Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесета
година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 608
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на К.з.и.м.п.з.с.м.п. ЕООД, с която с предявени срещу У.м.б.з.а.л.С.
ООД иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на
стойността на извършени медицински услуги за месец юли 2018 г. в размер на 27406,72 лв.
и за месец август 2018 г. в размер на 23 000 лв. по договор от 01.05.2012
г.
Ищецът твърди,
че е сключил с ответника договор за съвместна дейност, по силата на който се
задължил да предоставя медицински услуги по клинични пътеки, като договорът е
сключен с оглед личността на доц.д-р Д.Х., който е управител и едноличен
собственик на капитала на ищцовото дружество и именно чрез него са изпълнявани
задълженията на ищеца. Срещу предоставяните медицински услуги ответната болница
се задължила да заплаща възнаграждение, което се определяло като от месечните приходи на отделението по
кардиология, постигнати в резултат на отработените от доц. Х. и неговия екип клинични пътеки се изчислява част в размер на 20 %, от която
се приспадат допълнителни възнаграждения на работниците в отделението,
определени по съгласие между доц. Х. и останалите лекари водещи специалисти в
отделението, към разликата се добавя дължимото на доц. Х. допълнително
възнаграждение и така получeната сума се изплаща като възнаграждение с ищеца.
Договорът е изпълняван от двете страни и след изтичане на уговорения в него
срок, като ответникът заплащал месечните възнаграждения съобразно издадените от
ищеца фактури, но не изпълнил задълженията си за заплащане на месечни
възнаграждения за месеците юли и август 2018 г., въпреки че не възразил срещу
предоставените от доц. Х. медицински услуги, нито срещу размера на
възнаграждението, определено в издадените от ищеца фактури за съответните
месеци, които били изпратени на ответника, като били приложени и към покана за
плащане, получена от него на 18.01.2019 г.
Ответникът не е
депозирал в срок отговор на исковата молба. В депозирания извън срока отговор
поддържа становище за неоснователност на исковете, като не оспорва сключването
на договор с ищеца, но оспорва този договор да е действал през месеците юли и
август 2018 г., тъй като уговореният в него срок е изтекъл много преди този
период и уговорка за продължаване на действието му страните нямат. Оспорва
договорът да е изпълняван през юли и август 2017 г., тъй като считано от
13.05.2016 г. Доцент Х. е назначен за Началник на клиниката по кардиология и
всички извършени от него медицински дейности, консултации, манипулации са
извършени в изпълнение на задълженията му по трудовия договор с ответника. В
съдебно заседание въвежда възражения за нищожност на договора, поради
невъзможен предмет липса на основание, тъй като между ответника и доц.Х. за
същия период, за който ищецът твърди да е действал договора и за част от който
претендира възнаграждение, е налице трудово правоотношение, по силата на което
доц Х. дължи именно същата престация, за която ищецът претендира
възнаграждение, като сочи, че дейност по клинични пътеки може да се изпълнява
единствено чрез лекари, които работят по трудов договор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна
страна:
В тежест на
ищеца е да докаже твърденията си за сключване на договор с твърдяното
съдържание относно предмета на насрещните престации, изпълнение на задълженията
си по договора за съответния период, както и настъпването на останалите
условия, които твърди да са относими към определянето и изплащането му- предоставянето на медицински услуги по
клинични пътеки в областта на кардиологията, тяхната стойност, заплащането им
от РЗОК, постигнато съгласие за определяне на допълнителни възнаграждения на
служителите в отделението в конкретен размер.
Възраженията на
ответника не обуславят доказателствена тежест.
Не са спорни и не се нуждаят от
доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен договора от
01.04.2012 г. за съвместна дейност, че ответникът е заплащал на ищеца
възнаграждение по този договор и след изтичане на срока му до м.юни 2018 г.,
включително, както и че за периода, за който се претендира възнаграждение доц. Х.
е заемал длъжността „началник“ на клиниката по кардиология в ответната болница.
Съгласно представения „договор за
съвместна дейност“ от 01.04.2012 г. страните по него, а именно МБАЛ С.,
наречена болницата и ищцовото дружество К. – АИПСМП ЕООД, наречено изпълнител,
се съгласяват да се обединят за организиране на съвместна дейност, в областта
на Кардиология и Инвазивна кардиология, включително диагностика, лечение и
полагане на здравни грижи за болни.
Съгласно чл.12 от договора, изпълнителя
се задължава да извършва консултации, включително манипулации на пациентите в
клиниката/отделението по АГО, както и на други клиники/отделения на болницата,
да съдейства за осигуряване на квалифицирани медицински специалисти за обезпечаване на медицинската дейност на
отделението и получаване на разрешение за дейност на болницата, както и в случай
на прекратяване на трудовите правоотношения между болницата с предложените
медицински специалисти да осигури други медицински специалисти със същата
професионална квалификация за изпълнението на задълженията по съвместната
дейност и да съдейства за осигуряването на друг помощен персонал.
В чл.7 е уговорено разпределение на
финансовите резултати, като е посочено в чл.7 т. 1 – „20 % от ежемесечните
приходи на отделението по Инвазивна кардиология се разпределят между лекарите
постигнали в резултат на личния му принос в екип, формирани от извършената медицинска
дейност по конкретни клинични пътеки/ №38,40.1,40.2, 42,45,48,49 и 51/,
заплатени от РЗОК, като в брутния приход не се включват приходите от платените
медицински услуги в брой, избор на екип, стойността на скъпоструващите
медицински консумативи по договора между болницата и РЗОК“; „ 15 % от
ежемесечните приходи на отделението по кардиология се разпределят между
лекарите в резултат на личния му принос в екип, формирани от извършената
медицинска дейност по консервативни клинични пътеки в Кардиология, заплатени от
РЗОК, с изключение на приходите от платените медицински услуги в брой, избор на
екип, стойността на скъпоструващите медицински консумативи по договора между
болницата и РЗОК“; „50 % от разликата между покупната и продажната цена без ДДС
от ежемесечните брутни приходи от медицинската услуга за поставяне на
скъпоструващи медицински консумативи, доплащани от съответния пациент на
отделението в касата на аптеката или в Болницата, както и „40 % от ежемесечните
брутни приходи, формирани от избор на екип или платени медицински услуги,
постъпили в брой на касата в болницата“.
От вписванията в търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала в ищцовото дружество е Д.Н.Х.,
като дружеството е вписано в регистъра на 04.04.2012 г. и към датата на
сключване на договора с ответника е било в процес на учредяване.
Не е спорно, а се установява и от
представените писмени и гласни
доказателства, че преди сключването на договора за съвместна дейност между
страните, между ответното дружество и Д.Н.Х. е сключен на 06.02.2012 г. трудов договор, по силата на което е назначен
за началник на отделение „Кардиологично“ в УМБАЛ С. ООД, тогава с наименование
МБАЛ С. ООД, като това правоотношение е прекратено след периода, за който се
претендира възнаграждение.
Установява се от показанията на
разпитаните по делото свидетели Ш.и Петров, че двамата са работили в
клиниката/отделението по Кардиология в ответната болница от създаването й под
ръководството на доц.Х., който през цялото време до септември 2018 г., когато
напуснал, ръководел клиниката по Кардиология и изпълнявал задълженията си,
които включвали и лечение на пациентите, включително инвазивни процедури в
Кардиологията. Същите обстоятелства се установява и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че по счетоводни данни на
ответника се установяват стойности на отработени от доцент Х. клинични пътеки,
съответно на стойност 135189 лв. за м. юли 2018 г. и 116240 лв. за м.август
2018 г.
При тези факти съдът намира, че
сключеният между страните договор е нищожен на основание чл.26, ал.1,
предл.1-во и чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, поради което не поражда действие и
въз основа на него не могат да се породят права и задължения освен
произтичащите от недействителността му.
На първо място настоящият съдебен състав
счита, че за всички случаи на нищожност, следваща от въведените от страните
факти, съдът следва да следи служебно и независимо от доводите на страните,
като предвидените от процесуалните правила преклузии са относими единствено към
възможността за въвеждането в процеса на
факти и тяхното доказване. Съдебната практика е извела изрично случаи, в които
съдът следи служебно за действителността на отделни договори и клаузи /напр.
неустойка/, като няма нормативно основание това служебно задължение да се
изпълнява избирателно, тъй като това противоречи на общия принцип за
равнопоставеност и конституционното забрана за дискриминация.
В случая се установява, че договорът, на
който ищецът основава претенцията си, е сключен единствено за получаване на
възнаграждение за извършване на медицински дейности в областта на кардиологията
конкретно от доц. Д.Х. и извън заплащането, което доц. Х. е получавал по
трудовото си правоотношение с ответника за същите дейности, чието изпълнение е
дължимата престация по трудовото му правоотношение с ответника.
Следователно този договор противоречи на
закона и в частност на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, предвиждащ императивното
изискване предоставянето на работна сила да се урежда само като трудово
правоотношение, както и на чл.8, ал.4 от Кодекса на труда, предвиждаща, че
трудовите права и задължения са лични, като отказът и прехвърлянето им са
недействителни. Договорът между страните нарушава тези императивни правила, тъй
като съдържа уговорки не относно постигане на резултат, а относно
предоставянето на работна сила от доц. Х. и получаване на дължимото му
възнаграждение, които права могат да бъдат уредени единствено чрез трудов
договор и не могат да бъдат предмет на уговорки
между лица, различни от работодателя и работника.
На следващо място договорът е нищожен и
поради липса на основание, както следва да се квалифицират твърденията за
идентичност на престацията по него с дължимата от доц. Х. по трудовия му
договор с ответната болница, който предхожда
по време на сключване договора между страните и е бил действащ към 01.04.2012г., когато е сключен процесния.
Действително съществуването на кауза се предполага, но установените факти
безспорно налагат извода, че договорът не е сключен с твърдяното от страните
намерение, тъй като с него ищецът не се задължава за каквато и да е престация,
а обещава престацията на доц. Х., която
вече е била дължима на ответника по
силата на трудово правоотношение.
По изложените съображения за нищожност
на договора, на който се основават ищцовите претенции, същият не е породил
действие, поради което е безпредметно да се обсъждат факти относно изпълнението
и прекратяването му, като предявените искове следва да се отхвърлят.
Право на разноски при този изход на
спора има ответникът, комуто следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2142,20 лв.,
какъвто е минималния размер на адвокатското възнаграждение, при съобразяване
участието на адвокат в повече от едно съдебно заседание, като съдът намира за
основателно възражението на ищеца за прекомерност на платените разноски за
адвокатско възнаграждение, които не съответстват на фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.з.и.м.п.з.с.м.п.
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу У.м.б.з.а.л.С.
ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***.********искове по
чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на
стойността на извършени медицински услуги за месец юли 2018 г. в размер на 27406,72 лв.
и за месец август 2018 г. в размер на 23 000 лв. по договор от 01.05.2012
г.
ОСЪЖДА К.з.и.м.п.з.с.м.п. ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на У.м.б.з.а.л.С. ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***.********разноски
по делото в размер на 2142,20 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: