Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Ж състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМИСЛАВ Д.
МЛ.СЪДИЯ: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Мария Методиева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 14393 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20217357
от 06.10.2020 г. по гр.д. № 42094/2018 г. по описа на СРС, 166 с-в са
отхвърлени като неоснователни предявените от З.П.А., ЕГН ********** с адрес ***,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД
и чл. 61 ЗЗД за осъждане на ответника Б.М.Д. - Т., ЕГН ********** с адрес ***,
aп. 11 да заплати на ищеца сумата от 10000.00 лева, частичен иск от пълния
размер от 43133,50 лева - сторени разноски за подобрения и насаждения в
собствения на ответника недвижим имот и сумата от 1508 лева - сторени разноски
за погребение и панихида за 40 дни на наследодателя на ответника - М.Б.Д..
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца З.П.А. с излагане на доводи за неправилност, поради
необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по
делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен
неправилно материалния закон и нарушение на процесуалните правила.
Поддържа,
че при постановяване на решението си съдът е формирал неправилни фактически
констатации и правни изводи, които не съответстват и на събраните в
производството доказателства. Неправилно, според въззивника е бил квалифициран
правно и предявения иск за извършените в имота подобрения по време на фактическото
съжителство с наследодателя на ответницата. По време на съвместното съжителство
с последния ищцата е извършвала разходи за поддръжка на имота и за неговото
подобряване със съзнанието, че е нейн. В подкрепа на това е и оставеното
пълномощно от наследодателя на ответницата за прехвърляне на имота. Неправилни
и необосновани били фактическите констатации и изводи на съда, че подобренията
в имота са правени само от наследодателя, с негови усилия и средства, както и
че в производството не е установено времето, в което ищцата е извършвала
описаните СМР. В производството е установено както извършване на последните,
така и времето, в което това е сторено. Установено е че наследодателя на
ответницата, с който ищцата е живяла на съпружески начала не е имал финансова
възможност за извършване на тези подобрения и същевременно в този период е бил
с влошено здравословно състояние.
Моли за
отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Б.М.Д. - Т. е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който
е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на
постановеното решение, като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за
неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:
Производството е
образувано по подадена искова молба от З.П.А., ЕГН ********** с адрес ***, с
която срещу Б.М.Д. - Т., ЕГН ********** с адрес ***, aп. 11, са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.74,
ал.1 във вр. с чл.72, ал.1 от ЗС и чл.
61 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000.00 лева, частичен иск от пълния размер
от 43133,50 лева - сторени разноски за подобрения и насаждения в собствения на
ответника недвижим имот и сумата от 1508.00 лева - сторени разноски за
погребение и панихида за 40 дни на наследодателя на ответника - М.Б.Д..
Ищецът З.П.А. поддържа,
че е живяла на семейни начала с М.Б.Д. в продължение на 30 години преди
неговата смърт на 18.02.2018 г. Поддържа, че по време на съвместното им
съжителство закупили недвижим имот — Двуетажна вилна сграда без сутерен,
застроена на площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи, кухня-бокс и баня на
първия етаж и три стаи и кухня на втория етаж, гараж със застроена площ от
39,95 кв.м., заедно с дворното място, върху което са построени, цялото с площ
от 1070 кв.м., находящо се в с. Пауново, Софийска област и съставляващо имот
пл. № 174 по плана на с. Пауново, но в документа за собственост фигурирало единствено
името на М.Б.Д..
Поддържа, че за периода
от есента на 2014 г. до есента на 2017 г. направила голям ремонт на имота,
изразяващ се в изграждане на стълбище, изграждане на ламперия, прозорци и врати
на всички стаи на втория етаж, изграждане на площадка с камина на втория етаж,
монтаж на дюшеме, ламинат и первази, шпакловка и латекс във всички три стаи на
втория етаж, изграждане на две тераси, ремонт на покрива, външно измазване на
цялата къща, изграждане на подпорна стена пред гаража, замазка и поставяне на
метална врата на гаража, изграждане на площадка в двора и пътеки от къщата до
камината, около цялата къща, изграждане на пейки, метални лозници, камина с
фурна, външна чешма, изграждане на навес, смяна на улуци, изграждане на външна
ограда, смяна ламарините на външната порта, монтиране на 2 метални врати под
терасата на 1 етаж, засаждане на 100 бр. плодни дръвчета, 9 лози, 4 чемшира и
над 80 корена цветя. Сочи, че извършените подобрения заплатила с лични средства
и помощ от родителите и подробно посочени суми за материали, както и сумата
29700 лева за СМР, без М.Б.Д. да е участвал с труд или парични средства поради
влошеното си здравословно състояние. Поддържа, че по воля на М.Б.Д. щяла да
прехвърли имота но свое име, но не успяла преди неговата смърт. Поддържа, че
след смъртта на М.Б.Д. заплатила 1508 лева за разноски по погребението и
панихидата за 40 дни. Сочи, че ответницата като дъщеря на починалия М.Б.Д. и
негов единствен наследник е придобила имота и е получила владението на същия на
09.05.2018 г. Претендира заплащане на процесиите суми за подобрения в
собствения на ответника недвижим имот и разноски за погребението и панихидата
на нейния баща. Моли съда да уважи исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор
ответникът Б.М.Д. - Т. оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Поддържа, че средствата за закупуване на имота и последващите
инвестиции за облагородяването му са осигурени изцяло от нейния баща М.Б.Д..
Оспорва ищцата да е извършила каквито и да е разходи за ремонт и облагородяване
на имота и то в твърдяния размер. Счита, че за ищцата като съжителствала с
починалия 30 години няма правен интерес да търси заплащане на сторените
разноски за погребение и панихида. Поддържа, че ответницата лично и други
роднини са участвали в заплащане разходите по погребението и са оказали
необходимото съдействие. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Настоящият състав намира
че неправилно първоинстанционнят съд е приел, че са предявени искове с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 9 от ППВС № 1/1979 г., когато законът е поставил на
разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на
общия състав по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Разглежданият състав намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва
без правно основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от
вещта за сметка на обедняването на собственика й. Правото да се претендира
равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се
защити срещу неоснователното обогатяване - чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, тоест когато
няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно
разместване на имуществени ценности. Възможността на ищеца да осъществи правата
си на друго основание - договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно
право, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД може е предвиден в закона
иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на имуществени
блага - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, чл. 61 от ЗЗД, чл. 75, ал.
2 от ЗЗД, чл. 72 и чл. 74 от ЗС и други. Друг иск може да бъде и иск за реално
изпълнение на съществуващо между страните договорно правоотношение, съответно
иск за обезщетение за вреди от неизпълнението на договора или за неустойка,
когато неоснователното разместване на блага е настъпило в резултат на
неизпълнение на договорни задължения. Възможността да бъде предявен друг иск не
води обаче до недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Преценката
дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл. 59 от ЗЗД може да бъде
извършена само с решението по съществото на спора, тъй като съдът следва се
произнесе по възникването и съществуването на заявеното материално право,
съответно да прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат
обсъдени събраните по делото доказателства /в този смисъл решение № 148 от
28.02.2006 г. по т.д. № 703/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./.
В случая претенцията на
ищцата се основава на извършени от нея в качеството й на добросъвестен владелец
подобрения в имота със знанието и без противопоставянето на собственика, с
който е живяла на съпружески начала. От една страна ищцата излага твърдения, че
е считала първоначално имота за свой. Изложени са твърдения и че в по-късен
етап от съвместното им съжителство ищцата е узнала, че като собственик на имота
е вписан в документа наследодателя на ответницата, с който е живяла на
съпружески начала. Същевременно обаче се поддържа, че ищцата е получила
уверения от последния, че имотът ще й бъде прехвърлен, за което й било дадено
пълномощно представено по делото.
С оглед така изложените
фактически и правни доводи, настоящият състав намира че претенцията за
заплащане на извършените подобрения в имота следва да бъде квалифицирана по
чл.74, ал.1 във вр. с чл.72, ал.1 от ЗС.
Претенцията на ищеца е
да получи обезщетение за стойността на извършени с негови средства подобрения в
имота на ответната страна. В основата на това субективно право както на
добросъвестния, така и на недобросъвестния владелец, а също и на обикновения
подобрител на чужд имот, стои принципът за недопустимост на неоснователното
обогатяване. Затова и твърденията на ищеца за качеството, в което е извършил
подобрения, не ограничават съда да даде защита при действителното правно основание
на възникналите между страните облигационни отношения. Така е изразеното
становище в решение № 131 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС, което се възприема от настоящия състав. В друго решение № 134 ОТ
31.07.2014 Г. ПО ГР. Д. № 6535/2013 Г., Г. К., І Г. О., съдът приема, че ако по
делото е установено, че ищецът не е извършвал претендираните подобрения като
добросъвестен владелец, както е поддържал, то следва да се разгледа искът му за
заплащането им като обикновен подобрител на чужд имот. В други актове (напр.
РЕШЕНИЕ № 108 ОТ 08.07.2015 Г. ПО ГР. Д. № 415/2015 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС)
отново изрично е подчертано, че "в основанието на претенцията за
присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната
за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право.
Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения,
предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите
задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота,
но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения,
които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по
приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите
твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по
делото.
Съгласно Решение № 33 от
16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК: „Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в
нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран
или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната не се е позовала.“ В настоящия случай не се касае до недопустим
съдебен акт, дотолкова доколкото първоинстанционният съд не е разгледал други
факти, различни от заявените от страните, предвид което се е произнесъл именно
в параметрите, очертани от страните по спора, но е дал грешна правна
квалификация. Съгласно Решение № 306/01.04.2010г. по гр.д.№ 4715 по описа за
2008г., на II ГО, ВКС въззивният съд следва да прави разлика между случаите на
произнасяне по непредявен иск и случаите на неправилна правна квалификация. В
тези случаи той е длъжен да даде вярната правна квалификация и да реши делото
по същество.
В случая,
както бе посочено според настоящия състав вярната правна квалификация на
претенцията за подобрения е чл.74, ал.1 във вр. с чл.72, ал.1 от ЗС и на претенцията за възстановяване
на сторени разноски за погребение и панихида за 40 дни на наследодателя на
ответника - М.Б.Д. по чл.61 ЗЗД.
Ищцата, като владелец на
имота, тъй като е считала последния за свой собствен или съсобствен с
наследодателя на ответника е извършила подобрения със знанието и съгласието на
последния по времето, в което е живяла на съпружески начала с него.
Страните не спорят и се
установява чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства, че
на 25.07.1996 г. наследодателят на ответницата М.Б.Д.е закупил Двуетажна вилна
сграда без сутерен, застроена на площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи,
кухня-бокс и баня на първия етаж и три стаи и кухня на втория етаж, гараж със
застроена площ от 39,95 кв.м., заедно с дворното място, върху което са
построени, цялото с площ от 1070 кв.м., находящо се в с. Пауново, Софийска
област и съставляващо имот пл. № 174 по плана на с. Пауново /нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 117, том II, дело № 831/1996г./.
Установено е, че на
18.02.2018 г. е починал М.Б.Д., както и че негов наследник по закон е
ответницата Б.М.Д. – Т..
Установено е, че с
приемо-предавателен протокол от 09.05.2018г., на същата дата З.П.А. е предала
ключовете и всички документи, касаещи процесния имот на Б.М.Д. – Т., като е
описано и състоянието на имота.
Доводите на въззивника –
ищец, че в производството е доказано извършване на разходи, с които имотът в
село Пауново е бил подобрен и е увеличена стойността му, които подобрения са
били извършени в периода 2014-2017 г., съдът намира за основателни. Чрез
представените пред първата и въззивната инстанция доказателства, събраните
гласни доказателства и чрез констатациите на приетата пред настоящата инстанция
комплексна СТЕ, съдът намира за установени направените разходи и извършените
СМР, в резултат на които имотът е увеличил стойността си.
По делото са приложени
заверени копия на 8 бр. касови бележки за закупуване на винт, контакт, лак,
ламперия, болт, гайки, дъски, цимент, камък, пясък, мрежа, коминно тяло, четки
и др.; 3 бр. четливи копия на фискални бонове за закупуване на брави, подложки
за паркет, метална тава, перваз, снадка, вътрешен ъгъл PVC, нагревател,
бърсалка, крушки; 3 бр. износни бележки за транспорт, като на едната е посочено
името М.и негов телефон; 17 бр. стокови разписки за доставени строителни
материали: ламарини, дискове, нит, фибран, дръжка, винтове, резе, профили,
грунт, мрежа за топлоизолация, шкурка, винкели, розетка и др.
Приложен е договор за
ремонт от 03.10.2015г., сключен между З.П.А. и А.Г.А., с предмет ремонт на
гаража и на дворното място, върху което е построена двуетажната вила в с.
Пауново, ограждане на имота с масивна външна ограда, ремонт на външна врата,
изграждане на дървен навес, изграждане на площадка и пътеки в двора, поставяне
на пейки, лозници, камина с фурна, чешма и изграждане на подпорна стена на
гаража, замазка пред гаража и поставяне на метална врата на самия гараж.
Договорът е на стойност 14 900 лв. Съгласно чл. 4 от договора клиентът ще
заплати на строителя договорената сума в брой, като договорът служи за разписка
за платената сума.
Приложен е и договор за
ремонт между същите страни от 01.10.2014г. с предмет ремонт на двуетажната вила
в с. Пауново, включващ направа на стълбище, основен ремонт на трите стаи на 2-я
етаж-смяна на прозорци, врати, поставяне на ламперия, дюшеме, шпакловка,
замазка, ламинат и др., изграждане на камина, на тераси на първи и втори етаж,
ремонт на покрив, външно измазване на къщата, смяна на улуци и др. СМР, като
договорът е на стойност 14 800 лв. Съгласно чл. 5 от договора клиентът ще
заплати на строителя договорената сума в брой, като към датата на подписване на
договора са платени 50 % от уговорената сума или 7400 лв., като договорът служи
за разписка за платената авансово сума.
Приложени са извлечения
от сметките на М.Б.Д. за периода 01.01.2014г.-31.12.2017г.
Представени са Заповед №
153/07.04.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение от 07.04.2016г. на
ищцата, по силата на което са й изплатени 7 брутни възнаграждения в размер на
20 888 лв., бележка за доходи от трудови правоотношения и УП-2.
По делото е представена
квитанция за платена такса в размер на 20 лв. на Храм „Успение Пресвета
Богородица“, фактура от Общинско предприятие „Гробищни паркове” на стойност 25
лв. за салон за раздаване-малък и документ за разходи за погребение на М.Б.Д.
на стойност 1463 лв. или общо 1508 лв.
Чрез показанията на
разпитания пред първата инстанция свидетел С.Т./снаха на ищцата/ преценени при
съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК / с оглед събраните доказателства/ се
установява, че М.Б.Д. и ищцата не са сключили граждански брак, но живеели над
30 години заедно. Свидетелят
познава двамата от 1988г., като тогава последните живеели заедно, а малко преди
1997 г. си закупили двуетажен имот.
Чрез показанията на
свидетеля С.Т.и приетата пред първата инстанция медицинска документация се
установява, че през 2009г. М.Б.Д.получил инсулт и здравословното му състояние
се влошило.
Установява се от
приложените пред СРС епикризи издадени в периода 2004г.-2017г., че Д. е страдал
от захарен диабет тип 2, през 2009г. получил инсулт, страдал от хронична
бъбречна недостатъчност, получил диабетична гангрена на пети пръст, карцином на
пикочния мехур, като е проведено и лъчелечение, хроничен пиелонефрит.
Чрез показанията на
свидетеля С.Т./снаха на ищцата/ преценени при съобразяване разпоредбата на
чл.172 ГПК / с оглед събраните доказателства/ се установява, че имотът, който
закупили ищцата и М.пред 1997 г. не бил годен за живеене, като първият етаж бил
обитаем, но в лошо състояние, а вторият не бил обитаем. В близките години след
закупуване на имота започнали ремонт, като през 2009г. М.Б.Д.получил инсулт,
здравословното му състояние се влошило и ремонтът бил осъществяван от ищцата с
помощта на нейните родители. Ремонтът започнал от стълбището до втория етаж,
където имало три стаи. Ремонтирано било всичко - стени, ламперия, под,
ламинати, тавани, прозорци, а след това бил правен ремонт и на двора, където
бил направен навес на входната врата, след което и тухлена ограда. Била сложена
метална врата на оградата. Направен бил ремонт и на покрива и гаража. Ремонтът
бил започнал преди 4-5 години, като свидетелят, заедно с нейния свекър оказвали
помощ при извършване на СМР. Според изразеното от свидетеля Т., М.Б.Д. не
участвал в ремонтните дейности, заради влошеното му здравословно състояние,
като е ходил в къщата в с. Пауново и много рядко, защото е искал да е близо до
болнично заведение. Ходил може би 3-4 пъти без приспиване. Ремонтът бил
осъществяван и от лице на име Т., освен свекъра на свидетеля, като свидетеля сочи,
че е видяла ищцата да плаща на лицето Т.. Сочи, че ищцата е организирала
погребението на М.Б.Д. чрез агенция, като е чула ищцата да казва, че отива да
плати на агенцията. Панихидата за 40 дни била направена в църква, като св.
присъствала и на нея и била заплатена от ищцата. Св. А. неможе да каже кога е
направен ремонтът на покрива. Уточнява, че М.Б.Д. и ищцата не са сключили
граждански брак, но живеели над 30 години заедно. Виждала е ответницата веднъж,
в последните дни преди смъртта на М.Б.Д.. Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля С.Т., тъй като същите са обективни, всестранни, непротиворечиви,
верни, логически последователни.
Чрез показанията на свидетеля А.Г.А., разпитан пред
въззивната инстанция, които съдът кредитира като пълни обективни, всестранни,
непротиворечиви, верни, логически последователни се установява, че за ремонт на
къща в село Пауново бил ангажиран от З. през 2014 г., като ремонтът продължил
около четири – пет години. Същият сочи, че е строил нагоре първо втория етаж –
едва, две, три стаи с тераса, покрив двускатен, мисля, че беше 60 кв.,
стълбище, такива неща - груб строеж. Измазване след това правил. По стените
всичко измазал, шпакловал, боядисал. Подът бил с дюшеме, после му сложили
ламинат с первази, камина на втория етаж. Цялата камина правил, което включвало
зидане, мазане, обличане с камъни от долу. По стълбището всички стъпала били
облечени също с мрамор, коридорът нагоре
бил целия с ламперия дървена, боядисана. Накрая в последствие правили още един
парапет. Собственикът М.им казал да правят парапет, защото не можеше да се
качва и им казвал: „Това ми е последното нещо, което ако може да го направите“.
По двора правили гаражни врати. Били с дръжки, рамката желязна, с ламперия вътре. Отдолу под
терасите имало две помещения, там свидетелят направил две врати с брави, чешма
облечена с камък, отдолу с ревизия, с изолация вътре, за да може да стои при по-студено,
барбекю, навеси, асми, шапки на дувара от воалит, външни врати - порти с врата,
бетон отпред между гаража и вратата. Правил и пътеки отвън покрай къщата. Свидетелят
сочи, че къщата била оградена. Имало ограда с мрежа, някъде над 120 – 130 метра
беше. Правили оградата – масивна ограда с бетон и тухли, с колони, с шапки,
шапките се обелили от времето и след това слагали червен воалит на шапките
отгоре. Свидетелят сочи, че е работел по обектите като си водел някои колеги,
приятели, познати, работници. От роднините на З. не му помагал никой. Дядо П., на З. баща й помагал. Материалите
осигурявал свидетелят, а някои от тях и З.. За труда му плащала З.. На обекта работили
на етапи. Докато бил на обекта виждал З.,
дядо П., М.2 или 3 пъти. М.не участвал в
ремонтните дейности. Той не можел да ходи сам. Свидетелят сочи, че е виждал в
двора насадени дръвчета, рози, ягоди, лозе. Новата асма като я правили имало 3
– 4 засадени нови фиданки. Когато започнал работа бил направен първия етаж.
Сумите по договорите му били изплатени на няколко пъти.
Чрез показанията на разпитания пред първата инстанция
свидетел Б.С.Д. /приятел на ответницата/ се установява, че към 2010 г. къщата в
село Пауново е била оградена с телена мрежа, както и че през 2013-2014 г. около
къщата е била направена зидана ограда. Относно фактите, които свидетелят сочи
досежно това кой е правил оградата, респ. кой е извършвал ремонт в къщата, кой
е обитавал къщата и пр. съдът не дава вяра на неговите показания доколкото
същите са противоречиви и не се основават на пряко възприети от свидетеля
релевантни за спора обстоятелства. Така,
свидетелят сочи, че през 2010 г. е бил ангажиран от ответницата да закара
строителни материали до къщата в с.Пауново, които били нужни на нейния баща /М./.
Същевременно свидетелят сочи, че не е виждал там М./бащата на ответницата/.
Освен това свидетелят заявява, че е посетил инцидентно имота през 2010 г. и
след това през 2013 г. и няма възприятия относно здравословното състояние на
наследодателя на ответницата, няма възприятия относно това кой е живял в имота
в посочените години – 2010 г., 2013-2014 г., няма възприятия относно втория
етаж от къщата, ищцата и пр. Същевременно в своите показания свидетелят Б.С.Д.
не споделя, че е посещавал имота заедно със свои приятел- свидетелят П. Р.И.,
който споделя такива факти едва пред въззивната инстанция.
Чрез показанията на свидетеля П. Р.И., разпитан пред
въззивната инстанция не се установяват релевантни за спора обстоятелства.
Самият свидетел сочи, че е посещавал два или три пъти имота, но не си спомня
конкретика. Не знае какво има в къщата, в какво състояние е, какво има в двора.
Свидетелят сочи факти относно състоянието на къщата, което би могло да е
възприето в различни от посочените периоди и при различна обстановка, в т.ч. и
в хода на производството. Както сам свидетелят сочи свидетелят Б.С.Д. е
посещавал имота по причина, че там е ответницата Б., като свидетелят изрично
заявява, че не знае дали Б. живее там.
Съгласно трайно
установената съдебна практика, въззивният съд е длъжен да назначи служебно
експертиза и без направено искане от страните, при условие, че са оспорени
фактическите изводи на първоинстанционното решение /решение № 188 от 21.02.2020
г. на ВКС по гр. д. № 4295/2018 г., I г. о., решение № 225 от 13.12.2019 г. на
ВКС по т. д. № 437/2019 г., I т. о./. По аргумент от разпоредбата на чл. 162 ГПК, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът е длъжен служебно да го установи. Когато за това е
необходимо съобразяване на определени правила на опита и положения на науката,
отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към
обосноваността на решението, съдът не само може, а трябва да назначи
изготвянето на експертно заключение от компетентно вещо лице, като формулира
съответната задача и възложи разноските за възнаграждение на вещото лице в
полза на заинтересованата страна /т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от
04.01.2001 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК/.
Доколкото в случая пред
първата инстанция не е бил изяснен въпросът за увеличената стойност на спорния
имот вследствие извършените от ищцата в него дейности, то в съответствие с
разясненията по т. 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и доколкото за
определяне на увеличената стойност на имота са необходими специални знания,
въззивният съд е назначил експертиза по тези въпроси.
Чрез приетата пред
въззивната инстанция комплексна СТЕ се установява, че строителните материали
описани в приложените по делото стокови разписки, фискални бонове и касови
бележки са относими към извършените ремонтни дейности в имота. Чрез СТЕ /основаваща
се на дадените показания на разпитаните свидетели и извършените огледи на
място/ се установява стойността на извършените в имота СМР в периода 2014
г.-2017 г., които възлизат на сумата 36729 лв. без ДДС, от които: за ремонт на
втори етаж – 3762.00 лв., за ремонт на гараж и подпорна стена – 6657.00 лв.; за
масивна ограда около имота - 18088.00 лв. Установява се и увеличената стойност
на имота във връзка с извършените подобрения в периода 2014-2017 г. (към
момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция), която
възлиза на сумата 61692 лв. /л.176 от делото/ без включване в посочената
стойност на засадените в имота цветя, дръвчета, лозя, чиято стойност според СТЕ
възлиза на сумата 1822.74 лв.
В постановеното по реда
на чл.290 ГПК Решение № 12 от 20.05.2022 г. по гр.д. № 1841/2021 г., Г. К., ІІ
Г. О. на ВКС, което становище се възприема от настоящия състав, са дадени
разяснения за естеството на понятието "подобрение" по чл. 72 ЗС.
Прието е, че сумата, равняваща се на себестойността на извършените разходи във
връзка с имота и действително увеличената му стойност не са тъждествени
величини по смисъла на закона. При присъждане стойността на извършените
подобрения не е релевантен размерът на направените разноски по отделни пера, а
дали вследствие на тях е подобрена функционалната характеристика на недвижимия
имот като обект на правото на собственост. Касае се за частен случай на
неоснователно обогатяване, поради което извършените разноски подлежат на
обезщетяване единствено доколкото водят до действително обогатяване на
собственика на имота за сметка на владелеца, така и необходимите за запазването
на вещта разноски. По силата на изрична разпоредба размерът на обезщетението,
на което имат право посочените категории владелци, е точно определен и се
съизмерява с увеличената стойност на имота. Ето защо, при разрешаване на
правните спорове по чл. 72 ЗС, за осигуряване правилното приложение на закона,
съдът не може директно да присъди себестойността на вложените труд и средства в
поддръжка и подобрения на имота към момента на тяхното извършване, а следва да
установи наличието на обективно увеличение в неговата пазарна стойност - дали
при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове,
собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди
извършване на подобренията. При съобразяване това становище с оглед
задължителните указания по приложението на закона, обективирани в Постановление
№ 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, както и трайно установената
съдебна практика, формирана с решение № 152 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1518/2014 г., I г. о., решение № 46 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5692/2014 г., I г. о., решение № 257 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
3571/2013 г., I г. о., решение № 96 от 12.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
332/2010 г., II г. о. и др., съдът намира че извършените от ищцата подобрения в
имота в периода 2014 г.-2017 г. са довели до увеличаване стойността на имота с 61692
лв. без включване в посочената стойност на засадените в имота цветя, дръвчета,
лозя, чиято стойност според СТЕ възлиза на сумата 1822.74 лв.
Описаните в приетата СТЕ подобрения са направени от
ищцата като владелец с нейни средства и труд, като е установено, че същата е
считала имота за свой. Узнаването в един по-късен момент на това, че собственик
на имота е наследодателя на ответницата не е довело до промяна в отношението й
към вещта, което тя е демонстрирала явно и несъмнено. Последното сочи, че
подобренията са извършени от ищцата в качеството й на недобросъвестен владелец
със знанието и съгласието на собственика на имота. В посочения период 2014-2017
г. наследодателя на ответницата и собственик на имота не е разполагал с
финансови възможности за предприемане и извършване на сочения ремонт. Същевременно,
както е установено чрез събраните доказателства, в посочения период
наследодателя на ответницата е бил с влошено здравословно състояние и не е
могъл да участва с труд при извършване на описаните СМР в имота.
При така изложените
фактически констатации и правни изводи, съдът намира че постановеното от СРС
решение следва да бъде отменено като неправилно в частта на отхвърляне на иска
по чл.74 вр. чл.72 ЗС като последния следва да бъде уважен за посочения
предявен като частичен размер.
В частта на произнасяне
по предявения иск по чл.61 ЗЗД съдът намира че следва да потвърди постановеното
решение като напълно споделя установените факти и формирани изводи и препраща
към тях на основание чл.272 ГПК.
В подадената искова
молба ищцата поддържа, че след смъртта на М.Б.Д. заплатила 1508 лева за
разноски по погребението и панихидата за 40 дни, като същите следва да й бъдат
възстановени от ответницата, която се явява единствен наследник на лицето и
извлича имуществени ползи от смъртта на своя наследодател.
Чрез представените пред
първата инстанция доказателства се установява, че ищцата е направила разходи за
погребение и панихида за 40 дни на починалия М.Б.Д. на стойност общо 1508 лв.
Както правилно е отбелязал СРС в своето решение и настоящия състав изцяло
възприема, в закона липсва изрично регламентирано задължение за поемане на
разходите по погребението на едно лице. Това е вътрешно осъзната и доброволна
дейност от страна на близките на едно лице, като под близки не следва да се
разбират само кръвни роднини. Безспорно по делото е установено, че ищцата и
починалия за живели заедно в продължение на 30 години и между тях е имало
здрава и хармонична връзка, както самата ищца сочи. Предвид това, в случая за
ищцата е съществувал морален дълг, който не може да се окачестви като водене на
работа в чужд интерес. Освен това както е посочено с разпоредбите касаещи
неоснователно обогатяване, в случай на разходване на средства във връзка със съзнателно
изпълнение на нравствен дълг лицето не може да иска връщането им с оглед
възстановяване на имущественото разместване.
Настоящият съдебен
състав счита, че претенцията по чл.61 ЗЗД следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и в посочената част решението на СРС като правилно следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от
правния спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски по списък в общ размер
2510.16 лв. и сторените разноски пред първата инстанция по списък в размер на общо
2140.32 лв.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 20217357 от 06.10.2020 г. по гр.д. № 42094/2018 г. по описа на СРС, 166 с-в,
В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от З.П.А., ЕГН **********
с адрес ***, срещу Б.М.Д. - Т., ЕГН ********** с адрес ***, aп. 11, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.74, ал.1 във вр. с чл.72, ал.1 от ЗС за заплащане
на сумата от 10000.00 лева, частичен иск от пълния размер от 43133,50 лева -
сторени разноски за подобрения и насаждения извършени в периода 2014-2027 г. в следния
недвижим имот: „Двуетажна вилна сграда без сутерен, застроена на площ от 49
кв.м., състояща се от две стаи, кухня-бокс и баня на първия етаж и три стаи и
кухня на втория етаж, гараж със застроена площ от 39,95 кв.м., заедно с
дворното място, върху което са построени, цялото с площ от 1070 кв.м., находящо
се в с. Пауново, Софийска област и съставляващо имот пл. № 174 по плана на с.
Пауново“, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.М.Д.
- Т., ЕГН ********** с адрес ***, aп. ** да заплати на З.П.А., ЕГН ********** с
адрес ***, на основание чл.74, ал.1 във вр. с
чл.72, ал.1 от ЗС за заплащане на сумата от 10000.00 лева, частичен иск от пълния размер
от 43133,50 лева, представляваща сторени разноски за подобрения и насаждения извършени
в периода 2014-2017 г. в следния недвижим имот: „Двуетажна вилна сграда без
сутерен, застроена на площ от 49 кв.м., състояща се от две стаи, кухня-бокс и баня
на първия етаж и три стаи и кухня на втория етаж, гараж със застроена площ от
39,95 кв.м., заедно с дворното място, върху което са построени, цялото с площ
от 1070 кв.м., находящо се в с. Пауново, Софийска област и съставляващо имот
пл. № 174 по плана на с. Пауново“ в резултат на които стойността на имота е
увеличена със сумата 61692 лв., която стойност е определена към м.април
2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20217357 от 06.10.2020 г. по гр.д. № 42094/2018 г. по описа на СРС, 166 с-в,
В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от З.П.А., ЕГН **********
с адрес ***, срещу Б.М.Д. - Т., ЕГН ********** с адрес ***, aп. 11 обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.61 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1508 лева - сторени разноски за погребение и панихида за
40 дни на наследодателя на ответника - М.Б.Д..
ОСЪЖДА Б.М.Д.
- Т., ЕГН ********** с адрес ***, aп. 11, да заплати на З.П.А., ЕГН **********
с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2510.16 лв.- сторените разноски пред въззивната инстанция и сумата 2140.32
лв.- сторените разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.