Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.04.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 3865 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от М.М.Й. срещу З. „Б.И.“ АД  осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 220 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.08.2019г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 04.05.2019г. в гр.София на бул.Цариградско шосе пътно-транспортно произшествие, при което водачът на л.а.БМВ Х5 с ДК № *********К.В.П. блъснал пешеходеца М.Б.С.и като последица причинил смъртта му. Ищцата е дъщеря на починалия, която твърди да е претърпяла неимуществени вреди поради смъртта му, изразяващи се в болки и страдания, обезщетяването на които претендира от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е виновен за произшествието с твърдение за случайно събитие поради липсата на обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването му. Релевира възражение за съпричиняване поради нарушение от страна на пострадалия пешеходец на правилата по чл.113 ЗДв.П и чл.32, ал.2 ЗДв.П. Пресичал е пътното платно на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе не съобразил разстоянието и скоростта на приближаващия автомобил, като по този начин е допринесъл за вредите. Излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

 Не предмет на спор ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. БМВ Х5 с ДК № *********, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица вреди.

Не е спорно и настъпилото на 04.05.2019г. в гр.София на бул.Цариградско шосе пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият при ответника водач на автомобила К.П. блъснал ищеца, в този момент пресичащ платното за движение.

Относно механизма на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило са събрани писмени доказателства-констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.П. и заключението на вещо лице по САТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. От тях се установява, че на 04.05.2019г. около 23.20ч. в тъмната част на денонощието л.а.БМВ се движил по бул.Цариградско шосе на прав участък в най-лявата пътна лента с посока към ул.П.К.. Имало улично осветление и видимостта била много добра, а автомобилът се движил на къси светлини. Скоростта му била от порядъка на 80-84 км./ч. и от лявата му страна преминал друг автомобил. Когато достигнал района на булеварда около № 120 пешеходеца М. С.предприел пресичане на платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила под ъгъл около 96 градуса със скорост около 7.50 км./ч. Разстоянието между автомобила и пешеходеца в този момент било около 134 м. Водачът на автомобила не възприел пешеходеца и го ударил от лявата страна с предната си част, вследствие на което тялото на пешеходеца се качило на предния капак и след това паднало на земята.

Според заключението на СМЕ при произшествието М. С.получил несъвместими с живота наранявания и починал на място.

Видно от заключението на вещото лице по САТЕ в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно водачът на лекия автомобил е имал възможност  да го възприеме и с оглед разстоянието от 133.91м., на което се е намирал от този момент до мястото на удара, съпоставено с пълния спирачен път от 78.98м., е могъл да предотврати произшествието чрез спиране.  Причина за настъпването му са както действията на водача на автомобила, така и поведението на пешеходеца, който предприел пресичане на пътното платно на място, което не е било обозначено за това.

Горното обосновава извод застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като с поведението си нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДв.П задължаващи водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Въпреки пресичането от пострадалия да не е било на пешеходна пътека, навлизането му на пътното платно не е било внезапно или непредвидимо за водача. Дадените в тази посока показания от св.П. се опровергават от заключението на вещото лице по САТЕ и данните, съдържащи се в съставения непосредствено след произшествието протокол за оглед, от които е видно, че автомобилът е получил увреждания на предния капак, което изключва твърдението му да не е разбрал да е ударил човек. Дори и непосредствено преди удара автомобилът му да е бил задминат отляво от друга кола, от заявеното от него за добра осветеност на пътя и експертното заключение да е имал добра видимост напред /прав участък/ повече от 100м. е бил в обективна възможност да възприеме пешеходеца на разстояние, достатъчно за да спре. Предвид това съдът приема, че събитието не може да се определи като случайно, поради което възражението на ответника в тази посока е неоснователно.

Същевременно пострадалият М. С., като пешеходец и участник в движението, също е допуснал нарушение на правилата за движение, в частност чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. Разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П задължава пешеходците да пресичат пътното платно като преминават на пешеходна пътека, както и преди това да се съобразят с приближаващите пътни превозни средства. Според разрешението дадено в т.6 от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г., ОСНК на ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е абсолютно, когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДВ.П. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията по чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДв.П и задължението да отиде на пешеходна пътека.

В случая пострадалият предприел пресичане на необозначено с маркировка или пътни знаци за пешеходна пътека място или светофарна уредба в разрез с нормата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. От установеното, че пътния участък от булеварда е бил осветен, както и предвид обстоятелството, че автомобилът се е движил с включени светлини, може да се направи обоснования извод, че също е имал обективната възможност да възприеме приближаващото превозно средство и да го отчете като възможна опасност. Това обуславя извод за поведение в нарушение на законови правила и неправилна субективна преценка за безопасно преминаване на платното, намиращо се в причинна връзка с произшествието и обективно допринесло за вредните последици, предпоставящо приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на поведението на двамата участници в движението съдът приема  принос на пострадалия от 30%, с колкото следва да се намали обезщетението.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението /ППВС № 4/1968г./.

Не е спорно, а и доказано по делото ищцата да е дъщеря на починалия М. С., поради което е активно легитимирана да претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди.

От разпитания по делото свидетел Г.Й.се установява, че ищцата и починалия били много близки, в отлични лични отношения, основани на взаимна обич, уважение и разбирателство. Ищцата винаги търсела подкрепата и съветите му, дори след като създала собствено семейство. От своя страна той бил всеотдаен баща и дядо, често посещавал внуците си, които били привързани към него. Ищцата изключително тежко приела вестта за смъртта на баща си-изпаднала в шок, не можела да повярва на случилото се. Впоследствие изпитвала силна мъка и непрежалимост, плачела, често го говорела за него, тъгата й била видима.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието и подлежащи на обезщетяване. Вън от съмнение е, че загубата на родител е трагично житейско събитие, източник на интензивни болки и страдания. Ищцата е била много привързана към баща си, разчитала е на подкрепата и търсила съветите му. Със смъртта му е понесла непоправима психическа травма, която променила живота й и която ще я съпътства занапред. При съобразяване критериите по ППВС № 4/1968г.-възрастта на М. С.към деня на ПТП /61г./, обстоятелствата, при които е причинена неговата смърт, съществуващите приживе близки семейни отношения и привързаност между него и ищцата, негативното отражение върху нея  и завишената интензивност на душевните болки и страдания, съдът приема справедлив по чл.52 ЗЗД размер на обезщетението от 150 000лв. Този размер е съответен на конкретните икономически условия в страната и лимитите на застрахователна отговорност към деня на произшествието, както и съдебната практика по сходни случаи.

В приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД така определения размер следва да се намали със сумата 54 000лв. /30 % съпричиняване/ или дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 114 000лв. /Решение № 63/08.07.2019г. по т.д.№ 2013/2018г., ВКС, І т.о./.

Ищцата е отправила извънсъдебна претенция до ответника на 22.05.2019г., който в законовия срок не се е произнесъл по нея. В приложение на чл.429, ал.3 КЗ застрахователят дължи законна лихва от по-ранната дата от тази, на която е бил уведомен от застрахования или от датата на получаване претенцията на увреденото лице. По делото няма доказателства кога и дали застрахователят е бил уведомен от застрахования, поради което дължи законна лихва, считано от деня на получаване претенцията на ищцата-22.05.2019г. С исковата молба се претендира законна лихва от по-късен момент-25.08.2019г., поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса следва да се присъди, считано от посочената в исковата молба дата до изплащането.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от държавна такса по иска и разноски в производството.

Представлявана е от адвокат безплатно на основание чл.38, ал.1 ГПК, поради което и съобразно чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.М.Н.-Т.-САК адвокатско възнаграждение от 3687.38лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска. Процесуалният представител е представил доказателства за регистриране по ЗДДС, поради което в тази сума съдът е включил ДДС.

Ответникът е направил разноски от 8850лв., от които 450лв. депозит за вещи лица и разноски за свидетел и 8400лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за регистрация на процесуалния представител по ЗДДС. Възражението на ищцовата страна по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответника разноски от 4264.09лв.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 4560лв., както и 233.18лв. разноски за събиране на доказателства в производството, платени от бюджетните средства на съда пропорционално на уважената част или общо сумата 4793.18лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.М.Й., ЕГН **********, с адрес ***,  сумата от 114 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на своя баща М.Б.С.от ПТП настъпило на 04.05.2019г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. БМВ Х5 с ДК № *********, ведно със законната лихва от 25.08.2019г. до изплащането, като  

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 220 000лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ***, да заплати на адв.М.Н.Т.-САК с адрес ***,  адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 3687.38лв.

ОСЪЖДА М.М.Й., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на З. „Б.И.” АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 4264.09лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 4793.18лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: