Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Л., 02.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2094/2020 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по подов постъпила искова молба от С.С.Б. и Б.Б.И. против В.Б.Б. за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността за ползване на съсобствена вещ.

Навеждат се твърдения, че страните са съсобственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в с. К., община Л., обл. Л., ул. „Х. К.“ № 10, с площ от 1 428 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, заедно с построените в имота сгради с идентификатор ***********.1, с предназначение – жилище, със застроена площ от 62 кв. м., на два етажа; сгради с идентификатор ***********.2 с предназначение – друг вид сграда за обитание, със застроена площ от 49 кв. м., брой етажи – един; сгради с идентификатор ***********.3 – с предназначение селскостопанска сграда, със застроен площ от 61 кв. м., на едни етаж; сгради с идентификатор ***********.4 – с предназначение селскостопанска сграда, със застроена площ от 49 кв. м., на един етаж, при граници на омота имоти с идентификатори ******, ******, ******, ******.

Твърди се, че ответникът не е осигурил възможност на ищците за ползване на съсобствения имот, след отправена му покана на 28.12.2017 г., получена срещу разписка в началото на 2018 г.

Всеки от ищците претендира обезщетение за лишаване от възможността за лично служене за периода от 01.01.2018 г. до 01.12.2020 г. в размер на 1 750,00 лв.

Заявява се искане от всеки от ищците да се осъди ответника да му заплати обезщетение за лишаване от възможността за лично ползване на описания по-горе имот за периода 01.01.2018 г. до 01.12.2020 г. в размер на 1 750,00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до изплащането й и сторените разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът оспорва твърденията на ищците, че не им осигурил достъп до процесния имот и поддържа, че те не са заявявали желание да го ползват. Твърди, че между страните са водени преговори за ликвидиране състоянието на съсобственост, които не са дали резултат, с оглед на което спора е отнесен към съд, като е висящо дело за делбата му. Ответникът оспорва размера на заявената претенция.

В хода на производството ищците се представлява от адв. Г., който по същество излага становище за основателност на заявените искове и съборажения в тази насока.

Ответникът участва лично в хода да производството, а по същество излага становище за неоснователност на заявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от представителите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Служебно известен на съда е факта, че въз основа на подадена молба от В.Б. *** е образувано гр. д. № 2524/2017 г. с предмет делба на недвижими имоти, след които и процесния, по което е постановено решение по първа фаза на делбата, като процесния имот е допуснат до делба между съделителите /страни в производството/ при квоти от по 1/4 ид. част за всеки от ищците и 2/4 ид. части за ответника, като тези факти е обявено, че не подлежат на доказване в хода на производството.

В покана, адресирана до ответника, всеки от ищците е заявил, че с него са съсобственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в с. К., община Л., обл. Л., ул. „Х. К.“ № 10, с площ от 1 428 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, заедно с построените в имота сгради с идентификатор ***********.1, с предназначение – жилище, със застроена площ от 62 кв. м., на два етажа; сгради с идентификатор ***********.2 с предназначение – друг вид сграда за обитание, със застроена площ от 49 кв. м., брой етажи – един; сгради с идентификатор ***********.3 – с предназначение селскостопанска сграда, със застроен площ от 61 кв. м., на едни етаж; сгради с идентификатор ***********.4 – с предназначение селскостопанска сграда, със застроена площ от 49 кв. м., на един етаж, при граници на омота имоти с идентификатори ******, ******, ******, ******. След вписания в книгата по чл. 49 ЗН отказ от наследство на В. Н. Д.от наследството на Н. Д.Б. ищците поддържат са носители на общо на ½ ид. част от правото на собственост върху имота. В поканата се твърди, че имота се ползва единствено от ответника, като той не осигурява възможност за ползването му от ищците, поради което всеки от тях го каня да му заплаща обезщетение в размер на 100,00 лв. на месец. От ангажирана към поканата разписка се установя, че на 28.12.2017 г. ответникът е получил пратка с подател И.Г. И.. В съдебно заседание ответникът не оспорва, че е получил ангажираната по делото покана /протокол от проведено на 11.03.2020 г. открито съдебно заседание/.

В хода на производството е изслушано заключение на вещото лице по допусната съдебно-оценителска експертиза, с което е определен средния пазарен наем за ползване на процесния имот /земя и сгради/ на 165,00 лв. месечно При разпита на вещото лице то посочва, че за населеното място няма пазарни свидетелства, за това за определяне на пазарния наем е ползвала оценителска формула, на база на която определила пазарния наем.

При установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността за лично служене със съсобствената вещ, с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.

Ищците и ответника са съсобственици на процесния имот /поземлен имот с изградената в него сграда/. Правата им в съсобствеността са по ¼ ид. част за всеки от ищците и 2/4 ид. част за ответника, като те са установени в рамките на висящо производство по делба по гр. д. № 2525/2017 г. по описа на РС Л. с решението по допускането й.

Ответникът се оспорва, че си служи със съсобствената вещ, като в отговора на исковата молба заявява, че се грижи за поддръжката й.

В покана, адресирана до него, ищците са поискали той /ответникът/ да им заплаща обезщетение, за това, че ги е лишил от възможността да си служат със съсобствената вещ. Не е спорно, че поканата е получена от адресата, като в разписка е удостоверено връчването й на 28.12.2017 г.

При тези данни спорен е въпроса дължи ли ответника обезщетение на ищците за припадащите се части от вещта, които той използва, съответно какъв е размера на дължимото обезщетение за процесния период.

Фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. В поканата неползващият съсобственик не е необходимо да заяви желание за лично служене с вещта, което да е предпоставка за искане от негова страна за заплащане на обезщетение. Това е така, тъй като причината за разместването на благата е ползването на вещта от само един от съсобствениците, а не липсата на изразена воля за ползване на вещта, според обема права в съсобствеността. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, под която се подвеждат фактите по делото, свързва задължението за заплащане на обезщетение с осъщественото от един от съсобствениците ползване.

С оглед казаното, достатъчно е неползващият съсобественик да отправи покана до ползващия за заплащане на обезщетение, за да възникна основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта. За да се освободи от отговорност ползващият съсобественик той следва да се предложи на съсобственика да ползва вещта лично според правата в съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражнява това свое право. Съображения в тази насока са изложени в мотивите на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая по делото е доказано, че със съсобствената вещ си служи ответника. До него ищците са отправили покана за заплащане на обезщетение. Изявлението им е достигнало до ответника. Не се установи след получаването на поканата ответникът да им е осигурил възможност да си служат лично със съсобствената вещ, съобразно дела им в съсобствеността, за което са му дадени указания с доклада на делото.

Изхождайки от казаното съдът приема, че са доказани предпоставките за реализиране на отговорността на ответника чрез заплаща на обезщетение за лишаване на ищците от възможност за лично ползване на съсобствената вещ.

При определяне размера на обезщетението съдът изхожда от заключението на вещото лице. Според него средния пазарен наем за ползване на вещта /поземлен имот и сгради/ е 165,00 лв. Съобразно дела на страните в съсобствеността на всеки от тях на месец се дължи обезщетение от 41,25 лв., а за периода 01.01.2018 г. до 01.12.2020 г. /период от 35 месеца/ общо 1 443,75 лв., до който размер всеки от исковете, заявени срещу ответника, се явява основателен, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до изплащането й. За горницата до сумата от 1 750,00 лв. исковете се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Ищците са заявили искания за разноски.

Ищецът С.С.Б. е сторила разноски в размер на 540,00 лв. /държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/, от които, при изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на 448,20 лв.

Ищецът Б.Б.И. е сторила разноски в размер на 420,00 лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/, от които, при изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи за заплащане сума в размер на 348,60 лв.

Ответникът е заявил също искане за присъждане на сторените разноски, но не е ангажирал доказателства за направата на такива в производството.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС В.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, оф. 16 сумата от 1 443,75 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за лишаване от възможността за лично служене с поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в с. К., община Л., обл. Л., ул. „Х. К.“ № 10, с площ от 1 428 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, заедно с построените в имота сгради с идентификатор ***********.1, с предназначение – жилище, със застроена площ от 62 кв. м., на два етажа; сгради с идентификатор ***********.2 с предназначение – друг вид сграда за обитание, със застроена площ от 49 кв. м., брой етажи – един; сгради с идентификатор ***********.3 – с предназначение селскостопанска сграда, със застроен площ от 61 кв. м., на едни етаж; сгради с идентификатор ***********.4 – с предназначение селскостопанска сграда, със застроена площ от 49 кв. м., на един етаж, при граници на имота имоти с идентификатори ******, ******, ******, ****** за периода 01.01.2018 г. до 01.12.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 1 750,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС В.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.Б.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, оф. 16 сумата от 1 443,75 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за лишаване от възможността за лично служене с поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в с. К., община Л., обл. Л., ул. „Х. К.“ № 10, с площ от 1 428 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, заедно с построените в имота сгради с идентификатор ***********.1, с предназначение – жилище, със застроена площ от 62 кв. м., на два етажа; сгради с идентификатор ***********.2 с предназначение – друг вид сграда за обитание, със застроена площ от 49 кв. м., брой етажи – един; сгради с идентификатор ***********.3 – с предназначение селскостопанска сграда, със застроен площ от 61 кв. м., на едни етаж; сгради с идентификатор ***********.4 – с предназначение селскостопанска сграда, със застроена площ от 49 кв. м., на един етаж, при граници на омота имоти с идентификатори ******, ******, ******, ****** за периода 01.01.2018 г. до 01.12.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 1 750,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.С.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, оф. 16 сумата от 448,20 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки/ - сторени разноски според уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.Б.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, оф. 16 сумата от 348,60 лв. /триста четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки/ - сторени разноски според уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Б.Б., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Л..

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: