№ 1674
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20231110120283 по описа за 2023 година
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ********* и адрес: гр.
София, ул. Панайот Волов 29, ет.3, е предявил искове за признаване за установено, че
ответникът Д. С. С., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. Три уши 132, дължи сумите 2
639.00 лева главница по Договор за кредит № 567572/24.08.2020 г. сключен с Банка ДСК
АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, ведно със законна лихва за период от
10.11.2022 г. до изплащане на вземането, 1 306.10 лева договорна лихва за период от
24.09.2020 г. до 03.02.2022 г., 357.39 лева мораторна лихва за период от 25.09.2020 г. до
25.10.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 60840/22 г. на СРС. Твърди се в исковата молба, че ответникът сключил
договор за стоков кредит с цедента "Банка ДСК" ЕАД на 24.08.2020 г., по силата на който
сумата по кредита в размер на 2639 лв. била преведена директно на търговеца, от който е
закупена стоката. Погасяването следвало да се извършва на 24 месечни вноски включващи
главница и договорна лихва. Ответникът не извършил никакви плащания. С приложение №
1 от 03.02.2022 г. към рамков договор за цесия, заемодателят прехвърлил на ищеца
вземанията по договора за заем с ответника, за което до последния били изпратени
уведомления от упълномощения за това цесионер. Ако съдът счете, че не са връчени,
ищецът моли ответникът да се счита уведомен с връчване на исковата молба и
приложенията към нея. Тъй като ответникът не платил задълженията си, ищецът претендира
да се установят вземанията за главница и лихви по заповедта, както и да му се присъдят
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор. В съдебно заседание, чрез
1
особения представител, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл. 79
и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.
Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно сключен договор за потребителски кредит, предоставяне на заема, изискуемост на
вземането, придобиването му от ищеца, уведомяване на ответника за цесията.
Като безспорни са отделени по делото обстоятелствата относно сключен договор за стоков
кредит № 567572/24.08.2020 г. между ответника и "Банка ДСК" ЕАД, по силата на който
сумата по кредита в размер на 2639 лв. е преведена директно на търговеца, от който е
закупена стоката от ответника, като погасяването следвало да се извърши на 24 месечни
вноски включващи главница и договорна лихва. Крайният срок за погасяване на кредита е
24.08.2022 г.
Безспорно е и обстоятелството, че вземанията по договора са цедирани на ищеца с
приложение № 1 от 03.02.2022 г. към рамков договор за цесия. Приложено е по делото
пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по всички
прехвърлени вземания на дружеството, както и да преупълномощава трети лица с тези
права. По принцип уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от
новия кредитор, поради което и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи
новия да изпрати съобщението до длъжника като негов пълномощник, което в случая е
сторено с получаване от процесуалния представител на ответника на препис от исковата
молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземанията.
При така събраните по делото доказателства се установява, че между праводателя на ищеца
и ответника е сключен договор за потребителски кредит. При проверка на договора, а и не е
спорно, съдът установи, че е сключен в изискуемите от ЗПК писмена форма и съдържание.
Ето защо за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума, заедно с договорната
лихва, до 24.08.2022 г., когато е настъпил крайният падеж за връщане на заема. С изтичане
срока на договора е настъпила изискуемостта на всички вземания, за които се установи и че
ищецът е материалноправно легитимиран да ги получи.
Тъй като ответникът не доказа положителния факт на плащане, исковете за главница и
договорна лихва следва да се уважат в цялост.
Върху просрочените вноски за неплатена главница се дължи законна лихва за забава, която
за периода от 25.09.2020 г. до 25.10.2022 г. възлиза на 357.39 лв.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
изцяло основателна и следва да се присъдят направените такива за държавна такса 86.05 лв.,
депозит особен представител 740 лв. и юрисконсултско възнаграждение 120 лв. За
2
заповедното производство дължими са 86.05 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул. Панайот Волов 29, ет.3, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, че Д. С. С., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. Три уши 132, дължи сумите
2 639.00 лв. главница по Договор за кредит № 567572/24.08.2020 г. сключен с Банка ДСК
АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, ведно със законна лихва за период от
10.11.2022 г. до изплащане на вземането, 1 306.10 лв. договорна лихва за период от
24.09.2020 г. до 03.02.2022 г., 357.39 лв. мораторна лихва за период от 25.09.2020 г. до
25.10.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 60840/22 г. на СРС.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. Три уши 132, да заплати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, ул.
Панайот Волов 29, ет.3, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 946.05 лв. разноски в
исковото производство и сумата от 136.05 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3