№ 6658
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100513525 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. И. С. срещу решение №
14275/19.07.2024г., поправено с решение № 14284 от 19.07.2024 г., постановени по гр.
дело № 32057/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 80 състав. Съдебното
решение се обжалва в частта за определения на основание чл. 127, ал. 2 от СК режим
на лични отношения между детето П. И. И., родено на 18.09.2022г. и бащата И. Г. И..
Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да постанови по-ограничен режим
на лични контакти на бащата с детето П. И. И..
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение в
обжалваната част, поради допуснато противоречие с материалния закон и
необоснованост. Въззивникът поддържа, че бащата не е в състояние да полага грижи
за детето, като всеки път след срещите с него детето е връщано в лошо състояние –
измръзнало, гладно и уплашено. Излага, че бащата няма необходимия родителски
инстинкт и не е в състояние да прецени кога да преобуе детето или да го нахрани, не е
в състояние да разчете сигналите на детето и да предприеме следващи адекватни
действия. Счита, че бащата няма родителски капацитет за отглеждане на дете в такава
ранна възраст, като оспорва извода на районния съд за наличието на такъв. Твърди, че
детето е силно привързано към нея и всяко отделяне предизвиква стрес в него. Излага
съображения, че определеният от първоинстанционния съд режим може да травмира
1
детето и да предизвика трайни негативни последици върху психиката му. Предлага по-
ограничен режим на лични отношения спрямо приетия от първоинстанционния съд до
навършването на детето на тригодишна възраст. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, като измени режима на лични
отношения на бащата с детето съобразно изложеното във въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец И. Г. И., чрез
упълномощения представителя адв. Р. П. от САК, е подал отговор на въззивната жалба,
с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че с поведението си и защитната си
линия, майката изцяло отрича ролята на бащата в отглеждането и възпитанието на
детето, като предприема действия за ограничаване на контактите на бащата с детето,
вкл. като не изпълнява определените от съда привременни мерки за осъществяване на
режима на лични отношения. Поддържа, че майката не е в състояние да се отделя от
детето, като в заключението на съдебно-психологическата експертиза са констатирани
натрапчиви мисли, че бащата няма да върне детето. Излага съображения, че детето
е на две години и няма пречки за отделянето му от майката за няколко дни през
седмицата. Навежда доводи, че е в състояние да полага грижи за сина си, както и да
осигури необходимите условия за отглеждането му, като от свидетелските показания и
от заключението на вещото лице при него е установен висок родителски капацитет.
Посочва, че осъществяването на постоянен контакт с бащата е в интерес на детето.
Намира, предложения от майката режим на лични отношения за крайно стеснен. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната част.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и
чрез пълномощниците си поддържат въззивната жалба и отговора на жалбата. В хода
на устните състезания пледират за уважаване на жалбата, респ. за отхвърлянето . В
срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните представя писмени защити в които
развиват съображенията си по същество на спора пред въззивния съд.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 32057/2023 г. на СРС, 80 състав, е образувано по
искова молба на И. Г. И., в която се твърди, че със С. И. С. са живели във фактическо
съпружеско съжителство, като от връзката им се е родило детето П. И. И.. Поради
рязко влошаване на отношенията между тях, страните се разделили, като контактите
на ищеца с детето били силно ограничени от неговата майка, поради което е отправил
молба до съда за определяне на режим на лични отношения.
Ответникът С. И. С. е оспорила предявения иск със съображения за липса на
родителски капацитет в ищеца и е предявила насрещни искания - за предоставяне
упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето на детето при
нея, при ограничен режим на лични отношения с бащата, както и за определяне на
месечна издръжка в размер на около 1200 лв. – 1500 лв., дължима от бащата на детето.
В първоинстанционното производство са събрани множество доказателства,
изслушани са експертни заключения и са разпитани свидетели, приети са доклади от
ДСП-Пирдоп и ДСП-Лозенец.
Не е спорно и от приетото от първоинстанционния съд удостоверение за
раждане от 20.09.2022 г., издадено от Столична община - район „Лозенец“ се
установява, че страните са родители на П. И. И., роден на 18.09.2022 г.
По делото са представени справки на НАП за доходите на страните.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
психологична експертиза, изготвено от вещото лице д-р Ж.Т., от което е установено, че
с цел да се избегне задълбочаване на появилата се плачливост на детето П. И. И. при
2
раздялата с майката, контактите между него и бащата следва да се осъществяват с
постепенно нарастваща честота и продължителност. Отчетено е, че при деца до шест
години, преспИ.е далеч от майката е от характера да предизвика тревожност в детето и
евентуално да прояви негативизъм и отказ да посещава баща си. Вещото лице е дала
заключение, че и двамата родители имат добър родителски капацитет. Констатирала е,
че взаимоотношенията и комуникацията им са силно нарушени като това
възпрепятства създаването на благоприятна среда за израстването и формирането на
детето като личност. При родителите е констатирала егоцентрично възприемане на
личната позиция и възприятия, което им пречи да се фокусират върху важните
проблеми за отглеждането на детето. В заключението си вещото лице приема, че
никой от родителите не зачита и не утвърждава авторитета на другия, но не се
констатира наличие на влияние от някои от родителите върху отношението на детето
към другия родител. Родителите са склонни да игнорират другия в отглеждането на
детето. Сочи, че у бащата малко по-силно е изразено незачитането на препоръките от
страна на майката за режима и важните неща за отглеждането на детето. В
заключението си вещото лице сочи, че при детето има силна емоционална и
доверителна връзка с майката. То показва положителни емоции и доверие към баща
си, като за пълноценен контакт помежду им е нужен първоначален адаптационен
период от около 30 мин. Установено е, че няма категорични данни за родителско
отчуждение на детето от фигурата на бащата. Констатирано е, че детето се чувства
много добре и е спокойно в присъствието на двамата си родители едновременно на
едно и също място. Детето П. има положително отношение както към майка си, така и
към баща си.
С определение № 20776 от 20.05.2024 г. по гр.д. № 32057/2023 г. на СРС, 80-ти
състав, са определени привременни мерки за осъществяване на режим на лични
отношения между бащата и детето, състоящи се от преходен режим, включващ срещи
в детски контактен център и срещи без преспИ.е и общ режим.
С обжалваното решение № 14275 от 19.07.2024 г., поправено с решение № 14284
от 19.07.2024 г., постановени по гр.д. № 32057/2023 г. на СРС, 80 състав
упражняването на родителските права по отношение на детето П. И. И. е предоставено
на майката С. И. С. и местоживеенето му е определено при нея. На бащата И. Г. И. е
определен режим на лични отношения както следва: всяка нечетна седмица според
поредният номер от годината за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на
неделния ден с право на преспИ.е; за коледните празници – всяка нечетна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до
17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е; за
новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за
празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е; за Великден – всяка четна година за
времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до
17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е; на
рождения ден на бащата, той има право да взима детето за времето от 09.00 часа до
18.00 часа същия ден; бащата има право да присъства на всички важни събития в
живота на детето – рожден ден, имен ден, празници и мероприятия в детската ясла,
градина, училище и други, както и на родителски срещи, медицински прегледи и
здравни манипулации на детето. С решението И. Г. И. е осъден да заплаща на детето
П. И. И. месечна издръжка от 400 лв. до навършване на пълнолетие или до настъпване
на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства, заключението по съдебно-психологичната експертиза,
3
както и приложените по делото социални доклади на ДСП-Лозенец и ДСП-Пирдоп.
Първоинстанционният съд е преценил, че интересът на детето предполага
предоставянето на бащата на достатъчно широк режим на лични отношения. Намерил
е, с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза, че родителският капацитет на бащата И. И. е висок и за детето няма риск
при регулярен контакт с него.
Във въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушана
майката С. И. С., която пред съда изразява опасение, че бащата не би се справил с
грижите за детето предвид неговата ниска възраст. Посочва, че не е бил предвиден
плавен преход, за да види бащата как майката полага грижи за малкото им дете.
Споделя, че бащата не се съобразява с препоръките при отглеждането на детето и не
познава нуждите му. Предлага първоначално срещите на бащата с детето да се
осъществяват в контактен център, след което детето да преспива при бащата без нейно
присъствие. Посочва, че бащата не спазва привременните мерки и не е осъществен
плавен преход при осъществяване на личните контакти с детето.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушан и бащата И. Г. И.. Същият заявява, че
живее в гр. Пирдоп, заедно с неговата майка. Възразява срещу провеждане на срещите
с детето в контактен център поради трудната им организация, като се има предвид и
служебната ангажираност на двамата родители. Изразява желание да се грижи за сина
си, като намира, че са налице условията това да се осъществява в гр. Пирдоп, където
може да разчита на помощта на майка си. Предлага майката С. И. С. да води детето в
гр. Пирдоп в рамките на деня, за да може да свикне с обстановката. Твърди, че
майката създава пречки за осъществяване на личните контакти с детето въпреки
постановените привременни мерки, като майката действа отчуждително върху детето.
Посочва пред съда, че от 24.01.2024 г. не е виждал сина си.
По делото е представен социален доклад, изх. № ПР/Д-СО-ПП/5-001/14.02.2025
г. на ДСП – гр. Пирдоп, изготвен след среща с бащата И. Г. И.. Социалните работници
излагат заявеното от бащата пред съда, като са отразили, че последният път когато
бащата е взел детето с преспИ.е е било на 21.01.2024 г., а го е видял на рождения му
ден на 18.09.2024 г. за около половин час. В социалния доклад е отразено, че
жилището, находящо се в гр. **** е масивна къща на два етажа, приспособена като
хотелски комплекс, собственост на бащата. На част от първия етаж и в градината е
ситуирано заведение за хранене. Бащата ползва две стаи, баня и тоалетна на втория
етаж, обособени като апартамент. Входът към тях е с отделна външна врата, от която
се влиза в преддверие и по стълбище се стига до площадка, на която е входната врата
на апартамента. За детето е осигурено място за сън в спалнята на бащата. Стаята е
обзаведена с двойно легло, детско легло, гардероб, етажерка, бюро, като за детето са
осигурени завивки, дрешки, козметика, медикаменти от първа необходимост, играчки.
Жилището се отоплява с локална парна инсталация, като при необходимост е налична
и електрическа печка за отопление. Условия за приготвяне и съхранение на храна са
налични в кухнята на заведението, която е на първия етаж и е оборудвана с
необходимата кухненска техника и съдове. Отбелязано е, че бащата работи в
„Електросистемен администратор“ ЕАД, в гр. София с работно време от понеделник
до петък от 08:00 до 17:00 часа.
Представен е и социален доклад с изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/41-001/22.02.2025 г. на
ДСП – Лозенец, изготвен след проведена среща с майката С. С.. В доклада е
отбелязано, че с родителите е работено по повод подавани от бащата множество
сигнали във връзка с неизпълнение на режим на контакти. Постъпвали са множество
писма от мобилния екип за работа с деца във връзка с търсено съдействие от страна на
бащата, като по тяхна информация майката не е съдействала и не е предавала детето
4
по режим на контакти. С. С. е изложила обстоятелства относно запознанството с
бащата И. И., техните отношения, раждането на детето им и последващата им раздяла.
Посочила е, че бащата не вижда детето, тъй като има „нисък родителски капацитет“ и
не може да полага адекватни грижи за него, като режимът на контакти не се
изпълнява, защото не е имало плавен преход в срещите между бащата и детето.
Социалният работник е констатирал, че грижи за детето П. се полагат от неговата
майка, като е направил извод, че майката не спазва постановения от съда режим на
контакти между детето и бащата. Посочено е, че майката и детето живеят на адрес: гр.
****. Жилището представлява апартамент, състоящ се от дневна с кухненски бокс,
спалня, два балкона и сервизни помещения. Обзаведено е с всички необходими мебели
и уреди за нормален живот. За детето има осигурено всичко необходимо според
нуждите и потребностите му, поддържа се много добра хигиена, като са създадени
много добри условия за отглеждането му. Посочва се, че майката работи от 09:00 до
18:00 часа с възможност за работа от вкъщи. Детето посещава частна детска школа
„Изгрев“ от месец 09.2024 г., като се адаптирал бързо и ходи с желание. По време на
срещата детето е било спокойно, бързо е осъществявало контакт със социалния
работник.
В полза на въззивника и детето е издадена заповед за незабавна защита по гр.д.
№ 24000/2023 г. по описа на СРС, 80 с-в, за актове на домашно насилие от 11.04.2023 г.
и 12.04.2023 г., като с влязло в сила решение № 1940 от 04.02.2024 г. по същото дело
молбата за защита по чл. 8 от ЗЗДН е оставена без уважение. Срещу бащата е издадена
и заповед за незабавна защита от 08.03.2024 г. по гр.д. № 13341/2024 г. на СРС, 91-ви
състав, като с влязло в сила решение № 7222/23.04.2025 г. по делото е оставена без
уважение молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие във връзка с
актове на домашно насилие на 26.11.2023 г., 10.12.2023 г., 14.12.2023 г. и 21.01.2024 г.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала
съдебна психологична експертиза (СПЕ). Прието е заключение на СПЕ, изготвено от
вещото лице д-р И. Д. А.. От заключението се установява, че бащата е отказал да
участва в изследването на неговата емоционална връзка с детето. На база наличните
данни, вещото лице намира, че между детето и бащата няма изградена емоционална
връзка, а от проведените наблюдения на детето в присъствието на майката вещото
лице е достигнало до извод, че детето демонстрира поведение, типично за реакция на
стрес в отношенията с родителя. Детето показва, че връзката с майката е значима, като
в същото време детето разглежда емоционалната сигурност, изградена с майката като
заплашена. Установява се, че при бащата моралното поведение не е нарушено в
смисъл анти-социалност или липса на морални ценности, а напротив наблюдава се
добро когнитивно разбиране на социалните и моралните правила. При бащата се
констатира трудност за разбиране на гледната точка на другия, вкл. и на детето, като
му липсва гъвкавост на морална преценка, което води до ригидно прилагане на
правилата и препоръките, което, на фона на останалите му качества и нива на психо-
социално развитие, е неочаквано за страничния наблюдател и създава база за
ескалация и конфликти. Отбелязва, че при бащата са установени вероятни колебания
между привидно сътрудничество и строго изискване за контрол, а в стресови ситуации
– склонност да става по-рязък, импулсивен и обвинителен, а в други моменти да заема
ролята на отговорен и компетентен родител. Според заключението на експерта, това
поведение на бащата увеличава шанса от конфликти, но въпреки особеностите в
характера, неговата социална активност и ангажираност с детето показват, че той
разполага с потенциал за изграждане на стабилна родителска връзка, ако получи
достатъчно ясни рамки и подкрепа. Вещото лице препоръчва внимателно планиране
5
на контактите и структурирана подкрепа, за да се избегне риск от повърхностен или
прекалено контролиран стил на взаимодействие, който може да потиска спонтанността
на детето и да доведе до ескалация на конфликта между родителите.
Вещото лице дава заключение, че майката С. С. притежава личност с ярко
изразна екстраверсия, емоционална топлота и висока социална ангажираност.
Характеризира се с енергичност, общителност и естествен стремеж да поддържа
добър контакт с околните, а при стресови ситуации може да прояви краткотрайни, но
интензивни емоционални изблици – раздразнителност или гняв, последвани от бързо
възстановяване на вътрешния баланс.
Вещото лице приема в заключението си, че при детето П. се наблюдават
езикови дефицити, както и клинична форма на разстройство на привързаността,
изразяваща се във вкопчване в майката. Наблюдаваните при детето дисфункционална
привързаност, постравматичен стрес и дефицити в речевото развитие, обуславят траен
характер на високата тревожност при детето П.. Дава заключение, че вкопчването на
детето в майката и сепарационната тревожност не са породени от целенасочено
увреждащо поведение от страна на бащата към детето, нито от целенасочени усилия на
майката да привърже детето към себе си и да саботира неговата автономност, а са
възникнали като естествена защитна и компесаторна реакция. Вещото лице не е
наблюдавало някой от родителите да утвърждава или накърнява авторитета на другия
родител. С оглед възрастта на детето, то няма изграден образ на фигурата на бащата,
като това може да стане чрез осъществяване на контакт между него и бащата. Вещото
лице сочи, че бащата не предприема необходимите стъпки за установяването му в гр.
София, а заключава, че вместо да работи активно със специалист, в насока
изграждането на емоционална връзка с детето, той използва административни и
съдебни средства да наложи на институциите и на майката да му предоставят детето
за пребиваване в гр. Пирдоп, където живее. Това му поведение е съзнателно и от
характера да увреди психологическото благополучие на детето. Вещото лице дава
заключение, че на този етап бащата не притежава нужния личен капацитет и
гъвкавост, както и подходящи жилищни условия за отглеждане на детето. С оглед
наличния неврологичен синдром и функционален дефицит при детето П.,
провеждането на режим на лични отношения в близост до ресторантски комплекс
„Славци“, където се намира жилището на бащата, създава условия за психично и
нервно претоварване и трайно повишаване на тревожността в детето. Вещото лице
дава препоръка срещите да се провеждат в собствено жилище на бащата. По данни на
личностовите изследвания, бащата има способност да организира и контролира такава
среда, така че да отговаря на нуждите на детето за постепенна адаптация и усещане за
безопасност. В заключението се сочи, че при бащата се откроява способността му да
функционира комфортно в рутина и структурирана среда, което отговаря на
специфичните нужди на детето, което се нуждае от предвидимост и стабилност. При
майката се наблюдава повишена потребност от промени и вариативност, която
вероятно се реализира несъзнавано – рутината я натоварва и изтощава, което е в
конфликт с нуждата на детето от постоянство.
В открито съдебно заседание на 06.10.2025 г., при изслушването му по реда на
чл. 200, ал. 2 от ГПК, вещото лице е уточнило, че принудителното отделяне на детето
от майката ще наруши отношенията между тях. Доколкото майката представлява
единственият източник на сигурност за детето, такова отделяне е много рисково за
него. Вещото лице конкретизира, че бащата е по-малко подготвен да предусеща
нуждите на детето, като при нормални условия на съжителство майката посредничи и
комуникира тези нужди, което в случая е невъзможно. Предлага работа със
специалист. Заключава, че майката демонстрира по-висока сензитивност, а бащата
6
ригидност в начина на реакция и липса на наблюдаваната при майката иновативност.
Посочва, че майката има по-висок родителски капацитет, с оглед нейната способност
да разбира детето и да адаптира средата според потребностите му. Дава заключение, че
детето не обича да бъде отделяно от майка си, но благоприятно за развитието на
детето повлиява рутината, която бащата е в състояние да създаде.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен
интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното
производство държавна такса е внесена по сметка на въззвиния съд. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор (в случая спорна съдебна администрация за определяне
режим на лични отношения на малолетното дете с родителя), при което преценката
относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази
дейност (в този смисъл е приетото в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
По въззивната жалба на С. И. С. за режима на личните отношения на детето с
родителя, който не упражнява родителските права, съдът приема следното:
Законът в чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение №
24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/29.03.3012 г. по
гр. д. № 241/2011 г., на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014
7
г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г. о.
и Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че
съдът е длъжен в мотивите на решението си да извърши преценка на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, касаещи мерките за упражняване на
родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет
има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Целта на мотивите е да даде
яснота на страните как е формиран крайният извод на съда, който има
правнообвързващо действие помежду им. Действително по делото пред
първоинстанционния съд не са обсъдени детайлно всички събрани доказателства,
което обаче, не е съществено процесуално нарушение, тъй като изложените от първата
инстанция мотиви са достатъчно ясни за да могат страните да установят въз основа на
какви установени факти съдът е формирал крайната си воля. Такъв порок на
обжалвания съдебен акт на първата инстанция е преодолим във втората инстанция, тъй
като съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията
на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или
неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния
резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя
или изменя първоинстанционното решение. Въззивната съдебна инстанция направи
свой собствен и независим анализ на събраните доказателства и намира, че
определеният от настоящия състав режим на личните отношения на детето с бащата е
изцяло в негов интерес.
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна - чл. 9, § 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.) и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете-родител, която е признато право от конвенциите, цели да
способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на синдром на родителско отчуждение в случай,
че се приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки
задължен да следи служебно за интереса на всяко детето, съдът следва да установи
такъв режим на детето с родителя, на когото не са възложени родителските права, че
да му даде възможност за пълноценно общуване с него.
В конкретния случай, безспорно интересът на детето П. И. И. изисква то да има
пълноценна връзка със своя баща. От събраните по делото доказателства, вкл. на
приетите заключения в първоинстанционното и въззивното производства на СПЕ се
установи, че бащата И. Г. И. притежава достатъчен родителски капацитет да полага
грижи за малолетното си дете П.. В приетото пред първата инстанция заключение на
вещото лице д-р Ж.Т. е установен добър родителски капацитет на бащата, а от
изслушаното във въззивното производство заключение на вещото лице д-р И. А. се
констатира, че бащата има способностите да организира и заобикалящата го среда,
така че да отговаря на нуждите на детето за постепенна адаптация и усещане за
безопасност, като негова силна страна се откроява способността му да функционира
комфортно в рутинна и структурирана среда, което представлява съществен ресурс,
тъй като отговаря на специфичните потребности на детето, което се нуждае от
8
предвидимост и стабилност. Установи се, че бащата И. И. има потенциал да изгради
стабилна връзка, в която са защитени интересите на детето, като родителската любов и
грижа да бъдат надеждни. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се
установи, в това число и от наблюдаваната от вещото лице в първата инстанция среща
между бащата и детето, че детето се чувства добре и комфортно в присъствието на
баща си. От представената по делото справка на НАП се установява също така, че
бащата има достатъчно доходи да посрещне материалните нужди на детето.
Въззивният съдебен състав не споделя доводите на въззивника и не формира
извод за съществуване на реален риск за детето при осъществяване на личните
отношения с неговия баща. При съвкупната преценка на доказателствата не се
установява поддържаната от въззивника защитна теза за склонност на въззиваемия И.
И. към агресия, още по-малко такава, която да е насочена срещу детето П..
Действително, в проведения за изследването на този въпрос психологичен тест, в
рамките на назначената в първата инстанция СПЕ, се установи висока степен на
социална желателност, но с оглед на ниските резултати за завишена агресивност това
не би могло да обоснове категоричен извод за наличието на агресивни тенденции при
бащата, дори като се вземе предвид и констатираната от двете вещи лица склонност
към импулсивност в стресови ситуации.
Съдът съобрази, че по искане на въззивника С. И. С. са издадени заповеди за
незабавна защита по гр.д. № 24000/2023 г. по описа на СРС, 80 с-ви, както и по гр.д. №
13341/2024 г. на СРС, 91-ви състав, но с влезли в сила решения по тези дела са
отхвърлени молбите за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Следва, че
по делото не са събрани доказателства за прояви на домашно насилие от въззиваемия
И. И. нито срещу майката, нито срещу детето П..
Съдът съобрази заключението на вещото лице И. А. по приетата СПЕ, че при
бащата И. И. се констатират известни дефицити в родителския капацитет, намиращи
отражение в ригидно придържане по отношение на възприетите от него ценности,
ограничена контекстуална гъвкавост на моралната преценка и по-нисък капацитет на
ментализация. Въззиваемият не осъзнава изцяло как неговите реакции могат да
провокират или разстройват околните, като това ниско ниво на интуитивност би
затруднило дълбокото разбиране на емоционалните преживявания на детето.
Съобразявайки експертните заключения въззивният съдебен състав приема, че не може
да се направи категорично обоснован извод как особеностите в личността на бащата
ще се проявят в отношенията му с детето, най-малкото да се направи предположение,
че те биха имали съществено негативно проявление при полагане на грижи към детето.
Съдът отчита, че в случая се касае за бащина фигура, която демонстрира по-ниска
степен на емоционална чувствителност и съпреживяване в сравнение с тази на
майката. Но тези характерни черти на въззиваемия следва да се разглеждат и в
съвкупност на установените положителни аспекти на родителския капацитет на
бащата И. И.. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че личностните особености
на въззиваемия не са предпоставка да игнорират правото или изключат
необходимостта на детето П. да поддържа пълноценен контакт със своя баща, нито да
стеснят личните им отношения.
Съдът не споделя извода на вещото лице А., че бащата И. И. е склонен да
поставя собствените си интереси пред тези на детето. Този извод на вещото лице е
обоснован от нежеланието на бащата да осъществи среща с детето в жилището на
майката за обследването на отношенията им. Въззивният съд намира, че бащата е заел
безкомпромисна позиция с която е затруднил изготвянето на експертизата и което
поведение не е изцяло в съответствие с интереса на детето. В тази връзка съдът отчита,
че липсата на съдействие от бащата е направен в условията на силно влошени
9
отношения между родителите, при множество висящи съдебни производства, вкл. при
наличие на подадени молби за защита по ЗЗДН и въведени твърдения от майката за
извършени от бащата домашни насилия, както и сигнали за извършени престъпления
от него. Наред с изложеното съдът отчита, че бащата не е отказал провеждането на
обследване на отношенията му с детето, а единствено това да става в апартамента на
майката. Ето защо съдът намира, че от гледна точка на бащата, отказът не е бил
самоцелен и не разкрива тенденция за поставяне на собствените интереси пред тези на
детето. На следващо място съдът приема, че разстоянието между гр. София и гр.
Пирдоп е достатъчно кратко, за да не повлияе на възможността за осъществяване на
контактите между бащата и детето. Това се подкрепя от факта, че бащата работи в гр.
София и всеки работен ден пътува от гр. Пирдоп, което дава основание за извод за
добра изградена организация от негова страна за придвижване между двата града.
Последното позволява съчетаването на интереса от бащата да живее в изградената от
него социална среда извън гр. София, с този на детето, което да получава родителска
грижа и внимание в гр. София. В този смисъл и това обстоятелство не може да се
разглежда като проява на неглижиране от бащата на интересите на детето. От
заключението на вещото лице не се установи бащата да поставя личните си финансови
интереси пред благосъстоянието на детето, а извън отказа му да посети жилището на
майката, не се установяват и създадени пречки от страна на бащата на институциите
да действат в защита на интересите на детето П..
При определяне на режима на лични отношения на бащата с детето съдът
отчете сепарационна тревожност при детето от отделянето му от майката. Съдът
приема, че е ирелевантна причината за настъпването – прекомерно ранно отделянето
на детето от майката с преспИ.е, речевите трудности на детето или други
обстоятелства свързани с характеровите особености на детето. Това състояние при
детето обективно е налице и е необходимо да бъде преодоляно с активното съдействие
и на двамата родители. Съдът съобрази, че последната среща между бащата и детето е
била на 14.04.2024 г., когато детето е било на 1 година и 7 месеца, в рамките
проведено експертно изследване в първата съдебна инстанция. Бащата е видял за
кратко детето на рождения му ден по-късно през годината, като детето не го е познало.
Съобразявайки, че детето П. е навършило три години и няма спомен за неговия баща,
нито има изградена асоциация за бащината фигура, се налага да има плавен
адаптационен период, в който детето да изгради навик да се отделя от майка си за
продължителни периоди от време и едновременно с това да опознае баща си, да
привикне с присъствието му и да изгради отношения на доверие с него. В тази връзка
следва да се посочи, че срещите от преходния период, предвиден в определение №
20776 от 20.05.2024 г. по гр.д. № 32057/2023 г. на СРС, 80-ти състав не са били
проведени поради липсата на активно съдействие и от двамата родители.
Въззивният съд приема, че режимът на лични отношения следва да има четири
обособени периода, като от тях три са преходни периода, след което да се премине към
четвъртия период, представляващ общия режим на лични отношения.
Въззивният съд намира за подходящо провеждането на 20 срещи, веднъж
седмично, които да се осъществяват всяка втора и четвърта седмица от месеца в
Детски контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, в
събота, където срещите да бъдат проведени под професионален надзор на психолог
или педагог, като всяка от срещите да е от два часа и във времеви интервал между
10.00 и 16.00 часа. В този първи период срещите в контактния център следва да се
извършват в присъствието на майката. Присъствието на майката в този начален период
ще даде възможност на детето да се чувства защитено и сигурно и ще допринесе за
по-бързото изграждане на връзка дете - баща. Срещите под този формат ще дадат
10
възможност на детето да опознае бащата, в защитена, предсказуема и контролирана
среда. Доколкото срещи ще бъдат провеждани като наблюдавани, ще бъде контролиран
и конфликта между родителите, което би намалило и рискът от конфронтация между
тях пред детето.
След провеждането на първите 20 срещи, следва да бъдат проведени
допълнително още 20 срещи, но два пъти седмично - всяка втора и четвърта събота и
всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10:30 часа до 12:30 часа. Тези срещи не
следва да бъдат при професионален надзор и могат да се осъществяват на избрано от
родителите място в гр. София. През този период детето ще може да привикне да се
откъсва от неговата майка, да прекарва време само в присъствие на бащата и да
формира по-висока степен на доверие към него. В същото време, времетраенето на
контактите с бащата е достатъчно кратко, за да не се създаде несигурност и
напрежение в детето. Майката също ще има възможност да привикне към
предоставянето на детето на грижите от бащата, като времетраенето е достатъчно
кратко, за да не генерира в нея притеснения за безопасността на детето и защита на
интересите му.
След изтичането на първите два преходни периода, следва да бъдат проведени
допълнителни нови 10 срещи, които да се осъществяват също два пъти седмично,
всяка втора и четвърта събота и всяка втора и четвърта неделя от месеца, като бъде
увеличена продължителността на срещите на детето и бащата – от 10:00 часа до 16:00
часа. В този период ще продължи изграждането на близост и доверие между детето и
бащата, като то ще придобие достатъчно самостоятелност да се отделя от майката за
по-дълги периоди от време. Срещите между бащата и детето в този етап също следва
да се провеждат в гр. София, като детето ще бъде вземано от бащата и връщано в
жилището на майката, находящо се на адрес: гр. ****.
След приключването на трите части от преходния адаптационен период следва
да премине към общ режим на лични отношения, като бащата ще взема детето всяка
нечетна седмица от годината с преспИ.е, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00
часа в неделя. Въззивният съд намира, че преспИ.ето на детето далеч от майка му за
повече от една вечер преди навършване на 6 години, би имало негативно въздействие
върху детето. В този смисъл съдът съобрази и изложеното пред първата инстанция
СПЕ за важността на фигурата на майката при нощните събуждания на детето до
неговата 6 годишна възраст. Видно от социалните доклади на ДСП-гр. Пирдоп, в
жилището на бащата в гр. Пирдоп са налице подходящи условия за отглеждането на
детето. Следва да се отбележи, че към момента, в който този общ режим ще е
приложим, детето ще е навършило 4-годишна възраст, към който момент по-добре ще
се адаптира и към нова среда, вкл. и извън гр. София. Съдът намира, че не е
подходящо осъществяване на лични срещи през седмицата, което би довело до
нарушения в дневния режим на подрастващия и е от естество да породи у него
тревожност и несигурност. В тази връзка режимът на лични отношения следва да се
осъществява в почивните дни на нечетните седмици от годината.
В общия режим бащата следва да има право да вижда и взема детето и 20
календарни дни, през лятото които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
като детето ще бъде вземано от бащата и връщано на майката; на Коледните празници
през нечетните години за времето от 18.00 ч. на 24 декември /Бъдни вечер/ до 18.00 ч.
на 26 декември - денят след Коледа, с преспИ.е, като детето ще бъде вземано от
бащата и връщано на майката; на Новогодишните празници през четните години за
времето от 18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 02 януари, с преспИ.е, като детето
ще бъде вземано от бащата и връщано на майката; на Великденските празници през
четните години бащата има право на лични отношения за времето от 18.00 ч. на
11
Разпети петък до 18.00 ч. на понеделник - първият ден след Великден, с преспИ.е, като
детето ще бъде вземано от бащата и връщано на майката; на нечетна година детето да
прекарва рождения си ден с баща си, ако следващият ден е работен за времето от 17:30
часа до 20:30 часа на същия ден, а ако е неработен, с преспИ.е, за времето от 17:30
часа до 10:00 часа на следващия ден, независимо от действащия към момента режим на
лични контакти; рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя,
който има рожден ден, ако следващия ден е работен за времето от 17:30 часа до 20:30
часа на същия ден, а ако е неработен, с преспИ.е, за времето от 17:30 часа до 10:00
часа на следващия ден, независимо от действащия към момента режим на лични
контакти.
Регламентиране на по-подробен режим на лични отношения съдът намира за
ненужно и ограничаващо родителите.
Спазване на посочения от въззивния съд режим на лични отношения ще
осигури възможност на бащата да бъде включен и да участва пълноценно в живота на
сина си и така ефективно да подпомага развитието на малолетния. Ще се минимизира
непосредствените контакти между страните и по този начин ще намали възможностите
за възникване на конфликтни ситуации, които да рефлектират негативно върху детето.
С оглед да се избегне въвличането на детето в конфликта между родителите същите
следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят разногласията
помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и
благополучието на детето им. За това е необходимо и двамата родители да спазват
режима на личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на
диалога помежду си.
Обжалваното първоинстанционно решение в частта за режима на лични
отношения следва да се отмени, като се постанови режим в изложения от въззивния
съд смисъл.
Решението за режима на личните отношения по настоящото дело не формира
сила на пресъдено нещо и при нови обстоятелства, всяка от страните би могла да
инициира промяна в определения режим на отношенията между родителя и детето,
както и да го променят при взаимно съгласие и без санкция от съда.
По разноските в производството съдът приема следното:
Съобразявайки изхода на спора, както и задължителните указания дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа
на ВКС, ОСГК разноските следва да останат в тежест на страните така, както са
направени от тях.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 14275 от 19.07.2024г., поправено с
решение № 14284 от 19.07.2024 г., постановени по гр. дело № 32057/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 86 състав, в частта, с която, на основание чл.
127, ал. 2 от СК, е определен режим на лични отношения между детето П. И.
И. и бащата И. Г. И. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
12
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. Г. И., ЕГН
********** с детето П. И. И., ЕГН **********, както следва:
I-ви период, през който бащата има право да вижда детето в
продължение на два астрономически часа в продължение на 20 (двадесет)
срещи, веднъж седмично в събота, които срещи да се осъществяват всяка
втора и четвърта седмица от месеца в Детски контактен център с адрес: гр.
София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, които срещи да бъдат
провеждани под професионален надзор на психолог или педагог, като всяка от
срещите да е във времеви интервал между 10.00 и 16.00 часа, в присъствието
на майката С. И. С., ЕГН **********;
II-ри период, през който бащата има право да вижда и взема детето на
избрано от родителите място в гр. София, в продължение на два
астрономически часа в продължение на 20 (двадесет) срещи, всяка втора и
четвърта седмица от месеца, два пъти седмично - в събота от 10:30 часа до
12:30 часа и в неделя от 10:30 часа до 12:30 часа, като детето ще бъде вземано
от бащата и връщано на майката;
III-ти период, през който бащата има право да вижда и взема детето на
избрано от родителите място в гр. София, в продължение на шест
астрономически часа в продължение на 10 (десет) срещи, всяка втора и
четвърта седмица от месеца, два пъти седмично - в събота от 10:00 часа до
16:00 часа и в неделя от 10:00 часа до 16:00 часа, като детето ще бъде вземано
от бащата и връщано в жилището на майката, находящо се на адрес: гр. ****;
IV-ти период, през който бащата има право да вижда и взема детето,
както следва: всяка нечетна седмица от годината с преспИ.е, за времето от
10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, като детето ще бъде вземано от
бащата и връщано на майката, както и
- 20 (двадесет) календарни дни, през лятото които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, като детето ще бъде вземано от бащата
и връщано на майката;
- на Коледните празници през нечетните години за времето от 18.00 ч. на
24 декември /Бъдни вечер/ до 18.00 ч. на 26 декември - денят след Коледа, с
преспИ.е, като детето ще бъде вземано от бащата и връщано на майката;
- на Новогодишните празници през четните години за времето от 18.00 ч.
13
на 30 декември до 10.00 ч. на 02 януари, с преспИ.е, като детето ще бъде
вземано от бащата и връщано на майката;
- на Великденските празници през четните години бащата има право на
лични отношения за времето от 18.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на
понеделник - първият ден след Великден, с преспИ.е, като детето ще бъде
вземано от бащата и връщано на майката;
- на нечетна година детето да прекарва рождения си ден с баща си, ако
следващият ден е работен за времето от 17:30 часа до 20:30 часа на същия ден,
а ако е неработен, с преспИ.е, за времето от 17:30 часа до 10:00 часа на
следващия ден, независимо от действащия към момента режим на лични
контакти;
- рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя,
който има рожден ден, ако следващият ден е работен за времето от 17:30 часа
до 20:30 часа на същия ден, а ако е неработен, с преспИ.е, за времето от 17:30
часа до 10:00 часа на следващия ден, независимо от действащия към момента
режим на лични контакти.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14