МОТИВИ към ПРИСЪДА № 26003/27.01.2022
г. по НЧХД № 1111 /
2019г. по описа на РС гр. Д.
А.Й.П.
***, с ЕГН **********, е повдигнал срещу П.Г.Д.,
родена на *** ***, българка, с българско гражданство, живуща ***, ***,
неосъждана, с ЕГН ********** за
престъпление по чл.182, ал.2, от НК за това, че не е изпълнила определения
режим на лични контакти, определен в Решение по гр.д. № 1367/2014 г. по описа
на РС- Д. между бащата А.Й.П. и детето К.П., роден на *** година, на следните
дати: 13.07.2018 г., 21.07.2018 г. и на 28.07.2018 г., както и затова, че е
осуетила изпълнението на режим на лични контакти по същото решение на следните
дати: на 21.09.2019 г., както и за периода от 14.08.2018 г. до 31.08.2018 г. и
за периода от 08.12.2018 г. до 13.08.2019 г.
Тъжителят се явява лично, като изразява становище
за доказаност на обвинението. Излага подробни доводи. Апелира подсъдимата да бъде призната за виновна, като й
бъде наложено съответно наказание. Претендира
деловодни разноски, като твърди, че заплатил на адвокат за консултация.
Подсъдимата П.Д. се представлява в процеса от упълномощения
от нея защитник - адв. И., който пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради липса на
съставомерност на деянието. Излага подробни, правно аргументирани съображения за
причините, поради които счита, че няма извършено престъпление от страна на
подзащитната му. Счита че не са събрани
достатъчно доказателства в хода на съдебното производство, които да сочат, че
същата е заявила категорично, че отказва да изпълни съдебното решение. Твърди,
че няма както гласно, така и конклудентно действие, от което да се направи
извод за отказ за изпълнение на съдебно решение. Сочи че поведението на
подзащитната му, което е описано в
обстоятелствената част на тъжбата не инкриминират и осуетяване на изпълнение на
съдебно решение, но дори и да има някакви наченки на осуетяване на изпълнение
на съдебно решене,няма умисъл. Противопоставя се на претенцията за деловодни разноски, тъй като те
биват относими единствено към процеса, защитата и процесуално представителство,
а не за консултациите, които е заплатил тъжителят.
Съдът, след като
събра необходимите доказателства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна и след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимата П.Г.Д. е родена на *** ***, българка,
с българско гражданство, живуща ***, ***, неосъждана, ЕГН **********.
Страните по делото
са бивши съпрузи и са живеели в РИ., където на 13.01.2013 г. се е родил
техния син К.П.. Същите имали краткотраен брак, сключен на 16.08.2013 г. С
бракоразводно решение № 489/119.09.2014 г. по
гр. д. № 1367/2014 г. по описа на PC Д., влязло в сила на 19.09.2014 г., между страните е
допуснат развод по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права,
по отношение на детето, е предоставено на майката П.Д., местоживеенето на
детето е определено при нея и с определен следният режим на лични отношения на
детето с неговият баща: всяка събота и неделя от месеца с преспиване, считано
от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, както и един месец през лятото -
юли или август, който не съвпада с годишния отпуск на майката, също и по всяко
друго време по взаимно договаряне между родителите. Бащата А.П. е осъден да заплаща на детето си К.П., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 120 лв, считано от датата на постановеното
решение, ведно със законната лихва. След развода подсъдимата останала да живее
в гр. Д., като режимът на лични контакти бил спазван от страна на П.Д.. След развода
страните по делото, заедно с детето, отишли отново да живеят в РИ., но на
различни места. Те живеели и работили в РИ., където живеело и детето, същото
останало да живее при майка си в И., считано от 2014 година до декември 2017
година. В РИ.тъжителят имал известни затруднения да се среща със сина си,
съгласно решението на българския съд, но въпреки известните затруднения, успявал
почти винаги да го взема при себе си в определението от съда дни. Тъй като
живеели разделено по време на отпуските подсъдимата се прибирала в РБългария
без да уведомява тъжителя, което затруднявало определения режим на лични
контакти, като през 2017 г. при случайна
среща тъжителят видял бившата си съпруга и детето в гр. Д.. Възможността
подсъдимата да напуска пределите на РБългария е дадена от тъжителя, който след
развода подписал Декларация с рег. №
5730/22.12.2014 г., при нотариус Деница Г., с Район на действие
Районен съд гр. Д., с която е декларирал, че е дал безсрочно съгласие синът му К.П.
да пътува за всички държави в Европа без той да го придружава.
След което тъжителят, отново при нотариус Г., оттеглил
декларацията –съгласие за пътуване на детето в чужбина с рег. № 5730/22.12.2014
г., като подписът на оттеглянето е удостоверен на 29.02.2016 г., с рег. № 1151.
Тъй като страните имали противоречия помежду си и
доколкото живеели и работели в РИ., поради тази причина на 03.06.2015 г., П.Д. е подала иск пред съда в гр. М.,
Република И., с който претендирала изменение размера на издръжката и режима на
лични контакти определен между бащата и детето съгласно бракоразводно решение по
гр. д.№ 1367 по описа за 2014 г. на PC Д.. Съдът в гр. М. се произнесъл с
решение на 28.09.2017., по дело № 2443/2015 г. , вписано в Главния регистър
специални производство, след уведомяването и присъствие на делото от страна на бащата
на детето, направил възражение, че желае да бъде определено съвместно
попечителство над детето, което да бъде настанено да живее при неговата майка, е постановил привременно решение, с което
е предоставил попечителството на детето К.П.
на неговата майката - П.Д. и предоставил правото на бащата да вижда детето през
седмица в дома на майката, от 10.00 ч. в събота, в неделя от 10.00 ч. до 21.00
ч., да взима детето при себе си по време на коледните празници за периода от
една седмица, като през година този престой ще може да включва и деня на Коледа
и Нова година, както и по време на великденските празници, веднъж на всеки две
години. Дадена е възможност на бащата да взема детето при
себе си за две последователни седмици по време на лятната си отпуска, като този
период следвал да бъде договарян между родителите до 30 април всяка година.
Съдът определил постоянното местожителство на детето К.П. към жилището на
майката П.Д. *** 2. Бащата на детето - А.П. е осъден да заплаща сума в размер на 300 евро,
която следвало да заплаща чрез П.Д. предварително, до десето число всеки месец
за дванадесет месеца всяка година, за
издръжка на детето. Посочената сума следвало да бъде преоценявана всяка година,
съобразно индексите на Статистическия институт.
Да бъдат регламентирани отношенията между страните
както на територията на РБългария, така и на територията на РИ., е имало необходимост, тъй като подсъдимата
е била обект на домашно насилие от
страна на тъжителя. Преди края на 2014 г. Д. се премесила с детето в друго
жилище в Корнате Д`Ада (с ново местожителство ***), поради влошаване на
семейния климат, което я отвело до подаване на жалба за домашно насилие и
нарушаване на задълженията за полагане на грижи за семейството. Съдът в гр. М.,
И., наказателна комисия, с Решение №
3581/18 по дело със съдебен регистрационен номер 532/17, с известие за
престъплението с регистрационен № 8636/14 на 14.05.2019 г., е осъдил А.П. с
наказание от една година лишаване от свобода, както и заплащане на обезщетение
за нанесени неимуществени вреди в полза на П.Д., синът им К.П. и Виолета Г., за
периода от април 2014 г. до 8 февруари
2015 г. подсъдимата била насилвана психически и физически, включително и
гонена от тъжителя да напусне семейното
жилище.
Видно от приложените справки за пътуване на лице
за периода от 01.01.2018 г. до 26.02.2019 г. и за периода от 10.07.2018 г. до
31.12.2019 г. П.Д. е напуснала пределите на РБългария на 15.06.2018 г., влиза в
РБ на 25.06.2018 г.; излиза на 27.07.2018 г.; след това влиза в РБългария
на 31.07.2018 г. и излиза на
07.12.2018 г. и до 08.02.2019 г.
няма данни да се е завърнала, влиза в РБългария на 14.08.2019 г.
Във връзка с посоченото по-горе оттегляне на декларацията-съгласие за
пътуване на синът му К.П., удостоверено
при нотариус на 29.02.2016 г., който нотариус няма задължението да
уведомява лицето, на е което е дадено
съгласие, тъй като оттеглянето е едностранен акт, липсва нотариална покана до подсъдимата, с която да
бъде уведомена да присъства при нотариуса към датата на оттеглянето на
декларацията –съгласие, тъжителя А.П. също не е предприел действия, с
които да доведе до знанието на подсъдимата горната информация. А.П. е
предприел такива действия в Главна
дирекция „Гранична полиция“, където на 18.12.2018 г., е подал заявление
с нотариално заверена декларация, с рег.
№ 1151/29.02.2016 г., с която е оттеглил декларацията-съгласие за пътуване на
дете в чужбина, рег. № 5730/22.12.2014 г., на която дата -18.12.2018 г. Главна
дирекция „Гранична полиция“ е предприела незабавно необходимите мерки и е
уведомила граничните контролно -пропусквателни пунктове на страната за
оттегленото съгласие за пътуването.
Относно оттеглянето на пълномощното с рег. № 1439 от
16.04.2014 г., с което тъжителят е дал
правомощия на подсъдимата да го представлява в Паспортна служба Д. за издаване
и получаване на задграничен паспорт на детето, както и да го представялва
пред Община Д., Дирекция „ГРАОН“. Същият е подал заявление до директора на ОД
на МВР гр. Кюстендил на 19.04.2019 г., в което е заявил, че е оттеглил
пълномощното , с което е оправомощил П.Д. да й бъде издадено паспорт на детето
им, родено от брака, като на същата дата-
19.04.2019 г. в АИС БДС е наложена забрана. Не са изпращани
документи до ГД „Гранична полиция“ – София, тъй като в заявлението тъжителя не
е направил такова искане.
За коледните празници през 2017 г. П.Д.,
заедно със сина си К.П., пристигнали в България.
На 30.01.2018 г., подсъдимата П.Д. предявила
искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 76, т. 9 от
ЗБДЛ срещу А.П. ***, с петитум съдът да
постанови решение, с което да замести съгласието на бащата А.П. за извеждането
на малолетното дете К.П. извън
територията на РБългария без ограничение по целия свят. По образуваното гр.д. № 202/2018 г. по описа
на ДнРС съдът е постановил решение на 04.07.2018 г., с което отхвърлил
иска като неоснователен. Решението на
ДНРС е потвърдено по образуваното Въззивно гр.д. № 335/2018 г. поописа на КнОС,
постановена на 13.11.2018 г., като в мотивите си е посочил, както и да замести
съгласието на А.П. за извеждането на К.П. извън територията на Република
България без ограничения по целия свят. На 04.07.2018 г. с Решение № 336 по гр.
дело № 202/2018 г. по описа на РС Д., съдът отхвърлил иска на П.Д. срещу А.П.
като неоснователен за заместване на
съгласието му малолетното им дете К.П. да напуска страната извън ограниченията.
Решението е обжалвано пред Кюстендилския Окръжен съд, но същият с Решение № 243
от 13.11.2018 г. потвърждава решение № 336/ 04.07.2018 г., постановено по гр.
дело №202/ 2018 г. по описа на РС Д.. В
мотивите си съдът е приел, че пред настоящата инстанция е представена нотариално заверена декларация –съгласие, с рег. №
8385/19.10.2018 г., заверена от нотариус Г.(неприложена по делото), с която бащата А.П. е дал съгласие синът му
К.П. да напуска пределите на РБългария, придружаван от майка си, като пътува в рамките на целия Европейски съюз, но при
съобразяване на определения режим на лични контакти с бащата, като е
прието, че в интерес на детето е не да отиде да живее постоянно в РИ.,
каквато е била целта на претенцията на Д. със заведеното от нея гр.д. №
202/2018 г. по описа на ДнРС.
Ето защо на 26.10.2018
г., П.Д. е предявила иск срещу А.П. с правно основание чл. 51, ал.4 от СК, за
изменение на утвърденото с Решение № 489 от 19.09.2014 г., постановено по
гражданско дело №1367/2014 г. по описа на РС Д., споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК,
в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжка на малолетното дете К.П., като съответно определения с
решението режим на лични отношения бъде стеснен, а определения режим на
издръжката бъде увеличен от 120 на 150 лева месечно. В срока за отговор на
исковата молба, А.П. е предявил срещу П.Д. насрещен иск със същото правно основание,
като моли съдът да му предостави упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака им малолетно дете, да определи местоживеенето му
при него, да определи режим на лични отношения между майката и детето, както и
да осъди ответницата по насрещния иск П.Д. да заплаща в полза на малолетното си
дете месечна издръжка в минимален размер. С Решение № 215 от 29.03.2019 г., РС Д.
по гр. д. № 2144/2018 г. по описа на ДнРС, влязло в сила на 10.04.2019 г. съдът е постановил решение, с което е изменил,
на основание чл. 51, ал.4 от СК, утвърдено с решение № 489 от 19.09.2014 г.,
постановено по гр. д. № 1367/ 2014 г. по описа на РС Д., споразумение по чл.
51, ал. 1 от СК, в частта относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното дете К.П., като
предоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
К.П., на бащата А.П. и е определил местоживеенето на детето при него. Съдът е
определил режим на лични отношения между майката и детето и осъдил П.Д. да
заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 140 лева.
Междувременно, поради влошените отношения между
страните по делото, подсъдимата е депозирала жалба на 06.07.2018 г. срещу
тъжителя за неплатени издръжки на детето, като е образувано НОХД № 1520/2018 г.
по описа на РС Д., като по отношение на А.П.
е приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, а в една част, за
период от време по повдигнатото обвинение, е оправдан.
В писмо с
рег. № 437900-764, ЕКЗ №2 от 25.05.2021 г. от Министерство на вътрешните
работи, Главна дирекция „Гранична полиция“, Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – Драгоман, Гранично полицейско управление – Калотина, е предоставена
справка, че К.П., с ЕГН ********** има регистрирано излизане от Република
България, през ГКПП Калотина на 07.12.2018 г.
На 29.05.2019 г., А.П. е сезирал
Централните органи по Хагската
конвенция, Съд за непълнолетни в Милано, Република И., за получаване връщането
на малолетното дете К.П. ***, като съдът е приел, че обичайното
местопребиваване на детето до декември 2017 г. е било в РИ.. От декември 2017
г. до декември 2018 г.- детето е живяло в РБългария, като съдът се е позовал на
Решение № 243 от 13.11.2018 г., с което се потвърждава решение № 336/
04.07.2018 г., постановено по гр. дело
№202/ 2018 г. по описа на РС Д. , макар и да има разрешение за временен
престой на детето в РИ.по силата на временно частично споразумение между страните,
сключено през 2014 г. по бракоразводното дело, е приел, че задържането на
детето от Д. в РИ., е против желанието и съгласието на бащата на детето- А.П..
Ето защо е разпоредено детето К.П. да се върне в РБългария, в гр. Д. осъждайки извършено международно отвличане от страна на майката.
На 13.08.2019
г., А.П. заминал за РИ.за да вземе сина си К.П..
На 15.08.2019
г, пристигнали в България и от тази дата започнал да тече летния едномесечен
режим на лични отношения по съдебно решение.
Тъжбата
е подадена в законоустановения шестмесечен срок от уведомяването на тъжителя по
реда на чл. 50 и чл. 81, ал. 3 от НПК, от дата 08.04.2019 г. за спиране на две
досъдебни производства с вх. номера: 1895/2018 г. и 3054/2018 г. по описа на РП
- Д., образувани по две заявления за разследване па престъплението по чл. 182,
ал. 2 от НК, което след измененията в НК (ДВ бр. 16 от 2019 г), съгласно
разпоредбата на чл. 193а от НК, престъплението е възведено като такова от частен характер и наказателно преследване
се възбужда по тъжба на пострадалия. Ето защо съдът е ползвал материалите
събрани по обединените наказателно
производство с вх. № 1895/2018 г., ДП № 807/2018г. по описа на РП - Д., ДП
№632/2018 г. по описа на РУ на МВР - Д. и наказателно производство с вх. №
3054/2018 г., ДП № 99/2019 по описа на РП- Д., ДП № 67/2019 г. по описа на РУ
на МВР – Д.. От значение са приложените по ДП констативни протоколи и Докладни
записки, съставени от полицейски служители отзовали се на място за съдействие
на А.П. при изпълнение на съдебното решение по гр. д. № 1367/2014 г. по описа
на ДнРС относно определения режим на лични контакти между детето и бащата.
На 14.07.2018 г. в 09.25 ч. е съставен констативен протокол, в който е
описано, че Д. е отказала да предаде детето за осъществяване режим на лични
контакти. Изготвена е Докладна записка по
случая.
На 28.07.2018
г.в 09.40 ч. е съставен констативен протокол, в който е отразено, че се намира с детето в гр.
Приморско.
На 30.07.2018 г. са изготвени
два протокола за предупреждение по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗМВР към А.П.
и към Георги Данаилов –баща на подсъдимата, в които двамата са уведомени да не
извършват действия грубо нарушаващи обществения ред. Изготвена е Докладна записка по случая.
На 01.08.2018 г. в 17.45 ч. е
съставен протокол за предупреждение на П.Д. на основание чл. 65 от ЗМВР за в бъдеще да не осуетява режима на лични
контакти между детето К.П. и бащата А.П. определен съгласно съдебното решение
по гр. д. № 1367/2014 г. по описа на ДнРС.
На 16.08. 2018 г. в 19.40 ч, в съставения КП е
описано, че детето е стресирано и плаче, не желае да ходи при баща си, поради
което Д. отказала да спази определение в решението режим на лични контакти.
Изготвена е Докладна записка по случая.
На 18.08.2018 г. в 10.00 ч. е съставен КП, в
който е отразено, че подсъдимата и детето не са установени на адрес, поради
което е попречила да бъде изпълнено решението за осъществяване на лични
контакти между баща и син. Изготвена е Докладна записка по случая.
На 08.12.2018 г. в 09.20 ч. е съставен КП, в
който е описано, че майката на П.Д. –г-жа Наталия Д. обяснила на полицейските
служители, че дъщеря й и внука й са заминали за РИ.. Изготвена е Докладна
записка по случая.
От показанията на разпитаните свидетели Е.С. и
К.К., полицейски служители, посетили адреса в гр. Д., по местоживеене на
детето в дома на майката, на 14.07.2018
г., са заявили, че в КП отразяват установената фактическа обстановка. В
случая не са видели детето, като разговорите се водят на стълбищната площадка.
Ако детето е болно или пък самото то не желае да е отиде, го описват. В случая
твърдят, че Д. е отказала да предаде детето за изпълнение на съдебното решение.
Случаят е известен на полицейските служители, тъй като са посещавали и двата
адреса на родители на детето.
На 17.08.2020
г. в 18.10 ч. е съставен КП, в който е отразено, че Д. не желае да предаде
детето на бащата А.П., въпреки, че е налице съдебно решение за споделено
родителство, според което детето трябва да бъде при майката всяка първа и трета
седмица от месеца, а при бащата всяка втора и четвърта седмица от месеца.
Според показанията на св. Димитринка А., съседка
на подсъдимата, която също има малко дете, е видно, че Д. не омаловажава ролята
на бащата, но предимно се съобразява с поведението и желанието на детето си,
като се стреми да съхрани психиката му, тъй като самото дете нее желаело да ходи при баща си, когато последния
е идвал да го взема.
свидетелските показания. Съдът цени и показанията на св. Сияна Ц.-П. -съпруга на
тъжителя, която дава показания за факти свързани по делото. Същата е посочила, че съпругът й и
подсъдимата са имали пререкания относно изпълнението на режима на лични
контакти, тъй като Д. искала да живее в РИ., където се намирала нейната дъщеря от първия брак. Детето искало
да живее заедно с майка си в РИ., но искало да вижда и баща си. От средата на
месец юли 2018 г. тъжителят започнал да осъществява все по-трудно контакти със
сина си, което поведение на подсъдимата наложило
да се обърне към органите на реда. През декември 2018 г. подсъдимата заминала
за РИ.до момента, когато била задължена от италианския съд за непълнолетни да
го върне в РБългария. На 15.08.2019 г. бащата взел детето при себе си и го задържал един месец –до
15.09.2019 г., без съгласието на майката, като е получил правна консултация, че
има право да го задържи един месец при себе си, съгласно съдебното решение, тъй
като е пропуснал периода от 01.08.2019 г. до 15.08.2019 г. е компенсирал 15 дни
от месец септември. На 13.09.2019 г. бащата предприел стъпки за записване на
детето в детска градина. В следващите дни за режим на лични контакти
подсъдимата започнала отново да осуетява съдебното решение, като отказвала да
даде детето под предлог, че самото то не желае да се среща с бащата. Според св.
Сияна Ц.-П., това не отговаря на истината, тъй като детето се чувствало добре в
присъствие на бащата и заварената му сестричка.
На 21.09.2019
г., тъжителят А.П. отишъл на адреса на П.Д., придружен от съпругата си - Сияна Ц.-П.
и малката им дъщеря, за да вземат К.за изпълнението на определения режим на
лични отношения. Позвънил но телефона на Д., но тя му отговорила, че детето не
желае да тръгне с него. Тъжителят не е носел у себе си изпълнителен лист и се
върнал до дома си, за да го вземе. Когато пристигнал на адреса на Д., тъжителят
отново й позвънил, но П.Д. отново отговорила същото. Тогава тъжителят се обадил
на телефон 112 и след известно време пристигнали патрулиращи полицаи. Те
разговаряли с Д. във входа на блока и му предали нейните думи, че детето не
желаело да отиде с баща си. На място полицаите съставили констативен протокол.
По
делото е изготвена съдебна психиатрично-психологична експертиза от вещите лица
Д-р В.Р. - специалист по „Психиатрия“ и „Детска психиатрия“ и С.М. – клиничен
психолог, на детето К.П. и неговите родители. В заключението си същите приемат,
че детето К.П. има силна емоционална връзка и с двамата родители и се стреми да
запази комфорта на живеенето и с двамата. Чувствал се притеснен да прави избор
при кого иска да бъде. В коментираните в жалбата дати и събития детето е било
на 3-4 годишна възраст, в която майката е особено важна като постоянно
присъстващ и значим за детето обект. В този период, в който тя е преживявала
травматично влошените си отношения с бащата на детето К., нейната тревожност и
страдания са въздействали на детето като мобилизилащи го да я защитава по негов
си начин, което обяснява поведението и реакциите му към онзи период на
развитие. Към настоящия момент, когато К.е вече на 6 години,същият е изградил
стратегии за справяне и оцеляване в родителският конфликт, запознат е със
съдебните процедури и правила, в които е въвлечен и е приел, че трябва да
спазва. Вещите деца предлагат родителите да не се нападат взаимно пред детето,
тъй като това би се отразил в бъдеще на психоемоционалното му развитие. В
подобни случаи децата изпитват чувство
на вина, че се чувстват по-добре при единия от двамата родители, като в
конкретния случая подсъдимата е по-тревожна, функционира като жертва, което се
усеща от детето. Тази тревожност прелива към детето и при всяка раздяла с майка
му, то трябва да декларира, че ще се върне при нея, че ща продължи да я обича,
че няма да я изостави. Този процес е
несъзнателен от страна на майката, като тя по този начин няма намерение да
осъществява психическо насилие спрямо детето си. Експертите са категорични, че подсъдимата по
никакъв начин не е въздействала на детето си да го отчужди от бащата, т.е. не е
налице родителско отчуждение, въпреки изразеното становище на подсъдимата, че
детето не желае да отиде при баща си, това нежелание е поради силната
тревожност на майката, което се отразило на детето предвид неговата по-ниска
възраст , около 3-4 г., когато майката е била важен фактор в живота му и подсъзнателно е приемал изцяло нейната
завишена тревожност и емоционалност. Това обаче, не може да й бъде вменено във
вина. Установено е също така, че детето обич и двамата си родители и желае да
контактува с тях, като се държи различно с всеки от тях.
Описаната фактическа обстановка се установява от
доказателствения материал,
събран по делото — приложените дела, съдебни решения, свидетелство за съдимост,
съдебна психиатрично – психологична експертиза, психологически оценки,
констативни протоколи, докладни записки, справки и писма, както и със събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателствени средства -
показания на свидетелите Сияна Огнянова Ц.-П., Димитринка К. А., Е.М.С., К.Е.К..
При така установената фактическа обстановка съдът
прие, че подсъдимата
П.Г.Д. не е осъществила нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението, при двете
форми на изпълнителнот деяние
-осуетяване режима на лични контакти и неизпълнение на режима на лични
контакти на чл.182, ал.2, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, като я призна за не виновна.
Неизпълнението на съдебно решение е формално
престъпление. Осуетяването на изпълнение на съдебно решение е налице, когато се
създава обстановка , съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено
решението и става дума за резултатно престъпление.
В конкретния случай тъжителят е посочил, че подсъдимата е извършила престъпление по чл.
182, ал. 2 от НК при форма на изпълнително деяние- не е изпълнила определения
режим на лични контакти, съгласно решение по гр. д. № ********* г. описа на ДнРС на следните дати: 13.07.2018
г.; 21.07.2018. и на 28.07.2018 г. За дата 13.07.2018 г. вероятно тъжителят е
допуснал техническа грешка, тъй като това е ден петък и съгласно посоченото
съдебно решение, тъжителят има право да взема детето си в съботен и неделен
ден. Тази грешка не е отстранена в срока предвиден в закона, а и същата не може
да бъде санирана, въпреки приложения по делото констативен протокол от
14.07.2018 г. В този смисъл за
посочената дата -13.07.2018 г. деянието е несъставомерно и не следва да
се търси наказателна отговорност на
подсъдимата.
Относно датата 21.07.2018 г. по преписката
липсват доказателства, не е представен КП, от който да е видно, че на посочената дата подсъдимата да
не е изпълнела съдебно решение за режим на лични контакти между тъжителя и сена
му К.П.. В този смисъл съдът прие, че деянието за конкретната дата не е
доказано по безспорен начин.
Относно датата 28.07.2018 година, от събраните доказателства се
установи, че на тази дата майката не е била в България. Подсъдимата е излязла
извън страната за времето от 27.07.2018 г. до 31.07.2018 г. От съдържанието на
съставения констативен протокол е видно, че майката на подсъдима е заявила, че майката не е у дома и не може да
предаде детето, т.е. това не е изявление на подсъдимата. В този смисъл съдът не
прие, че е налице неизпълнение на съдебно решение, тъй като има случаи, когато
в определените дни на лични контакти е възможно лицето да не е у дома по
обективни причини. В случая Д. е отсъствала от страната и макар и деянието да е
формално съдът, прие че същата не е извършила това престъпление, тъй като не се
е намирала в РБългария. Няма данни да е упълномощила майка си да предаде детето
на неговия баща.
Що се касае за престъплението по чл.
182, ал. 2 от НК, в предвидената от
закона форма на изпълнително деяние –осуетяване на изпълнението на съдебно решение по гр. д. № 1367/2014 г. по
описа на ДнРС, няма пречка периода в тъжбата да бъде посочен, считано от
14.08.2018 г. до31.08.2018 г., както и за периода от 08.12.2018 година до
13.08.2019 година, като съдът не възприема направеното възражение на защитника
на подсъдимата, че е трябвало да бъде
посочена всяка дата поотделно, предвид постановения съдебен акт, твърдейки,
че майката е нямала задължение за целия този период да предава детето на
бащата. Подсъдимата има задължение да предава детето според решението всяка
събота и неделя от месеца и един месец през лятото – юли и ли август,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
За периода от 13.08.2018 г. до 31.08.2018 г. подсъдимата и детето се
намирали в РБългария. За посочения период са съставени два протокола за датите
-
16.08. 2018 г. в 19.40 ч, като в съставения КП е описано, че детето е
стресирано и плаче, не желае да ходи при баща си, поради което Д. отказала да
спази определение в решението режим на лични контакти. За конкретната дата е
видно, че самото дете не е имало желание да отиде с бащата, като това не може
да бъде вменено в нейна вина, като бе посочено и по-горе съдът изцяло се
солидаризира с компетентното мнение на вещите лица. В съставения на 18.08.2018 г. в 10.00 ч. КП, в който
е отразено, че подсъдимата и детето не са установени на адрес, поради което е
попречила да бъде изпълнено решението за осъществяване на лични контакти между
баща и син. Вярно е, че 18.08.2018 г. е ден събота, като съгласно съдебното
решение е следвало детето да бъде предадено на детето в 9.00 ч., но пък
предената дата 16.08.2018 г., на която е съставен КП е ден от седмицата.
Тъжителят не представи доказателства по делото дали през втората половина на
месец август, от 2018 г. е следвало да вземе детето през летния период. Няма и
такова изрично искане, нито пък описание в обстоятелствената част на тъжбата,
което от една страна затруднява защитата на подсъдимата, а от друга страна води
и затрудняване на доказването от страна на тъжителя. Така, че за посочения период, считано от 13.08.2018
г. до 31.08.2018 г., освен датата 18.08.2018 г., за която е съставен КП не може да бъде установено по безспорен начин, че
за този период подсъдимата е извършила престъплението, което й е вменено.
По делото се установи по безспорен
начин, че майката е напуснала пределите на РБългария на 07.12.2018 г.,
като влиза на територията на РБългария
на 14.08.2019 г. През този период от време същата е отишла в РИ., където преди
това е живяла и работила. Д. имала право да изведе детето, тъй като даденото й
декларация -съгласие за извеждане на дете в чужбина, от страна на тъжителя,
което той оттеглил на 29.02.2016 г. не е
стигнало до знанието й. Заявлението от тъжителя, с което уведомява, че майката
не разполага с това право е подадено от него на 18.12.2018 г. до граничните власти.
Постановеното решение по гр. д. №
202/2018 г. по описа на ДнРС, потвърдено на 13.11.2018 г. от съдебен състав на
КнОС и като неподлежащо на обжалване, същото е влязло в сила на 13.11.2018 г.
Няма данни по приложеното дело бил ли е сведен до знанието на подсъдимата
постановения съдебният акт. Така в
конкретния случай, поради водене на многобройни дела, с един и същ предмет на
делото, в две различни държави-членки на
ЕС, са налице две различни съдебни решения досежно упражняването на
родителските права - на италиански и на български съд. По посоченото по-горе
решение няма забрана майката да напуска пределите на РБългария, но от мотивите
на решението е видно, че следва да бъде спазван режима на лични контакти между
детето и бащата по бракоразводното решение, което е по местоживеенето на
майката в РБългария.
Подсъдимата е
решила, дали умишлено или не, за да не предостави възможност на другия родител
да се срещне с детето си, да замине и да
остане в РИ., където имала дъщеря от друг брак, заедно с малолетното дете К.П.,
като считала, че след като съдът в гр. М. се е произнесъл с решение на
28.09.2017., по дело № 2443/2015 г. , вписано в Главния регистър специални
производство, който е постановил привременно решение, с което е предоставил попечителството на детето К.П. на
неговата майката - П.Д. и предоставил правото на бащата да вижда детето през
седмица в дома на майката, от 10.00 ч. в събота, в неделя от 10.00 ч. до 21.00
ч., да взима детето при себе си по време на коледните празници за периода от
една седмица, като през година този престой ще може да включва и деня на Коледа
и Нова година, както и по време на великденските празници, веднъж на всеки две
години. Съдът определил постоянното местожителство на детето К.П. към жилището
на майката П.Д. *** същото съдебно решение е дадена възможност на бащата
да взема
детето при себе си за две
последователни седмици по време на лятната си отпуска, като този период следвал
да бъде договарян между родителите до 30 април всяка година. От така дадената
възможност, според съзнанието на подсъдимата, доколкото това съдебно решение е
постановено докато двете страни живеели и работили в РИ., и двамата са граждани
на страна -членка на ЕС и престирали правото си на труд, като за целта трайното
им местоживеене е било в РИ., е имал възможност да осъществява определения му
режим на лични контакти по решението постановено от съда в РИ.. Тоест и двете
страни, когато имат интерес, се позовавали на съдебните решения на съответния
национален съд, в това число тъжителят, в качеството му на подсъдим се е
позовал на обстоятелството, че е заплащал издръжка в И., поради която причини
не изпълнявал задължението си издръжка към детето за повече от 30 месеца. Следва да бъде
отбелязано, че в решението на КнОС по в.
гр.д. № 335/2018 г. описа на същия съд не
е приложено посоченото пълномощие-съгласие, в което е ограничено правото на подсъдимата
да извежда детето на територията на страни от ЕС в дните, в които не е бил
определен режим на лични контакти между бащата и детето. Конкретния казус е
касаел заместване на родителско съгласие за пътуване на детето на територията
на всички страни в света, което е отказано, а в същото време оттегленото
съгласие, дадено по-рано през 2014 г. не е стигнало до знанието на
упълномощеното лице, нито до граничните власти. Няма данни влязлото в сила на
13.11.2018 г. също да е сведено до знанието на подсъдимата. Едва с подаването
на исковата молба от страна на подсъдимата по гр.д. № 2144/2018 г. по описа на
ДнРС страните са предприели стъпки за определяне на местоживеенето на детето,
като решението е влязло в сила на 10.04.2019 г. Във връзка с това решение
следва да бъде отбелязано, че 21.09.2019 г. е третата събота на месеца, като
детето следва да има режим на лични контакти с майка си. В този смисъл
неоснователно е обвинението на тъжителя за конкретната дата. Всички тези факти,
ведно с приетата по делото съдебно-психологична експертиза, както и липсата на
пълно доказване на значими по обвинението факти, от страна на тъжителя, водят
на единствения възможен извод за
невиновност на обвиненото лице.
Още
с воденето на ДП Д. е предоставила препис от решението в полицията и се е
позовавала на него. При тази коализия на две съдебни решения, макар и решението
на италианския съд да не е признато и
прието за изпълнение в България, дава индиция за отношението на подсъдимата към
тези две решения, доколкото е спазвала
съдебните решения и в двете страни, в зависимост в коя страна се е намирала във
всеки един момент, съдът прие, че в нейното съзнание, чисто от интелектуален
елемент, тя не е съзнавала, че извършва престъпно деяние или, че извършеното от
нея деяние е с общественоопасен характер, за които е обвинена с тъжбата, т.е.,
че е създала обстановка, съпроводена със
спънки за изпълнение на съдебното решение по гр.д. № 1367/2014 г. по
описа на ДнРС, считано от 08.12.2018 г. до 13.08.2019 г. В тази
връзка, следва да бъде посочено, че периода след влизане в сила на решенето по гр.д.
№ 2144/2018 г. по описа на ДнРС – 10.04.2019 г., не е прецизиран в пълна степен
от тъжителя, като не е посочен променения режим на лични контакти между детето
и родителите му, като това води до ограничаване правото на защита на
подсъдимата. След 10.04.2019 г. тъжителят не е имал право да взема детето всяка
събота и неделя от месеца, а всяка втора и четвърта седмица. Поради множеството дела водени в двете
държави е налице объркване при страните от кой съдебен акт черпят права и то не
е не само при тъжителя, но и при подсъдимата, тъй като в нейното
съзнание, преди да замине на 07.12.2018 г. за И., са налични решението на съда в гр. М. и
решението по бракоразводното дело, по които по отношение на обичайното
пребиваване на детето, в двете държави, са определени два различни адреса на
детето. С оглед на изложеното по-горе съдът, прие че в случая не е налице интелектуален
момент за периода от 08.12.2018 г. до 13.08.2019 г, който е необходим за да е
налице съставомерност на обвинението по чл. 182, ал. 2 НК, поради което я оправда
по така повдигнатото обвинение.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: