О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори
състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1784/2019г., по описа на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, чл. 299 АПК.
Постъпила е искова молба от А.Е.П.,***,
срещу Национална агенция по приходите – София, с цена на иска 20 450 лв. и
лихви за забава в размер на 5249 лв.
В исковата молба се сочи, че с влязло в сила решение по
адм.д. № 1302/2013 г. по описа на АС – Варна, на „Мизия милк“ ЕООД са присъдени
разноски в размер на 20 450 лв., за което е издаден изпълнителен лист. На
30.11.2016 г. по силата на договор за цесия от 30.11.2016 г. «Мизия милк» ЕООД е прехвърлило
вземането си по изпълнителния лист на А.П., с което са погасени задължения на
дружесвото по фактури за доставки. През 2014
г. издадения изпълнителен лист е предявен пред Дирекция «ОДОП» Варна за
изплащане на сумата, като е приложен и оригиналът му. След постъпване на сумата
от НАП София по сметка на ТД на НАП Варна по изп.дело № 1512/2014 г. е издадено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 1512-000289/15.12.2014 г. на Публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, с което е наложен запор на
вземането на «Мизия милк» ЕООД. На същата дата, на която е наложено
обезпечението, въз основа на Разпореждане № 1512-00291/15.12.2014 г. издаден от
публичен изпълнител ТД на НАП – Варна е направен превод на сумата от 20 450 лв. на публичния
изпълнител. С разпореждане за разпределение № 1512/2014/000295/5.01.2015 г.
сумата е разпределена за погасяване на задължения на «Мизия милк» ЕООД, по
изп.д. № 1512/2014 г. По жалба на «Мизия милк» ООД срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № 1512-000289/15.12.2014 г. на публичния
изпълнител е образувано адм.д. №
681/2015 г. по описа на АС – Варна. С решение от 13.07.2015 г. постановлението
за налагане на обезпечителни мерки е обявено за нищожно. «Мизия милк» ЕООД е подало жалба от 20.02.2015
г. до Директора на ТД на НАП – Варна, за прогласяване нищожността на действията
на публичния изпълнител по образуване на изп.д. № 1515/2014 г. и на
Разпореждане изх. № 1512/2014/000295/5.01.2015 г. за разпределение на
постъпилите суми по изп.дело. С решение
№ 2252/29.10.2015 г. на Директорът на ТД на НАП Варна е оставил без уважение
жалбата срещу изпълнителните действия, свързани с ПНОМ, предмет на адм.д. №
681/2015 г. а по отношение на Разпореждане за разпределение изх. №
1512/2014/000295/5.01.2015 г. е приел, че същото не подлежи на отделно
обжалване. С влязло в сила решение по адм.д. № 930/2015 г. на АС – Варна е
приел, че разпореждането не е обжалвано по надлежния ред, и не би могло да бъде
предмет на контрол от Директора на ТД на НАП. «Мизия милк» ЕООД е подало жалба
на 21.03.2016 г. до Директора на ТД на НАП Варна с искане за обявяване
нищожността на всички действия на публичния изпълнител по изп.д. № 1512/2014
г., както и на запорно съобщение от 15.12.2014 г. , разпореждане за
разпределение. Получен е акт изх. № 12007-1/5.01.2015 г., в който е прието, че
прогласената нищожност от съда по адм.д. № 681/2015 г. има незабавно действие,
като за прилагането му не са необходими други действия от страна на НАП, а
запорираните суми подлежат на възстановяване по искане на лицето. Ищеца твърди, че в качеството си на цесионер
по договор от 30.11.2016 г. е поискал да му бъде заплатена дължимата сума по
изп. лист. Вместо да извърши възстановяване на сумата ТД на НАП Варна е издал
нищожен АПВ от 9.02.2017 г. , с който отказва да прихване или възстанови
сумата, тъй като П. не е представил оригинал на изпълнителен лист, както и че
разноските не попадат в обхвата на чл. 129 ал.5 т.1 и т.2 от ДОПК и не подлежат
на прихващане и възстановяване. Ищеца
твърди, че с издаване на АПВ, процедурата по чл. 301 от АПК е изчерпана, поради
което за П. е налице правен интерес от търсена на обезщетение за вреди по реда
на чл. 299 ал.1 от АПК.
В исковата молба е обективирано искане
да се прогласи нищожността или по по пътя на инцидентния съдебен контрол да се
констатира нищожността на изпълнителните действия обективирани в:
1.Запорно съобщение №
1512-000291/15.12.2014 г. до ТД на НАП,
2.Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение изх. № 1512-000292/15.12.2014 г.
3.разпореждане за разпределение №
1512/2014/000295/5.01.2015 г. на постъпилата сума, издадени от Публичен изпълнител
в Дирекция «Събиране» при ТД на НАП Варна,
4.действията по извършване на превод на
сумата от 20 450 лв. от сметката, по която е била преведена от централния
бюджет за изплащане на кредитора по изпълнителния лист, по сметка , с която е
извършено погасяване на задълженията на «Мизия милк» ЕООД към НАП.
5.акт за прихващане и възстанвяване №
П-03002517013348-004-001/9.02.2017 г., с който е отказано прихващане или
възстановяване с посочената сума по изпълнителен лист.
Ищеца твърди, че претендираните вреди
са в пряка и непосредствена последица от нищожните изпълнителни действия, по
изп.д. № 1512/2014 г. обективирани в
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.12.2014 г., запорно
съобщение от 15.12.2014 г., разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от
15.12.2014 г., разпореждане за разпределение от 5.01.2015 г., действия по
извършване на превод на сумата от 20 450 лв.
Производството по делото е оставено без движение, като на П.
са дадени указания да уточни ясно от какво са причинени вредите, които
претендира, да посочи конкретния размер на вредите от всеки един от посочените
от него пет акта, да обоснове и наличие на правен интерес от водене на
производство по чл. 1 от ЗОДОВ, при наличие на уредени специални производства
по реда на ДОПК.
С уточняваща молба вх. № 11748/2019 г. П. сочи, че:
-
1.Претендира
вреди от нищожни изпълнителни действия във връзка с извършено изпълнение от
публичен изпълнител върху вземане на „Мизия милк“ ЕООД, за сумата от 20450 лв.,
която сума е била преведена за заплащане на дружеството, като вземане за
разноски, в евентуалност сочи, че
-
2.Претендира
вреди в резултат на постановен отказ за заплащане на обезщетение за вреди от
нищожни изпълнителни действия, обективирани
в АПВ №
П-03002517013348-004-001/9.02.2017 г.
Отделно от това в уточняващата молба се сочи, че правния
интерес на ищеца произтича от наличие на нищожни действия и актове на публичен
изпълнител, от които са произтекли за П. вреди. Нормата на чл. 269 ал.1 от ДОПК
не изключва правото на ищеца като цесионер да претендира обезщетение за вреди
по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, за него не е
налице правен интерес да завежда иск по чл. 269 ал.1 от ДОПК, тъй като същия
като цедент няма качеството на трето лице, чиито права са засегнати от
изпълнението. Към момента, в който е придобил вземането през 2016 г., всички
посочени в исковата молба изпълнителни действия са били приключили и сумата е
била преведена за погасяване на несъществуващо вземане. Към момента на
извършване на изпълнителните действия П. не е имал качеството на трето лице в
изпълнителното производство.
Съдът след като се запозна с депозирания и иск и
уточняващата молба към него, прецени следното:
На първо място следва да се посочи, че исканият съдебен
контрол на горепосочените пет акта е недопустим в настоящото производство.
С разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК се изключва
възможността за инцидентно установяване на незаконосъобразността на
административните актове, изключен е
т.н. косвен съдебен контрол.
Съгласно чл. 129 ал.3 от ДОПК актът за прихващане или възстановяване се
издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия
срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или
възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван,
задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на
установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред,
издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното
решение. Нормата на чл. 129 ал.7 от ДОПК сочи, че актовете за прихващане или
възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните
актове.
В чл. 144 ДОПК
е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите
актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго. Съгласно чл.156, ал.1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която
не е отменена при обжалването по административен ред, в случая акта за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК. Съобразно чл. 156, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в
частта, в която не е обжалван по административен ред. Съгласно цитираните
разпоредби, ДОПК не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове
направо пред съд, без да е изчерпан предварително административния ред за това.
Административното обжалване пред решаващия орган, който в случая е Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Варна при ЦУ на НАП
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по
съдебен ред. Административното обжалване пред по-горестоящия орган е
законоустановена предпоставка, сочеща на допустимостта на съдебното обжалване.
Съдът констатира липса на положителна процесуална предпоставка, сочеща на
допустимостта на съдебното производство, а именно обжалване на издадения акт за
прихващане и възстановяване № П-03002517013348-004-001/9.02.2017 г.
Предвид тази правна регламентация, съдът намира, че обжалването на акт за
прихващане и възстановяване № П-03002517013348-004-001/9.02.2017 г. по административен ред е задължително и
представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването
по съдебен ред. За изпълнението на абсолютните процесуални предпоставки съдът
следи служебно и при констатация за липсата на положителна предпоставка следва
да остави жалбата без разглеждане, съответно да прекрати образуваното по нея
производство. При това положение
исковата молба и уточнението по нея, в частта в която е направено искане за прогласяване
нищожността на АПВ е недопустимо и производството в тази част следва да бъде прекратено, а исковата
молба и уточняващата молба към нея да бъдат изпратени по компетентност на Директора
на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Варна при ЦУ на
НАП. Този извод на съда не се променя и от факта, че в случая се претендира
нищожност на АПВ. Следва да се посочи, че правилото на чл. 156 ал.2 от ДОПК
важи не само при искане за отмяна на АПВ като незаконосъобразен, а и относно
неговата нищожност, тъй като при административното обжалване на РА или АПВ
издаден от органите по приходите се прави проверка както за законосъобразността
на акта, но служебно задължение е да се извърши и проверка относно валидността
на същия акт. В тази насока е и трайната
практика на ВАС, определения постановени по адм.д. № 5448/2013 г., по адм.д. №
13921/2016 г., по адм.д. № 9505/2016 г., по адм.д. № 14205/2018 г.
По отношение останалите посочени 4 акта, съдът прецени следното:
Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да
се обжалват в указани срокове от длъжника или от третото задължено лице пред
директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител,
който ги е извършил, като съгласно чл.267, ал.2 от ДОПК, решаващият орган се
произнася в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба с решение, с което
може да: 1.Прекрати производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът
плати дължимата сума, включително направените разноски; 2.Спре изпълнението,
ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този
кодекс, за което уведомява и взискателя; 3.Отмени обжалваното действие;
4.Отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото
лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение; когато жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в
30-дневен срок от получаването на преписа от решението; 5.Остави жалбата без
уважение; 6.Остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от
обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато
оттегли жалбата. Съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, в случаите по чл.267, ал.2,
т.2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред
административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция в 7-дневен срок от съобщението.
С оглед на така посочените разпоредби и предмета на оспорване, очертан в
обстоятелствената част на сезиращата съда искова молба и нейното уточнение, съдът
приема, че искането на ищеца за прогласяване на нищожност на Запорно
съобщение № 1512-000291/15.12.2014 г. до ТД на НАП,.Разпореждане за изпълнение
на запорно съобщение изх. № 1512-000292/15.12.2014 г. ,разпореждане за
разпределение № 1512/2014/000295/5.01.2015 г. на постъпилата сума, издадени от
Публичен изпълнител в Дирекция «Събиране» при ТД на НАП Варна, действията по
извършване на превод на сумата от 20 450 лв. от сметката, по която е била
преведена от централния бюджет за изплащане на кредитора по изпълнителния лист,
по сметка , с която е извършено погасяване на задълженията на «Мизия милк» ЕООД
към НАП в настоящото
съдебно производство е недопустимо. В случая административното обжалване пред
директора на ТД на НАП е процесуално предпоставка за допустимост на съдебния
контрол. На основание чл.267 от ДОПК, директорът на ТД на НАП-Варна следва да
се произнесе по основателността на така подадената жалба и съгласно чл.268 от ДОПК на съдебен контрол ще подлежи постановеното от него решение. По изложените
съображения производството в тази част
следва да бъде прекратено, а исковата молба и уточняващата молба към нея да бъдат изпратени по компетентност на
Директора на ТД на НАП Варна за произнасяне по компетентност.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ юридическият факт,
пораждащ правоотношението е увреждането – вреда, причинена от незаконосъобразно
дейност на администрацията. Тя се
изразява в незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или
общински органи и длъжностни лица. Незаконосъобразните действия или бездействия
могат да бъдат само фактически действия, които се предприемат без правно
основание - нормативен или административен акт, а бездействията се изразяват в
неизвършване на фактически действия, които органът или длъжностното лице е са
задължени да извършат по силата на закон. В случая сочените действия от П. не
са фактически такива по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, а са именно в
изпълнение на издадени административни актове.
Предвид специалната регламентация дадена в ДОПК и липсата на възможност
посочените от ищеца актове да се обжалват директно пред съда, при липса на
проведен контрол по административен ред,
макар и да са налице наведени твърдения за нищожност, съдът приема, че в
случая не е приложимо изключението на
чл. 207 ал.1 от АПК – при претендирано обезщетение за вреди от нищожен
административен акт, а съгласно чл. 207 ал.1 предл.1 от АПК, образуваното
производство по съединения иск също следва да се прекрати.
В случая ищеца претендира вреди и по реда на чл. 299 ал.1 от АПК –от
нищожни изпълнителни действия във връзка с извършено изпълнение от публичен
изпълнител върху вземане на „Мизия милк“ ЕООД, за сумата от 20450 лв. Трайната съдебна практика на ВАС по приложение
на чл. 299 ал.1 от АПК налага виждането, че абсолютна процесуална предпоставка
за предявяването на исковете по посочената правна норма е предварителната
отмяна на незаконните постановление, действие или бездействие на
административния орган по изпълнението с решение по 298 от АПК, т. к. решението
на съда има сила на присъдено нещо относно законността им /вж. опр. №
691/15.01.2009 г. по адм. д. № 15380/2008 г., III о.; опр. 2984/04.03.2013 г.
по адм. д. № 1835/2013 г., VIII о.; опр. № 12352/16.10.2014 г. по адм. д. №
12888/2014 г., IV о.; решение № 10510/16.08.2017г по адм. д. № 3121/2017 г.,
III о. /. На отмяна по чл. 298 от АПК подлежат всички постановленията на органа
по изпълнението, негови действия или бездействия, включително нищожните такива.
Разликата е в сроковете за обжалване по чл.296 от АПК, които са неприложими по
отношение нищожността, т. к. по общото правило на АПК нищожността се претендира
без ограничение във времето. Независимо дали вредите се претендират от
незаконосъобразни постановления, действия или бездействия на административния
орган по изпълнението или от нищожни такива, редът за тяхното оспорване е по
чл. 294 от АПК, , а липсата на неговото провеждане е абсолютна процесуална
пречка за предявяване на исковете по чл. 299 ал.1 от АПК. Правилото на чл. 204
ал.3 от АПК е неприложимо поради специалните правила за обжалване на всички
постановления, действия и бездействия на органа по изпълнението, независимо от
тежестта порока и формата на незаконност /унищожаемост или нищожност/. В
противен случай би се стигнало до заобикаляне на закона и създаване на ред за
разглеждане на исковите претенции от нищожно изпълнение, различен от останалия.
Водим от горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на от А.Е.П.,***,
в частта с която е направено искане за прогласяване
нищожността на на акт за
прихващане и възстановяване № П-03002517013348-004-001/9.02.2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1784 по
описа на Административен съд Варна за 2019г., в частта с която е направено
искане за прогласяване нищожността на акт за
прихващане и възстановяване № П-03002517013348-004-001/9.02.2017 г.
ИЗПРАЩА исковата молба и уточнението по нея против
на акт за прихващане и възстановяване № П-03002517013348-004-001/9.02.2017 г. Директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика – Варна при ЦУ на НАП за произнасяне по
компетентност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на от А.Е.П.,***, в
частта с която е направено искане за
прогласяване нищожността на Запорно съобщение № 1512-000291/15.12.2014 г. до ТД
на НАП, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение
изх. № 1512-000292/15.12.2014 г., разпореждане за разпределение №
1512/2014/000295/5.01.2015 г. на постъпилата сума, издадени от Публичен
изпълнител в Дирекция «Събиране» при ТД на НАП Варна, действията по извършване
на превод на сумата от 20 450 лв. от сметката, по която е била преведена
от централния бюджет за изплащане на кредитора по изпълнителния лист, по
сметка, с която е извършено погасяване на задълженията на «Мизия милк» ЕООД към
НАП.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1784 по описа
на Административен съд Варна за 2019г., в частта с която е направено искане за
прогласяване нищожността на Запорно
съобщение № 1512-000291/15.12.2014 г. до ТД на НАП, Разпореждане за изпълнение
на запорно съобщение изх. № 1512-000292/15.12.2014 г., разпореждане за
разпределение № 1512/2014/000295/5.01.2015 г. на постъпилата сума, издадени от
Публичен изпълнител в Дирекция «Събиране» при ТД на НАП Варна, действията по
извършване на превод на сумата от 20 450 лв. от сметката, по която е била
преведена от централния бюджет за изплащане на кредитора по изпълнителния лист,
по сметка , с която е извършено погасяване на задълженията на «Мизия милк» ЕООД
към НАП.
ИЗПРАЩА исковата молба и уточнението по нея против
на Запорно съобщение № 1512-000291/15.12.2014 г. до ТД на НАП, Разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение изх. № 1512-000292/15.12.2014 г., разпореждане
за разпределение № 1512/2014/000295/5.01.2015 г. на постъпилата сума, издадени
от Публичен изпълнител в Дирекция «Събиране» при ТД на НАП Варна, действията по
извършване на превод на сумата от 20 450 лв. от сметката, по която е била
преведена от централния бюджет за изплащане на кредитора по изпълнителния лист,
по сметка , с която е извършено погасяване на задълженията на «Мизия милк» ЕООД
към НАП на Директора на ТД на НАП Варна за
произнасяне по компетентност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на А.Е.П.,***, срещу Национална
агенция по приходите – София, с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ и чл. 299 от АПК, с цена на иска
20 450 лв. и лихви за забава в размер на 5249 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
седемдневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: