Решение по дело №427/2020 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

26.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

27.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

427

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 10001/07.02.2020 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България”-Пловдив, с което на основание чл.73 от ЗРА на Г.Д.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 1 бр. надуваема лодка зелена на цвят и 2 бр. гребла за лодка.

Жалбоподателят Г.Д.Д. твърди, че не е съгласен с описаното в наказателното постановление и акта за устанавяване на административно нарушение, а именно, че е извършвал стопански риболов с хрилни мрежи. Сочи, че действително на 16.01.2020 г. с А.Т. и Д.К. отишли на палатка до яз.„Студен кладенец” с.Лисиците. Жалбоподателят излага подробно своята версия за престоя си там, като отрича да е влизал в язовира с лодка и да е извършвал риболов. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършил процесното административно нарушение.  

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че актът за установяване на административно нарушение бил съставен не на когото трябва. Вина относно незаконния риболов имал само К.. Независимо, че лодката и мрежата били на жалбоподателя, не се събрали доказателства той да е пускал мрежа. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк.А., която оспова жалбата. Моли да бъде потвърдено изцяло процесното наказателно постановление. Твърди, че наказващият орган правилно определил субекта, който следва да понесе отговорност, а също и вида и размера на наказанието. Законосъобразно не било приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на деянието и дееца и значимостта на извършеното нарушение. От показанията на свидетелите безспорно се установило, че е извършен стопански риболов с хрилни мрежи в яз.„Студен кладенец”. Показанията на актосъставителя, на свидетелите на акта и на полицейските служители имали своите разминавания, тъй като те били по различно време на мястото, извършвали различни действия и имали различни възприятия за случая. Процесуалният представител на наказващия орган претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.   

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2020 г. около 17.00 часа свидетелите С.Е. и П.Х. – служители в ИАРА, офис гр.Кърджали, получили сигнал за извършван нерегламентиран риболов на яз.„Студен кладенец”, в местността на с.Лисиците, общ.Кърджали. Двамата веднага се отправили към посоченото място, на което заварили жалбоподателя Г.Д., свидетеля А.Т., свидетеля И.К. и служители на РУ-Кърджали. Последните проверявали по линия на МВР, тъй като имало подадено съобщение за отвлечено лице /касаещо свидетеля Д.К./. Контролните органи на ИАРА също извършили проверка, в хода на която установили, че жалбоподателят Г.Д. и свидетелят А.Т. на същата дата на яз.„Студен кладенец”, в местността на с.Лисиците, общ.Кърджали, до моста, са извършили стопански риболов със 150 метра хрилни мрежи, годни за употреба, с размер на окото 8 см. Двамата навлезли с гумена лодка и пуснали мрежите във водите на язовира. Това станало ясно след разговор със свидетеля-очевидец И.К., който по-рано възприел нарушителите да извършват риболова в язовира с лодка и хрилни мрежи. Тъй като Д. и Т. отказали да посочат къде са пуснали мрежите, а свидетелят К. видял точното място на нарушението, той решил да съдейства на служителите на ИАРА. Заедно с И.К., свидетелите Е. и Х. влезли със служебна лодка в яз.„Студен кладенец” и установили мястото на нарушението до моста на с.Лисиците. Там те открили пуснати във водата 150 метра хрилни мрежи с размер на окото 8 см. и уловени в тях три броя шаран с общо тегло 10.00 кг. Служителите на ИАРА извадили мрежите от язовира, претеглили рибата и я пуснали във водата, а след това се върнали на брега. Когато огледали лагера на нарушителите, който бил съвсем близо до язовира, установили, че същите имали принадлежности за риболов – надуваема лодка, гребла, въжета като тези, с които били вързани котвите на процесните мрежи и рибарски кеп. По този повод на 17.01.2020 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА, който той подписал отбелязвайки, че няма възражение. В акта били вписани като иззети следните риболовни уреди, средства и приспособления, с които е извършено нарушението: 1 бр. надуваема лодка зелена на цвят и 2 бр. гребла за лодка. Акт за нарушението по ЗРА бил съставен и на свидетеля А.Т.. На 24.01.2020 г. в ИАРА постъпило и писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 07.02.2020 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което Г.Д.Д. на основание чл.73 от ЗРА бил наказан с „глоба“ в размер на 1 000 лв. за извършено административно нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА. На основание чл.90, ал.1 от ЗРА било постановено отнемане в полза на държавата на 1 бр. надуваема лодка зелена на цвят и 2 бр. гребла за лодка.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.К., С.Е., П.Х., П.П. и С.Р., които съдът кредитира изцяло като достоверни и незаинтересовани; от показанията на свидетелите А.Т. и Д.К., които съдът кредитира отчасти; от писмените доказателства по делото – Акт за установяване на административно нарушение от 17.01.2020 г.; Възражение от Г.Д. срещу Акт от 17.01.2020 г.; Известие за доставяне; Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на МЗХ и Заповед № РД 09-1177/20.12.2019 г. на МЗХ, установяващи материалната компетентност на актосъставителя и издалия наказателното постановление орган.  

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.К., С.Е., П.Х., П.П. и С.Р., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Първият от тях е очевидец на деянието, възприел на процесната дата и място жалбоподателят да извършва риболов във водите на яз.„Студен кладенец” с помощта на лодка и хрилни мрежи. С.Е. и П.Х. са служители на ИАРА и свидетелстват за действията, които са предприели по установяване на нарушението и неговия автор. По информацията, която получили от очевидеца на деянието, те разбрали къде точно е извършен риболова и с какви уреди. Свидетелите Е. и Х. открили пуснатите хрилни мрежи на мястото на нарушението в язовира, със заплетена риба /шаран/ в тях. След като извадили и претеглили рибата, свидетелите я върнали във водата, а мрежите изкарали на брега със служебна лодка. Те установяват подробно, в унисон с казаното и от свидетеля К., какви риболовни принадлежности са видели в лагера на Г.Д. и А.Т.. Показанията на К., Е. и Х. кореспондират и с тези на свидетелите П. и Р., които извършвали полицейска проверка в района на местонарушението. Двамата служители на МВР били там, тъй като имало подаден сигнал за отвлечено лице и наркотици, който сигнал впоследствие не се потвърдил. Коментираните гласни доказателства кореспондират напълно и с писмените доказателства и установяват по несъмнен начин извършеното нарушение и неговия автор. Показанията на свидетелите А.Т. и Д.К. настоящата инстанция кредитира само в тези им части, в които установяват, че на процесната дата жалбоподателят действително се е намирал на яз.„Студен кладенец”, в местността на с.Лисиците, където на същия била извършена проверка от служители на ИАРА и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Кредитират се и показанията на К., в които той свидетелства, че жалбоподателят е влизал с лодка в язовира и извършвал риболов. В останалите им части, показанията на Т. и К. не се възприемат с доверие, тъй като са противоречиви, както помежду си относно редица обстоятелства, така и с всички други приети по делото гласни и писмени доказателства. За свидетеля Т. следва да се отбележи, че се явява и заинтересован от изхода на делото, поради факта, че на него също е бил съставен акт за установеното нарушение и е нормално да поддържа позиция в полза на жалбоподателя, целяща и двамата да избегнат административно наказателна отговорност.  

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.39а, ал.1 от ЗРА, която забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.3, ал.1, с изключение на риболова, извършван във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл.17, и от лица, регистрирани по реда на чл.25 – във водните обекти, за които е извършена регистрацията /т.1 и т.2 от чл.39а, ал.1 от ЗРА/. Другата посочена в атакуваното постановление норма на чл.73 от ЗРА в ал.1 гласи, че който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл.35, ал.1, т.4, 5 и 7, чл.36, 37 и чл.39а, ал.1, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лв. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.39а, ал.1 от ЗРА, тъй като на 17.01.2020 г. е извършвал риболов с мрежени риболовни уреди /хрилни мрежи/ в язовир „Студен кладенец”. Затова правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по този текст. Легалното определение на „риболов” е дадено в § 1, т.26 от ДР на ЗРА, съгласно който риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. От анализа на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършвал риболов като е поставял хрилни мрежи във водата за улов на риба. Освен това, уловът е извършен в язовир „Студен кладенец”, който представлява воден обект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗРА. На следващо място, не е спорно, че риболовът осъществен от жалбоподателя не попада в изключенията посочени в т.1 и т.2 на чл.39а, ал.1 от ЗРА. Определената санкция е в минимума, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя, за който няма доказателства да е бил наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Законосъобразно и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА административнонаказващият орган е постановил отнемане на уредите и средствата, с които е извършен риболовът – лодка и гребла за същата.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на свидетелите И.К., С.Е., П.Х., П.П. и С.Р., както и от писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма от ЗРА. Само за пълнота съдът следва да отбележи, макар и да няма такъв довод, че в наказателното постановление не е посочена конкретната алинея на санкционната норма чл.73 от ЗРА, но това не съставлява процесуален порок от категорията на съществените, защото нарушението е детайлно и ясно описано в акта и атакуваното постановление, с което на нарушителя е предоставена възможност напълно да разбере повдигнатото му обвинение. В този смисъл е налице и произнасяне на АС-Кърджали в Решение от 27.07.2016 г. по КАНД № 107/2016 г., в което е възприето, че чл.57, ал.1 от ЗАНН, в нито една от точките на същата ал.1, регламентиращи задължителните реквизити от съдържанието на наказателното постановление, не се изисква да се посочи точната административнонаказателна разпоредба, на основание на която се налага административното наказание от съответния вид и размер, т.е. ЗАНН не съдържа задължение за наказващия орган да посочва изрично санкционната норма, въз основа на която налага съответното наказание. Погрешното посочване, непосочването или непълното посочване, на реквизит на наказателното постановление, какъвто законът не предвижда задължително, не може да съставлява съществено процесуално нарушение, което самостоятелно да доведе до отмяна на наказателно постановление. Настоящият състав е на същото становище и намира, че в случая атакуваното постановление съдържа всички необходими реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в т.ч. законните разпоредби, които са били нарушени виновно – чл.39а, ал.1 от ЗРА, както и вида и размера на наказанието – „глоба“ в размер на 1 000 лв. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени четири съдебни заседания, на три от които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 120 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури със седалище град Бургас, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице по чл.5, ал.2 от ЗРА и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИАРА, следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10001/07.02.2020 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България”-Пловдив, с което на основание чл.73 от ЗРА на Г.Д.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА, както и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 1 бр. надуваема лодка зелена на цвят и 2 бр. гребла за лодка.

ОСЪЖДА Г.Д.Д. ***, с ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище град Бургас, сумата от 120 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

               

                                            Районен съдия: