на
недвижимия имот, необходимо за удостоверяване на липсата на непогасени данъчни
задължения за имота.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Служба по вписванията
препис от решението за вписване на
възбрана.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: