№ 271
гр. Н., 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20242150100012 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от
Кодекса на труда.
Ищецът Н. Ц. Б. с ЕГН **********, с адрес: град Н., ж.к. Ч.М.*, 119В, вх. *, ет. *,
ап. *, твърди в исковата молба, че по силата на трудов договор от 01.06.2018г., сключен с
работодател „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град София,
район П., булевард Б.Ш. **7, етаж 2, представлявано от П.П П., е заемал длъжността
„заместник управител на магазин“ в град Н., ж.к. Ч. М. ** **, а с допълнително
споразумение от 01.07.2020г. е бил преназначен на длъжността „управител на магазин“ със
същата месторабота. Работникът е полагал труд при пълно работно време, а уговореното
месечно брутно трудово възнаграждение е било 1 600 лева, като е уговорено също и
допълнително възнаграждение на трудов стаж и професионален опит. Ищецът твърди, че е
изпълнявал съвестно, коректно и качествено трудовите си задължения, като изброява
задълженията съгласно длъжностната характеристика. Била му е връчена обаче Заповед №
218 от 01.11.2023г., с която работодателят му е наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“, като със Заповед № 2182 от 01.11.2023г. трудовото му правоотношение е било
прекратено. Твърди, че наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява
незаконосъобразно, тъй като в заповедта не е посочено основание за това едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че наложената от работодателя му
практика е при наличие на стоки с изтекъл срок на годност да се уведоми централният офис
на ответника за това посредством деловодна компютърна програма, но същевременно, в
случаи поради невъзможност физически тези стоки да се съхраняват в съответния магазин
1
поради липса на място за това, са въведени указания от страна на работодателя такива стоки
да се предават за СЖП (странични животински продукти) за унищожението им. Практиката
в тези случаи е наложила единствено уведомяване без да е необходимо потвърждаване от
страна на централния офис на ответника-работодател, което освен това често се давало със
закъснение. В магазина, в който е работил ищецът, не е имало такова обособено помещение
за съхранение на стоки с изтекъл срок, поради това не се изчаквало потвърждаване от
централата, а стоките се снемали от продажба и били предавани след уведомяване от
магазина. Излага обяснения за случилото се на 28.09.2023г. и на 10.10.2023г., когато по този
ред били предадени за унищожение на СЖП свинско месо и кашкавал, които са били с
изтекъл срок, като за предаването е съставена транспортна товарителница и за което
предаване ищецът, като управител на магазина, уведомил централата. Ищецът споменава и
за извършена ревизия, за която той не е бил уведомяван, като освен това тя не е била
извършена от оторизирани лица, поради което оспорва констатациите по нея, макар с нея да
не са установени липси. Изброява нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната му
отговорност, а именно: по чл.190, ал.1, т.4 от КТ – злоупотреба с доверие на работодателя,
чл.187, ал.1, т.9, във връзка с чл.190, ал.1, т.8 от КТ – увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, и по чл.187,
ал.1, т.4, във връзка с чл.190, ал.1, т.7 от КТ – произвеждане на некачествена продукция.
Отрича да е извършвал посочените нарушения, съответно да е причинил вреди на
работодателя. Описаното дисциплинарно нарушение се изразявало в това, че на 28.09.2023г.
и на 10.10.2023г. ищецът неправомерно е предал за унищожение около 100 кг. Свинско месо,
като на проведена на 26.10.2023г. ревизия е установена още липсата и на 32 броя кашкавал.
Счита уволнението му за незаконосъобразно, тъй като работодателят му не е спазил
формалните изисквания на Кодекса на труда относно провеждане на дисциплинарната
процедура и прекратяването на трудовото правоотношение, по който начин не е целял да
установи действителната фактическа обстановка. Работодателят не е поискал писмени
обяснения от работника – ищеца, по вменените му нарушения, не му е отправял и покана за
даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, като дори не го е известил, че срещу него има
образувано дисциплинарно производство, а направо е постановил дисциплинарно
уволнение, по който начин на работника са нарушени гарантираното му от закона право на
защита, и което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на уволнението. Ищецът
посочва също, че издадената заповед, с която е наложил дисциплинарното уволнение и е
прекратил на това основание трудовото правоотношение, не е мотивирана, тъй като в нея не
са изложени обективните и субективните признаци на твърдяното дисциплинарно
нарушение, което я прави незаконосъобразна и издадена в противоречие с чл.195, ал.1 от КТ,
като не са обсъдени фактите и доказателствата, нарушението не е описано пълно и точно и
не е ясно защо е наложено най-тежкото наказание. По този начин в заповедта не е описано
деяние, което да съставлява нарушение на трудовата дисциплина, което да налага наказание
дисциплинарно уволнение. Ищецът не е извършил такова нарушение на трудовата
дисциплина, а и такова не е установено от ответното дружество и от компетентно лице, като
изводът за обратното се дължи единствено на субективната преценка на работодателя, тъй
2
като този извод не е направен на базата на обективни факти, а с издадената заповед се
преследват други цели, различни от това да се санкционира работникът за реално извършени
нарушения на трудовата дисциплина, търсен е формален повод за уволнението на ищеца,
като истинската и основна цел е била подмяна на персонала в магазина като на съкратените
работници да не се изплащат обезщетения при едностранното прекратяване от страна на
работодателя на трудовите правоотношения. С тези твърдени обстоятелства обосновава
довода си за извършена злоупотреба с трудовите права от страна на работодателя при
прекратяване на трудовото му правоотношение. Оспорва истинността на двете заповеди като
твърди, че те не са подписани от лицето, което се сочи като техен автор – управителят на
ответното дружество, съответно заповедите са издадени и подписани от лица, които нямат
нужната компетентност и правомощия да представляват дружеството-работодател във
връзка с прекратяване на трудови правоотношения с работници и служители. При условията
на евентуалност ищецът излага съображения, че при определяне на наказанието не са взети
предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на
работника или служителя, съобразно изискванията на чл.190, ал.2, вр. чл.189, ал.1 от КТ.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което са бъде признато уволнението му да
незаконно и да бъдат отменени Заповед № 218 от 01.11.2023г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и Заповед № 2182 от 01.11.2023г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение; ответникът „М.Б.“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 9 600 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за периода от 01.11.2023г. до 01.05.2024г., през което ищецът е останал без
работа поради незаконността на уволнението. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „М.Б.“ ЕООД потвърждава създадената в
стопанисваните от него магазини практика, според която стока с изтекъл сок на годност да
се снема от продажба, за което се уведомява централата, като стоката се предава за
унищожаване като странични животински продукти. Отрича обаче да е прието такава стока
да се предава за унищожение преди да се получи потвърждение от централния офис на
работодателя, в която връзка оспорва и твърдението на ищеца, че в магазина не е имало
възможност, поради липса на място, за съхраняване на стоките с изтекъл срок на годност
което налагало те веднага да се предават за унищожение. Ответникът установил от записите
от камери за видеонаблюдение, че на 28.09.2023г. и на 10.10.2023г. ищецът е предал на
шофьор за извозване и обработване значителни количества неразопаковано свинско месо и
кашкавал, като месото дори не е било подготвено за предлагане за продажба в магазина. По
този начин ищецът преднамерено и целенасочено е злоупотребил с доверието на
работодателя си като вместо да подготви въпросното месо по разфасовки за да бъде то
предлагано за продажба в търговския обект, умишлено е бездействал и неправомерно и в
нарушение на установените правила на вътрешния трудов ред е заявил тази стока като
такава с изтичащ срок на годност и я е предал за извозване с цел унищожаване. Това е
довело до липси на големи количества свинско месо и кашкавал на значителна стойност,
установени при извършената ревизия на 26.10.2023г. Ответникът пояснява още, че в
издадената от ищеца Н. Ц. Б. потвърдителна бележка за извозване на стоката с изтекъл срок
3
на годност, предадена за извозване на 28.09.2023г., не е попълнена по надлежния ред като
оригиналът на тази бележка, предназначена за ответното дружество, е останал празен
относно предаденото за унищожаване количество стока поради негодността й за човешка
консумация. Представители на ответното дружество обаче са се запознали със съдържанието
на копието на документа, издаден и подписан от ищеца, намиращ се у търговеца,
осъществяващ извозването на негодната за консумация стока от магазина – „. .т“ ЕООД, при
което се установило, че в това копие е изписано с черен химикал предадено количество от
600 кг. В потвърдителната бележка от 10.10.2023г., пак съставена от ищеца, е посочено
количество брак на свинско месо от 450 кг., докато н товарителницата е посочено 255 кг.
Така са налице разлики между изписаното количество брак, подадено към централния офис
на ответника чрез използване на компютърната деловодна програма, и реално предаденото
количество на търговеца за СЖП, поради което правилно, с оглед проявената
недобросъвестност и злоупотреба с доверие, на ищеца е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. Наред с това ищецът е задържал складираната
продукция в транспортни опаковки, вместо да бъде изложена за продажба в магазина,
каквото е било нейното предназначение, по който начин е целял стоката да бъде задържана
до изтичане срока й на годност, за да бъде предадена за СЖП, но без да бъдат изписани
реалните количества брак. Затова това наказание се явява закономерно и основателно.
Ответникът обосновава и пояснява в какво се изразява всяко едно от трите нарушения,
които счита, че са извършени от ищеца. Оспорва твърденията на ищеца за неспазена
процедура по чл.193, ал.1 от КТ като посочва, че работодателят е предявил нарушението на
ищеца, дал му е възможност да разбере какви нарушения му се приписват и на 01.11.2023г.
са му били поискани обяснения по тези обвинения, с които ищецът е бил запознат срещу
подпис. Ищецът е изготвил писмени обяснения, в които признава за големи количества
свинско месо, предадени за СЖП поради „вмирисване“, и че ги е изписал като брак,
включително и кашкавала поради лошото му качество. Ответникът е приел, че тези
обяснения не отговарят на обективната истина, тъй като количествата свинско месо не са
били разопаковани, а са били все още в търговската си опаковка, когато ги е предал за СЖП,
която опаковка е била херметически затворена и не е било възможно при нея да се установи
дали месото е вмирисано. Предаването на това свинско месо се установило от записите на
камерите за видеонаблюдение, от които се установили и предаването на големи количества
кашкавал с конкретна марка, но ищецът е изписвал малки количества бракувана стока,
докато резултатите от ревизията, справките от деловодната програма и потвърдителните
бележки за предаване са СЖП установяват предаването от страна на ищеца на значителни
количества свинско месо и кашкавал, които той неправомерно е изписвал като брак.
Издадената заповед е мотивирана и отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ,
нарушенията на трудовата дисциплина са описани конкретно, ясно и разбираемо за ищеца –
работника, в достатъчна степен са конкретизирани по време и място. Обосновава, че
констатираните нарушения, извършени от ищеца, който е с по-висока степен на отговорност,
са изключително тежки, което налага да се наложи именно най-тежкото наказание
„дисциплинарно уволнение“, отговарящо на настъпилите за работодателя значителни
4
неблагоприятни материални последици и на значимостта на неизпълнение на трудовите
задължения от страна на ищеца, което е било в ущърб на работодателя. Във връзка със
заявеното от ищеца оспорване истинността на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, от ответната страна се твърди, че заповедта, както и искането за предоставяне на
обяснения, са подписани от П.П П. – законният представител на „М.Б.“ ЕООД. Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение също е подписана от него, от ръководителя на
отдел „Администриране на персонала“ и от ръководител „Човешки ресурси“. С оглед
неоснователността на иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и за
неговата отвяна, ответникът оспорва като неоснователен, включително и по размер, и иска
за присъждане на заплащане на ищеца на обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради незаконността на уволнението. Моли за отхвърляне на исковете.
Ищецът се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от процесуални
представители. Същите заявяват, че поддържат исковата молба и оспорват твърденията и
доводите в отговора на исковата молба, като подчертават създадената организация в
търговските обекти на ответното дружество след като дадена стока е с изтекъл срок на
годност или е развалена да се снема от продажба и да се уведомява централата, след което се
предава за СЖП, тъй като в конкретния магазин няма възможност фактически да се
съхранява. По отношение на процесното месо заявява, че част от него (определени
количества) е било периодично разопаковано и излагано за продажба, като е предавано за
СЖП както в разопакован вид, така и останалата част от него, която се е съхранявала в
склада на магазина, но това е ставало след изготвяне на изискуемата за това документация.
Кашкавалът не е следвало да бъде разопакован за да не бъдат нарушени неговия търговски
вид и качество, което би било нарушение. Затова от ищеца не следва да се изисква
задължително да разопакова кашкавала и месото както са да бъде изложено цялото им
количество за продажба в магазина, така и преди предаването му са СЖП, след като срокът
им на годност е изтекъл или тази стока е била развалена, като ищецът не може да бъде
държан отговорен за това, че стоката не е била продадена. Оспорва твърдението на
ответника, че ищецът умишлено е задържал неразопакована стоката в склада на магазина с
цел изтичане срока й на годност, по който начин злоупотребявал с доверието на
работодателя, включително като е имал съглашение с шофьора на фирмата за СЖП
потвърдителните бележки да се попълват по-късно чрез отбелязване на количества, които
видимо не отговарят на реално изписаните количества брак. В тази връзка оспорва и
твърдяното от ответника несъответствие на изписаното в съставените при предаването на
стоките са СЖП потвърдителни бележки относно предаваното количество, което от своя
страна да води до несъответствия и липси. Защото освен бракувани стоки се предават и
отпадни продукти в резултат на обработката на животински стоки за топлата витрина на
магазина. В отговора на исковата молба са вменени такива действия на ищеца, които не са
описвани в хода на дисциплинарното производство, когато са му искани обяснения, нито
пък се съдържат в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. Ищецът не е
бил запознаван и с новия правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от управителя на
ответното дружество на 27.04.2020г., който ответникът твърди, че е нарушил. Твърди, че
5
екземплярите на представената от ответника потвърдителна бележка № 09-285/28.09.2023г. –
в оригинал и като копие – не са подписани от ищеца, поради което оспорва тяхната
истинност. Заявява, че потвърдителна бележка № 10-093/10.10.2023г. е подписана от
служителя Есма Тозлук, която на тази дата е предала стоката за СЖП. Твърди се също, че на
14.11.2023г. ищецът е сключил трудов договор с друг работодател, постъпил е на работа на
15.11.2023г., заявява изменение на иска по чл.344, ал.1, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ по
размер. По един от повдигнатите от ответника въпроси отбелязва разликата между
документите за изписване на брак на стоки, които са с изтекъл срок на годност или са
развалени, т.е. негодни за човешка консумация, и претенцията за качество, който касае
вътрешно фирмен документ, който се съставя при зареждане в магазина на негодна за
човешка консумация стока, или стока, която не отговаря на качество за излагане на
витрините в магазина и за продаване на клиентите. В тази връзка твърди за заявени от
ищеца през периода от 01.06.2023г. до 31.10.2023г. претенции за качество, а проверката,
инициирана от ответника, при която са констатирани липси, е непълна, а въпросните месо и
кашкавал правомерно са били предадени на СЖП. Обръща внимание, че дисциплинарната
отговорност на ищеца, а оттам е предмета на спора, не е дали е предавал за СЖП опаковани
или неразопаковани стоки, а дали се осъществява движение на стоки извън търговския обект
– магазина, т.е. нерегламентирано предаване на стоки без документи. Намира за
неоснователни твърденията на ответника за наличие на основание за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от процесуални
представители, които считат, че работодателят правомерно е упражнил правото си да
наложи дисциплинарно наказание на ищеца, тъй като поведението на последния е било
недобросъвестно и користно, не е спазвал трудовата дисциплина, действал е в нарушение на
наложените от работодателя правила за движение на стоки, изписването им като брак и
съответно предаването им за СЖП, а наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“
се явява пропорционално на извършените от него нарушения. Ревизията в магазина е
извършена от служители за вътрешен одит на база данните – извлечение от счетоводна
програма и генерирани липси, и на база на назначена вътрешна проверка. Представя
писмени бележки, в които заявява, че от събраните по делото доказателства се установява,
че на 28.09.2023г. с личното участие на ищеца като управител на магазина, както и на
10.10.2023г., макар да не е участвал лично, са предадени неразопаковано месо на свид. Н. А.
П. на СЖП. Към 20.10.2023г. са установени липси на 1 266 кг. стоки, от които 840 кг. месо,
т.е. на 28.09.2023г. е било налице предаване на стоки за СЖП на поне 100 кг. неразопаковано
свинско месо, за което няма документ за брак. В тази връзка предлага да се кредитират
показанията на свидетелите, водени от ответната страна, за разлика от гласните
доказателства, ангажирани от ищеца, тъй като свидетелите, които са разпитани по негово
искане са или служители в магазина или участници по неправомерно отклоняване на стоки
от магазина, в частност на свинското месо. Счита, че тезата на ищеца, според която, месото
било развалено и вмирисано и за това той го е предал за СЖП, остана недоказана по делото
и е необоснована, тъй като не е възможно да се установи дали месото е било развалено или
6
негодно, по причина, че е било неразопаковано. Но при всички случаи ищецът е причинил
липси за ответното дружество, за които ищецът отговаря, тъй като той, в качеството му на
управител на магазина, не е документирал тези липси като брак. Намира за доказано още, че
изнесеното от магазина и предадено от ищеца на свид. Н. П. месо е било предадено на
последния на човек от град Руен, а не е било унищожено по правилата за третиране на СЖП.
По този начин ищецът е причинил липсите умишлено, включително и е възпрепятствал
предлагането му като стока в магазина на ответника, съхранявайки го в транспортната му
опаковка, като същевременно е довел до превръщането на месото в негодна за продажба
продукция, т.е. вместо за продажба в магазина, той го е изнесъл и докато е било все още
годно, той го е предал на трето лице, което предаване е извършено при явно несъответствие
на изписания брак в големи размери. Затова ищецът е извършил вменените му
дисциплинарни нарушения, описани в заповедта, с която му е наложено дисциплинарното
уволнение, а в хода на процеса ищецът не е доказал редовното и правилното документиране
на предадените от него стоки, съобразно задълженията му според длъжностната
характеристика. Всяко едно от извършените от него нарушения на трудовата дисциплина
представлява самостоятелно основание за законосъобразност на наложеното му
дисциплинарно наказание, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е възникнало валидно трудово правоотношение на основание
сключен между тях трудов договор № 0573/01.06.2018г. за неопределено време със срок на
изпитване 6 месеца, според който ответното дружество, в качеството му на работодател, е
възложило на ищеца, в качеството му на работник, който от своя страна се е задължил и е
приел да изпълнява длъжността „заместник управител“, с място на работа град Н., ж.к. Ч. М.
** **, структурно подразделение S508, на пълен 8-часов работен ден, при уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 570 лева. С допълнително
споразумение от 01.07.2020г. към трудовия му договор ищецът Н. Ц. Б. е преназначен като
управител на магазин в структурно подразделение Верига Maxima (Т-Market) – Верига
Т-Маркет – S218 Регион 8 – S-508-Н., а основното му месечно трудово възнаграждение е
уговорено на 1 500 лева. Едновременно с подписването на допълнителното споразумение
ищецът е запознат и с длъжностната характеристика на длъжността „Управител на магазин“,
според която между основните му функции се включват: управляване на приходи и разходи в
магазина съгласно утвърден бюджет, организира работата в магазина съгласно утвърдените
фирмени процедури, Правилника за вътрешния ред и законовите разпоредби, утвърждава
вътрешно фирмените документи, отнасящи се до работата на магазина, контролира общото
състояние на магазина, експозиции, етикиране, информация за артикулите, ежедневно да
заявява стоки, необходими за работата в магазина, оперативно приема стоките, основавайки
се на всички изисквания и указания на служителите от отдел „Покупки“, изпълнява
7
отчетническа дейност; въведено е изискване да бъде лоялен към работодателя като не
злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни сведения, както и да
пази доброто име на организацията. Управителят осигурява коректна и навременна
информация към ръководството, други звена и персонала, достоверна и актуална
информация, необходима за другите звена.
От 03.07.2023г. „М.Б.“ ЕООД е въвел Програма за съхранение на храни, стоки за
бита и домакинството, опъковъчни и спомагателни материали, с цел осъществяване
ефективна система за предотвратяване замърсяването на продуктите и развитието на
микроорганизми чрез осъществяване на ефективен контрол при съхранението на всички
доставяни стоки. Програмата включва разделно съхранение на различни групи храни, което
да се осъществява на базата на достатъчно хладилни мощности и пространство в магазина,
като всяка стока се съхранява съобразно изискванията на производителя, отбелязани на
етикета и в придружаващата документация, проследяване на срока на годност на храните
(следи се от компютърна система и ежедневно от служителите), стриктно спазване на
условията за съхранение на хранителните продукти. Веднага след обработката на входящите
документи, стоката се товари на транспортни колички и се премества до местата за
съхранение в склада или се подрежда в търговската зала; приоритет при транспортирането
имат малотрайните стоки – от рампата към хладилните камери или към хладилните витрини
в търговската зала. Изисква се количеството и вида на заявките да съответстват на
капацитета и възможностите на обекта с цел да се предотврати натрупване в складовете,
застъпване на партиди, трудна реализация и други, като ежедневно служителите в магазина
контролират срока на годност на продуктите визуално или чрез системата за контрол на
стокови наличности. Относно бракуването на млечни, замразени храни и месо, е въведен
следния принцип на изписване на стока с изтекъл срок или нарушен външен вид (смачкана
стока, разкъсана опаковка, пробит плик или кофичка): констатира се изтеклият срок на
продукта от управител или негодност за консумация поради друга причина, попълва се
бланка с артикулните номера, баркод, наименование, причина и брой или килограми, след
което се въвежда в системата и протокола от изписването, подписан от управител заедно с
артикулите за деня се вкарват в найлонов чувал, на който се залепя протокола за изписаната
стока и се прибира в отделеният хладилник за брак. Продуктите се вземат, извозват и
бракуват единствено от оторизирани фирми (екарисаж), който минимум веднъж месечно ги
взема от филиала и унищожава. Проверка за количествата по време на съхранението във
филиала може да се прави при всяко едно посещение от Регионален мениджър на фирмата
или от оторизираните държавни органи. Преди да се вземе от екарисажа и да се натовари, се
попълва бланка от шофьора и Управителя на филиала като се попълва номер на магазин,
адрес, дата и час, брой количество на стоката и имената на предаващият и приемащият, и
след това се товари на камиона като всеки дава на другия копие от своята бланка. Води се
дневник СЖП и се издава търговски документ за предадените количества.
От 03.07.2023г. „М.Б.“ ЕООД е въвел и Програма за управление на отпадъци, в
която са описани видовете отпадъци, като е въведено изискването отпадъците, негодни за
8
консумация странични животински продукти, да бъдат отстранявани от помещенията,
където присъстват хранителни продукти, възможно най-бързо, те трябва да бъдат поставени
в затворени контейнери. За събиране на различните видове отпадъци се използват специално
предназначени за целта съдове: водонепроникаеми контейнери, изработени от пластмаса,
като могат да се използват и полимерни торби за еднократна употреба. Отпадъци от
животински произход се съхраняват в контролирани условия – при температура -18%С в
предназначен за целта фризер и се извозват от специализирана фирма за предаване на
екарисаж. И в тази програма е предвидено при предаване на този вид отпадъци фирмата
изпълнител на дейността да издава потвърдителна бележка с предадени количества
отпадъци, по време на транспортиране СПЖ се придружава от търговски документ по
образец, който се попълва от управител (заместник управител) при товарене на пратката, и
управителят на обекта да води дневник за предадени количества СЖП.
„М.Б.“ ЕООД изрично е вменил на управителя на съответния обект задължение да
събира месото и месните продукти, които са бракувани като негодни за консумация от хора,
като за целта СЖП се събира в черни полиетиленови чували и се поставя във фризер с
надпис „СЖП-III категория – негодно за човешка консумация“. По време на транспортиране
СЖП се придружава от търговски документ по образец, който се попълва от управителя при
товарене на пратката, за предадените СЖП се получава потвърдителна бележка. След всяко
извозване на СЖП управителят на магазина пуска сканирана потвърдителна бележка съм
инспектор качество и към регионален мениджър.
От показанията на свид. П.а Я.Х., която е работила в магазина като продавач до
месец октомври 2023г., се установява, че магазинът разполага с 4 хладилни камери и една с
дълбоко замразяване, че служителите са имали достъп до тези хладилни помещения като
всеки е преценявал каква и в какво количество стока е следвало да бъде изложена за
продажба и сами изваждали съответната стока с тази цел. Когато установяват, че срокът на
годност на съответната стоки изтича или пък тя е вече с лошо качество и негодна за
консумация, поради което не следва да се излага в магазина за продажба, е бил уведомяван
управителя или заместник управителя, които от своя страна са уведомявали централния
офис. Докато се е чакало потвърждение за бракуване на заявената стока, тя се е съхранявала
в отделно помещение. Случвало се е и при самото получаване на стоката в магазина тя да е
била негодна за продажба, съответно за консумация, или с изтекъл срок на годност. Имало и
случай макар и стоката да не е била с изтекъл срок на годност, да се е получавала в магазина
като вече развалена. Един от тези случаи е бил през месец юли 2023г., когато в магазина в
град Н. е доставено на голямо количество различни стоки от друг магазин в град
Панагюрище, между които и кашкавал и свинско месо. Кашкавалът, макар и вакуумиран, е
бил видимо мухлясал, поради което той не е можел да бъде изложен за продажба. Месото
също е било развалено. Управителят – ищецът Н. Ц. Б., не е бил в магазина през този
период, тъй като е бил в командировка, въпросните кашкавал и свинско месо, са били
отделени и оставени за съхранение в едно от хладилните помещения, предназначени за
сладолед. При завръщането си в магазина ищецът също се е убедил, че тези артикули не
9
следва да бъдат излагани за продажба, а да бъдат бракувани, поради което е заявил това
обстоятелство на централния офис на „М.Б.“ ЕООД.
Тези обстоятелства, а именно че всеки ден в магазина са се бракували стоки, но и
често се е бракувало голямо количество месо по причина, че е с изтекъл срок на годност или
поради развалата му, не е подходящо да се излага за продажба по щандовете в магазина, се
потвърждават и от показанията на свид. Есма Мехмед Тозлук, която през 2023г. е
изпълнявала длъжността „заместник управител“ в магазина. Същата потвърждава и за
получено голямо количество кашкавал и месо от магазин от друг град по време, когато
управителят – ищецът, е бил в командировка, но които месо и кашкавал са били с изтекъл
срок на годност. Те са оставени за съхранение в хладилните камери, но когато ищецът се е
върнал на работа, той е описал месото и кашкавала като брак, и го е заявил в компютърната
система.
Потвърждение или одобрение за такова бракуване обаче не е било дадено от
централното ръководство с акт за изписване на брак.
Тъй като в магазина почти всеки ден се е доставяло месо, винаги е имало
изложено за продажба различно месо, и тъй като не е възможно да бъде изложено на
витрината всичкото месо, налично в магазина, другата част се намира в хладилните камери.
Предаването на страничните животински продукти от магазина се осъществява от
„. .т“ ЕООД. В качеството на свидетел по делото е разпитан законния представител на това
дружество – М. В. Милетиев. От неговите показания се установява, че през 2023г. шофьорът
на товарния автомобил – Н. А. П., е бил единствен за територията на регион Бургас, и на
когото предварително се обаждат от магазина за да го посети, като го уведомяват какво
приблизително количество отпадни продукти ще бъде предадено, което следва да бъде
извозено. Задължително превозваното месо, предадено за СЖП, следва да е било
непосредствено преди натоварването му във фризера на магазина, за да се транспортира .
Н. А. П. също е разпитан като свидетел, от чийто показания се установява, че
месото, което му се предава от магазина в град Н., е в чували или в кашони, като се предава
както месо, което е в кашони, така и такова, което е в найлонови чували, но при всички
случаи то или е развалено или е с изтекъл срок на годност. Предаваната от магазина за
извозване като СПЖ стока се изтегля на място в магазина, като се издава и потвърдителна
бележка, в която се записва основно количеството на стоката. Потвърдителната бележка се
съставя в два екземпляра, като оригиналът остава в магазина, а копието се предава на
шофьора. Предадената стока се извозва до хладилен склад в квартал Акациите в град Бургас,
където се разтоварва от шофьора – служителя в „. .т“ ЕООД.
От записите на една от камерите за видеонаблюдение, с които магазинът в град Н.
е оборудван, се установява, че такова предаване за СЖП е било осъществено на 20-и, 22-и и
28-и септември и на 10-и октомври 2023г., като и в четирите случай свид. П. е посетил
магазина със служебния товарен автомобил с рег.№ СВ 2176 ТВ, на който се товари стоката.
Записите от камерата за видеонаблюдение са били обект на извършената по делото
видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза. На 20-и септември ищецът Н. Ц.
10
Б. не е участвал в предаването на стоките. Той е участвал в предаването на стоки за СЖП на
20-и, 22-и 28-и септември 2023г., като на 28.09.2023г. лично е участвал в товаренето на
продукти от товарната рампа в багажното отделение на товарния автомобил. Ищецът Н. Б.
не е бил на работа на 10.10.2023г., съответно не се вижда на камерата за видеонаблюдение
разположена на рампата, откъдето се пренасят и товарят продуктите, извозвани от магазина
от свид. Н. П..
Между страните не се спори, че на 28.09.2023г. за СЖП от магазина е предавано
неразопаковано месо, но и че са товарени на автомобила и найлонови чували.
Свидетелят Станислав Венелинов Бочков работи като Регионален мениджър за
„М.Б.“ ЕООД. През месец септември 2023г. на същия е било разпоредено от прекия му
ръководител да извърши проверка в магазина в град Н., като поводът за проверката е било
обстоятелството, че в системата се отчитат липси на стоки, основно месо, през периода от
месец юни до месец септември 2023г. Свид. Бочков е започнал да преглежда записите от
видеокамерите в магазина, от които установил, че служители вземали големи количества
опаковано месо в кашони от охладителните камери в склада, където се съхранява годно
месо за продажба, и го пренасят и прехвърлят в специално обособения фризер за СЖП.
Установил е също, че подобно количество месни продукти не са изписвани като брак, но се
товарят както в неразпечатани опаковки и кашони, така и в черни найлонови торби на
превозното средство за СЖП.
По делото е прието заключение и по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице посочва, че към 20.10.2023г. в процесния обект Т Маркет, град Н.,
установените липси на свинско месо за 840,86 кг., което количество обаче е декларирано като
налично, съответно от месец август до месец ноември 2023г. това количество свинско месо
не е изписвано като брак в търговския обект, то обаче е изписано като върната стока към
друг магазин или склад за същия период. По същество експертизата възпроизвежда
съставените от ответното дружество актове за несъответствие и от проведените мини
ревизии. За периода от 01.09.2023г. до 31.10.2023г. не е провеждана цялостна ревизия от
отдел Ревизии на „М.Б.“ ЕООД, проведени са мини ревизии на по-голяма част от артикулите
в магазина, които мини ревизии за конкретни групи се назначават чрез е-мейл комуникация
от длъжностните лица в офиса на дружеството. Те са задължителни за всички магазини,
стопанисвани от „М.Б.“ ЕООД, включително и към обект S508 Т Маркет Н..
На 30.10.2023г. законният представител на ответното дружество е отправил искане
до Н. Ц. Б. – управител магазин, S508, град Н., ж.к. Ч. М. ** **, за даване на обяснения по
чл.193 от КТ, като в искането е посочено, че пред периода 20.10.2023г. – 23.10.2023г. при
извършена проверка на видеозаписите от последния месец с акцент движение на стоки
извън магазина без документи, са установени две предавания на стоки на фирмата за СЖП
съответно на 28.10.2023г. до 10.10.2023г., които явно не съответстват на изписания брак в
големи размери. Виждат се поне 100 кг. Неразопаковано свинско месо, за което няма
документ за брак. Липсата на свинско месо към 20.10.2023г. е 18 247 лева. От извършената
ревизия на 26.10.2023г. е установено, че в търговския обект липсват 23 броя кашкавал марка
11
„Димитър Маджаров“ БДС, 380 гр. на цена от 12,99 лв./бр. Обща стойност 415,68 лева, за
които също няма документ за изписан брак.
Веднага след получаване на искането, ищецът е предоставил писмени обяснения, в
което е отговорил, че: „Големи количества месо са предадени на СЖП поради вмирисване.
Св. Врат без кост Испания 255кг. и св. бут Испания – 185,145 кг. и Пилешко бутче –
138,910 кг. Всичкото месо е изписано. По отношение на кашкавала са пускани претенции за
качество /брак 135. Също така, това е трансфер от Панагюрище, не се знае дали
отговарят бройките на трансфера.“.
След получаване на писмените обяснения на ищеца, ответникът е издал две
заповеди. С първата Заповед № 2181/01.11.2023г. на Н. Ц. Б. е наложено наказание
дисциплинарно уволнение на основание чл.188, т.3 от КТ, във връзка с чл.187, ал.1, т.8 и т.9,
чл.190, ал.1, т.4, т.7 от КТ, а с втората – Заповед № 2182/01.11.2023г. е прекратено трудовото
правоотношение на Н. Ц. Б. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. И двете заповеди са му
били връчени в деня на издаването им – 01.11.2023г., когато му е било връчено и искането за
даване на обяснения и след даването на писмените обяснения.
На 14.11.2023г. Н. Ц. Б. е сключил трудов договор с работодател „БОЛЕРО ВИП“
ЕООД, по силата на който е приел да изпълнява длъжността „Супервайзор магазин“, като се
е задължил да постъпи на работа на 15.11.2023г., срещу уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 000 лева.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
В производството по оспорване на законността на дисциплинарното уволнение
работодателят, като субект на дисциплинарната власт и титуляр на правото да уволни
работника, носи доказателствената тежест за това, че законосъобразно е упражнил това свое
право. Уволнението е законосъобразно тогава, когато при неговото извършване са
осъществени всички елементи на фактическия състав на залегналото в закона
материалноправно основание за уволнение и е спазена законно регламентираната процедура.
При прекратяването на трудовото правоотношение поради дисциплинарно
уволнение в тежест на работодателя е на първо място да установи дали са налице преди
налагането на дисциплинарното наказание онези императивни изисквания, залегнали в
разпоредбите на чл.193 и чл.194 и чл.195 от КТ. Процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания е уредена с оглед на работниците и служителите и да не се допуска произволно
налагане на дисциплинарни наказания от работодателя. В тази връзка в чл.193 от КТ са
уредени задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание.
Съгласно чл.195, ал.1 дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законния текст, въз основа на който се налага. Липсата само на един от посочените
задължителни реквизити е достатъчно за да се приеме, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Тези изисквания на са самоцелни.
12
Изискването за мотивиране на заповедта произтича от принципа за равнопоставеност на
страните по едно гражданско правоотношение, каквото и трудовото. От една страна
гарантират правото на защита на работника или служителя, който е необходимо да узнае
съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение така, че да може
своевременно и по адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му
дисциплинарно нарушение, а от друга – дава възможност на съда да извърши проверка за
законността на уволнението, включително чрез служебна проверка да извърши контрол на
действията на субекта на дисциплинарна власт, наличието на реквизитите на чл.195, ал.1 от
КТ (Решение № 339/19.11.2012г. по гр. д. № 1688/2011г. на ВКС, III г.о.).
Съобразно трайната съдебна практика на ВКС – напр. Решение № 266/26.09.2011г.
по гр.д.№ 311/2011г., III г.о., Решение № 432/07.11.2011г. по гр.д.№ 65/2022г., IV г.о.,
Решение № 287/19.05.2011г. по гр.д.№ 1276/2010г., IV г.о. и други, изискването за
мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни
за еднократност на наказанието, за преценка за срока по чл.194 от КТ и за осигуряване
възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране
на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от
обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда,
който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва
подлежащите на доказване факти и да вземе решение за законосъобразността на
уволнението.
Същевременно, когато са налице няколко нарушения на трудовата дисциплина,
следва за всяко дисциплинарно нарушение поотделно да се посочи от работодателя кои
трудови задължения са нарушени.
Като обстоятелства в заповедта за налагане на ищеца на дисциплинарно
уволнение са посочено първо движение на стоки извън магазина без документи, чрез които
стоките да са изписани като брак, и второ две предавания на стоки за СЖП в големи
размери, а именно на 28.09.2023г. и на 10.10.2023г., които не съответстват на изписания
брак. Посочено е, че с този начин на нарушение на трудовата дисциплина ищецът е
злоупотребил с доверието на работодателя, причинил е загуба на имущество, като е
подчертано, че това имущество е изнесено неправомерно от склада на магазина.
Заповедта № 2181/01.11.2023г., с което е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение“ възпроизвежда съдържанието на искането на работодателя до работника за
даване на обяснения. Заповедта е издадена ден след издаване на искането за обяснения и в
деня на неговото връчване на работника. Налага се извода, че обясненията от работника са
дадени в деня на издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение, а непосредствено
след дадените обяснения на ищеца е връчена и заповедта за уволнение.
Според установената по приложението на цитираните законови разпоредби
константна съдебна практика, нито в искането за обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за
13
установени. В искането за обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника (служителя) начин. В този смисъл Решение № 209/02.05.2012г. по гр.д.№
768/2011г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 875/25.01.2011г. по гр.д.№ 1068/2009г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 171/23.02.2010г. по гр.д.№ 68/2009г. на ВКС, III г.о.; Решение № 205/26.03.2020г.
по гр.д.№ 267/2009г. на ВКС, III г.о.; Решение № 237/24.06.2010г. по гр.д.№ 826/2009г. на
ВКС, IV г.о.; Решение № 688/23.11.2010г. по гр.д.№ 114/209г. на ВКС, IV г.о.; Решение №
23003.10.2013г. по гр.д.№ 1328/2012г. на ВКС, IV г.о. Обосновката на работодателя за
конкретните факти, поради които е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта,
щом той е станал достояние на работника или служителя, като задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка
на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 от
КТ и за възможността наказаният работник да се защити ефективно, поради което, когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на изискванията на чл.195, ал.;1 от КТ (в този смисъл Решение № 722/03.01.2011г.
по гр.д.№ 518/2009г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 642/12.10.2010г. по гр.д.№ 1208/2009г. на
ВКС, IV г.о.; Решение № 676/12.10.2010г. по гр.д.№ 999/2009г. на ВКС, IV г.о.; Решение №
857/25.01.2011г. по гр.д.№ 1068/2009г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 171/23.02.2010г. по гр.д.№
68/2009г. на ВКС, III г.о.; Решение № 379/24.06.2010г. по гр.д.№ 410/2009г. на ВКС, г.о.).
Легалната дефиниция на дисциплинарното нарушение е дадена с разпоредбата
на чл.186 от КТ, която го определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения от
работника ли служителя, което се наказва с предвидените в кодекса дисциплинарни
наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната
отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние
(действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение
като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и
служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем
произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение, като
при изпълнението им работникът и служителят е длъжен да спазва законните нареждания на
работодателя. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или
служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с
фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно наказание. Следователно
от цитираната разпоредба се извличат конститутивните елементи, индивидуализиращи
нарушението. Първият елемент е обективен и се свежда до неизпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя.
В случая от волята на работодателя не може да се извлече извод нито за
извършено нарушение през периода от 20.10.2023г. до 23.10.2023г., тъй като тогава е била
извършвана проверка на записите от камерите за видеонаблюдение, нито, че предаванията
14
на стоки за СЖП на двете дати – 28.09.2023г. и 10.10.2023г., сами по себе си представляват
такова нарушение, включително и по причина, че във втория случай ищецът не е участвал в
предаването на стоките, с цел извозването им от магазина като СЖП. Налага се и извода, че
волята на работодателя е да ангажира отговорността на работника единствено за това, че за
стоките, предадени за СЖП, няма документи за предварителното им изписване като брак, а
по тази причина това тяхно последващо предаване е довело до липси в големи размери.
Така работодателят не е въвел като нарушение нередовно съставените
потвърдителни бележки при предаването на стоките за СЖП на посочените две дати, поради
което тяхното съдържание и липсата на задължителните реквизити в нея, респ. тази част от
реквизитите, които задължително е прието да съдържат, съобразно утвърдената в търговския
обект практика, както и разминаването на съдържанието на оригинала и копието на
документа, а така също и причините, поради които първоначално не е посочено (попълнено)
количеството на стоките, не следва да бъдат подлагани на обсъждане, тъй тези
обстоятелства не са били обект на дисциплинарното производство, съответно от ищеца не е
искано да дава обяснение за тях.
От друга страна, в заповедта за налагане на дисциплинарнното наказание и в
искането за даване на обяснения е подчертано, че поне единият вид стока – свинското месо,
е било неразопаковано, на което обстоятелство се акцентира и в хода на съдебното дирене за
да се обоснове пряката връзка с причинените липси. Категорично се установи, включително
и от гласните доказателства, че предадените за СЖП и на 28.09.2023г. и в отсъствието на
ищеца на 10.10.2023г. свинско месо и кашкавал са били негодни за човешка консумация, тъй
като са били развалени и/или с изтекъл срок на годност, поради което претенцията на
работодателя за СЖП да се предават само разопакована стока не е издържана. Въпросният
кашкавал е бил развален, в частност мухлясал, което е установено от служителите в
магазина още при доставянето, и си е останал такъв и докато е бил съхраняван в
специалната хладилна камера въпреки наличието на опаковка. Установяването пък, че
месото от доставената партида също е пристигнало в магазина развалено, е станало при
действията на служителите в магазина по излагането му за продажба на витрините. Затова
наличието или липсата на опаковка по негодната за консумация стока, когато тя е предадена
за СЖП, се явява ирелевантна, като тезата на ответника, че не е възможно да бъде
установено дали месото е развалено/вмирисано или негодно, защото е неразопаковано, не
може да бъде споделена от настоящия съдебен състав.
За да постави под съмнение обаче, негодността на стоките от тези артикули,
ответната страна заявява, че намира за доказано, че свид. Н. А. П., който е изнесъл стоките
от магазина, ги е предал на човек в Руен, вместо да ги унищожи по правилата за третиране
на СЖП от „. .т“ ЕООД. Тази теза предполага както знание у ищеца за това обстоятелство,
така и съдействие от негова страна, но се лансира и за да се създаде впечатление за
умишлени и целенасочени действия годна за консумация стока да бъде неправомерно
изнасяна от магазина с цел реализацията й в други търговски обекти, а „М.Б.“ ЕООД да бъде
по този начин ощетен.
15
Нарушението на трудовата дисциплина като основание за налагане на
дисциплинарно наказание е всяко неизпълнение на трудовите задължения, установени с
трудовия договор, длъжностната характеристика, в нормативен акт или акт на работодателя.
Съгласно чл.126, т.9 от КТ, при изпълнение на уговорената работа, работникът или
служителят е длъжен да бъде лоялен с работодателя, като не злоупотребява с неговото
доверие, и да пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на тези задължения
съставлява дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.8 от КТ – злоупотреба с доверие и
уронване на доброто име на предприятието, като злоупотребата с доверието е сред
основанията по чл.190 от КТ за налагане на най-тежкото наказание. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл.190, ал.4 от КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на
работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател.
Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в
случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие;
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено.
Като нарушения на трудовата дисциплина, освен разпоредбата на чл.190, ал.1,
т.4 от КТ, касаеща злоупотреба с доверието на работодателя, работодателят е посочил като
правна квалификация и нормата на чл.187, т.9 от КТ – „увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства“. По този
начин е приел, че с действията освен, че е злоупотребил за доверието на работодателя му,
ответникът е приел същевременно, че е претърпял вреди от тези негови действия.
(Като нарушена разпоредба в заповедта е посочена и тази на чл.187, т.4 от КТ –
„произвеждане на некачествена продукция“, но тя не съответства по никакъв начин на
мотивите в заповедта, не е описано и вменено на ищеца задължение за производство на
каквато и да е продукция с изискуемо качество, неспазването на което да е довело до липса
на качество, поради което в тази част е налице съществено противоречие между мотивите на
заповедта и правна квалификация. В Заповедта за уволнение е посочено, че наказанието се
налага и на основание чл.190, ал.7 от КТ – „други тежки нарушения на трудовата
дисциплина“, която формулировка е обща и се нуждае от конкретизиране.)
Доказа се, че никой от служителите в магазина, в т.ч. и ищецът – управителят, не
може да носи отговорност за развалените и с изтекъл срок на годност стоки – свинско месо и
кашкавал, описани по количество в заповедта за уволнение, защото доказателствата
установяват, че в това състояние те са били доставени в магазина, като единствената
възможност в случая е била те да бъдат предадени за СЖП. Не се доказа никаква уговорка
между ищеца Н. Ц. Б., в качеството му на управител на магазина, и Н. А. П. – служителя на
16
„. .т“ ЕООД, за предаване на стока от магазина, макар и с изтекъл срок, която последният да
извозва и да доставя на друг търговски обект в конкретни населени места и региони, а и
няма основание дори такава уговорка да се предполага. Доказателствата по делото сочат, че
и на 28.09.2023г., когато ищецът е участвал при предаване на стоки от магазина за СЖП, и
на 10.10.2023г., веднага след като свид. П. е посетил магазина с единствената цел да
натовари предадената му стока, се е отправил в посока към град Бургас, където се намира
склада на „. .т“ ЕООД и се разтоварва от него стоката. На посочените дати той не е пътувал с
управляваното от него МПС в общините Айтос или Руен.
Ако ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, то е свързано с
възложената му отчетническа дейност, съобразно длъжностната му характеристика, и
спазване на процедурите, свързани с проследяване срока за годност на храните, изписването
на стоките и попълването на документи, касаещи бракувани стоки и тези, подлежащи на
предаване за СЖП, неспазването на които изисквания обаче касаят нарушение по чл.187,
ал.1, т.10 от КТ, каквито не са му вменени. На тези претенции ищецът противопоставя
довода, че изписването на тази стока е следва да стане за сметка на търговския обект от
който е доставена. При всички случаи обаче, независимо дали ищецът е бил длъжен или не е
бил длъжен да състави документи за брак, въпросните неподлежащи за човешка консумация
стоки – свинско месо и кашкавал, не е следвало да бъдат налични в магазина и да бъдат
излагани на витрините за продажба, а подлежат на предаване са СЖП, пак независимо дали
в опакован или разпакован вид, което означава, че с предаването им за СЖП ответното
дружество не е било увредено чрез намаляване на имуществото му и в резултат на
неправомерни действия на ищеца в нарушение на трудовите му задължения.
Затова дисциплинарното наказание е наложено при липса на хипотезите по
чл.190, ал.1, т.4 и т.7, във връзка с чл.187, т.9 и т.4 от Кодекса на труда, поради което то
подлежи на отмяна като незаконосъобразно. Същевременно в самата заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение са посочени различни правни разпоредби – наказанието е
наложено на основание чл.187, ал.1, т.8 и т.9, чл.190, ал.1, т.4, т.7, докато след мотивите е
посочено, че с действията си Н. Ц. Б. е извършил нарушения по чл.190, ал.1, т.4 и т.7, във
връзка с чл.187, т.9 и т.4 от Кодекса на труда. Това обстоятелство, заедно с факта, че
съдържанието на тази заповед е идентично със съдържанието на искането за даване
обяснения от служителя, че тези обяснения за изписани на гърба на самото искане, както и
че заповедта, също предварително изготвена, е връчена непосредствено след даването на
обясненията, означава, че работодателят само формално е изпълнил процедурата по
дисциплинарното наказание и изцяло е игнорирал обясненията на служителя, т.е.
дисциплинарна процедура на практика не е провеждана или при провеждането й не са
изследвани фактите по случая.
По отношение на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3 от КТ доказателствената
тежест пада върху ищеца и той следва да докаже както оставането без работа, така и
претърпените вреди, техния размер и причинната им връзка с незаконното уволнение.
Ищецът представя доказателства, че след уволнението си е работил по трудово
17
правоотношение, считано от 15.11.2023г., а от копието на трудовата му книжка се
установява, че той не е работил през периода от 01.11.2023г. до 14.11.2023г., т.е. доказал е
твърдения от него отрицателен факт за този период, от който факт той черпи правата си.
Затова следва да бъде уважена претенцията му за заплащане на обезщетение в размера по
чл.225, ал.1 от КТ, а именно за сумата в размер на 1 063 лева, която сума следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 02.01.2024г.
С оглед правилата на процеса, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 640 лева, която сума
ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
На ответника не се следват разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради което
претенцията му за заплащане на разноски в общ размер на 3 840 лева, съгласно списъка на
разноските, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Пак с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на съда направените по делото разноски за вещи лица в размер на 915 лева и сумата в
размер на 9,15 лева – пътни разноски.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението в частта, относно присъденото обезщетение за оставането на
ищеца без работа поради незаконното му уволнение.
Така мотивиран, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Н. Ц. Б. с ЕГН **********, с
адрес: град Н., ж.к. Ч.М.*, 119В, вх. *, ет. *, ап. *, и ОТМЕНЯВА Заповед №
2181/01.11.2023г. и Заповед № 2182/01.11.2023г., издадени от управителя и законен
представител на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град
София, район П., булевард Б.Ш. **7, етаж 2, представлявано от П.П П., ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Ц. Б. с ЕГН **********, с адрес: град Н., ж.к. Ч.М.*, 119В, вх. *, ет. *, ап. *, сумата в размер
на 1 063 лв. (хиляда и шестдесет и три лева), представляваща обезщетение за оставането му
без работа поради уволнението за периода от 01.11.2023г. до 14.11.2023г.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град
София, район П., булевард Б.Ш. **7, етаж 2, представлявано от П.П П., ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Ц. Б. с ЕГН **********, с адрес: град Н., ж.к. Ч.М.*, 119В, вх. *, ет. *, ап. *, сумата в размер
на 2 640 лв. (две хиляди шестстотин и четиридесет лева), представляваща направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град
София, район П., булевард Б.Ш. **7, етаж 2, представлявано от П.П П., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на съдебната власт по сметка на Н.ския районен съд сумата в размер на 924,15 лв.
18
(деветстотин двадесет и четири лева и 15 ст.), представляваща направени по делото разноски
за възнаграждения за вещи лица и пътни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град София, район П., булевард Б.Ш. **7, етаж 2, представлявано от П.П П., за
осъждане на Н. Ц. Б. с ЕГН **********, с адрес: град Н., ж.к. Ч.М.*, 119В, вх. *, ет. *, ап. *,
да му заплати сумата в размер на 3 840 лв. (три хиляди осемстотин и четиридесет лева),
представляваща направени по делото разноски, съгласно списъка на разноските, като
неоснователна.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно
присъденото обезщетение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
19