№ 73
гр. Варна, 15.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора А. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600022 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим К. С. К., редовно призован, води се от органите
на РД „Охрана“ Варна, явява се лично и с адв.Й. Г. Д. от АК – ВАРНА,
надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Граждански ищец А. К. А., редовно призован, не се явява, не се явяват и
поверениците адв.А. Н. А. и адв.Г. Н. А. от АК – Варна, редовно призовани.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П..
СЪДЪТ докладва постъпила молба от адв.А. А., повереник на
гражданския ищец А., с която уведомява съда, че както тя, така и нейния
доверител са възпрепятствани да се явят днес пред Апелативен съд - Варна в
съдебно заседание и моли при липса на процесуални пречки да бъде даден
ход на делото в тяхно отсъствие, изразява и становище по същество на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
АДВ.Д.: - Не поддържаме жалбата в частта на уважения граждански иск,
оттегляме я в тази част.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, намирам така
депозираната жалба за неоснователна и моля да оставите същата без
уважение.
Да, вярно е, че жалбата е бланкетна, но след като се запознах с всички
материали по делото считам, че няма каквото и да било основание за ревизия
на първоинстанционния съдебен акт.
Считам, че същия е правилен, законосъобразен и отлично бих казала
мотивиран по абсолютно всеки пункт, по който съдът, съобразно закона, е
следвало да вземе отношение, като начина по който са взети решенията е
лесно проследим във всички техни части.
Намирам, че в случая това е правилната квалификация, а именно за
умишлено умъртвяване, опит за умишлено умъртвяване на пострадалия А., а
не просто за причиняване на телесна повреда, в случая тежка.
В крайна сметка за умисъла на подсъдимия съдим по неговите действия
преди, по време и след деянието, а преценката на тези действия, според мен,
не оставя абсолютно никакво съмнение за намерението му, по причини, които
както е посочил свидетеля Юсеин, т.е. „той пострадалия си знае“.
А колкото до това защо е останало на стадия на опита деянието аз
считам, че това също е безсъмнено е установено по делото, това се е случило
поради намесата на свидетеля Юсеин, на неговите родители и оказаната
помощ от последните и от медиците в последствие.
В никакъв случай не възприемам тезата, че виждаш ли след като не е`
установен мотива, причината за посегателството трябва да се приложи друга
квалификация или едва ли не положението на подсъдимия да се промени. И
друг път съм имала повод да кажа, че в крайна сметка мотива може да е само
в представите на дееца и не може да повлияе върху решаващите изводи има
ли извършено деяние, виновно ли и е извършено, относно авторството
разбира се и квалификацията на същото.
Моля Ви да потвърдите присъдата, включително и в частта, относно
наказанието, т.к. жалбата е в алтернатива включително като се възразява, че
така наложеното финално в размер на 10 години лишаване от свобода е
несъразмерно, явно несправедливо завишено.
Считам, че няма основания за допълнителна снизходимост към
подсъдимия, т.к. в случая има само отегчаващи вината обстоятелства, няма
смекчаващи такива, а и определяне то на средния размер на наказанието, в
случая по закон говорим, е съобразено, както със законовите норми, така и
със съдебната практика.
Мисля, че липсва, първо осъденото лице вече два пъти се е сблъсквало с
2
наказателното правораздаване, проявявало е и п реди агресия и всъщност е
наказван и през 2018 година и през 2021 година, т.е. случая не е някакъв
инцидентен за него.
Според мен липсва основания за намаляване размера на наказанието
лишаване от свобода.
В този смисъл Ви моля да потвърдите изцяло и във всички негови части
първоинстанционния съдебен акт.
АДВ.Д.: – Уважаеми Апелативни съдии, предварително заявявам, че взех
много трудно решението за провеждане на съкратено съдебно следствие,
защото казуса е изключително благодатен за упражняване правото на защита
в един процес, протичащ по общия ред.
Но така или иначе решението беше оставено на мен, т.к. колкото и да го
обяснявам на подзащитния ми той не може да се ориентира в правната
проблематика.
Не съжалявам за това, което направихме, вероятно и той, защото избора
беше да получим по този начин нещо сигурно, т.е. намаляване на каквото и да
е наказание с една трета, а в противен случай да тръгнем по общия ред в едни
многобройни заседания по инстанции, без ясен край като благоприятен
резултат.
Така или иначе след като решихме и делото протече по реда на съкратено
съдебно следствие малко остават въпросите за коментар, т.к. ние сме приели
фактите и обстоятелствата, такива каквито са описани в обвинителния акт, с
разбира се с възражението за квалификацията евентуално на деянието, но
това е и алтернативно за размера на наказанието.
По отношение на размера на така наложеното наказание аз считам, че в
недостатъчна степен от първоинстанционния съд са отчетени смекчаващите
отговорността обстоятелства в настоящия казус.
Затова дори и да не ми се иска да отнемам процесуалното Ви време аз ще
се спра, ще маркирам само някои от фактите, които считам, че във връзка с
процесуалното поведение на подзащитния ми, са многобройни смекчаващи
такива обстоятелства, които доведоха по един максимално бърз начин до
изясняване на обективната истината. Защото ако не бяха неговите пълни
самопризнания в хода на ДП, а и в последствие в съдебното производство
щяха да възникнат много проблеми и въпросителни по отношение на
случилото се в процесната нощ.
На първо място, защото всички са били пияни и основния свидетел Юсуф
и пострадалия и подзащитния ми, като видно от изготвените експертизи по
делото той като, че ли е бил малко най-малко пиян. Ами как могат при
условие, че действията са се развивали в пълна тъмнина, при много силна
музика, идваща от неговия автомобил, никой не е видял нож, никой не е
видял механизъм на нараняването, включително и пострадалия. Тогава ако не
бяха неговите пълни самопризнания как щеше да се стигне до извода за
3
неговата виновност. Много трудно, защото свидетеля, въпросния свидетел и
единствен той на какво е свидетел, на нищо. Юсуф първо, че е бил пиян и
второ това е човек, който сам заявява, че не знае нито кое е дясно, нито кое е
ляво. Как тогава можем с абсолютна сигурност да приемем за достоверни
неговите показания.
Самия пострадал също не допринася особено за изясняване на
обективната истина. Сега тук сме приели факти и обстоятелства, много ми е
интересно как ще чуеш щракване на нож, без да го е видял, при условие, че
музиката е била много силна, оставяме и това настрана. Въпросния нож по
никакъв начин не се свързва с подзащитния ми. Пак казвам имаме негови
самопризнания, че е негов, видно от изготвените експертизи той може да бъде
свързан единствено със съприкосновението с тялото на пострадалия.
И още нещо разковничето тук в процеса това, което аз се мъча да докажа
пред Вас, за неговия изключителен принос за установяване на обективната
истина е неговото до някъде, за мен малко необяснимо поведение, макар, че
като негов защитник аз бях длъжен да му обясня кои от фактите имат особено
съществено значение по делото и кои не. Ами това за нараняването му по
пръстите, аз не съм бил негов защитник когато е дал обяснения
първоначални, че той е получил тези наранявания от порязване евентуално с
нож при нападение от страна на пострадалия. И забележете има
освидетелстване, има и експертизата където вещото лице казва, да, такива и
такива наранявания могат да бъдат причинени с предмет от остри режещи
ръбове, каквито може да бъде ножа, както обяснява лицето,
освидетелстваното лице
И в един момент когато в последствие вече, в мое присъствие беше
проведен допълнителен разпит от разследващия полицай за установяване
точно на начина на причиняване на тия наранявания по пръстите му тогава
той каза, лично с мен сподели и аз му казах, аз досега се стараех да изградя
моята защитна теза на база на това, което ти си казал и заключението на СМЕ.
Знаеш ли какво става сега в момента, ние изключваме това, реално
изключваме това от доказателствата. Неговите думи са, казва така, „аз искам
да си кажа истината, майка ми така ме е научила, да не лъжа“. Аз не мога да
му кажа да лъже или да поддържа първоначално, това, което е казал.
И тогава какво става, допълнителна задача на вещото лице, на основание
на неговите обяснения, че нараняванията са получени при затварянето на
входната врата, блъскането от съпругата му, вещото лице каза а, да, може, но
не сме го поставили този въпрос. Каква е тая входна врата с остри режещи
ръбове каквито са острите режещи ръбове на ножа, но го оставям и това на
една страна.
И пак казвам ако не бяха неговите, според мен, аз не знам кое е истината,
но добросъвестни обяснения, с които той тръгва реално против защитата как
щяхме да стигнем тогава до тези изводи за виновност, тогава обвинението
категорично щеше да бъде друго.
4
Затова изтъквам тези факти, защото те не са отчетени, според мен като
смекчаващи, изключителни, многобройни обстоятелства от
първоинстанционния съд, никъде те не се коментират като такива.
По отношение на квалификацията на деянието само едно изречение,
всяко нещо, което се прави умишлено той трябва да има мотив, трябва да има
своята цел. Каква е целта, в случая опит за убийство, ами за какво е, за
ревност, някакви лоши предишни отношения или каквото и да е друго, ами
като няма такова значи няма умисъл за убийство. Единственото сигурно е, че
е причинена телесна повреда, каква е тя експертиза казва, ние не оспорваме
заключението в тази част. Защото ако няма нищо друго то тогава то не може
да бъде извършено просто ей така, трябва най-малкото да има хулигански
мотив, хулигански подбуди когато няма друго обяснение за случая.
Сега той признава, че е намушкал пострадалия с ножа. Добре, ако имаше
намерение да го убива, тогава след като го е видял, че той се отдалечава да
кажем в общи линии спокойно, ами ако искаше да го убива щеше да го
настигне и да го убие отново.
Представителя на обвинението заяви, че за умисъла трябва да съдим по
предходно поведение, поведение по време на инцидента и поведение след
това. Какво е било поведението му преди инцидента, седнали да пият алкохол
със свидетеля Юсуф. Не коментирам какво е поведението, намушкването си
е ясно. Какво е било поведението му след инцидента е друг въпрос. Аз с
писмена молба до наблюдаващия прокурор съм поискал да бъдат извършени
очни ставки между подзащитния ми и двамата свидетели, включително и
пострадалия, което ми беше отказано в писмена форма, поради което остава
неясно и неговото поведение след инцидента, защото той твърди, че е
помогнал.
Първо, за преместването на пострадалия, който е бил на улицата за да не
бъде прегазен там където е паднал.
И второ, че е помогнал при натоварването му в лекия автомобил за да
бъде откаран в болница. Това някак си на мен не ми се връзва на умисъла за
извършване на убийство.
По отношение на гражданския иск, това, че оттегляме жалбата, защото в
разговор с подзащитния ми той каза да, независимо в какво ме обвиняват,
независимо, че аз не съм съгласен с това, че съм искал да го убивам, аз съм
съгласен тогава когато имам възможност да му помогна, защото ние сме
роднини, те са роднини по сватовство, далечна линия. Такъв опит, говорим за
поведението му след инцидента, такъв опит е направен от неговите роднини
да помогнат докато пострадалия бил в болница да помогнат финансово за
неговото лечение, но това е изтълкувано превратно, че това е някакъв начин
за интервенция, за оттегляне на делото, което няма нищо общо с
действителността.
Те са искали просто да помогнат и сега независимо какво решение ще
вземете Вие във връзка с неговата наказателна отговорност така или и5наче
5
след като решението, а то няма как да не влезе в сила решението в
гражданската част, за него и за неговите роднини се отваря възможност да
започнат да изпълняват задължението си така както е отредено от съда,
говорим за финансовото задължение. Как ще стане, що ще стане, докато то е в
затвора разбира се не може да го направи, но има готовност след това да го
направи. Въпросът е ако го правим сега след влизане на присъдата в тази й
част никой да не ги упрекне, че по някакъв начин подкупват или желаят да
влияят на изхода на делото.
Поддържаме жалбата, като Ви моля да прецените дали е налице
възможност и основание за преквалификация на деянието като причиняване
на телесна повреда.
В противен случай, имайки предвид всичко изложено от мен, ако го
приемете разбира се за основателно, да сторите необходимото, да намалите по
възможност размера на така наложеното наказание.
Но пак казвам дори и да преквалифицирате деянието евентуално, ние
поддържаме становището си, че присъдената сума в този размер имаме
намерение и желание да я заплатим занапред.
ПРОКУРОРЪТ: – Т.к. жалбата е бланкетна аз нямам какво да кажа по
мотивите, които сега изложи колегата, т.к. това е взета позиция пред
първоинстанционния съд. Освен това фактите по обвинителния акт са
признати и затова няма да се спирам на повечето от нещата.
Пропуснах да взема отношение точно по тези пълни самопризнания,
които са всъщност единственото основание, според защитата на подсъдимия,
да се смекчи репресията спрямо него. Аз не намирам, че в случая едва ли не
неговото процесуално поведение е единствената причина да се установи
обективната истина в случая. Да не говорим, че той на първо място е скрил
оръжието на деянието, в последствие е заблудил органите на реда, които са
дошли в центъра на селището за да обслужат инцидента. Скрил се е и в дома
си когато вече е бил потърсен.
Отделно в случая свидетеля Юсеин и неговите родителите, а и самия
пострадал ,той не е починал, човека е жив, за мен всичко това не визира едва
ли не на най-решаваща роля на неговата позиция по делото за да се установи,
че той е автор на посегателството.
А колкото до квалификацията аз мисля, че вече достатъчно казах, взето е
надлежно отношение от Окръжен съд и поради това нямам какво да добавя.
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Ще добавя към казаното от адвоката ми, съжалявам
много, не съм искал да убивам или пък да планирам да убивам пострадалия
Алаедин. Съжалявам пред Господа и пред Вас, просто случайно стана, много
пияни бяхме и той дойде наведнъж, не беше просто там, наведнъж дойде и
той ме принуди да стане този инцидент.
После му помогнах като дойде брат му, качихме го в колата, прибрах се,
плаках пред жена ми като се прибрах. Съжалявам много, даже като беше в
6
болницата съм изпратил родителите си каквото могат да помогнат, защото
той е на свако ми сестра, ние сме роднини, разбирахме се, нямахме нищо
лошо досега нещо от преди или да имам някакво отношение.
Съжалявам много, отново Ви казвам сто хиляди пъти искам съжаление.
Моля Ви се, простете ми!
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - От Вас искам наказанието да се намали колкото
може, като изляза и родителите ми ще му платят някаква сума, ще помагат на
А.. Аз като изляза имам възможност да му платя, нищо не съм отказал.
Искам да ми се намали наказанието.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7