№ 5152
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506280 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2974 от 27.02.2023 г. по гр.д. № 42875/2022 г. по описа на СРС,
138 с-в, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че дружеството „2020“
ЕООД с ЕИК: ******* и адрес: гр. София, УЛ.******* (*******-МА) ******* дължи
на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.Я*******,
на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 1 593 лева - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 31.05.2020 г. за аб.№
407540, ведно със законна лихва за период от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 233.25 лева - мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до
14.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15160/2022г. на
СРС, 138 състав, като са отхвърлени исковете за главница и лихви за доставена ТЕ за
разликата до пълните им предявени размери, а исковете за главница и лихви за
извършено дялово разпределение - изцяло.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на страната на
ищеца - Н. ЕАД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът „2020“ ЕООД обжалва постановеното
решение в частта на уважаване на исковете с доводи, за това че е неправилно поради
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че чрез
събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на приетата пред
1
първата инстанция СТЕ е установено, че за периода м.06.2015 г. до 19.05.2020 г. общия
топломер в сградата – ЕС не е преминал задължителна техническа проверка. С оглед
това и неговите показания за потребено количество ТЕ в обекта са неверни. Като не е
съобразил това СРС при постановяване на своето решение е произнесъл неправилно
съдебно решение за признаване съществуване на задължение за заплащане на стойност
на потребени количества ТЕ в обекта. Проверка на топломера извършена след
посочения срок и след периода на задълженията едва на 15.11.2021 г. не може, според
жалбоподателя, да валидира извършеното начисляване на стойности и суми без
надлежно сертифицирано средство за измерване. На самостоятелно основание заявява,
че в производството не е установено и конкретно потребено количество ТЕ в обекта,
както и неговата стойност.
Поддържа, че между страните действително няма сключен договор за продажба
на ТЕ за стопански нужди, каквото е изискването на закона. Освен това в
производството не е установено, чрез събраните доказателства потреблението на
топлинната енергия. Не е доказано, че сумите, чието съществуване се иска в
производството са дължими от ответника като ползвател на имота, тъй като се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Отправя искане за отмяна на решението в
атакуваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД е подала в срок отговор
на възиванта жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски.
Подпомагаща страна на ищеца – Н. ЕАД, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
2
Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни, при
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на
получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес, такса за дялово
разпределение на потребената в имота ТЕ и законна лихва за забава върху тези суми.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата
на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди, какъвто е ответника, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в
писмена форма. По делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен
договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата
претенция. При липса на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обосновано СРС е приел, че
правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1
ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса
на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера
и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на
3
разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.
По делото не е спорно и от представените пред първата инстанция доказателства
е установено, че топлоснабдения имот, представляващ ателие № 2, находящ се в
гр.София, ж.к.******* с аб.№ 407540 е придобит от ответника през 2019г., като
договор за доставка на ТЕ между страните е бил сключен едва на 01.06.2020г.
Не е спорно, че липсва сключен между страните договор за доставка на ТЕ за
стопански нужди за процесния период - 01.10.2018г. до 31.05.2020г.
Настоящата инстанция намира за неправилни изложените от първата инстанция
фактически констатации, че в производството е установено количеството потребена ТЕ
в обекта от ответника за исковия период. Именно чрез констатациите на приетата пред
първата инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202
ГПК се установява, че топломера в сградата, в която се намира обекта на ответника е
бил сменен на 02.06.2015 г., за което е представен протокол, както и че до 19.05.2020 г.,
когато отново е бил сменен същият не е бил проверяван. Както сам е посочил експерта,
периодични метрологични проверки в периода 2015-2020 г. за поставения през 2015 г.
топломер не са били извършвани.
При така установеното и чрез събраните пред първата инстанция доказателства
неправилен е изводът на съда за доказаност на претенцията за количество доставена и
потребена в обекта ТЕ за исковия период.
С оглед на горното, състоятелни се явяват доводите на жалбоподателя, че от
събраните доказателства не се установява, че като ползвател на имота дружеството
дължи исковите суми.
Потребените в имота, собственост на ответника след 2019 г., количества ТЕ са
недоказани в производството, поради което изводът на съда, че дружеството е
задължено да заплати стойността посочена в приетата пред първата инстанция ССчЕ,
съдът намира за неправилен.
Както е посочено в чл. 44 от действащата през процесния период НАРЕДБА №
16-334 ОТ 6 АПРИЛ 2007 Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО /отм./, при отсъствие или
повреда на средства за търговско измерване количеството топлинна енергия за отчетен
период се определя от топлопреносното предприятие или от производителя на база
средни стойности за клиента, измерени при аналогични климатични условия и в
съответствие с режима на потребление на топлинна енергия. При повреди в средствата
за измерване за търговско плащане собственикът е длъжен да ги замени в срок до 5
работни дни от констатиране на повредата. В случая не е установено изпълнение на
тези изисквания на закона от доставчика на услугата – ищец в производството и
констатацията на експерта по СТЕ за правилно измерване, отчитане и начисляване на
4
потребените в имота ТЕ се явяват неправилни. В тази част, съдът не кредитира
приетата пред първата инстанция СТЕ, тъй като противоречи на изискванията на
материалния закон и на установеното, чрез събраните в производството доказателства.
Предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Изводите на двете инстанции не съвпадат, поради което решението на СРС
следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част. Предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззивникът. На
основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят 400.00 лв. -
възнаграждение за адвокат за въззивното производство и 56.86 лв. – разходи за
заплатена държавна такса по въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2974 от 27.02.2023 г. по гр.д. № 42875/2022 г. по описа на
СРС, 138 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК,
че дружеството „2020“ ЕООД с ЕИК: ******* и адрес: гр. София, УЛ.*******
(*******-МА) ******* дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *******, с
адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.Я*******, на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 1 593 лева -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.10.2018 г. до 31.05.2020 г. за аб.№ 407540, ведно със законна лихва за период от
23.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 233.25 лева - мораторна
лихва за период от 01.10.2019 г. до 14.03.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 15160/2022г. на СРС, 138 състав, както и в частта на
разноските, с която дружеството 2020 ЕООД с ЕИК: ******* и адрес: гр. София,
УЛ.******* (*******-МА) ******* е осъдено да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.Я*******, сумата от 70,95 лева -
разноски в заповедното и 436.32 лева - разноски в исковото производство, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, ЕИК *******, срещу дружеството „2020“ ЕООД с ЕИК: *******, искове по
чл.422 от ГПК вр. чл.59 ЗЗД, че дружеството „2020“ ЕООД с ЕИК: ******* и адрес: гр.
София, УЛ.******* (*******-МА) ******* дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД, ЕИК *******, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.Я*******, на основание чл.59 ЗЗД, сумата
от 1 593 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
5
период от 01.10.2018 г. до 31.05.2020 г. за аб.№ 407540, ведно със законна лихва за
период от 23.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 233.25 лева -
мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 14.03.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15160/2022г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул*******, да заплати на дружеството 2020 ЕООД с
ЕИК: ******* и адрес: гр. София, УЛ.******* (*******-МА) ******* сумата от 456.86
лева - разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – Н. ЕАД.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6