Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……………… гр.София, 29.12.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “В” състав, в публичното заседание, проведено
на петнадесети юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Калина Х.
при
участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 16080 по описа за 2015г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 –
чл.211 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,
ал.1 от ГПК /в сила от 01.03.2008г./.
Обжалва
се решение,
обективирано в протокол от съдебно заседание на
27.05.2015г. по гр.дело № 10923/ 2004г. на СРС,62 състав, с което е изнесен на
публична продан делбеният имот, представляващ:
апартамент № 21- по стара номерация, а по нова номерация- апартамент № 9, находящ се в гр.София ,
ул.“**********жилищен етаж, с площ от 134,80 кв.м., състоящ се от: три
стаи, хол, столова, кухненски бокс, баня и клозет, при съседи: от изток- зелена
площ, от запад- Н.М.и К.П., от север- зелена площ и от юг- ул.“Тодор Петров“,
заедно с избено помещение № 25 с площ от 6,560 кв.м., при съседи: от изток-
командно помещение, от запад- избено помещение на Р.и Р.П., от север- коридор и
от юг- ул.“Тодор Петров“, представляващ 5,20% идеални части спрямо
кооперативната част на сградата и 3,96% идеални части спрямо цялата сграда от
общите части на сградата без мястото,
включващи толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно
дворно място, при квоти: 1/6 ид.ч. за съделителката М.Д.М. и общо 5/6 ид.ч.
за съделителите С.Д.Д. и Е.Х.
Д.. С решението С.Д.Д. и Е.Х. Д. са осъдени да
заплатят на М.Д.М. , на основание чл.286 от ГПК /отм./- сумата от 5 273лв.,
ведно със законната лихва от 01.10.2014г.- до окончателното изплащане, като
претенцията по сметки е отхвърлена за разликата над уважения размер от
5 273лв.- до пълния предявен размер от 25 000лв. На основание чл.286
от ГПК /отм./ съделителката М.Д.М. е осъдена да
заплати на С.Д.Д. сумата от 14 423лв., ведно със
законната лихва от 02.10.2014г.- до окончателното изплащане, а на Е.Х. Д.-
сумата от 9 616лв., ведно със законната лихва от 02.10.2014г. – до
окончателното изплащане. С решението съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС
държавни такси, както следва: М.Д.М.- сумата от 1 585лв. , С.Д.Д. и Е.Х. Д.- общо сумата от 7 926,60лв.
Решението се обжалва
от двете страни по делото.
Въззивницата-ищца М.Д.М.
обжалва решението в частта относно способа на извършване на делбата- чрез
изнасянето му на публична продан, в
частта, с която е отхвърлена заявената от нея претенция по сметки за разликата над уважения
размер от 5 273лв.- до пълния предявен размер от 25 000лв., както и в
частта, с която е осъдена да заплати на съделителя С.Д.Д. – сумата от 14 423лв., а на съделителката
Е.Х. Д. – сумата от 9 616лв., като обезщетения за ползването на делбения имот, от което последните двама съделители са били лишени. Твърди, че са налице законоустановените предпоставки делбеният
имот да й бъде възложен, тъй като не притежава друго жилище и е живяла в имота
към момента на смъртта на наследодателя. Твърди, че от съда преди постановяване
на обжалваното решение е нарушена тайната на съвещанието с дадените разяснения
към нея какво ще се случи в бъдещия изпълнителен процес, което е индикация, че съдът
предварително е решил какъв ще бъде способът на извършване на делбата- чрез
изнасяне на публична продан. Твърди, че
с обжалваното решение не й е присъдена пълната дължима стойност на извършените
от нея подобрения в делбения имот и това е последица
от допуснатото от СРС процесуално нарушение, произтичащо от отказа на нейно
искане за допускане на тройна СТЕ.
Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила след законоустановения
преклузивен срок- първото по делото заседание във
втората фаза на делбата, от СРС са приети за разглеждане заявените от ответниците претенции
по сметки. Твърди, че в нарушение
на процесуалните правила е оставено без уважение искането й за допускане на СГЕ
и тройна СТЕ. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила от първата
инстанция не е приета като доказателства по делото- разписката, изходяща от Л.Д.,
която установява, че от последната са получени
от нея /съделителката М./ сумите, посочени в нот.покана от 21.07.2000г. Възразява, че неправилно от съда
е приет за доказан фактът, че съделителите Д. са били
лишени от ползването на делбения имот, като поддържа,
че имотът не се ползва от тях по собственото им лично решение, предвид
обстоятелството, че живеят в Канада от 18 години. С изложените доводи, подробно
развити в жалбата и писмени бележки на процесуалния представител - адв.П., въззивницата М. мотивира
искането си за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната от нея част и вместо него- постановяването на друго, с което претенцията
й за възлагане на имота по чл.288,ал.3 от ГПК /отм./ да бъде уважена, уважаване
в пълен размер на заявеното от нея претенция по сметки за подобренията в делбения имот и отхвърляне на предявените от ответниците претенции по сметки.
Въззивниците, Е.Х.Д. и С.Д.Д. атакуват първоинстанционното
решение в частта, с която срещу тях е уважена заявената от съделителката
М.М. претенция по сметки. Възразяват, че по делото не
е установен фактът, че именно съделителката М. е
извършила твърдяните подобрения, като считат, че са
налице доказателства, че те са изпълнени от третото лице- М.М..
Възразяват, че от събраните по делото гласни доказателства се установяват само
част от подобренията. Молят съда да вземе предвид обстоятелството, че за
доказаните като извършени подобрения съделителката М. не е поискала тяхното съгласие. На последно място, в случай, че съдът приеме
претенцията за доказана, твърдят, че те
не дължат пълния размер на извършените подобрения, а само тази част, която
съответства на техния дял от съсобствеността. С оглед изложените доводи,
подробно развити в жалбите и молбите-уточнения на жалбите, съделителите
Д. заявяват искане за отмяна на първоинстанционното решение
в атакуваната от тях част и отхвърляне на заявената от съделителката
М. претенция по сметки.
Съделителката М.
оспорва като неоснователна жалбата на съделителите Д.,
като последните от своя страна също оспорват като неоснователна жалбата на съделителката М..
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните в рамките на въззивната жалба приема за установено следното:
Производството е делбено, във втора фаза – по извършване на делбата.
С решение от 18.03.2005г.
, постановено по настоящото дело, е
допусната делбата на процесния имот, представляващ апартамент
№ 21- по стара номерация, а по нова номерация- апартамент № 9, находящ се в гр.София ,
ул.“**********жилищен етаж, с площ от 134,80 кв.м., състоящ се от: три
стаи, хол, столова, кухненски бокс, баня и клозет, при съседи: от изток- зелена
площ, от запад- Н.М.и К.П., от север- зелена площ, от юг- ул.“Тодор Петров“,
заедно с избено помещение № 25 с площ от 6,560 кв.м., при съседи: от изток-
командно помещение, от запад- избено помещение на Р.и Р.П., от север- коридор и
от юг- ул.“Тодор Петров“, представляващ 5,20% идеални части спрямо
кооперативната част на сградата и 3,96% идеални части спрямо цялата сграда от
общите части на сградата без мястото,
включващи толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно
дворно място, при квоти: 1/6 ид.ч. за съделителката М.Д.М. и общо 5/6 ид.ч.
за съделителите С.Д.Д. и Е.Х.Х., в рамките на които 5/6 ид.ч.-
3/6 ид.ч. за ответника С.Д. и 2/6 ид.ч.
за ответницата Е.Х..
Настоящото
производство е по втора фаза – на извършване на делбата, като в рамките на
същата от всеки един от съделителите е заявена
претенция по реда на чл.286 от ГПК /отм./, а от съделителката
М. е заявена и претенция по чл.288,ал.3 от ГПК /отм./. Претенцията по сметки на
съделителката М. е с правно основание чл.61,ал.2 от ЗЗД – за сумата от 25 000лв. и има за предмет извършени от нея подобрения
в делбения имот, а заявените от съделителите
Д. претенции по сметки са с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС и имат за предмет
обезщетение за ползването на съсобствения имот, от
което са били лишени в периода 02.10.2011г.- 02.10.2014г., като са с цена- за съделителката Д. – в размер на 9 616лв., а за съделителя Д. – в размер на 14 423лв.
По способа на извършване на
делбата:
Настоящият съдебен състав приема, че делбата
следва да бъде извършена по реда на чл.288,ал.1 от ГПК /отм./ - чрез изнасянето
му на публична продан, но по мотиви, различни от приетите от първата инстанция.
Настоящият съдебен състав намира за
незаконосъобразен и неправилен извода на първоинстанционния
съд, с който е прието, че от съделителката М. не е
заявено своевременно искане за възлагането на делбения
имот – в първото по делото заседание на втората фаза на делбата. Видно от съдържанието на ИМ, с която съдът е
сезиран, още с нея от съделителката М. е заявена претенцията по чл.288,ал.3 от ГПК
/отм./ - за възлагане на процесния имот. В нарушение на процесуалните правила от СРС е
прието, че в първото по делото заседание на втората фаза на делбата страната
отново дължи да заяви, че поддържа тази претенция. ГПК /отм./ не регламентира
такова изискване. Нормативно установен е само крайният срок, до който може да
бъде заявена претенцията- първото по делото заседание на втората фаза на
делбата, но няма законово ограничение за начален момент, в който тя да бъде направена,
като категорично липсва законово условие
в случай на по-ранно заявяване, претенцията да бъде „потвърдена“ от страната в
първото по делото заседание на втората фаза на делбата. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че претенцията по
чл.288,ал.3 от ГПК /отм./ е заявена от съделителката-ищца
в законоустановения срок.
Настоящият съдебен
състав приема, обаче, че по делото не се установява наличието на всички елемента от фактическия състав по чл.288,ал.3
от ГПК /отм./.
Съдът приема, че по
делото е установен елементът от фактическия състав- съсобствеността да е
възникнала между страните единствено от юридическия факт на наследяване от общ
наследодател на страните – Д.Д.. Обстоятелството, че
е налице сключена разпоредителна сделка между сънаследниците
на този общ наследодател -Л.Д. и ответника по делото – С.Д. , с която първата
се е разпоредила със собствената й и наследена идеална част от процесния имот, не обосновава извод за наличие на смесен
фактически състав, тъй като общият факт на възникване на съсобствеността остава
същият – наследяване, а разпоредителната сделка между сънаследниците
има за правна последица единствено увеличаване дела на сънаследника- ответник
по делото С.Д.. Не може да се приеме, че е налице смесен състав на възникване
на съсобствеността и като последица от факта, че сделката е сключена от
сънаследника С.Д. по време на брака му с ответницата Е. Д. и прехвърлената
идеална част е придобита от ответниците при условията
на СИО, тъй като включването на ответветницата Е. Д.
в съсобствеността не е резултат от отделен и самостоятелен юридически факт, а
по силата на закона /чл.19,ал.1 от СК от 1985г. /отм./, приложим към момента на
сключване на сделката/. В този смисъл е и константната съдебна практика-
постановените по реда на чл.290 от ГПК: Решение № 144 от 11.07.2014г. по гр.д.№
7209/2013г. на І ГО на ВКС и Определение № 243 от 13.06.2016г. по гр.д.№
2233/2016г. на ІІ ГО на ВКС/. Настоящият съдебен състав приема, обаче, че по
делото от ищцата , в съответствие с носената от нея доказателствена
тежест по чл.127,ал.1 от ГПК /отм./, не е установено наличието на елемента от
фактическия състав по чл.288,ал.3 от ГПК /отм./- да е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството на
общия наследодател Д.Д. – 02.10.1988г. По делото са събрани доказателства за факта,
че към по-късен момент ищцата е живяла в процесния
имот, но те са ирелевантни, с оглед законоустановения конкретен момент, към който това
обстоятелство следва да бъде доказано. Следва да се посочи, че това обстоятелство е спорно
между страните с оглед изрично заявеното от ответниците
възражение, поддържано във въззивното производство.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че неоснователно се явява заявената
от съделителката – ищца претенция за възлагате на процесния имот по реда на чл.288,ал.3 от ГПК. С оглед
доказаната с приетото по делото неподеляемост на делбения имот с неоспорено в тази му част заключение на
единичната СТЕ , както и с приетото във въззивното производство неоспорено заключение на тройната
СТЕ, настоящият съдебен състав приема,
че единственият способ за извършване на делбата е този по чл.288,ал.1 от ГПК
/отм./ - чрез изнасяне на имота на публична продан.
Предвид изложените
мотиви, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение в частта относно
способа за извършване на делбата следва да бъде потвърдено, макар и по други
съображения, а въззивната жалба на съделителката –ищца срещу решението в тази му част-
оставена без уважение, като неоснователна.
По претенцията по чл.286 от ГПК /отм./, заявена от ищцата,
относно претендираната стойност на извършените подобрения
в делбения имот, представляващи: шпакловане на
стените в целия апартамент и залепване на тапети, шпакловане и измазване на
таваните в целия имот, подмяна на щрангове, поставяне
на фаянс и теракот, поставяне на мивка, тоалетна
чиния, казанче и душ – батерия, настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът намира, че
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, установяват извършените от ищцата горепосочени
подобрения в делбения
имот. Наличността им е установена при оглед на място от вещите лица и по двете
СТЕ, а фактът, че са извършени от ищцата се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел Б.Т.. Недоказано е по делото възражението на ответниците, че подобренията са извършени от трето лице- М.М.- доказателства за този твърдян факт по делото не са
събрани.. Съдът намира, че претенцията на ищцата следва да се квалифицира с
основанието по чл.61,ал.2 от ЗЗД, доколкото подобренията са извършени без
съгласието на съделителите-ответници,
като следва да се зачете, че те са предприети и в интерес на ищцата, която към
момента на извършването им е живяла в имота /показанията на св.Терзийски/, с цел да се ползва от тях. По отношение на
оценката , съдът приема, че тя следва да бъде определена по неоспореното от
страните заключение на тройната СТЕ, приета във въззивното
производство- в размер на 9 621лв. Обогатяването на ответниците
в рамките на тази сума е до размера на дела им от 5/6 ид.ч.–
общо, или в размер на 8 017,50лв. До размера на тази сума, предявеният по
реда на чл.286 от ГПК /отм./ иск с
правно основание чл.61,ал.2 от ГПК следва да бъде уважен и съответно-
претенцията по сметки на ищцата следва да бъде отхвърлена за разликата над
сумата от 8 017,50лв.- до пълния предявен размер от 25 000,00лв.-
като недоказана.
По претенциите по
сметки на ответниците с правно основание чл.286 от ГПК /отм./, вр. с чл.31,ал.2 от ЗС.
Съдът намира исковите
претенции за допустими, като приема за неоснователно възражението на съделителката-ищца, че те са заявени след преклузивния срок по чл.286 от ГПК /отм./. Първото редовно
проведено по делото съдебно заседание е това с дата 02.10.2014г., като молбите,
с които от ответниците са заявени претенциите по
сметки предхождат датата на това съдебно заседание /л.83 и л.106 от делото на СРС/ и са приети
за разглеждане в него. За предходните съдебни заседания настоящият съдебен
състав установява, че страните не са били редовно призовани : за съдебното
заседание на 10.04.2014г. съделителката-ищца не е редовно призована, тъй като
призовката е връчена на адв.П. на 02.04.2014г., при
заявено от ищцата и доведено до знанието на съда на дата 01.04.2014г.-
оттегляне на пълномощията на ищцата от адв.П., като в
съдебното заседание ищцата или неин надлежно упълномощен представител не са се
явили. За съдебното заседание на 10.04.2014г. не е редовно призован и съделителят-ответник С.Д., за който в съдебното заседание
се е явил пълномощникът му- адв.В.. Единствено
редовно призована за това съдебно заседание по реда на чл.46,ал.2 от ГПК
/отм./- чрез баща й, е съделителката Е. Д.
/съобщението от 14.03.2014г./. За
второто заседание на 05.06.2014г. са редовно уведомени по реда на чл.41,ал.6 от ГПК /отм./, съделителката Е. Д. и съделителят
С.Д., но за това съдебно заседание ищцата отново е нередовно призована, тъй
като изпратените до нея призовки са върнати в цялост- тази до адреса на
ул.“Проф.Георги Златарски“ – с отбелязване, че е получена късно в бюро
„Призовки“ и не може да бъде връчена в срок, а втората е изпратена до адреса на
адв.П. ***, от която пълномощията са оттеглени от
ищцата в предходен момент. Ето защо,
законосъобразно с определението от съдебно заседание на 03.06.2014г., първоинстанционният
съд е отменил на основание чл.195,ал.2 от ГПК, определението с което е даден
ход на делото в съдебното заседание на 05.06.2014г. и е насрочил делото за
разглеждане на датата 02.10.2014г. За
това съдебно заседание страните са редовно уведомени- ищцата по реда на
чл.51,ал.2 от ГПК /отм./, с оглед върнатата в цялост призовка от адреса на
ул.“Райко Алексиев“, /на който е редовно
призовавана в първата фаза на делбата/ , с отбелязване, че в продължение на
повече от 1 месец не е намерена от адреса, а ответниците-
по реда на чл.41,ал.6 от ГПК /отм./ С оглед гореизложените мотиви, съдът
приема, че претенциите по сметки, заявени от ответниците
преди първото редовно проведено по делото съдебно заседание на 02.10.2014г. ,
са в рамките на преклузивния срок по чл.286 от ГПК
/отм./, поради което и законосъобразно са приети за съвместно разглеждане във
втората фаза на делбата.
По съществото на
исковите претенции: Съдът намира исковете за доказани и основателни.
От събраното по
делото гласно доказателство- показанията на св.Ева Таламбазова
се установява, че през исковия период от време 02.10.2011г.- 02.10.2014г. процесният имот е ползван от ищцата и ответниците
са били лишени от последната от възможността да ползват съсобствения
имот, тъй като не са имали достъп до него. Свидетелката установява, че патронът
на вратата на съсобствения жилищен имот е бил сменена
от ищцата. Свидетелката установява, че при завръщанията си в страната ответниците, които живеят в Канада, са правили опити да
влязат в процесния имот, но тези опити са били безуспешни, поради смяна на патрона на
входната врата, а при първият им опит да влязат в имота- са били извхвърлени- факт, който много ги е разстроил. Съдът
кредитира показанията на св.Т., тъй като почиват на нейни преки и
непосредствени впечатления и се покрепят и от
показанията на свидетеля на самата ищца- Б.Т., който установява, че от 2000г. в
процесният имот живеят ищцата и нейният бивш съпруг- М.М.. Съдът намира за неоснователно възражението на ищцата,
че ответниците по собствена воля са се лишили от
ползването на съсобствения имот със заминаването и
установяването им в чужбина /Канада/. Както вече бе посочено по-горе в
мотивите, от ангажираното от ответниците гласно
доказателство /показанията на св.Т./ се установява, че ответниците
не са се дезинтересирали от имота, напротив- правили
са неуспешни опити да влязат в него с цел – ползването му.
На следващо място, от
събраните по делото доказателства се установява, че с нотариална, връчена лично
на ищцата на 03.08.200г., тя е поканена от ответниците
да им заплаща обезщетение за ползването, от което последните са лишени.
Недоказано е заявеното от ищцата оспорване на автентичността на подписите на
нотариалната покана на двамата ответника, тъй като в рамките на откритото
производство по реда на чл.154 от ГПК /отм./ относно автентичността на
документа, от приетата във въззивното производство съдебно-графологическа експертиза безспорно се установи, че
подписите са положени от ответниците.
При така доказаното
наличие на елементите от фактическия състав по чл.31,ал.2 от ЗС, съдът намира,
че предявените искове са доказани по основание.
По отношение на размера: С приетото по делото във въззивното
производство и неоспорено от страните заключение на тройната СТЕ се установява
по-голям размер на дължимото от ищцата обезщетение. Общо за целия имот
обезщетението е в размер на
158 756лв., в рамките на което дължимото на ответника С.Д. обезщетение
съобразно дела му от съсобствения имот от 3/6 ид.ч. е в размер на 79 378лв.,
а на ответницата, съответното на дела й от 2/6/ ид.ч.-
е в размер на 52 919лв. Доколкото, обаче, претендираните
от ответниците обезщетения са в по-малки размери
– 14 423лв.- от ответника и
9 616лв.-от ответницата, съдът приема, в съответствие с принципа за диспозитивното начало, че исковите претенции следва да
бъдат уважени в рамките на заявените размери.
Съдът намира за
неоснователно възражението на съделителката М. за
наличие на доказателства по делото, установяващи плащането на дължимите от нея
суми като обезщетение за ползването на съделителите-ответници.
Представената по делото разписка от 26.10.2010г., на която ищцата се позовава,
законосъобразно не е приета като доказателство по делото, тъй като не касае процесния период от време, за който се претендира
обезщетение за ползването – предмет на настоящото дело, а се отнася за
предходен период.
Предвид
изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното решение в частта, с която са
уважени претенциите по сметки на ответниците, следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата на ищцата срещу него в тази
част- отхвърлена, като неоснователна.
По
разноските по делото:
Съделителите
дължат държавна такса в размер на 4% от стойността на дела им. Предвид
изминалия по-дълъг от 6 месеца период от време между оценката по средни пазарни
цени на делбения имот, дадена със заключението на СТЕ
в първата инстанция и датата на съдебното заседание, в което е даден ход на
делото пред първата инстанция и съдебното заседание, в което е даден ход на
устните състезания пред въззивната инстанция, съдът
приема, че дължимите държавни такси следва да бъдат определени съобразно
оценката на делбения имот, дадена със заключението на
тройната СТЕ, прието във въззивното производство.
Съгласно дадената оценка на делбения имот от
285 480лв., дължимата държавна такса от ищцата по иска за делба, съобразно
дела й, е в размер на 1 903,20лв.,
а тази, дължима общо от ответниците – в размер на
9 516лв. Съответно, по предявената претенция по сметки ищцата дължи
държавна такса в размер на 1000лв., или общо дължимите от ищцата държавни такси
са в размер на 2 903,20лв. По
заявената от ответника С.Д. претенция по сметки дължимата държавна такса е в
размер на 576,92лв., а по тази, заявена от ответницата Е. Д.- в размер на
384,64лв., или общо ответниците дължат държавни такси
в размер на 10 477,56лв. Ето защо, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати допълнително държавни такси в размер на 1 318,20лв., /над
присъдените с обжалваното решение от 1 585лв./, а ответниците-
допълнително държавни такси в размер на 2 550,96лв. /над присъдените с първоинстанционното решение такси в размер на
7 926,60лв./
За първоинстанционното
производство на страните не се дължат разноски по делото, тъй като с
обжалваното решение е прието, че те остават в тяхна тежест, така както са
направени, а в тази му част /за разноските/ решението на СРС не е обжалвано от
страните.
За въззивното производство страните не са заявили искания за
разноски, поради което те остават в тяхна тежест така, както са извършени.
Воден от горните
мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение, обективирано в протокол от съдебно заседание на
27.05.2015г. по гр.дело № 10923/ 2004г. на СРС,62 състав, в
частта, с която с която е отхвърлен
предявеният от М.Д.М. срещу С.Д.Д.
и Е.Х. Д. иск по чл.286 от ГПК /отм./- за разликата над сумата от 5 273лв. – до размера на
сумата от 8 017,50лв., ведно със законната лихва от 01.10.2014г.- до
окончателното изплащане, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА С.Д.Д. и Е.Х. Д., да
заплатят на М.Д.М., на основание
чл.286 от ГПК /отм./, вр. с чл.61,ал.2 от ЗЗД –
разликата над сумата от 5 273лв.- до размера на сумата от
8 017,50лв., представляваща стойността, с която те са се обогатили за
извършени подобрения от ищцата в делбения имот -
апартамент № 9, находящ се в гр.София , ул.“**********жилищен етаж, с площ от 134,80
кв.м., състоящ се от: три стаи, хол, столова, кухненски бокс, баня и клозет,
при съседи: от изток- зелена площ, от запад- Н.М.и К.П., от север- зелена площ,
от юг- ул.“Тодор Петров“, заедно с избено помещение № 25 с площ от 6,560 кв.м.,
при съседи: от изток- командно помещение, от запад- избено помещение на Р.и Р.П.,
от север- коридор и от юг- ул.“Тодор Петров“, представляващ 5,20% идеални части
спрямо кооперативната част на сградата и 3,96% идеални части спрямо цялата
сграда от общите части на сградата без
мястото, включващи толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху
държавно дворно място, представляващи: шпакловане на стените в целия апартамент
и залепване на тапети, шпакловане и измазване на таваните в целия имот, подмяна
на щрангове, поставяне на фаянс и теракот,
поставяне на мивка, тоалетна чиния, казанче и душ – батерия, ведно със
законната лихва от 01.10.2014г.- до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение, обективирано в протокол от съдебно заседание на
27.05.2015г. по гр.дело № 10923/ 2004г. на СРС,62 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА , на основание
чл.293“а“ от ГПК /отм./ М.Д.М. да заплати по сметка на СРС – допълнително
сумата от 1 318,20лв. - дължими държавни такси.
ОСЪЖДА , на основание
чл.293“а“ от ГПК /отм./ С.Д.Д. и Е.Х. Д., да
заплатят общо по сметка на СРС – допълнително сумата от 2 550,96лв.-
дължими държавни такси.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.