№ 5761
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110127259 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу И. П. Е., с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че И. П. Е. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 608,19 лева - главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода от
01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 08.11.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата 131,36 лева - мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 26.10.2023 г.; сумата 24,97 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно
със законна лихва от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 6,94 лева
- мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 26.10.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №61590/2023 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и
размер с доводи, че липсва облигационна връзка между страните, липсва реално
доставено количество топлинна енергия и в претендирания размер; изтекла е
погасителната давност.
Третото лице-помагач „Д.“ ЕООД на страна на ищеца представя писмени
доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
1
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нотариален акт №91, т. II, рег. №15321, дело №265/2019 г., Нотариален
акт №49, т. I, рег. №2295, дело №49/2002 г., Споразумителен протокол от
06.04.2022 г., последният преценен от съда по реда на чл. 175 от ГПК,
удостоверяващ извънсъдебно писмено признание на ответника за неизгодни за
него факти, се установява, че през исковия период И. П. Е. е собственик на имот,
находящ се в ***********.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Следователно, качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост
върху имота. В конкретния случай се установява, че през процесния отчетен
период имотът е притежание на ответника, като друго не се твърди и не се
доказва, напр. сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия
с трето лице. Ето защо ответницата отговаря за неплатените задължения за
доставка на топлинна енергия. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено
изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие
за възникване на правоотношението. Ирелевантно е дали ответникът фактически
е обитавал имота.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 08.11.2023 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода от
01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични
вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба
(чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 08.11.2020 г. Приложими след 11.08.2016 г. са
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016
г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
2
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. Поради това са погасени по давност главници за периода 01.05.2020-
31.08.2020 г.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е
погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна
енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение
за дължимата главница за цена на топлинна енергия.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства, в
т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са
предоставени услугите за дялово разпределение, а предвид това исковата
претенция за главница подлежи на уважение по основание и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
От съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и преценена
по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период реално
потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 628,46 лв.,
формирана база реален и служебен отчет поради неосигурен достъп, като в нея
не са включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. При това
положение съдът приема, че е извършена доставка на топлинна енергия и на
стойност в предявения размер на иска за главница.
Съдът, като взе предвид изчисленията на вещо лице СТЕ и ССчЕ, и
покритите с давност главници, на осн. чл. 162 от ГПК, приема, че исковата
претенция за главница за цена на доставка на топлинна енергия е основателна за
периода 01.09.2020-31.03.2022 г. и в размер на сумата 459,26лв., с мораторна
лихва 91,87 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 26.10.2023 г.; сумата 24,97 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., а за останалата част исковете подлежат на
отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията с Тълкувателно решение №
3
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът, съразмерно на уважената част от исковете, трябва да заплати на
ищеца сумата общо 985,73лв. за платени държавни такси, възнаграждения на
вещи лица, на адвокат-особен представител и на юрисконсулт, последното от
съда определено в минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. П. Е., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 459,26 лева - главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода от
01.09.2020 г. до 31.03.2022 г., и сумата 91,87 лева - мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 26.10.2023 г.; сумата 24,97 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно
със законна лихва върху главниците, считано от 08.11.2023 г. окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №61590/2023 г. по описа на СРС;
като иска за главница над уважения размер от 459,26 лева до пълния предявен
размер от 608,19 лева за цена на доставка на топлинна енергия и за периода
01.05.2020-31.08.2020 г., и иска за мораторна лихва над уважения размер от 91,87
лева до пълния предявен размер от 131,36 лева; и иска за мораторна лихва за
сумата 6,94 лева за периода от 15.11.2020 г. до 26.10.2023 г., начислена върху
главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. П. Е., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 985,73 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №61590/2023 г. и гр. дело №27259/2024 г., и двете по
описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4