РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. ХАСКОВО , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500361 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260237/29.04.2021 година, постановено по гр.д. №
2638/2020 година Районен съд - Хасково е отхвърлил предявените от ищцата
В. Д. К. от *****, против Общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“ -
Хасково обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ,
извършено със Заповед № 3/03.09.2020 година, издадена от Кмета на Община
- Хасково, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ и с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 2 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„*****“. Едновременно с това, предвид изхода от спора, ищцата е осъдена да
заплати на ответника деловодни разноски в общ размер 800 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала
въззивницата В. Д. К., която чрез упълномощения си адвокат Т.Т. го обжалва
в законоустановения срок с оплаквания за неправилност – нарушение на
материалния закон и необоснованост. Твърди, че в случая се касае за вливане
на едно търговско дружество в друго. Поради това и при липса на
икономически предпоставки и възлагане от страна на собственика, не се
налагала оптимизация или съкращение на щата, а от там – и извършването на
1
подбор. Освен това, въвежда доводи за нищожност на Правилника за
дейността и устройството на ОП „Спорт,отдих и туризъм“, поради цитиране в
него на липсваща наредба на Община – Хасково, като моли съда да приеме, че
това на самостоятелно основание прави заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение незаконосъобразна. Въззивницата настоява, че
независимо от наименованието на заеманата от нея длъжност, тя практически
изпълнявала както обязаностите на „*****“, така и задълженията на служител
„*****“. Следователно, тя отговаряла на изискванията за заемане и на двете
длъжности, а след обединението – за извършване на работата на длъжността
„*****“. Счита, че нейният служебен опит и икономическото образование, а
не разграничението по класификатора, били водещи. На следващо място
въззивницата акцентува върху констатираното от съда несъответствие при
изчисляването на точките при проведения подбор и счита, че толкова
съществено разминаване поставя под съмнение цялата процедура по подбора
и съдът следва само на това основание да отмени извършеното уволнение.
Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на
решение, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен обем. Прави
се искане за присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Общинско предприятие
„Спорт, отдих и туризъм“ - Хасково подава отговор, с който оспорва изцяло
въззивната жалба. Изразява становище за правилност – законосъобразност и
обоснованост на атакуваното решение и моли за потвърждаването му.
Настоява съдът отново да отговори на въведеното от тях възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ, като при това има
предвид, че ищцата не е провела доказване относно своевременното подаване
на жалбата по пощата. Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд
правилно е направил разграничение между длъжностите „*****“ и „*****“,
както и че фактическото изпълняване на някои от трудовите функции,
присъщи за „****“, е ирелевантно за спора. Намира за правилен извода на
ХРС за това, че в подбора са участвали всички лица, които е следвало да
бъдат обхванати, предвид изпълняваните трудови функции. Настоява, че
въпреки действително допуснатите неточности при формиране на оценките
от комисията по подбора, крайният извод, а именно, че ищцата получава по-
малък брой точки в сравнение с И. П., се явява правилен и обоснован. Счита,
2
че цитирането в Правилника за дейността и устройство на ОП „Спорт, отдих
и туризъм“ на несъществуваща наредба представлява техническа грешка,
която не е основание за нищожност на целия акт, а за неговата поправка. В
с.з. процесуалният представител на въззиваемото предприятие твърди, че вече
са предприети необходимите действия за поправка на тази грешка.
Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.
Във въззивното производство не са направени доказателствени
искания.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
преценка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от ищцата В. Д. К. срещу
Общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“ – Хасково.
По делото е безспорно и се установява от събраните доказателства,
че от 13.03.2006 година ищцата е заемала длъжността „******“ в общинско
предприятие „Почивно дело“ – Хасково, по трудово правоотношение. През м.
август 2020 година в Община – Хасково е била предприета реорганизация,
като Общинско предприятие „Туристически информационен център“ е било
влято в Общинско предприятие „Спорт и отдих“ и приемащото ОП е именно
предприятието-ответник по делото. С решението за преобразуване е бил
приет и правилник за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и
туризъм“ (ОП “СОТ“) и е отменен правилника на ОП „Спорт и отдих“.
Правилникът съдържа препращане към чл. 123 от КТ относно уреждане на
трудовите правоотношения с работниците и служителите. На основание чл.
14 т. 1 и чл.15 ал. 3 и ал. 4 от Правилника, е било изготвено ново длъжностно
и ново поименно щатно разписание на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, считано
от 01.09.2020 година. Редовността на процедурата по издаване и
утвърждаване на щатното разписание не се оспорва.
Преди преобразуването, в ОП „Туристически информационен център“ е
съществувала една щатна бройка за длъжността „*****“, която е била заемана
3
от И. П., а в ОП „Спорт и отдих“ са съществували две щатни бройки за
длъжността „****“, заемани от ищцата и от М. С. С новото длъжностно
разписание в ОП “СОТ“ се е предвиждало по една щатна бройка за
длъжността „******“, длъжността „*****“ и длъжността „*****“. В резултат
на вливането, длъжността „*****“ се е оказала заета от две лица – ищцата и
служител на вливащото се ОП – И. П., а длъжността „*****“ е била заета от
М. С. Не се спори относно това, че след влизане в сила на ново длъжностно и
ново поименно щатно разписание на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ от
01.09.2020 година е бил извършен подбор, след което е била издадена
атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от активно
легитимирано лице, против съдебен акт, за който е предвидена правната
възможност за неговото обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. При
разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от
страните доказателства, които са били съотносими и необходими за
изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях.
Въз основа на събраните в достатъчен обем доказателства, районният съд е
достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ са
неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което препраща към тях. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови допустими и необходими
доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от
първоинстанционният съд.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
4
Основният спор по делото се концентрира по въпроса за
законосъобразното извършване на подбора по чл. 329 от КТ. На първо място
е необходимо да се отговори на довода на въззивницата за това, че
извършването на такъв не е било необходимо поради липса на икономически
предпоставки и липса на възлагане от страна на Община – Хасково на
оптимизация на щата. Тези доводи са неоснователни. Както вече бе посочено
по-горе, новото длъжностно щатно разписание на служителите в ОП „СОТ“ е
утвърдено от Кмета на Община – Хасково, с което е влязло в законна сила, а с
него е предвидена само една щатна бройка „*****“. А със заповед №
1502/02.09.2020 година Кметът на Община-Хасково е наредил, на основание
чл. 329 от КТ, извършването на подбора и изработването на критерии за
подбор именно за длъжността „*****“. С това е формирана и изразена волята
за оптимизацията на щата, а правото на преценка за икономическата
целесъобразност на предприетото съкращение, респ.подбора, принадлежи
изцяло на съответния работодател и не подлежи на съдебен контрол. С
аргументи за липса на воля и икономическа целесъобразност на предприетото
съкращение на щата, въззивницата на практика защитава тезата си за това, че
съкращението не е било реално. Тези доводи също са неоснователни.
Съкращаването на щата може да бъде реално не само когато е налице
намаляване в общата щатна численост на работници/служители в едно
предприятие, но и когато се запазва или дори увеличава общият брой на
работниците, но отпадат определени трудови функции, които са били
включени в премахнатите от щатното разписание длъжности. Точно такъв е
настоящият случай: в ОП „Спорт и отдих“ е имало 2 щатни бройки за
длъжността „*******“, в ОП „Туристически информационен център“ е имало
една щатна бройка за длъжността „*****“, а в новото щатно разписание след
преобразуването в ОП „Спорт, отдих и туризъм“ е предвидена 1 щатна бройка
за длъжността „****“ и 1 щатна бройка за длъжността „*****“. Т.е., макар и
общият брой на щатовете, в предприятието след вливането, да се е увеличил,
то от три длъжности със съпоставими трудови функции остава само една –
„****“, а освен това се създава нова длъжност, с напълно различни, нови и
съществени за длъжността трудови функции – „******“. Следователно,
налице е реално съкращение на щата не само поради намаляване на брой
длъжности с идентични трудови функции, но и поради трансформация на
една длъжност в такава с нови трудови функции. В хода на
5
първоинстанционното производство е назначено и изслушано вещо лице, от
заключението на което следва, че понастоящем, т.е. след приемане на новото
щатно разписание от 01.09.2020 година, трудовите задължения на ищцата,
заемала длъжността „*****“, се изпълняват от две лица – И. П. („******“) и
М. С. (*****). Т.е. една част от трудовите задължения на касиер-
счетоводителя, след 01.09.2020 година, реално са включени и се изпълняват
от *****, а друга - от ****. В същото време, във всяка една от тези длъжности
са включени нови основни и съществени трудови функции, които я
разграничават от старата. Т.е. налице е трансформация на длъжности и реално
съкращаване на щата.
Въззивницата настоява, че не всички лица, които е следвало да бъдат
привлечени за участие в подбора, са участвали в него. В случая на
съкращение е подлежала една от бройките с икономически функции на *****,
а ищцата счита, че и служител М. С., заемаща длъжността „*****“, е следвало
да участва в подбора, заедно с нея и И. П. При определяне кръга на лицата,
които следва да участват в подбора, водещи са не наименованието на
заеманите от тях длъжности, нито дори сходствата в трудови функции, а
различия в съществените им трудови функции, които да са определящи и да
поставят ясно разграничение между двете длъжности. От представените и
приети като доказателства по делото длъжностни характеристики,
длъжността „****“ има основни трудови задължения, свързани със
създаването, съхранението и актуализирането на трудовите досиета –
обработва заявления за назначаване на работа и повишаване, отговаря на
запитвания за назначения по трудов договор и други. Специфични за тази
длъжност са задълженията по водене на присъствена форма, съставяне на
ведомости за заплати, водене на входящ и изходящ регистър и на заповедна
книга, отговарянето за текущия инструктаж на персонала по ЗЗБУТ и
отговаряне за архива на предприятието. Във връзка с изпълнение на тези
основни задължения длъжността включва и извършването на такива, които са
сходни с други длъжности – изготвяне на удостоверения и служебни бележки
по изплатените от касата възнаграждения и обезщетения, подготвяне на
договори, сметки и декларации за изплащане на хонорари, регистрира
болничните листи от работниците и служителите и ги представя в НОИ. Т.е.
задълженията на служителя, заемащи тази длъжност, са насочени към една
6
помощна административна дейност. В същото време, присъщи, характерни и
определящи за длъжността „*****“ задълженията имат ясно изразен характер
на финансови такива, а именно: задълженията по съхранение на получените
парични средства и ценни книжа, воденето, съхранението и проверката на
касовата наличност, обработката и изготвянето на финансово-счетоводни
документи, внасянето ежедневно на сумите постъпили в касата на
общинското предприятие и други. Още по-голям контраст съществува между
предвидените отговорности, които носят лицата, заемащи така сравняваните
длъжности: ****** носи висок риск при изпълнение на задълженията си и
отговаря с подписа си за надеждността и законосъобразността на
извършените от него стопански операции, каквато отговорност не е вменена
на администратора „****“. Съществени отлики се установяват и между
изискванията за заемане на двете длъжности. За заемането на длъжността
„*****“ се изисква образование със степен бакалавър в професионално
направление „Икономика“, професионална област – „Стопански науки“, както
и професионален опит най-малко 3 години като *****, докато за заемането на
длъжността „****“ няма изискване за професионален опит като *****, а
изискването за образование е в професионална област – „Публична
администрация“. ХОС не приема като основателен довода на въззивницата за
самоцелност на така заложените в длъжностните характеристики разлики в
изискванията, в това число и тези за знания и компетентност, необходими за
изпълнение на длъжността „****“ и на длъжността „*****“. Те се дължат на
спецификите на работата, на знанията и уменията, които следва да притежава
служителят, за да изпълнява успешно съществените и определящите трудови
функции. С оглед повишените отговорности на „****“, напълно обяснимо е
да се изисква професионален опит и икономическо образование, каквито не
са необходими за изпълняване на помощната административна дейност,
присъща за „*****“. От друга страна, последният е необходимо да познава
трудовото законодателство и относимите към кадровата му работа
нормативни актове и правила, т.е. изискването за образование по
специалността „Публична администрация“ е напълно резонно и липсва
основание да се приеме, че е създадено в услуга на служителя М.С. както се
твърди във въззивната жалба. В подкрепа на тези изводи е и заключението на
вещото лице, от което става ясно, че след 01.09.2020 година тези две отделни
длъжности, а дори и трудовите им функции в някаква степен, не се
7
съвместяват, а се изпълняват от две отделни служителки, всяка от които има
своите отделни задължения и отговорности. Тук е необходимо да се
отбележи, че доводът на въззивницата, че работодателят умишлено не е
заложил в длъжностната характеристика на „*****“ изискване за
образование, не почива на събраните по делото доказателства, конкретно –
длъжностната характеристика (л. 89), в която е посочено, че едно от
минималните изисквания за заемане на длъжността е притежаване на
образователна степен бакалавър в професионалната област „публична
администрация“.
Действително, в заключението си в.л. прави констатация за значително
сходство между трудовите задължения, предвидени за сега съществуващата
длъжност „*****“ и функциите, които ищцата е изпълнявала в качеството си
на „*****“ в ОП „Спорт и отдих“. Това обстоятелство, обаче, е ирелевантно
предвид предприетата трансформация на длъжността и вменяване на нови,
специфични, определящи и отличаващи трудови функции на „*****“. И
именно поставяйки акцента върху различията, съдът счита, че правилно за
участие в подбора не е била привлечена М. С.
Въззивният съд намира за неоснователен довода за
незаконосъобразност на извършения подбор поради неправилно и субективно
определена система за оценяване на участниците. При упражняване на
съдебен контрол върху преценката на работодателя - кой от служителите има
по-висока квалификация и работи по-добре, съдът проверява основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ
на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация
и ниво на изпълнение на възложената работа. Критериите за подбор са
определени императивно - по-високата квалификация и по-добра работа на
участващите в подбора лица и работодателят действително няма правото да
излиза извън техните рамки, както правилно настоява въззивницата. Но
следва да се държи сметка за това, че посочените от законодателя критериите
са достатъчно общи и работодателят разполага с правото да използва точно
определени показатели, които да са релевантни и да са в рамките на
законовите критерии при подбора. Точно това, по мнение на настоящия
съдебен състав, в случая е извършил работодателят – съобразил се е със
спецификите на дейността си и работата, извършвана от сравняваните
8
служители, след което е определил относителна тежест на всеки показател в
рамките на тези критерии. И доколкото тази преценка е предоставена изцяло
на работодателя, тя не подлежи на съдебен контрол. В същото време, на
работодателя принадлежи и правото да определи тежестта на различните
показатели в рамките на отделните критерии при формиране на крайната
оценка при оценяването. Районният съд е констатирал противоречията в
изводите на комисията по подбора, изолирал е грешките и правилно е
пресметнал действителния сбор точки, който следва да имат двете сравнявани
служителки. Но дори и след корекцията на грешките, при математическото
сборуване на поставените от комисията по подбора точки за професионален
опит, резултатът на въззивницата се явява по-нисък от този на сравнявания
служител И. П. След като извършването на подбора е проверено в рамките на
допустимия съдебен контрол и други отклонения и нарушения не са
констатирани, то няма основание да се счита, че неправилното поставяне на
точките за професионалния опит опорочават подбора като цяло.
Неоснователен е доводът на въззивницата за нищожност на Правилник
за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ като
самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспореното уволнение.
На първо място, позоваването на един несъществуващ в правния мир акт, в
контекста, в който това е направено, само по себе си не влече нищожност на
Правилника. На второ място, ХОС е съгласен с възражението на въззиваемия,
че се касае за фактическа грешка, която не дава отражение върху
същественото съдържание на един устройствен акт, приет от Общински съвет
– Хасково и базиран основно върху закона. Впрочем, става ясно от
представените от въззиваемия доказателства, вече са предприети
необходимите действия за поправяне на фактическата грешка.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 344 ал. 1 т. 1
от КТ е неоснователен, тъй като прекратяване на трудовото правоотношение е
извършено на съществуващо в закона основание, при наличието на елементи
от състава на съответното материалноправно основание и при липса на
нарушение на процедурните правила. Ето защо искът следва да бъде
отхвърлен. От тук е изводът за неоснователност и на иска по чл. 344 ал. 1 т. 2
от КТ, който е обусловен от правните изводи, относими за първия иск. Като е
достигнал до същите правни изводи, РС- Хасково е постановил правилно –
9
законосъобразно и обосновано съдебно решение.
Доколкото съдът следи служебно за спазването на преклузивните срокове
за предявяване на иска, следва да се даде отговор на поддържаното от
въззиваемия възражение за неспазване на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. В
конкретния случай, няма спор, срокът е започнал да тече от датата на
връчване на заповедта за уволнението – от 03.09.2020 година и е бил до
03.11.2020 година. Исковата молба е подадена по поща, като върху плика е
поставено пощенското клеймо от 02.11.2020 година. Ответникът е оспорил
датата на пощенското клеймо, с доводи за допуснати нарушения на правилата
за пощенското администриране на писмото и в негова тежест бе възложено
доказването на тезата си, а именно – че писмото е подадено в пощенскаа
служба след крайния срок за обжалване на решението. При условията на
пълно и главно доказване ответникът не е установил - нарушението при
пощенското администриране да е свързано с поведението на ищцата, поради
което то не следва да даде отражение върху правата . Не се доказва и по-
късно подаване на писмото, на дата, различна от поставеното пощенско
клеймо. Не следва да се възприема и тезата на ответника за неприложимост
на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, тъй като тази норма не поставя
изискване за вида на пощенската пратка - препоръчана или непрепоръчана.
Ето защо ХОС е съгласен с извода, до който е достигнал и първостепенният
съд, а именно – поради недоказване на нарушение на срока по чл. 358, ал. 1, т.
2 от КТ, предявяването на исковете следва да се счита в преклузивния срок.
При съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК и при условията на
чл. 272 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено
като правилно законосъобразно.
С оглед потвърждаване на първоинстанционното решение и на
основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, по направеното искане от
процесуалния пълномощник на въззиваемия, въззивницата следва да бъде
осъдена да му възстанови сторените във въззивното производство деловодни
разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
между ОП „СОТ“ и адв. В. е договорен адвокатски хонорар в размер на 600
лева, платим по банков път. А представеното извлечение от банкова сметка
10
доказва извършеното заплащане, т.е. разноските са в доказан размер.
Насрещната страна въвежда възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, но то е неоснователно. Това е така, тъй като заплатеното на
адвоката възнаграждение е в размер, близък към минималния, установен в чл.
7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260237/29.04.2021 година,
постановено по гр.д. № 2638/2020 година по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, с адрес ***** на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК да заплати на Общинско предприятие „Спорт,
отдих и туризъм“, БУЛСТАТ 0009039460493, с адрес гр. Хасково, бул.
„България“ № 79 деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
600 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от датата на обявяването му – 07.07.2021 година.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11