Решение по дело №126/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на  Директора на Регионална дирекция по горите –Берковица срещу  РЕШЕНИЕ №74/29.11.2023г., постановено по  АНД №161/2023г.  на  Районен съд  Козлодуй, с което е отменено  НП, издадено от касатора.  С касационната жалба се твърди, че в производството  по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения,  спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, нарушението е осъществено от В.Д. и правилно е ангажирана адм.наказ. му отговорност по чл.266,ал.1 ЗГ и  няма основния за определяне на нарушението, като маловажен случай по см. на  чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна на решението, като неправилно  и потвърждаване изцяло на издаденото НП, като правилно и законосъобразно.

В с.з. касаторът не се явява и представлява.  

Ответникът- В.Д. не ангажира становище по делото.

Участващият по делото прокурор от ОП-Враца, прокурор  Вътов дава  мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Безспорно е установено извършено нарушение, съхранение на 4 куб. пространствена дървесина без превозен билет и марка. Не е налице маловажен случай по чл.28 ЗАНН и  основание за отпадане на административната отговорност.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  частично основателна.

С Решение №74/29.11.2023г., постановено по АНД №161/2023г. на Районен съд  Козлодуй е отменено  НП №415/09.05.2023г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на  основание  чл.266,ал.1  от Закон за горите/ЗГ/ на В.Ц.Д. *** са наложени две глоби в размер на по 500.00 лева за нарушение на чл.213,ал.1,т.1 и т.2 ЗГ и на основание чл.275,ал.2 ЗГ е определено да заплати парична равностойност на  липсващите вещи –предмет на нарушението 4.00 пр.м3 дърва за огрев от твърди широколистни дървесни видове, в размер на 283.65 лв. В решението е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазен е срока по чл.34 ЗАНН, както и принципа на чл.18 ЗАНН, отговорност за всяко от нарушенията по чл.213,ал.1-4 ЗГ поотделно, което е съобразено от АНО. За да отмени  оспореното НП в неговата цялост, в решението е прието от въззивния съд, че от събраните писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност е недоказано при описаната фактическа обстановка в акта и НП ответника да е извършил от обективна и субективна страна съставите на адм.нарушения по чл.213,ал.1,т.1 и т.2 ЗГ. Не е изяснено в достатъчна степен описаните факти в акта и НП, не е установено въпросния имот в *** да е собственост на ответника, и че въпросните 4.00 пр.м3 дърва за огрев от твърди широколистни дървесни видове, немаркирани с КГМ и без превозен билет са негови. Не е установен по категоричен начин и произхода на дървесината, намерена в дома на ответника, като от страна на АНО не са представени доказателства за това. Прието е на последно място, макар и дървесината, предмет на процесното деяние, да бъде годен обект на нарушението по ЗГ, същото представлява маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН. С оглед на така приетото и оспореното НП е отменено в неговата цялост.   

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС за отмяна на НП. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

От събраните пред първа инстанция доказателства е установено по безспорен начин, че на 22.03.2023г. е извършена проверка в дома на В.Д., при която е установено, че съхранява 4.00 пр. м3 широколистни  дървесни видове, немаркирани с контролна горска марка  и без превозен билет- документ доказващ законния произход на дървесината, в двора на дома му в ***,  в нарушение на чл.213,ал.1,т.1 и т.2 ЗГ.  От  показанията на св.Н. и Н. е видно, че при извършената проверка в дома на ответника са намерени 4.00 пр.м3 твърди широколистни дърва без  КГМ и не придружени с превозен билет. Същите посочват, че жалбоподателя е заявил, че са отсечени от двора му, като не е посочил откъде са отрязни, както и че не са установили да има сечени дърва в двора. От дадените обяснения от  Д./л.10 от АНД № 161/2023г./ е видно, че живее на посочения адрес, който е наследил от майка му, установените дървета в двора на имота са негови и той ги е нарязал с цел да се грее, т.е. установено е че дървета са на ответника и имота е негов. В тази насока не се споделят изводите на РС.

Независимо от начина, по който е придобита дървесината, в посочената норма е въведена забрана за съхранението й без превозен билет и немаркирани с контролна горска марка, чието нарушаване е скрепено със санкцията, посочена в чл.266,ал.1 ЗГ. Съставът на нарушението по чл.213,ал.1,т.1 и т.2 ЗГ, за да е съставомерно същото, изисква установяването и доказването на осъществено изпълнително деяние-съхраняването и предмет на нарушението- дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и липса на превозен билет. Законодателят не въвежда изискване транспортираната дървесина да е добита от гора или горска територия, единствено изискване, което поставя към съхраняваната дървесина е да не е маркирана с контролна горска или производствена марка и липса на превозен билет. Следователно, законодателят санкционира съхраняването във всички случаи на немаркирана с каквато и да е марка дървесина, както и липсата на превозен билет, тъй като при липсата изобщо на такава маркировка не може да се установи от къде е добита дървесината. В тази насока не се споделят изводите на РС.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че нарушението по чл.213,ал.1,т.1 и т.2 ЗГ е установено  по безспорен и категоричен начин и се подкрепят от доказателствата по делото, поради което за така посочените нарушения точно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл.266,ал.1 ЗГ с издаденото НП. Констатирани са две отделни нарушения, извършени с едно деяние, в идеална съвкупност, наказанията за които разпоредбата на чл.18 ЗАНН предвижда да се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Наложените наказания са  правилно определени, като същите са наложени в минималния размер предвиден в разпоредбата на закона.

Не е налице и маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН, както е приел РС. В чл.93, т.9 НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай".Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата  инстанция счита, че в конкретния случай не  се  касае за маловажен случай.

При реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, противно на мотивите на въззивния съд.     

Наказателното постановление обаче в частта, в която е постановено на основание чл.275,ал.2 ЗГ лицето да заплати равностойността на липсващите вещи, предмет на нарушението, е незаконосъобразно. Видно от данните по делото, дървата са предоставени с разписка № 001576 на наказаното лице за отговорно пазене. Предоставянето им за отговорно пазене на лицето не ги прави липсващи. В тази насока не са ангажирани каквито и да е доказателства и не се сочат никакви обстоятелства в НП и защо следва да бъде присъдена тяхната равностойност. Съгласно разпоредбата на чл.273,ал.1 ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушение, и вещите-предмет на нарушението, каквито са процесните, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. В този смисъл е и разпоредбата на чл.20 ЗАНН, като видно от същите не се присъжда равностойността на вещите, а същите следва да бъдат отнети в полза на държавата, каквото отнемане не е постановено от административно-наказващия орган. В този смисъл АНО не основателно е приложил чл.275,ал.2 ЗГ. Предвид изложеното наказателното постановление в частта, в която е присъдена равностойността на дървесината, е незаконосъобразно, поради което решението на РС-Козлодуй като краен резултат в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В частта, в която е отменено наказателното постановление относно наложените  на ответника по касация административно наказание "глоба" за извършеното от него нарушение по ЗГ, по изложените по-горе съображения наказателното постановление е законосъобразно, поради което решението на Районен съд Козлодуй  следва да бъде отменено като неправилно. Следва да бъде постановено ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от горното  и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд  -  Враца, в настоящия съдебен състав                                                  

Р Е Ш И:        

ОТМЕНЯ  РЕШЕНИЕ №74/29.11.2023г., постановено по  АНД   №161/2023г.  на  Районен съд  Козлодуй, в частта с която  е отменено НП  №415/09.05.2023г. на Директора на РДГ-Берковица с  наложени  на  основание чл.266,ал.1 ЗГ на В.Ц.Д. ***  две  глоби  в размер на по 500.00 лева за нарушение на  чл.213,ал.1,т.1 и т.2 ЗГ и   вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА  НП  №415/09.05.2023г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта с която на  основание  чл.266,ал.1  от ЗГ  на В.Ц.Д. *** са наложени две  глоби в размер на по 500.00 лева  за нарушение на  чл.213,ал.1,т.1 и т.2 ЗГ.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №74/29.11.2023г., постановено по  АНД   №161/2023г.  на  Районен съд  Козлодуй, в частта, в която е отменено Наказателно постановление №415/09.05.2023г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която е определено В.Д. да заплати на основание чл.275,ал.2 ЗГ паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението в размер на 283.65 лв.

Решението е  окончателно и не подлежи на обжалване и протест.