№ 11754
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110126594 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т-------” АД, с която са предявени
установителни искове срещу П. Д. П.. Исковата молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствените искания.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставените в
исковата молба задачи следва да бъде оставено уважено.
Поради изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 26 състав:
ОПРЕДЕЛИ:
Ищецът твърди, че между „Т-------” АД и П. Д. П. е сключен договор за потребителски
кредит № ------ от 11.05.2017г. Кредитът в размер на 1500 лева е предоставен и усвоен
изцяло от кредитополучателя. Ответникът е сключил и застраховка „Живот Агент“, за което
заплатил сумата от 152,10 лева. Съгласно условията по договора, кредитополучателят дължи
възнаградителна лихва в размер на 26,78 %, както и е определен и фиксиран годишен
процент на разходите от 45,22%, поради което общото задължение по договора в размер на
2458,88 лева. Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 26 месечни вноски,
платими до 15-то число на съответния месец, всяка от които в размер на 94,57 лева, а
последната- в размер на 94,63 лева, дължима на 15.07.2019 г., като в случай на допусната
забава, кредитополучателят дължи и законна лихва върху просрочената сума за периода на
забавата. Ответникът не е заплатил всички месечни вноски, като към датата на сезиране на
съда са изискуеми всички незаплатени суми по договора. Твърди също, че въз основа на
Приложение № 1/15.02.2021 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от
31.08.2018 г. Поддържа, че задълженията на ответника са за сумата от 1742,62 лева,
главница с настъпил падеж по договор за потребителски кредит № ------ от 11.05.2017г.,
ведно със законна лихва от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, договорна
1
възнаградителна лихва в размер на 222,02 лева за периода от 15.08.2017 г. до 16.10.2017 г.,
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на 132,15 лева за
периода от 15.08.2017 г. до 15.03.2018 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което заявление е образувано гражданско дело и е издадена заповед за
изпълнение, като за нея ответникът е уведомен и в законоустановения срок е подал
възражение.
С оглед на тези обстоятелства, ищецът в срока по чл. 415 ал.1 ГПК предявява иск с
искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да бъде прието за
установено вземането на ищеца за сумата от 1742,62 лева, главница с настъпил падеж по
договор за потребителски кредит № ------ от 11.05.2017г., ведно със законна лихва от
29.03.2018 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на
222,02 лева за периода от 15.08.2017 г. до 16.10.2017 г., обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница в размер на 132,15 лева за периода от 15.08.2017 г. до
15.03.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д.
20610/2018г. по описа на СРС, 26 състав. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва да е получил сумата по кредита в пълния
договорен размер. Излага съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл.
10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма – не е
спазено изискването да е написан по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, но не по - малък от 12.
Навежда, че договорът е недействителен, тъй като в нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПК на
ответника не били представени общите условия, както и договора липсва погасителен план,
което е задължително изискване по ЗПК, поради което за ответника е била налице
невъзможност да прецени икономическите последици от сключването му, както и неясното
формиране на месечните вноски е във вреда на ответника. Сочи, че е налице нищожност и
на клаузата относно дължимостта на сумата от 198,25 лева за такса за оценка на досие,
доколкото чрез включването й към задълженията по договора се заобикалят задължителните
разпоредби на ЗПК, а в случай, че същата е включена в ГПР, размерът й би надвишил
петкратния размер на законната лихва, което е основание за недействителност на целия
договор. При евентуалност – оспорва да е настъпила предсрочната изискуемост на
незаплатения остатък на задълженията по договора. Счита, че ищецът недопустимо е
включил към претендираното вземане за главница и сума за оценка на досие, както и
неоснователно се претендират лихви върху тях. Оспорва валидно да е уведомен за
предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, а именно 1500 лв., като разликата до платените от него суми подлежат на
приспадане от главницата от страна на ищеца. Претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК)
Предявени е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
2
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
заем, като е предоставил на ответника претендираната сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си
задължение.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД ищецът следва да установи
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е и при доказване на горните факти е да докаже погасяване
на дълга на падежа.
ІI. По доказателствените искания:
1. ПРИЕМА документите приложени към исковата молба документи като писмените
доказателства по делото.
2. ПРИЛАГА ч.гр. д. 20610/2018г. по описа на СРС, 26 състав.
3. ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба
при депозит в размер на 300 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Я------.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото
съдебно заседание след представяне на документи за внесения депозит.
ІII. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2022 г.
от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3