РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
849
Град
Пловдив, 12 май 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3054 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.Н.Т., с ЕГН
**********,***, чрез адв. Н., против заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0432-000204/
30.08.2021 г. на началника на Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, с която на оспорващия като
собственик на автомобила е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. "А“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Посочва, че в настоящия случай
не са налице законовите предпоставки за прилагане на ПАМ, а в мотивите на
заповедта не са отчетени конкретните факти и обстоятелства около случая. Твърди
се, че служител на лицето, на което е оставена колата за ремонт без знанието и
съгласието на жалбоподателя като собственик на автомобила, разполагайки с
достъп до ключовете на автомобила, влез колата и е причинил ПТП, след което е
напуснал местопроизшествието. В тази връзка се твърди липсата на виновно
поведение от страна на жалбоподателя, както и че доказателства за това се
намират в образуваната полицейска преписка по случая относно ПТП на дата
19.08.2021 г. Поради това счита, че заповедта за прилагане на ПАМ е
незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът - началник на Първо РУ
на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив в нарочно становище намира жалбата за
неоснователна. В този смисъл моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспорената
заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Претендира за
размера на адвокатството възнаграждение.
Окръжна прокуратура –Пловдив не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок – жалбата е подадена чрез куриер на 24.11.2021 г.,
видно от представената товарителница, а заповедта е връчена на лицето на
10.11.2021 г., на при наличието на правен
интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
Процесната заповед е издадена на 30.08.2021 г., предвид това, че С.Б. –
мл.автоконтрольор към Първо РУ на МВР – Пловдив е съставил АУАН серия АВ
бланков № 004264 против П.Т.Б., ЕГН **********, за това, че на 19.08.2021 г.
около 1,30ч в град Пловдив на кръстовището на локалното на бул.“Македония“ и
ул.“Бяло море“, П.Б., като неправоспособен водач, управлява Ауди А6 Куатро с
рег.№ ***, собственост на В.Н.Т. с ЕГН **********.
На съда са служебно известни заповед
№ 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните
работи е оправомощил началниците на районни управления, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат
с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171
от ЗДвП.
Описаните в АУАН № 004264 от
30.08.2021 г. фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по
установената от административния орган фактическа обстановка, не се
оспорва и от жалбоподателя, предвид представените в настоящото производство доказателства,
по силата на което П.Б. се е признал за виновен относно извършеното деяние.
Следователно спорът е правен и се
концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни
разпоредби.
По делото бяха приети писмени доказателства: АУАН серия АВ бланков
№004264 от 30.08.2021 г.; НП № 21-0432-000953/08.09.2021 г.; заверено копие на
ДЗ от 27.09.2021 г. от КО А.д.към 04 РУ Пловдив; справка водач - на лицето П.Т.Б.;
заверено копие на ЗППАМ №21-0432-000204/30.08.2021 г. надлежно връчена на
10.11.2021 г. на лицето В.Н.Т.; заверени копия на ДЗ № 432р-22244/20.10.2021
г.; обяснение от В.Н.Т. - 26.08.21 г.; обяснение от С. Г.Г.- 30.08.2021г.;
заявление и обяснение от В.И.С.от 20.08.2021 г.; обяснение от П.Т.Б.; протокол
за ПТП 1754137 - образуваната полицейска преписка по случая относно причинено
на 19.08.2021 г. ПТП, около 1.30 ч. с лек автомобил Ауди А6 с рег. № *** по
жалбата с № 432000-18127/13.12.2021 г. на лицето В.Н.Т., ЕГН **********.
По делото е разпитан като свидетел мл.автоконтрольор С.Б., чиито
показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви на останалите по
делото доказателства. От същите се установява, че св. работи в Първо РУ при ОД
на МВР – Пловдив на длъжност мл. автоконтрольор. Виждал е жалбоподателя по
повод подадено заявление, жалба в Първо РУ за настъпило ПТП в района на кв.
Христо Ботев Север. Няма спомен за датата и часа на ПТП-то. Спомня си, че за виновен
водач бил установен господина /визирайки жалбоподателя/ като собственик на
автомобила, който е причинил ПТП-то. Повика момчето да му снеме обяснения, като
последния още по телефони заявил, че не е карал колата, а я е оставил в сервиз
в кв. Кючук Париж за боядисване. Снели обяснения и отишли в сервиза. Установило
се, че собственикът на сервиза е наел криминално проявено лице, което е
признало, че късно вечерта е решило да отиде да си купи цигари с колата, която
е оставена за ремонт от жалбоподателя. Направил ПТП и тъй като бил
неправоспособен водач – напуснал местопроизшествието. Посочва, че В.Т. не е
знаел, че това лице ще управлява автомобила, тъй като го е оставил за ремонт и
е каран без негово съгласие, по негови данни и по данни на снетите обяснения от
собственика на сервиза. Свидетелят посочва още, че лицето, служител на сервиза,
бил притеснен и не признавал, но впоследствие чрез неговия работодател, си
признал. Снети му били обяснения, в които потвърждава извършеното, уплашил се и
избягал, защото няма книжка, а автомобилът бил чужд. Собственикът на сервиза
потвърдил, че автомобилът е бил оставен за ремонт. Не са се разбирали този
автомобил да се управлява от когото и да било по време на ремонта. Ключовете са
били в сервиза на някаква маса и работникът ги е взел.
Въз основа на събраните доказателства по делото съдът намира за
безспорна установената от писмените и гласни доказателства по делото фактическа
обстановка, както е описана и от жалбоподателя.
Съдът не споделя обаче
възраженията в жалбата относно неправилно издадената заповед.
За законосъобразността на наложената административна мярка е без
значение е дали собственикът на превозното средство е знаел, респ. дали изрично
е предоставил или не управлението на трето лице по пътищата, отворени за
обществено ползване за това. Субект на принудителната административна мярка по
чл. 171, т. 2А, б. "А" от ЗДвП е собственикът на моторно превозно
средство. Следователно, за да бъде едно лице адресат на ПАМ от вида на
процесната, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на
фактическия състав на мярката – неправомерното управление /по горепосочения начин/
на моторно превозно средство от третото лице и адресатът на мярката да е
собственик на управляваното МПС. В случая и двата елемента са налице.
Субективното отношение на адресата на мярката към установеното нарушение е
ирелевантно. Това е така, тъй като с процесната заповед не се налага наказание.
Мярката за принуда е административна, като от значение за налагането й е
собствеността върху моторното превозно средство и фактите относно реализирането
на нарушението чрез него.
С оглед изложеното административният орган законосъобразно е приел, че
са налице предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 2А, б. "А"
от ЗДвП на принудителна административна мярка "прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, като при налагането й органът действа
при условията на обвързана компетентност. Срокът на ограничителното действие на
мярката е фиксиран без възможност за корекция от административния орган и от
съда.
Съдът следва да отбележи, че ПАМ като вид държавна принуда не е
наказание, поради което въпросът за наличието на вина не е в основата на
хипотезата на приложимата нормативна разпоредба. Предвид различния вид принуда,
ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с наказателно постановление за
същото деяние, тя е самостоятелен вид държавна принуда, която се реализира от
органа при наличието на нормативно предвидени предпоставки, а сред тях не е
наличието на виновно поведение на адресата. То би било задължителен елемент, но
от състава на административно наказателната отговорност, каквато в случая се
търси от третото лице, управлявало автомобила, без да притежава свидетелство за
правоуправление. В тази насока неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че органът е допуснал нарушение като не е взел предвид, че водачът е управлявал
автомобила без знанието на неговия собственик. Наличието на такова знание и/или
съгласие не е елемент от състава на разпоредбата, за да се установява и взема
предвид. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че е липсвало съгласие и знание неговият автомобил да бъде
използван като елемент от фактическия състав за издаване на заповедта.
Макар и конституционно гарантирано, правото на лична собственост би
могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в случаите, когато
следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси - каквито без
съмнение са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и
здравето на останалите участници в движението. Такава възможност за
ограничаване правото на собственост и правото на свободно придвижване е
залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 КРБ, съответно е приложима в случаите,
когато следва да бъдат защитени националната сигурност, народното здраве,
правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни
държавни или общински интереси. Следователно законодателно установеният превес
на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това личният
интерес на собственика няма приоритет спрямо обществения, т. к. последният
несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се
съобразява с основната цел на закона. В случая законовата разпоредба
предпоставя засягане на правата на собственик, в защита на особено важния
обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.
Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС при изрично регламентираните хипотези, сред
които е и процесната, което е обществено значима цел с оглед значителния брой
жертви и пострадали от т. нар. война на пътя. Това въздействие върху субекта е
преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид
правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде
извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността за
движение по пътищата на ППС, макар и то да остава под властта на неговия
собственик/собственици. Противното би означавало МПС да запази регистрацията си
и да бъде годно за участие в движението, при което се губи възпиращият ефект на
ПАМ.
На последно място, настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка
/която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ
факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Мярката действително се характеризира
със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя
недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена
при извършено съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички
материално и процесуално правни предпоставки. Временното спиране от движението
на МПС препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвид
установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се
явила в противоречие с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми,
като е съобразена и с целта на закона. Предвид това жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото не следва да се уважава претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Т., с ЕГН **********,***, против
заповед за прилагане на ПАМ № 21-0432-000204/ 30.08.2021 г. на началника на
Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, с която на оспорващия като собственик на
автомобила е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б.
"А“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/