№ 20919
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110126843 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.439,ал.2 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК от К. И. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Т С“ЕАД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М.
Ц,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че ищцата не дължи чрез способите на принудително изпълнение
поради настъпила погасителна давност сумите от 3645 лева главница за
топлинна енергия за периода м.10.2011 г. до м.04.2013 г.,53,04 лева сума за
услуга дялово разпределение,700,20 лева лихва за забава за периода 30.11.2011
г. до 17.07.2014 г.,както и сумата от 4210,84 лева законна лихва за периода
17.09.2014 г. до 12.05.2025 г.
В исковата молба се твърди,че ищцата е единствена наследница по закон
на Б И Д,а ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист по
ч.гражд.дело № 50904/2014 г. по описа на СРС,а впоследствие е образувано
изпълнително дело № 20168410402172 по описа на ЧСИ Н М,по което
последното изпълнително действие е от 04.09.2019 г.,поради което ищцата
счита,че към 04.09.2024 г. е изтекла погасителна давност,а дори при отчитане
времето на извънредното положение давността е изтекла на 11.11.2024 г.
преди ищцата по настоящото дело да бъде конституирана като длъжник.
Ищцата сочи,че поради изтичането на погасителна давност вземането не би
могло да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение.
Моли съда да уважи исковата претенция.
Ответното дружество „Т С“ЕАД в депозирания писмен отговор изразява
становище за неоснователност на исковата претенция – оспорва се
твърдението,че последното изпълнително действие е от 04.09.2019 г. като се
твърди,че дружеството като взискател е отправяло искания за реализиране на
изпълнителни действия като всяка от молбите поставя началото на нов
1
давностен срок. Ответникът моли съда да постанови решение,с което да
отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Видно от удостоверение за наследници,Б И Д е починала на 08.11.2020 г.
и е оставила като наследница своята дъщеря К. И. П..
От изпълнителен лист от 12.12.2014 г.,издаден по ч.гражд.дело №
50904/2014 г. по описа на СРС,29 състав се установява,че Б И Д е осъдена да
заплати на „Т С“ЕАД сумите от 3645 лева главница за топлинна енергия за
периода м.10.2011 г. до м.04.2013 г.,53,04 лева сума за дялово разпределение за
периода м.10.2011 г. до м.04.2013 г.,700,20 лева мораторна лихва за периода
30.11.2011 г. до 17.07.2014 г.,7,62 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 30.11.2011 г. до 17.07.2014 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 17.09.2014 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Установява се от изисканото заверено копие от изп.дело № 2172/2016 г.
по описа на ЧСИ Н М,че е образувано по молба от „Т С“ЕАД от 02.03.2016 г.,в
молбата се съдържа овластяване за определяне начина на изпълнение,на
11.03.2016 г. са изпратени запорни съобщения до банкови институции,с
разпореждане от 18.01.2018 г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника,на 20.03.2019 г. също е насрочен опис на движими вещи на
длъжника,на 04.09.2019 г. с молба от „Т С“ЕАД е формулирано искане за
налагане запор върху пенсия и опис на движими вещи,на 06.10.2021 г.
взискателят е поискал налагане запор върху банкови сметки или върху
вземания за пенсия,трудово правоотношение,а при липса на такива – за опис
върху движими вещи,с разпореждане от 25.11.2022 г. е наложен запор върху
пенсията на Б И Д,с писмо от 08.12.2022 г. НОИ уведомява,че запор не може
да бъде наложен,защото Б И Д е починала на 08.11.2020 г.,с молба от
01.11.2024 г. „Т С“ЕАД формулира искане за конституиране като длъжник на
наследницата по закон на длъжника Делчева,с разпореждане от 11.12.2024 г. е
конституирана като длъжник К. И. П.,покана за доброволно изпълнение е
връчена на 11.04.2025 г.с молба от 23.04.2025 г. „Т С“ЕАД формулира искане
за налагане запор върху банкови сметки,с разпореждане от 23.06.2025 г. е
спряно изпълнението въз основа на издадена от съда обезпечителна заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.439,ал.2 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели отричане дължимостта на парично вземане,за което е издаден
изпълнителен лист,въз основа на новонастъпили обстоятелства,последващи
по време производството,в рамките на което е издаден изпълнителният лист. В
конкретния случай ищцата П. се позовава на настъпила погасителна давност.
Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да
се позове на настъпила давност,ако в определен период от време,считано от
настъпване изискуемост на вземането длъжникът бездейства. Приложимата
2
погасителна давност за вземания,за които е издаден изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение,която не е била оспорена,е общата
петгодишна давност. Законът не регламентира изрично каква е приложимата
давност при вземания,основани на заповед за изпълнение,срещу която не е
подадено възражение и не се е развило производство по установителен иск,но
съдът намира,че следва да бъде приложима петгодишната давност,каквато е
приложима съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД спрямо съдебните решения. Когато за
вземането е издадена заповед за изпълнение,длъжникът може да възрази в
срока по чл.414 от ГПК,а ако не го стори,заповедта за изпълнение се
стабилизира. Съгласно разпоредбата на чл.424 от ГПК вземането,за което е
налица стабилизирана заповед за изпълнение може да бъде оспорено само въз
основа на новооткрити обстоятелства. Анализирайки цитираната
разпоредба,съдът намира,че при съобразяване преклудирането на
възраженията,с които длъжникът е разполагал към срока по чл.414 от
ГПК,както и предвид това,че вземането може да бъде оспорвано само въз
основа на нови доказателства,съдът счита,че заповедта за изпълнение има
стабилитет,сходен с този на съдебното решение и поради това приложимата
погасителна давност е общата петгодишна давност. Когато е издаден
изпълнителен лист,носителят на вземането може да пристъпи към
принудително изпълнение на вземането,за което е издаден изпълнителен лист.
Когато е образувано изпълнително производство,давността се прекъсва
многократно в рамките на изпълнителния процес като всяко действие по
принудително изпълнение и всяко действие,изграждащо съответен
изпълнителен способ,водят до прекъсване на давността – в този смисъл т.10 от
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. по описа
на ОСГТК на ВКС. Когато взискателят поиска изпълнително
действие,давността се счита прекъсната,считано от молбата на взискателя,в
която е обективирано искането за реализиране на изпълнително действие.
Съдът,отчитайки приложеното изпълнително дело,намира,че давността е
прекъсната с молбата за образуването му,защото в тази молба се съдържа
овластяване на съдебния изпълнителен да избере способ на
изпълнение,впоследствие давността е прекъсвана с изпращането на запорни
съобщения до банкови институции като през м.09.2019 г. взискателят е
депозирал молба,в която са посочени конкретни искания за извършване на
изпълнителни действия. Не може да бъде споделен доводът на ищцата чрез
пълномощника й,че след това искане липсват други последващи изпълнителни
действия,респективно не може да бъде споделено твърдението на ищцата
П.,че към датата на нейното конституиране като длъжник вземането вече е
било погасено по давност. Не се спори между страните,а и от представеното
удостоверение за наследници се установява,че първоначалният длъжник
Делчева е починала на 08.11.2020 г.,а ищцата по настоящото производство е
конституирана като длъжник от частния съдебен изпълнител на 11.12.2024 г.
Съгласно чл.432,ал.1,т.3 от ГПК изпълнителното производство спира по
силата на закона,когато страната длъжник е починала. С настъпването на
спиране на изпълнителното производство спират да текат всички срокове,в
това число срокове относно погасяване по давност на вземанията,доколкото
без да бъде конституирана нова страна длъжник не се явява допустимо
извършването на процесуални действия в рамките на изпълнителното
производство. В този смисъл са и съображенията,изложени в т.10. от
3
Тълкувателното решение,прието по тълк.дело № 2/2013 г. по описа на ОСГТК
на ВКС. Софийският районен съд,отчитайки настъпилото спиране на
изпълнителното производство приема за неоснователен доводът на ищцата
П.,че вземането е погасено по давност преди нейното конституиране като
длъжник. С оглед наличието на формулирано искане от страна на взискателя
през м.09.2019 г.,предвид това,че считано от настъпване смъртта на
първоначалния длъжник Делчева през м.11.2020 г. е настъпило спиране по
силата на закона,както и при съобразяване,че ищцата П. е конституирана през
м.11.2024 г.,когато отпада причината изпълнителното производство да бъде
спряно,съдът счита,че не може да бъде възприето,че е изминал период от
време,по-дълъг от пет години,без да има изпълнителни действия. Изложените
съображения мотивираха съда да приеме,че предявената искова претенция по
чл.439,ал.2 от ГПК,вр.чл.124 от ГПК подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на разноски съдът приема,че в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439,ал.2 от ГПК,вр.чл.124,ал.1
от ГПК от К. И. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Т С“ЕАД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М.
Ц,за признаване за установено,че ищцата не дължи чрез способите на
принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от
3645 лева ( три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева ) главница за
топлинна енергия за периода м.10.2011 г. до м.04.2013 г.,53,04 лева ( петдесет
и три лева и четири стотинки ) сума за услуга дялово разпределение,700,20
лева ( седемстотин лева и двадесет стотинки ) лихва за забава за периода
30.11.2011 г. до 17.07.2014 г.,както и сумата от 4210,84 лева ( четири хиляди
двеста и десет лева осемдесет и четири стотинки ) законна лихва за периода
17.09.2014 г. до 12.05.2025 г.
ОСЪЖДА К. И. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М. Ц сумата от
100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4