№ 21
гр. П., 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря НЕ. Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500663 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. № 744 от 5.07.2022 година , постановено
по гр.д.№ 1991 по описа на съда за 2021 година е отхвърлен иска, предявен от
публичен изпълнител при ТД на Националната агенция за приходите - С.,
дирекция „Събиране“, срещу „С.Е.“ ООД - гр. С., бул. „С-.“ № 60, блок
„Аудиовидео Орфей“, ЕИК *********, Г. Д. П., ЕГН **********, и Е. И. П.,
ЕГН **********, последните двама от гр. П., ул. „Тракийска“ № 33, ет. 1, за
обявяване на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за недействителна по
отношение на държавата на следната сделка, извършена от „С.Е.“ ООД на
22.08.2018 г.: продажба на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се
в село Паталеница, община П., със застроена площ от 73.37 кв.м. (седемдесет
и три цяло и тридесет и седем стотни квадратни метра), ведно с имота, в
който е построена жилищната сграда, съставляващ поземлен имот пл.№ 196,
на другите ответници по делото Г. Д. П. с ЕГН: ********** и Е. И. П. с ЕГН:
********** /в режим на СИО/, обективирана в нотариален акт за покупко-
продажба № 18, том III, рег.№ 5268, дело № 371/2018 г. на нотариус № 070
Х.П. - П..
Осъдена е Националната агенция за приходите да заплати на Г. Д. П.
разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер 1200 лв.
1
В срок така постановеното решение е обжалвано от Главен публичен
изпълнител при ТД на Националната агенция за приходите - С., дирекция
„Събиране“.
Счита, че постановеното съдебно решение e неправилно, като
мотивите, изложени в него не кореспондирали със събраните доказателства.
Държавата била взискател за установените и изискуеми публични
вземания, възникнали въз основа на данъчни декларации, депозирани от
самото ЮЛ и първи ответник по делото „С.Е.“ ООД с ЕИК: ********* за
ДДС, корпоративен данък и декларации, образец № 6 за ДДФЛ, ДОО, здравно
осигуряване и УПФ /изчерпателно посочени в исковата .молба/.Те били
възникнали преди сделката, сключена на 22.08.2018 г. между „С.Е.“ ООД с
ЕИК: ********* и Г. Д. П. с ЕГН: **********.
Една от основните характеристики на данъците била тяхната
законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен
източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено
в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от КРБ. Законът урежда фактическите състави,
които пораждат данъчните задължения, както и другите задължения, свързани
с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна
декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Задължението за
плащане на данъци възниквало с настъпването на определения в конкретния
данъчен закон падеж, без значение дали това задължение е определено с акт
на данъчната администрация - т.е. данъчните задължения възникват ex lege и
стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния данъчен закон
падеж, а ревизионният акт е резултат от извършена данъчна ревизия, като
една от формите за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол от
органите по приходите.
Ревизионният акт представлявал по правната си същност индивидуален
административен акт, издаван от компетентния орган по приходите, който
има само декларативно, а не конститутивно действие, защото с него не се
създава същинско данъчно задължение, а се признава вече съществуващо
право на държавата да получи едно данъчно вземане или правото на данъчния
субект да прихване или възстанови суми. Предназначението на ревизионния
акт било да направи задължението или правото на конкретния длъжник
ликвидно и изискуемо - чрез утвърждаване заявеното от данъчно
задълженото лице или чрез някои от формите на контрол и намеса,
регламентирани в ДОПК
Към момента на извършване на сделките от „С.Е.“ ООД с ЕИК:
********* са били наясно, че имат публични задължения, поради факта, че
сами са ги декларирали или са били длъжни да ги посочат коректно, но не са
ги внесли.
Сделката била сключена с намерение да се увреди публичния взискател,
тъй като публичните задължения били натрупани преди сключването на
2
сделката от 22.08.2018 г. –установени с данъчните декларации , посочени в
исковата молба. Натупаните задължения не били погасени или обезпечени.
С извършване на тази сделка, средствата не били използвани от
дружеството за погасяване на задълженията по данъчните декларации, дори и
частично. Извършеното разпореждане със собствен актив, при което ЮЛ
фактически се е освободило от собствеността си, сочело на съзнателно
предприети действия за увреждане на интересите на кредитора-ищец
Национална агенция по приходите. Тоест извършеното правно действие е
довело до невъзможност да се удовлетворят публичните притезания.
Това към кое имущество да се насочи взискателя, за да се удовлетвори,
както и правото на длъжника да предложи какво имущество да бъде избрано
за обезпечение, може да стане до един краен момент, заложен в чл. 214, ал.1
ДОПК, а именно едва когато „длъжникът обяви цялото си имущество”. Само
в този случай той може „да предложи изпълнението да бъде насочено върху
друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои
от исканите от публичния изпълнител способи”.
За съществуване на потестативното право на ищеца да иска обявяване
на сделка за относително недействителна било без значение дали длъжникът
разполага с друго имущество и каква е стойността му, предвид че към
момента на принудително изпълнение тази стойност може да е различна, а и
кредиторът може да избере от кое имущество да се удовлетвори.
Системното непогасяване на натрупващите се публични задължения,
което един коректен търговец не би извършил, било още едно доказателство
за намерението у длъжника да ощети своя кредитор НАП, още едно
доказващо намерението за вреда обстоятелство. Тоест самата разпоредба на
чл. 216, ал. 1 от ДОПК защитава коректните платци, които декларират и
внасят публичните си задължения законосъобразно.
В хода на производството било установено,че за част от тези
задължения /посочени в исковата молба/ е изтекъл срокът по чл.109 от ДОПК
за установяване на задължения за данъци и осигуровки, който е 5 години от
изтичане на годината на подаване на данъчната декларация. Следователно
тези задължения се считат от кодекса за окончателно установени.
Тези задължения били в общ размер към 04.06.2021 г. - 32 139,18 лв., в
това число главница 20 656,19лв. и лихви към 04.06.2021 г,- 11 482,99 лв.
Следователно публичните задължения, за които към датата на
предявяване на исковата молба е изтекъл срокът по чл.109 от ДОПК, се
считат за окончателни и за тях не е възможно възлагане на ревизионно
производство, което от своя страна пък означава, че това са задължения,
които не биха могли да бъдат променяни или коригирани, както от
приходната администрация, така и от деклариращия ги субект „С.Е.“ ООД.
При съобразяване разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, давносттта
за задълженията по ИД била спряна с налагане на обезпечителни мерки. Тези
3
действия са извършени от компетентния ПИ с постановленията, приложени
като доказателства към исковата молба.
Наличие на „знанието или незнанието“ за образуваното изпълнително
дело и за наличието на задължения на първия ответник „С.Е.“ ООД било
ирелевантно, поради факта, че били подадени декларации от страна на
дружеството. Това били публични задължения за данъци и осигуровки, които
са декларирани от името на ЮЛ и въпреки това не са погасени или
обезпечени в пълна степен.
Изложени са доводи и за прекомерност на присъдените разноски и е
направено искане за изменението в тази част по реда на чл.248 от ГПК.
Молят решението да бъде отменено и предявеният иск уважен. Като
подържат ,че следва да бъде изменено решението в частта относно
разноските.
По последното искане , съдът се е произнесъл с определение , като е
оставил молбата без разглеждане, отчитайки ,че възражение за прекомерност
не е направено своевременно. Това определение не е обжалвано.
В срок е постъпил писмен отговор от Г. и Е. П.и.
Ответниците по жалбата я намират за неоснователна и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Първоинстанционният съд възприел възражението на ответниците, че
нормата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК няма обратно действие. За процесната
сделка била приложима редакцията на правната норма към датата на нейното
сключване- 22.08.2018 г.
Декларирането на задълженията в описаните в исковата молба
декларации не било част от фактическия състав, пораждащ недействителност
на сделка по чл.216 ДОПК в редакцията на тази норма, действаща към датата
на процесната сделка.
Именно с такива съображения , съдът отхвърлил иска.
Във въззивната жалба нямало доводи и възражения относно този извод.
В т.4 на въззивната жалба се излагал довода че „в хода на съдебното
заседание било изяснено, че за част от тези задължения /посочени в исковата
молба/ е изтекъл срокът по чл.109 от ДОПК за установяването им, който е 5
години от изтичане на годината на подаване на данъчната декларация.
За да обоснове това си твърдение, жалбоподателят описва задължения,
декларирани с декларации от 2014 г насам.
Ако се следва логиката на съдебното решение за приложимост на
нормата на чл.216 ДОПК в редакцията й към датата на сделката /която е
правилната юридическа логика в случая/, то, за да е приложима тази
разпоредба към онзи момент, петгодишния срок по чл.109 ДОПК, на който се
позовава жалбоподателя, следва да е изтекъл към датата на извършването на
4
процесната сделка, а не към датата на предявяването на иска.
Твърдението ,че сделката е сключена с намерение да се увреди
държавата, като взискател, не намирала опора в доказателствения материал
по делото.
Тежестта за доказване на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от
ДОПК, включително и намерението за увреждане, било у ищеца. Това било
указано от първоинстанционния съд в доклада ,като ищеца не ангажирал
доказателства.
Установено било от събраните по делото гласни доказателства , че по
отношение на процесната сделка не е налице специалният умисъл
посредством същата да бъде увреден публичния взискател, който умисъл е
задължителна законова предпоставка за уважаване на предявения иск.
Молят решението да бъде потвърдено , претендират разноски.
Писмен отговор е постъпил и от „Старлайт Ентъртеймънт“ ООД.
Молят обжалваното решене да бъде потвърдено.Правилен бил
решаващият извод на първоинстанционния съд, че по отношение на
процесната сделка не са налице предпоставките, установени в разпоредбата
на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК в редакцията на тази правна норма към датата на
процесната сделка.
Освен това по делото ищецът не доказал специалния умисъл
посредством сделката да бъде увреден публичния взискател, който умисъл е
задължителна законова предпоставка за уважаване на предявения иск.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба Главен публичен изпълнител при ТД на НАП С.,
дирекция „Събиране“, отдел „Входящ контрол и координация против „С.Е.“
ООД , Г. Д. П. и Е. И. П. предявява иск ,основавайки се на чл. 216, ал. 1, т. 4
от ДОПК във връзка с чл. 124 и следващите от ГПК .
Твърди ,че първия ответник-дружество има задължения по декларации
към 04.06.2021 г. - 33 566,17 лв., в това число главница 21 667,86 лв. и лихви
към 04.06.2021 г. - 11 898,31 лв. Задълженията били установени чрез
подадени декларации от дружеството: справки-декларации по ЗДДС за
м.07.2016 г., м. 11.2016 г., м.03.2017 г. и м.05.2017 г., ; данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО: данъчни декларации - образец 6 за ДДФЛ, здравно
осигуряване, ДОО и УПФ.
В подадените декларации дружеството само опредЕ.ло размера на
дължимите от него суми за съответните периоди и по видове задължения, но
не ги внесло в законово установените срокове.
Приложена е разпечатка от сметката на дружеството, от която били
видни детайли за задълженията.
След натрупване на тези публични задължения, установени с данъчни
5
декларации и начислени от самото юридическо лице, била извършено
разпореждане с недвижим имот ,представляващ: Двуетажна масивна
жилищна сграда, находища се в село Паталеница, община П., със застроена
площ от 73.37 кв.м.(седемдесет и три цяло и тридесет и седем стотни
квадратни метра), ведно с имота, в който е построена жилищната сграда,
съставляващ Поземлен имот пл.№ 196 (сто деветдесет и шести) с площ от
1000 кв.м. (хиляда квадратни метра) - който съгласно нотариален акт № 141,
том V, дело № 1691/1994 г. на PC П. е с площ от 1225 кв.м. (хиляда двеста
двадесет и пет квадратни метра) , който участва в отредения за него УПИ VII-
196 /парцел седми за имот сто деветдесет и шести/ - неурегулиран с
неприложена улична и дворищна регулация, в квартал 13 /тринадесети/, по
плана на с.Паталеница, общ.П., ведно с всички подобрения и приращения в и
към имота, при съседи: североизток-УПИ IX-191, югоизток - дере, югозапад -
улица с о.т. 48-49, северозапад - УПИ VIII-192.
Сделката била извършена с Нотариален акт за покупко-продажба № 18
от 22.08.2018 г., том III, рег.№ 5268, дело № 371/2018 г., вписан в СВ П. с
вх.рег.№ 6976, дв.вх.рег.№ 6973. акт № 99, том № 23, дело 4015.
Данъчната оценка на имота била 9 224,20 лв./девет хиляди, двеста
двадесет и четири лева и 20 ст./.
Молят да бъде обявена недействителността на сделката ,като
предявяват иска си срещу купувачите – съпрузи ,тъй като права са
възникнали при наличие на съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК „недействителни по отношение на
държавата/общините са сключените след датата на деклариране или на
установяване на публичното задължение“ сделки или действия, които са
извършени с намерение да се увредят публичните взискатЕ..
Публичните задължения били декларирани от дружеството, а
намерението за увреждане като част от фактическия състав на чл. 216, ал. 4 от
ДОПК се доказвало от факта, че са налице публични задължения, при които
дружеството само е начислило и опредЕ.ло дължимият данък.
Към момента на извършване на сделката на 22.08.2018 г. от „Старлайт
Ентьртейнмънт“ ООД били наясно, че имат публични задължения, поради
факта, че сами са ги декларирали, но не са ги внесли.
Намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл.
216, ал.1, т.4 от ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което
длъжникът е договарял.
Така извършената продажба съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК била
недействителна по отношение на държавата, съответно на общините, тъй като
е вписана след натрупване на декларирани публични задължения, а именно на
22.08.2018г.
Дружеството отчуждило имущество, което можело да служи като
обезпечение на задължението и съответно на по-късен етап да даде
6
възможност на държавата да удовлетвори вземането си чрез принудително
изпълнение,насочено към него. Така се затруднявала значително
възможността на държавата да реализира претенциите си.
Увреждането на кредитора било обективна предпоставка и означавало,
че чрез извършеното правно действие длъжникът създава пречки за
удовлетворяване на вземането на кредитора.
С продажбата на активите длъжникът намалил имуществото си, .
Неправилно било разбирането, че щом сделката е възмездна и
длъжникът получава пари като престация, то той не намалява активите и не
увЕ.чава пасивите си и затова не се причинява вреда на кредитора. За
съществуване на потестативното право на ищеца да иска обявяване на сделка
за относително недействителна било без значение дали длъжникът разполага
с друго имущество и каква е стойността му, предвид че към момента на
принудително изпълнение ,тази стойност може да е различна, а и кредиторът
може да избере от кое имущество да се удовлетвори.
Системното непогасяване на натрупващите се публични задължения,
което един коректен търговец не би извършил, било още едно доказателство
за намерението у длъжника да ощети своя кредитор НАП, още едно
доказващо намерението за вреда обстоятелство.
За увреждащо действие в хипотезата на предявения иск, следвало да се
приеме всеки правен и/или фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо
длъжника, респективно - увреждане е винаги налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество или го намалява, както и по какъвто и да е начин
осуетява удовлетворяването на кредитора.
Поради изложеното, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, молят да
бъде обявена за недействителна по отношение на Държавата извършената от
“
страна на „Старлайт Ентьртейнмънт ООД с ЕИК: ********* продажба на
недвижими имоти /земя и сграда/, а именно: Двуетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в село Паталеница, община П., със застроена площ от
73.37 кв.м.(седемдесет и три цяло и тридесет и седем стотни квадратни
метра), ведно с имота, в който е построена жилищната сграда, съставляващ
Поземлен имот пл.№ 196, на другите ответници по делото Г. Д. П. с ЕГН:
********** и Е. И. П. с ЕГН: ********** /в режим на СИО/, обективирана в
нотариален акт за покупко- продажба № 18, том III, рег.№ 5268, дело №
371/2018 г. , сключена на 22.08.2018 г.
Налице били двете формални предпоставки, заложени кумулативно в
чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно - наличието на сделка с имуществено
право на задължено лице, след наличие на декларирани и установени
задължения за внасяне с данъчни декларации, както и сключването на тази
сделка с намерение да се увреди публичният взискател в лицето на НАП.
Претендират разноски.
7
В срок са постъпили писмени отговори от Е. П. и Г. П..
Оспорват иска.
Считат , че е иска е допустим ,но неоснователен, тъй като по
отношение на процесната сделка не са налице предпоставките, установени в
разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК.
Не оспорват, че е налице само една от трите предпоставки, визирани в
цитираната разпоредба - извършената сделка, при която Г. П. купил имота,
описан в исковата молба и в приложения към същата нотариален акт.
На ответниците не им било известно дали към датата на сделката -
22.08.2018 г по отношение на продавача е била налице втората обективна
предпоставка чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК, а именно - дали към тази дата същият е
имал декларирани от него изискуеми непогасени публични задължения.
При сключване на сделката била представена декларация по чл.264,
ал.1 ДОПК ,поради което и считат ,че не е установено наличието на тази
обективна предпоставка по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК-наличие на непогасено
публично задължение.
По отношение на процесната сделка липсвал и специалния умисъл,
посочен в чл.216, ал.1, т.4 ДОПК като задължителна предпоставка за
уважаване на подобен иск, а именно намерението посредством сделката да се
увредят публичните взискатЕ..
Намерението на купувача било да придобие имот и съответно заплатил
продажната цена.
Намерението на продавача по сделката пък било от една страна да се
освободи от имота, който му бил в тежест, срещу съответната продажна цена.
Освен това, сделката била възмездна по своя характер. Срещу
прехвърляния ни недвижим имот дружеството-продавач получило
еквивалентна парична сума, поради което не може да се твърди, че в резултат
на сделката имуществото на дружеството да е намаляло.
Закупения от тях имот не бил подържан.
След сделката били извършени редица ремонтни дейности , които
продължавали и към този момент.
От приложените към исковата молба писмени доказателства било
видно, че за обезпечение събирането на твърдяното публично вземане от
страна на НАП са наложени редица запори върху имущество на дружеството-
продавач по процесната сделка, като били запорирани банкови сметки на
дружеството и превозни средства.
Дори по запорираните банкови сметки да не са налични суми, то
стойността на двете МПС-та, върху които са наложени запори, била
достатъчна да удовлетвори евентуалното публично задържения в посочения в
исковата молба размер.
Публичния изпълнител не насочил изпълнението върху това имущество
8
, а върху имота , закупен от тях , който в резултат на вложените от тях
средства е увЕ.чил стойността си.
При справка в ТР се установявало, че дружеството – продавач е
съдружник в три други дружества , но дружествените му дялове в тях не били
запорирани.
Считат , че при уважаване на така предявения иск ,ощетени ще бъдат
само те, нямащи нищо общо с правоотношенията между ищеца и първия
ответник по иска.
Молят иска да бъде отхвърлен , като претендират разноски.
Отговор е постъпил и от дружеството „Старлайт Ентъртеймънт“ ООД.
Изложени са доводи за нередовно предявяване на иска ,като считат, че
исковата молба не отговаря на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
В исковата молба не бил посочен размера на твърдените публични
задължения към датата на сделката, нито е посочен /конкретизиран/ техния
вид.
Разпоредбата на чл. 216 ДОПК изисквала отчуждителните действия да
са извършени след датата на установяване на публичното задължение или от
значение бил размера на задълженията към момента на сключване на
сделката.
Тъй като в исковата молба се излагали твърдения за непогасени
задължения се цитирали декларации от 2014 и 2015 година , се прави
възражение за погасителна давност.
По отношение на процесната сделка не били налице предпоставките,
установени в разпоредбата на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК /в редакцията й към
датата на т.нар. „увреждаща сделка/ - нито продавачът по сделката, нито пък
купувачът по същата е имал намерение чрез нея да уврежда публичните
взискатЕ..
Към датата на сключването на сделката дружеството обслужвало своите
задължения. Проблемите започнали в един по-късен етап, след началото на
пандемията от Ковид 19, вследствие на която бизнеса им пострадал.
По време на сделката продадения имот бил запустял, напълно
неизползваем, като до него дори нямало достъп.
Причините да се разпоредят с имота нямали нищо общо с наличие на
задължения към Държавата.
Твърдят , че не е имало намерение за увреждане на ищеца.
Излагат доводи ,че следва да намери приложение нормата на чл.216 ал.
т.4 от ДОПК , но в редакцията и към момента на извършване на сделката.
Мотивират становището си ,че не са налице условията на правната
норма , в редакцията и към момента на извършване на сделката ,за да бъде
уважен така предявения иск.
9
ВКС формирал задължителна практика по чл. 290 ГПК, според която
публичният изпълнител не може да основава иска си по чл. 216 ДОПК на
вземане, установено по декларация от страна на длъжника. Съгл. тази
практика публичното задължение трябва да бъде установено с влязъл в сила
административен акт, респективно съдебно решение. Според съда, съгласно
чл. 108 ДОПК, данъчните задължения се установяват с ревизионен акт,
респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за
започване на ревизия по чл.109 ДОПК. Публичното вземане, на което ищеца
основава отменителния си иск, следва да е установено в стабилен
властнически акт или съдебно решение. До момента на влизане в сила на
административния акт или съдебното решение вземането е спорно, а
съществуването му е от значение за основателността на иска.
Тъй като към датата на сключване на сделката публично задължение не
било установено окончателно, то искът бил неоснователен.
Моли да бъде отхвърлен и претендират разноски.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, за да се произнесе , взе предвид следното:
Не се спори по делото , установено е и от представените по делото
писмени доказателства, че на 22.08.2018 г. между „С.Е.“ ООД - гр. С.,
представлявано от М.Т. упълномощена от управителката на дружеството Уте
Еренберг и Г. Д. П. е сключена сделка, с която дружеството продава на П.
свой имот , представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се
в село Паталеница, община П., със застроена площ от 73.37 кв.м.(седемдесет
и три цяло и тридесет и седем стотни квадратни метра), ведно с имота, в
който е построена жилищната сграда, съставляващ Поземлен имот пл.№ 196
(сто деветдесет и шести) с площ от 1000 кв.м. (хиляда квадратни метра) -
който съгласно нотариален акт № 141, том V, дело № 1691/1994 г. на PC П. е
с площ от 1225 кв.м. (хиляда двеста двадесет и пет квадратни метра) , който
участва в отредения за него УПИ VII-196 /парцел седми за имот сто
деветдесет и шести/ - неурегулиран с неприложена улична и дворищна
регулация, в квартал 13 /тринадесети/, по плана на с.Паталеница, общ.П.,
ведно с всички подобрения и приращения в и към имота, при съседи:
североизток-УПИ IX-191, югоизток - дере, югозапад - улица с о.т. 48-49,
северозапад - УПИ VIII-192.При сделката е уговорена и неустойка.
Безспорно е още , че ответниците Г. и Е. П.и са съпрузи.
От събраните гласни доказателства е установено ,че имотът бил
изоставен ,занемарен - дворът бил неподдържан и обрасъл, сградата била
негодна за ползване, включително с полуразрушен покрив и премахнато
стълбище към втория етаж.
Купувачите извършил в имота съществени подобрения .
По делото са представени годишни данъчни декларации по ЗКПО,
месечни справки декларации по ЗДДС и декларации образец 6, подадени от
10
дружеството в периода преди м. август 2018 г., с които са декларирани пред
НАП данъчни и осигурителни задължения за периода 2014-2017 г.,
индивидуализирани в исковата молба и приложението към нея, в общ размер
21667,86 лв. главница и 11898,31 лв. лихва, начислена към 04.06.2021 г.
(няколко дни преди предявяването на иска).
При сключването на сделката продавачът , чрез представителя си е
декларирал, че дружеството няма непогасени и подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски.
Не се твърди нито в исковата молба , нито във въззивната жалба да е
възлагана ревизия или ревизионен акт за посочените задължения към датата
на сделката.
Подържа се, в становището по същество и във въззивната жалба, че за
част от задълженията , посочени в исковата молба е изтекъл срокът по чл.109
от ДОПК за установяване на задължения за данъци и осигуровки, който е 5
години от изтичане на годината на подаване на данъчната декларация, поради
което тези задължения следвало да се считат за окончателно установени.
По повод възражението за погасителна давност , са изложени доводи
,че на основание чл. 172 ал. 1, т. 5 от ДОПК давността е спряна с налагането
на обезпечителните мерки
Тази фактическа обстановка е приета от първоинстанционния съд и
всъщност не е спорна между страните.
Спор между страните има по въпроса налице ли е специалната цел при
сключването на сделката .
При така установеното фактическа обстановка , съдът намира ,че
предявения иск е недоказан и като такъв неоснователен по следните
съображения:
За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК/ в
редакцията към момента на извършване на сделката/, е необходимо ищецът да
установи наличието на следните предпоставки: установено с влязъл в сила
административен акт, респ. с влязло в сила съдебно решение публично
вземане срещу ответното дружество, извършването на разпоредителни
действия със свое имущество след датата на установяване на публичното
задължение; длъжникът е имал намерение да увреди публичния взискател с
разпоредителните действия, като субективният елемент на фактическия
състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане
само у длъжника. Това намерение за увреждане не се предполага, а подлежи
на доказване и доказателствената тежест за установяването му е на ищеца.
Тази разпоредба е претърпяла изменение, което е в сила от 1.01.2021
година, според което към основанията по смисъла на ал.1 е добавено и „след
датата на деклариране“. Именно на такава хипотеза се позовава ищеца , тъй
като не е спорно, че задълженията не са установени с влязъл в сила
11
административен акт или съдебно решение.
Поради това се поставя въпроса за приложението на правната норма по
време.
С нормата на чл. 216 ДОПК се урежда субективно преобразуващо право
за обявяване за относително недействителни по отношение на публичните
взискатЕ. на отговарящи на определени условия действия и сделки,
извършени от длъжника, което право се упражнява по съдебен ред. Поради
това трябва да се приеме, че макар и да се съдържа в процесуален закон,
същата има материалноправен характер, като при отсъствието на закон, с
който се придава обратно действие по смисъла на чл. 14 ЗНА, то тя следва да
бъде прилагана единствено по отношение на факти, настъпили след влизането
и в сила.
Приложимият материален закон се определя от датата на
осъществяване на последния елемент от фактическия състав, съставляващ
основанието на предявения иск, като в случая това е датата на сключване на
предназначената да увреди публичния взискател сделка, чиято относителна
недействителност се иска да бъде обявена, а към този момент е приложима
правната норма в редакцията на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, обнародвана в ДВ,
бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. до 1.01.2021 г. според която
недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са
сключените след датата на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или
действия с намерение да се увредят публичните взискатЕ..
Ясна и последователна е съдебната практика при прилагането на тази
норма в тази и редакция. Тя е в смисъл ,че публичният изпълнител не може да
основава иска си по чл. 216 ДОПК на вземане, установено по декларация от
страна на длъжника. Публичното задължение трябва да бъде установено с
влязъл в сила административен акт, респективно съдебно решение. Според
съдебната практика, съгласно чл. 108 ДОПК данъчните задължения се
установяват с ревизионен акт, респективно се считат за установени след
изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 ДОПК.
Публичното вземане, на което ищеца основава отменителния си иск, следва
да е установено в стабилен властнически акт или съдебно решение.
Следва да се отбележи още и че към момента на сключване на
атакуваната сделка не са били налице условията на чл.108 ал.2 във връзка с
чл.109 от ДОПК.
Именно поради това и съдът не обсъжда довода,че задълженията /или
част от тях / са погасени по давност.
Изложеното до тук е достатъчно , за да се направи извод за
неоснователност на предявени иск, както е направил първоинстанционния съд
и въззивната инстанция се присъединява към мотивите му.
12
Отделно от това не е доказано наличието и на другата предпоставка –
намерението да се увреди ищеца. Доказването , както вече беше посочено е в
тежест на ищеца и то следва да се проведе като пълно и главно доказване.
Съдът е дал изрични указания на ищеца в тази насока и той не е ангажирал
никакви доказателства.
Прието е в практиката на ВКС, че самото намерение за увреждане
/animus nocendi/ като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на
кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора,
най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно
за удовлетворяване вземанията на кредиторите /чл. 133 ЗЗД/. Следователно
като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника /респ. на
неговите управителни органи/, то няма самостоятелна изява, която да е обща
за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите
разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на
всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно
би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при
косвено такова, на основата на предположения произтичащи от преценката на
конкретните факти материализиращи субективното намерение за увреждане.
Установено е от събраните гласни доказателства – показанията на
св.Дафов , че ответното дружество не е използвало имота. Той е бил
изоставен и занемарен , до степен ,че дори не е имало достъп до него и
стълбище за втория етаж. Търсен е купувач за имота.
Няма доказателства по делото това да е единственото имущество на
задълженото дружество. Ответниците са възразили, че има друго имущество
– включително автомобили върху които не е насочено изпълнението. Видно
от представените доказателства два автомобила са запорирани, като са
запорирани сметки на дружеството .Представени са и доказателства ,че
дружеството ответник е съдружник в три други дружества ,като няма данни и
твърдения да са предприети действия , насочени към правата му в тези
дружество. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства ,които дори и
косвени да позволят на съда да направи извод за наличие на намерение за
увреждане у ответното дружество , респективно органите му на управление.
По изложените съображения , съдът намира ч, предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен ,както е правилно е сторил
първоинстанционния съд и решението му при условията на чл.272 от ГПК
следва да бъде потвърдено.
От ответниците Г. П. и Е. П. е направено искане за присъждане на
разноски във въззивното производство , но не са представени доказателства
за направени такива, поради което и съдът не присъжда в тяхна полза
разноски.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. № 744 от 5.07.2022
година , постановено по гр.д.№ 1991 по описа на съда за 2021 година, с което
е отхвърлен иска, предявен от публичен изпълнител при ТД на Националната
агенция за приходите - С., дирекция „Събиране“, срещу „С.Е.“ ООД - гр. С.,
бул. „С-.“ № 60, блок „Аудиовидео Орфей“, ЕИК *********, Г. Д. П., ЕГН
**********, и Е. И. П., ЕГН **********, последните двама от гр. П., ул.
„Тракийска“ № 33, ет. 1, за обявяване на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за
недействителна по отношение на държавата на следната сделка, извършена от
„С.Е.“ ООД на 22.08.2018 г.: продажба на двуетажна масивна жилищна
сграда, находяща се в село Паталеница, община П., със застроена площ от
73.37 кв.м. (седемдесет и три цяло и тридесет и седем стотни квадратни
метра), ведно с имота, в който е построена жилищната сграда, съставляващ
поземлен имот пл.№ 196, на другите ответници по делото Г. Д. П. с ЕГН:
********** и Е. И. П. с ЕГН: ********** /в режим на СИО/, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба № 18, том III, рег.№ 5268, дело №
371/2018 г. на нотариус № 070 Х.П. – П. и съответно присъдени разноски.
Решението подлежи на ожалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14