РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110203172 по описа за 2022 година
Производството е образувано e по жалба на на „ГИК Инженеринг” ЕООД, ЕИК
********* против НП № 03-2100170 от 03.11.2021год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 62, ал.3 от Наредба №
2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи на въззивното дружество е било
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.413,
ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно с оглед размера на наложената санкция и моли постановлението да бъде
изменено като бъде наложена санкция по реда на чл. 415в от КТ.
В с.з., процесуален представител на въззивното дружество се явява и пледира за
приложение на разпоредбата на чл. 415в КТ, както и за присъждане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
В с.з. представителят на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по
същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, с
приложение на привилигированата разпоредба на чл. 415в КТ и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на разноските,
поискани от другата страна.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 20.10.2021год. св. И., инспектор в Д „ИТ” Варна, извършил проверка в обект –
жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, УПИ VII-426, ПИ10135.4505.426, по плана на II м.р.
жк. „Владислав Варненчик“ изпълняван от въззивното дружество.
По време на проверката свидетелят констатирал, че дружеството – жалбоподател, в
качеството му на работодател, е допуснато до експлоатация изградено съоръжение за работа
на височина – скеле, около което не била монтирана предпазна мрежа, която следвало да
служи за обезопасяване на експлоатираното скеле и предотвратяване на опасността от
падане от височина.
Във връзка с констатираното нарушение било дадено предписание за обезопасяване на
стъпалата в цялост в срок до 15.11.2022г., което било изпълнено в рамките на няколко дни
след проверката – била поставена предпазна мрежа около скелето.
На 29.10.2021год срещу въззивното дружество бил съставен АУАН в който било
посочено, че същото на 20.10.2021год. е нарушило разпоредбата на чл. 215б, ал.1 и чл.215ж,
ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата търговското дружество.
Въз основа на съставения акт, административно наказващия орган е издал 03-2200319
от 20.04.2022год, като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е че
въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи и при използване на работното оборудване на въззивното
и му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл.413,
ал.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани
в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в съответните срокове, поради
което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че са издадени
от компетентните длъжностни лица, в сроковете по ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира.
С обжалваното НП въззивното дружество е наказано за нарушаване нормите на чл. 62,
ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
2
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и при
използване на работното оборудване.
Съгласно цитираната разпоредба около и под съоръжения за работа на височина
(платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки, проходи, ограждения и
предпазни мрежи..
В случая по делото няма спор, че в обекта експлоатиран от въззивното дружество е
имало скеле, което работниците са използвали ежедневно и което не е било обезопаснено с
изискуемата оградна мрежа. В горната насока са всички събрани по делото гласни
доказателства.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивното дружество на
нарушило посочената по-горе норма от Наредбата.
Доколкото обаче нарушението е било отстранено веднага след установяването му –
предпазната мрежа е била поставен в рамките на няколко дни след това /в горната насока са
както показанията на актосъставителя, така и уведомлението за изпълнено предписание
съдържащо се в приложения към жалбата снимков материал/ и от нарушението не са
настъпили вредни последици за работниците съдът счете, че в случая се касае за маловажно
нарушение поради което въззивното дружество следва да понесе санкция съобразно нормата
на чл. 415в от КТ.
Като съобрази всичко изложено по-горе съдът счете, че в случая се касае за маловажно
нарушение по смисъла на чл. 415в, от КТ, поради което и прецени, че следва да измени НП
като наложи на въззивното дружество наказание съобразно тази норма, а именно
имуществена санкция в размер на 100лв., което наказание счете за съответно на
извършеното деяние и прецени, че ще постигне в пълнота целите предвидени в нормата на
чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора на АНО се дължи присъждане на разноски за осъщественото
процесуално представителство, пропорционални с уважения размер на наложената санкция.
При принципна дължимост на такива в минимален размер от 80 лева, с оглед правната
сложност на делото и факта, че същото е протекло в рамките на едно заседание, съответния
пропорционален размер възлиза на сумата от 2,66 лева.
Що се касае до дължимия размер на адвокатско възнаграждение – такова е заявено в
размер на сумата от 450 лева, като исканият размер е изцяло съответен на изискванията на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като съобразно съответната
отхвърлена част на санкционната разпоредба, съдът намери, че следва да присъди на
въззивника разноски в размер на сумата от 435 лева.
Воден от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2100170 от 03.11.2021год. на Директора на
3
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 62, ал.3 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на „ГИК Инженеринг”
ЕООД, ЕИК ********* е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на
3000лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА наказанието имуществена
санкция до такова в размер на 100лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ГИК Инженеринг” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна сумата от 2,66 лева, представляваща сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Варна да заплати на „ГИК
Инженеринг” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 435 лева, представляваща сторени разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4